ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 03.02.2015 г.
Административен съд – гр. Русе, ІV - ти състав, в открито заседание на 25 април през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева адм. дело № 76 по описа за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Делото
е образувано по жалба на С.С.И. *** срещу Решение № 3/10.01.2014г. (допълнено
със Заповед № РД-03-3/28.01.2014г.), издадено от арх.Ж. Б. – изпълняваща функциите на
главен архитект на Община Русе (оправомощена от кмета на Община Русе) за
предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление вх. № ЗДИ-21/03.12.2012
г. по описа на Община Русе.
В жалбата се развиват
съображения за неправилност на оспорения като цялост акт поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
направено е искане за нищожност, алтернативно отмяната като незаконосъобразна,
с уточнението да се прогласи незаконосъобразност на т.2 от решението по
отношение определения 10-дневния срок за предоставяне на достъп до обществена
информация. Излагат се подробни съображения в подкрепа на оплакванията за
нищожност и незаконосъобразност, както в първоначалната жалба така и в писмено
становище, като се поддържа твърдение, че задълженият субект е следвало
да постанови решението си по заявление за достъп до обществена информация с вх.
№ ЗДИ-21 от 03.12.12г. на заявителя С.С.И., но е постановил решението си по
отношение на друго лице, което е различно от заявителя. Претендира се отмяна на
оспореното решение и присъждане на разноските по делото.
С
писмени бележки, с вх.№547/18.02.2014г., процесуалният представител на органа,
издал оспорения административен акт, прави искане за прекратяване на
производството по делото, поради недопустимост на подадената жалба, тъй като
оспорващият няма правен интерес от оспорването. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като извърши служебна проверка за допустимостта на подадената жалба, като
съобрази регламентираните в чл.159 от АПК положителни процесуални предпоставки
и процесуални пречки, обуславящи пораждането и съответно изключването на
правото на жалба, намира следното:
Със заявление № ЗДИ-21/03.12.12г.
за достъп до обществена информация, С.С.И. е направил искане, на осн.чл.24 от
ЗДОИ, да му бъде предоставена Заповед №
РД 01/2109 от 13.09.2012г. на Кмета на Община Русе,
ведно с приложенията й, в това число и графична част.
С решение № 3/10.01.2014г. за
предоставяне на достъп до обществена информация, издадено от арх.Бучуковска –
изпълняващ длъжността Главен архитект на Община Русе, на основание чл.28, ал.2
от ЗОДОИ и по заявление № ЗДИ-21/2012г., е предоставен на В.Б.Ф. исканата
информация :
- Заповед № РД 01/2109 от 13.09.2012г.на Кмета на Община Русе;
- Искане вх. № УТ-27-20/12г.
- Задание
- Графична част.
Преди да изтече срока за
обжалване на цитираното решение за предоставяне на достъп до обществена
информация, била издадена заповед № РД-03-3/28.01.14г. от изпълняващ длъжността
Главен архитект на Община Русе, с която на основание чл.62, ал.1 от АПК е
отстранена допусната непълнота при издаване на решение № 3/10.01.2014г. за предоставяне
на достъп до обществена информация, издадено от арх.Б., като
фактическите основания са допълнени по следния начин: след думите „заявление за
достъп до информация с вх.№ ЗДИ-21/2012г. от„ с думите „С.С.И.”, а диспозитива
на решението след думите „предоставям на” са допълнени с думите „С.С.И.”. Видно
от товарителница № 05871402 (л.
В мотивите на заповедта е
посочено, че видно от заявлението, с което е сезиран административния орган, е
поискан достъп до обществена информация от лицето С.С.И., което не е отразено в
решението, поради което е налице непълнота в същото.
Разпоредено е заповедта да се
счита за неразделна част от решение № 3/10.01.14г. за предоставяне на достъп до
обществена информация.
Правната норма на чл.62, ал.1
от АПК регламентира правомощие на административния орган, преди изтичане на
срока за обжалване, с допълнително волеизявление да отстрани допуснати
непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица.
От анализа на цитираната разпоредба
и от правната същност на допълването на индивидуален административен акт,
следва изводът, че допълващата първоначално издадения индивидуален
административен акт заповед на административния оран, няма самостоятелно правно
значение, а заедно с първоначално издадения непълен индивидуален
административен акт представляват едно цяло – властническото волеизявление в
неговата пълнота. В случая със заповед № РД–03-3/28.01.14 г. е допълнено
решение № 3/10.01.14г. за предоставяне на достъп до обществена информация, като
жалбоподателят е посочен и като заявител по заявлението за достъп до обществена
информация, и като адресат на решението за предоставяне на поискан достъп до
така информация.
Разгледани в съвкупност, двата
акта обективират индивидуален административен акт за предоставяне на достъп до
обществена информация на В.Б.Ф. и на С.И., по заявление с вх.№ ЗДИ-21/2012г.
При тези данни може да се
постанови извод, че за оспорващият С.С.И. не е налице правен
интерес от обжалването на оспореното решение дори да се
приеме за непрецизно предприетото от административния орган процесуално
действие - допълването на първоначален административен акт, при което като
адресат на благоприятстващото изявление остава и друго лице освен заявителя.
Интерес
от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът
нарушава техни права или законни интереси и наличието на такова засягане е
конституционно закрепено условие за допустимост на съдебния контрол. Жалбоподателят не е неблагоприятно засегнат от диспозитивната част на акта, тъй като фактически е удовлетворено
неговото искане в пълен обем, поради което за
него не е налице правен интерес от обжалване. Това налага жалбата да се остави
без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
С представените по делото
писмени бележки, с вх. № 547/18.02.2014г., процесуалният представител на
органа, издал оспорения административен акт, прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Присъждането на разноски по
своята правна същност представлява облигационно правоотношение, то е свързано с
установяване на виновно поведение на страната по делото. В случая правният спор
е неоснователно предизвикан от оспорващия, тъй като е подадена жалба при липса
на правен интерес от оспорването, поради което същият следва да понесе отговорността
за разноските.
На основание чл.143, ал.4 от АПК, чл.144 от АПК вр.с чл.78, ал.4 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК, на Община Русе
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, в който смисъл
е ТР № 3/13.05.10г. на ОС на ВАС, определение № 10401 от 06.08.2010г. на ВАС по
адм.д. № 9305/2010г., V отд.
Предвид
изложените съображения и на осн.чл.159, т.4 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК,
чл.144 от АПК вр.с чл.78, ал.4 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на С.С.И. *** срещу Решение № 3/10.01.2014г. (допълнено със Заповед №
РД-03-3/28.01.2014г.), издадено от арх.Ж. Б. – изпълняваща функциите на главен архитект на Община
Русе (оправомощена от кмета на Община Русе) за предоставяне на достъп до
обществена информация по Заявление вх. № ЗДИ-21/03.12.2012 г. по описа на
Община Русе, като недопустима.
ОСЪЖДА С.С.И.
***, да заплати на Община Русе сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 76/14г. по описа на Административен съд - Русе.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от
съобщаването му, с частна жалба, пред Върховен административен съд.
Преписи
от определението да се връчи на страните по делото.
СЪДИЯ: