№ 148
гр. Горна Оряховица , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20204120101581 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът Т. Й. Г. твърди, че на 25.02.2020 г. на второкласен път II 53 на 17
км.+500, при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ВТ
**** ВС А. Д. К. предприел маневра без да възприеме идващия срещу него лек
автомобил, управляван от ищеца, при което между автомобилите настъпил удар.
Твърди се, че в резултат на произшествието ищецът получил телесни увреждания –
умерено изразен оток дифузен двустранно с палпаторна болка и силно ограничен обем
на движение в шийната област; на гърдите от ляво рамо косо към десен хълбок –
отпечатък от предпазен колан 6/25 см.; под пъпа – отпечатък от колан 6/20 см.;
хематом на сакрума и лумбалната област 15/25 см; оток и хематом на двете китки с
ограничен обем на движение; оток и палпаторна болка на двете коленни стави отпред и
странично, ограничен обем на движение; палпаторна болка на пубиса с оток; оток и
хематом на лява подбедрица 7/20 см. Твърди се, че протекъл дълъг и болезнен период
на възстановяване от тези увреждания му, с което му били причинени болки и
страдания, негативни преживявания, страх, стрес и психически дискомфорт. Сочи, че
към момента здравословното му състояние е възстановено, но не и душевното му
спокойствие, тъй като все още преживява негативни емоции. Уточнява, че не е
посещавал психиатър или психолог за това, не му е провеждана психологична или
психиатрична терапия или медикаментозно лечение. Оспорва причинените му вреди да
1
са били обезщетени от работодателя или по застраховка „“Трудова злополука“.
Твърди се, че за причинени вреди от управлението на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“, с рег.№ ВТ **** ВС бил сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг живот и здраве“ АД с период на застрахователно покритие до
01.06.2020 г. Сочи се, че по претенция на ищеца ответникът образувал щета № 0801-
001333/2020-02, като с уведомително писмо от 14.09.2020 г. отказал изплащане на
обезщетение за претърпени от пътнотранспортното произшествие (по-долу ПТП)
неимуществени вреди. Счита, че отказът не е основателен и моли за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени
от произшествието неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., заедно с лихва за
забава от деня на уведомяването и сторените в производството разноски.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг живот и здраве“
АД счита иска за процесуално допустим, но неоснователен. Признава, че е страна по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ обективиран в
Застрахователна полица № BG/30/119001530358 с твърдяното от ищеца съдържание,
както и че ищецът е отправил писмена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените от ПТП вреди. Оспорва А.К. да носи изключителна вина
за вредите, причинени от ПТП, като твърди, че ищецът се е движил със скорост,
несъобразена с пътните условия и не е контролирал с дължимата грижа и внимание
управлявания от него автомобил, така че да спре пред възприетата от него предвидима
опасност – извършващия маневра автомобил. С тези действия ищецът нарушил чл.20,
ал.2 ЗДвП и като се е поставил в невъзможност да спре преди мястото на настъпване на
удара, сам е допринесъл за резултата от произшествието. Оспорва, че посочените в
исковата молба травматични увреждания са получени от ищеца в резултат от ПТП.
Оспорва, че ищецът все още не се е възстановил от тези увреждания, като в условията
на евентуалност сочи, че дори и това да е така, то се дължи изцяло на поведението на
ищеца във връзка с оздравителния процес. Оспорва твърдяната продължителност и
интензивност на болките и страданията, както и че ищецът изпитва страх, стрес и
психически дискомфорт като последица от ПТП. Счита, че претенцията е завишена по
размер и не отговаря на критерия за справедливост. Твърди, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с „Просол“ ООД и при настъпване на ПТП е изпълнявал трудовите си
задължения, свързани с осъществяване на сухопътен транспорт на стоки. Счита, че
ПТП представлява трудова злополука и счита, че на ищеца е изплатено обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Трудова злополука“, а ако такава
застраховка не е сключена, твърди, че работодателят е обезщетил ищеца за
претърпените неимуществени вреди. Счита, че ако дължи заплащане на
застрахователно обезщетение, лихвата за забава следва да се присъди от 26.08.2020 г.,
2
когато ищецът му е представил последните изискани документи. Моли за отхвърляне
на предявения иск, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в
по-нисък от претендирания размер. Претендира присъждане на разноски и възразява за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 43/25.02.2020 г.,
протокол за оглед на ПТП по досъдебното производство, показанията на свид. А.К. и
заключението по приетата автотехническа експертиза, се установява, че на 25.02.2020
г. около 14:00 часа свидетелят К. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел
„307“, с рег.№ ВТ **** ВС по второкласен път II-53 в посока от запад на изток /от
гр.Лясковец към гр.Елена/ в полагащата му се южна пътна лента. Времето било сухо и
слънчево. Участъкът от пътя при км 17+500 бил прав, двулентов, с двупосочно
движение с видимост над 150 м., а платното за движение в този участък – с износен
едрозърнест асфалт, без неравности и дупки, разделено с единична непрекъсната линия
– маркировка „М1“. В този участък от север се намирало отклонение към входа към
завод „Армако“ („Аркус“), разделено от тревна площ на две отделни плата – за
влизащите и излизащите от завода. В зоната на кръстовището маркировката била с
прекъсната линия. Преди кръстовището, на 10 м. източно от източния ръб на
отклонението за завода бил поставен пътен знак „В26 – Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената“ с означение 70 км/ч.
В зоната на кръстовището свид.К. предприел завиване наляво (от юг към север)
към входа на завод „Армако“, движейки се със скорост между 22 и 25 км/ч без да спре
преди началото на маневрата. В същото време по път II-53 в посока от изток на запад
/от гр.Елена към гр.Лясковец/ в северната пътна лента се движил управляваният от
ищеца лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег.№ А **** НК със
скорост около 68 км/ч. Свидетелят К. сочи, че видял автомобила, управляван от ищеца,
едва когато завивайки, навлязъл в пътната лента за насрещно движение. Съгласно
заключението по задачи № 7 и 8 от експертизата, ищецът възприел от 19,84 м.
навлизащия в неговата лента за движение автомобил марка „Пежо“ и предприел
завиване на дясно. Посоченото разстояние той изминал за 1,04 сек., за което време
свид.К. изминал 7,2 м. от кривата на завоя без да променя скоростта си. Въпреки
маневрата, предприета от ищеца, настъпил челен кос ексцентричен удар между предна
дясна челна част на автомобила марка „Пежо“ и предна лява част на автомобила марка
„Ситроен“. След удара лекият автомобил марка „Ситроен“ се завъртял по
часовниковата стрелка приблизително на 90° и като изминал още 7,75 м., преустановил
3
движението си в тревната площ между двете платна на отбивката към завода с предна
част в посока север, а лекият автомобил марка „Пежо“ се завъртял около вертикалната
си ос обратно на часовниковата стрелка в посока северозапад и след дъговидно
движение, като изминал още 10,50 м назад и изразходил кинетичната си енергия, спрял
върху южната пътна лента с предна част в посока югозапад.
Съгласно заключението по задачи № 7 и 9 от заключението и изясненото при
изслушване на експертизата, свид.К. е могъл да възприеме от достатъчно разстояние
движещия се в насрещната пътна лента автомобил и да го пропусне преди да
предприеме маневрата завиване наляво, а ищецът не е имал техническа възможност да
предотврати удара чрез спиране, тъй като с установената скорост на движение,
автомобилът би изминал 49,9 м. преди преустановяване на движението, докато той се
намирал на от 19,84 м. от мястото на удара. От друга страна, времето от възприемане
на навлизащия в лентата за движение автомобил марка „Пежо“ до настъпване на удара
– 1,04 сек., не е било достатъчно дори за сработване на спирачната уредба на
автомобил марка „Ситроен“, за което са нужни от 1,2 до 1,3 сек., поради което ударът
настъпил със същата скорост, с която се движил автомобилът преди това. Времето от
1,04 сек. е било достатъчно за сработване на кормилната система, тъй като за това са
необходими около 0,4 сек., но понеже ударът е настъпил в самото начало на завиването
надясно, маневрата само е изместила мястото на удара с около 50 см. до 1 м. без да е
било възможно да го предотврати.
Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването на ПТП,
както и участвалите автомобили, водачите и поведението им преди и по време на
произшествието, съдът основа на съвкупната преценка на писмените доказателства –
констативен протокол за ПТП и протокол за оглед, извършен по досъдебното
производство, показанията на К. и заключението по експертизата, които
безпротиворечиво установяват описаното по-горе. Протоколът за ПТП и протоколът за
оглед (макар и изготвен за процесуално действие в друго производство) съставляват
официални свидетелстващи документи и като такива съгласно чл.179, ал.1 ГПК се
ползват с материална доказателствена сила за удостоверените в тях непосредствено
възприети от длъжностните лица факти и извършените от и пред тях действия, а
ответникът, на когото се противопоставят, би могъл да оспори истинността им. В
отговора на исковата молба е въведено оспорване на механизма на настъпване на
произшествието, но този довод е въведен изключително във връзка с възражението за
съпричиняване на резултата, което ще бъде разгледано по-долу. Така въведено,
възражението относно механизма на настъпване на ПТП не би могло да се приеме за
оспорване на истинността на обсъжданите документи. Освен посоченото, отразеното в
двата протокола е изцяло съответно на показанията на свид.К. – управлявал автомобил
марка „Пежо“, в т.ч. и относно движението на двата автомобила и начина на
4
настъпване на удара. Въз основа на тези доказателства е изготвено и заключението по
приетата автотехническа експертиза, което съдът креидтира изцяло като пълно, ясно,
обосновано и компетентно дадено. При изслушването си вещото лице изясни, че
разликата в изчисленията на скоростите и разстоянията се дължи на двата използвани
метода, но диапазонът между стойностите е толкова малък, че не би променил
крайните изводи. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че вещото
лице се е повлияло от експертизата, изготвена по досъдебното производство.
Възражението е въведено още преди допускане на експертизата, поради което не
почива на съдържанието й, а при изслушване на заключението ответникът изрази
становище за приемането му без да има въпроси към вещото лице или каквито и да е
оспорвания (молба от 18.03.2021 г.).
Заключението по задача № 11 на експертизата установява, че след удара тялото
на ищеца извършило първоначалнно движение с голяма по интензитет сила на ляво и
напред към предната част на автомобила, а след около 0,5 сек. – надясно със сила,
малка по интензитет, вследствие на ротацията на автомобила. Показанията на свид.К.
установяват, че след удара ищецът излязъл от автомобила и можел да ходи, но му било
трудно, като казал, че го боли коляното. Видно от фиш за спешна медицинска помощ
от 25.02.2020 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО и рентгеново изследване и
съгласно показанията на свид.К. – съжителка на ищеца, след произшествието ищецът
бил откаран в ЦСМП – гр.Горна Оряховица, където се констатирало охлузване на двете
колена и липса на фрактура. Свид.К. отишла до болницата в гр.Горна Оряховица за да
вземе ищеца и двамата да се върнат на мястото на произшествието. Тя видяла, че
ищецът ходи леко приведен и накуцва, а ръцете му били много подути. Свидетелката
определя поведението на ищеца непосредствено след инцидента като неадекватно –
направило й впечатление, че погледът му блуждае, а на кратки нейни въпроси
отговарял много обстоятелствено, което не било типично за него. Вечерта след
инцидента ищецът посетил Бърза помощ в гр.Велико Търново, защото започнал да
изпитва силни болки в краката, кръста, гърдите и рамото, а ръцете му продължили да
се подуват в китките и горната част на пръстите. Извършен му бил преглед и нова
рентгенова снимка, предписани му били болкоуспокояващи. Свид.К. била
консултирана как да прави на ищеца компреси с лед.
На 26.02.2020 г. ищецът бил прегледан от д-р В.М., който установил
кръвонасядане, оток и палпаторни болки парапателарно и дистално по двете коленни
стави, ограничена и болезнена крайна флексия, възможна пълна, но болезнена
екстензия, палпаторна болка при натиск върху симфизата – умерена без ясна
локализация, умерена към силна болка при предно-задна и странична пресия на гръден
кош, като поставил основна диагноза „Контузия на коляното. Контузио арт.генус
билатералис. Контузио торацис.“ и предписал режим. Издаден бил болничен лист №
5
Е20198127939/26.02.2020 г. за отпуск поради временна нетрудоспособност за срок 10
дни (до 06.03.2020 г.), който ищецът да ползва при „Просол“ ООД – гр.Бургас, в което
дружество работел като търговски представител (за последното – и показанията на
свидетелите К. и Н.). На 27.02.2020 г. ищецът бил прегледан от д-р Б.Г., който
установил умерено изразен оток дифузен двустранно с палпаторна болка и силно
ограничен обем на движение в шийната област; на гърдите от ляво рамо косо към
десен хълбок – отпечатък от предпазен колан 6/25 см.; под пъпа – отпечатък от колан
6/20 см.; хематом на сакрума и лумбалната област 15/25 см; оток и хематом на двете
китки с ограничен обем на движение; оток и палпаторна болка на двете коленни стави
отпред и странично, ограничен обем на движение; палпаторна болка на пубиса с оток;
оток и хематом на лява подбедрица 7/20 см., като поставил основна диагноза „Други
съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото.“ и издал
медицинско свидетелство № 10097/27.02.2020 г. На 06.03.2020 г. ищецът бил прегледан
от д-р В.М., който установил парапателарен оток, болка при пасивни екскурзии на
пателата, кръвонасядане в стадий на резорбация по предния отдел на дясното коляно,
субтотална слабо болезнена флексия, като поставил основна диагноза „Контузия на
коляното. Контузио арт.генус билатералис. Контузио торацис.“ и предписал режим и
медикаментозна терапия – „Максофен“, капсули и „Репарил“ за мазане. Издаден бил
болничен лист № болничен лист № Е20198128015/09.03.2020 г. на ЛКК при ДКЦ I –
Велико Търново за отпуск поради временна нетрудоспособност за срок 10 дни (до
16.03.2020 г.).
Свид.К. установява, че през времето на домашно лечение – около 3 седмици, тя
се е грижила за ищеца, като му помагала за ежедневни нужди, личен тоалет и хранене.
През първите около 10 дена до 2 седмици след инцидента го налагала с компреси с лед
през 2 часа, защото в противен случай отоците се възстановявали. Посочва, че ищецът
приемал болкоуспокояващи повече от месец. Разказва, че той не можел да стои седнал
или легнал по гръб. При извършен за тези оплаквания последващ преглед в началото
на лятото се установил проблем с хрущяла на опашната кост, като на ищеца бил
предписан режим на почивка докато зарасне. При изслушване на заключението по
съдебно-медицинската експертиза, вещото лице изяснява, че дори и да е имало такова
счупване или спукване, възстановяването би било в рамките на 25 дни от инцидента.
Съгласно заключението по задача № 1 на съдебно-медицинската експертиза,
ищецът е получил болки и ограничени движения в шията, кръвонасядания по гръдния
кош и предна коремна стена, болка в срамната област, кръвонасядания по седалище,
кръвонасядания с оток по двете колена и лява подбедрица с ограничени и болезнени
движения в колената, в резултат от удари и притискане с или между тъпи твърди
предмети, които могат да бъдат получени при произшествието от 25.02.2020 г. (задачи
№ 2 и 3 от заключението). Експертизата установява, че през първите 4-5 дни след
6
инцидента болките са били с по-силен интензитет и ищецът е имал необходимост от
помощ при обслужването си и при изпълнение на обичайните домашни задължения.
Съгласно заключението по задачи № 4, 5, 6 и 8, обичайният срок за лечение и
възстановяване на тези увреждания е около 25 дни, за колкото време е протекло и
лечението и възстановяването на ищеца. Няма данни за настъпили усложнения и
експертизата дава заключение, че към момента ищецът е възстановен. Заключението
по задача № 7 и допълненото при изслушване на заключението установява, че
проведеното лечение – компреси с лед и прием на болкоуспокояващи, е било
адекватно и съответно на травмите, за които не е била нужна рехабилитация (задача №
9).
Свидетелката К. разказва, че след инцидента ищецът не можел да спи заради
болките и нуждата от налагане с компреси, а след като отоците преминали – се
стряскал на сън, защото сънувал инцидента. Двамата разпитани свидетели сочат, че
към момента ищецът шофира. Свид.К. го определя като по-уплашен и стреснат при
шофиране и разказва, че изпитва страх когато трябва да завие, скоростта му на
движение винаги е ниска, дори когато обстановката позволява да е по-висока. Посочва,
че ищецът шофира само на къси разстояния и избягва шофирането, ако има такава
възможност. Свид.Н. – приятел на ищеца, разказва, че ищецът е притеснен и като
пътник в автомобил, защото му направило впечатление, че когато приближавала или
изпреварвала кола, ищецът се напрягал. Същият свидетел сочи, че след инцидента
ищецът спрял да кара мотора си, защото се наплашил. Свид.К. изяснява, че към
момента ищецът шофира по-малко на работа заради обстановката с коронавируса и
ползването на куриерски услуги. Свид.К. посочва, че ищецът избягвал комуникация и
странял от хора, с които се срещали, а свид. Н. разказва, че ищецът вече не поема
инициативи за пътувания и разходки, за разлика от времето преди инцидента.
Изложените до тук изводи за причинените на ищеца увреждания, лечението,
възстановяването и състоянието му, съдът изгради въз основа на показанията на
свидетелите К. и Н., на писмените доказателства и заключението по съдебно-
медицинската експертиза. В така очертаната доказателствена съвкупност липсват
каквито и да е противоречия. Отношенията между ищеца, от една страна и двамата
свидетели, от друга, създават вероятност за заинтересованост у свидетелите от изхода
на делото в полза на ищеца. Това не може отнапред да изключи достоверността на
техните показания, защото процесуалният закон нито забранява такива лица да бъдат
разпитани като свидетели, нито съществува легална пречка въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която
свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната.
Съгласно чл.172 ГПК в такава хипотеза съдът е задължен да прецени достоверността
на показанията чрез цялостна съпоставка с всички останали доказателства по делото,
7
при отчитане на възможната необективност на свидетелите. В случая свидетелите
излагат обстоятелства, които непосредствено са възприели – К. във връзка със
състоянието на ищеца непосредствено след инцидента, лечението и възстановителния
период, а Н. – впечатления от поведението на ищеца при срещите им. Този свидетел
изрично заявява незнание на определени обстоятелства (напр. извършените прегледи
от лекар и проведеното лечение), както и че за дадени факти знае от ищеца (напр.
оплакванията му), което сочи на добросъвестно изпълнение на задължението за
излагане на всичко, което свидетелят знае и за което има непосредствени възприятия. В
показанията на тези свидетели не са налице вътрешни противоречия, нито
несъответствие помежду им, когато се отнасят до един и същ факт. Описаната от
свидетелката К. хронология на лечението е изцяло съответна на писмените
доказателства и заключението по експертизата. Така след преценката по чл.172 ГПК,
съдът не намира основание да заключи, че заинтересоваността на свидетелите е
повлияла на достоверността на показанията им.
От признанието на ответника, преценено по реда на чл.175 ГПК като
подкрепено от справката от базата данни на Информационен център за подадени данни
от застрахователните компании за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, ползваща се с материална доказателствена сила
съгласно чл.574, ал.12 КЗ, за причинени вреди от управлението на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“, с рег.№ ВТ **** ВС е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, обективирана в Застрахователна полица №
BG/30/119001530358 с период на застрахователно покритие от 01.06.2019 г. до
01.06.2020 г.
Страните не спорят, че по претенция на ищеца от 17.07.2020 г. за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е образувана преписка по щета №
0801-001333/2020-02 при ответника. Видно от уведомление от 06.08.2020 г. ответникът
изискал представяне на допълнителни документи, а с молба от 26.08.2020 г. ищецът
представил документи от прекратеното досъдебно производство № 112/2020 г. по
описа на РУ на МВР – Горна Оряховица, пр.пр. № 501/2020 г. по описа на Районна
прокуратура – Горна Оряховица. Безспорно е също, че ответникът не е изплатил на
ищеца застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по
образуваната щета, като за отказа си изпратил до ищеца уведомление изх. №
3572/14.09.2020 г.
Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме от
фактическа страна, че ПТП е признато за трудова злополука и на ищеца му е изплатено
обезщетение от работодателя и/или застрахователя по застраховка „Трудова
злополука“, както твърди ответника. Макар в болничните листи да е вписана бележка
8
„за доказване с разпореждане на ТП на НОИ – при съмнения за трудова злополука“,
посоченото не установява признаването на произшествието за такава. Трудова
злополука може да бъде установена единствено с разпореждане по чл.60, ал.1 КСО, а
болничните листи не са издадени нито по този ред, нито от компетентните за това
лица. Дори произшествието да бе признато надлежно за трудова злополука, само по
себе си това не установява плащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Посочените факти бяха възложени за установяване от ответника, но същият не
ангажира надлежни доказателствени искания за установяването им. Съдът указа по
реда на чл.101, ал.1 ГПК в какво се състои нередовността на искането по чл.192 ГПК,
направено в отговора на исковата молба (за същите нередовности вж.Решение №
16/08.05.2019 г. по т.д. № 973/2018 г. на II Т.О. на ВКС), но то не бе надлежно
изправено в дадения срок. При липса на предпоставки за даване на нови указания или
продължаване на срока за изправяне на вече констатираните нередовности, съдът
отхвърли искането, за която санкция ответникът бе предупреден. Други доказателства
за обсъжданите факти не се ангажираха.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение от застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на увредено лице. Уважаването му е предпоставено на първо място от
установяване на съществуването на действително застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за
причинени вреди от управлението на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.
№ ВТ **** ВС с период на застрахователното покритие, включващ 25.02.2020 г. и на
следващо – от осъществяване на твърдяното застрахователно събитие (т.е. възникнало
вземане на ищеца срещу делинквента на основание чл.45, ал.1 ЗЗД), което с оглед
твърденията на ищеца включва установяването, че телесните му увреждания са
настъпили на 25.02.2020 г., в резултат от удар на управлявания от него автомобил от
лекия автомобил марка „Пежо“, с който шофьорът А.К. предприел маневра завиване
наляво без да възприеме идващия срещу него лек автомобил, управляван от ищеца,
както и че телесните увреждания наложили дълъг и болезнен период на възстановяване
и поради тях ищецът изпитал болки и страдания, негативни преживявания, страх, стрес
и психически дискомфорт.
Страните не спорят, а и установеното от фактическа страна безпротиворечиво
установява първата от посочените предпоставки – съществуване на правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени от
управлението на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ВТ **** ВС с
9
период на застрахователното покритие, включващ деня на произшествието –
25.02.2020 г.
Установеното от фактическа страна предпоставя извод, че действията на водача
на лекия автомобил марка „Пежо“ съставляват непозволено увреждане.
Нормата на чл. 37, ал.2 ЗДвП регламентира задължение на водача на нерелсово
пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни,
да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той
напуска. Посоченото правило е производно от общото правило на чл.37, ал.1 ЗДвП за
водача на завиващото наляво за навлизане в друг път нерелсово пътно превозно
средство, да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В случая
свид.К. е предприел маневра завиване наляво към входа на завод „Армако“ без да
пропусне движещия се в насрещната пътна лента, управляван от ищеца автомобил,
въпреки, че е имал обективна и субективна възможност както да го възприеме, така и
да го пропусне. Водачът на лекия автомобил „Пежо“ е бил задължен да бездейства, но
въпреки това е предприел маневрата и несъответствието между дължимото и
осъщественото негово поведение, го определя като противоправно.
В резултат на това поведение на свид.К. и последвалия от него удар между
двете превозни средства, на ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се в
болки и ограничени движения в шията, кръвонасядания по гръдния кош и предна
коремна стена, болка в срамната област, кръвонасядания по седалище, кръвонасядания
с оток по двете колена и лява подбедрица с ограничени и болезнени движения в
колената. Съдебно-автотехническата експертиза установява движението на тялото на
ищеца след удара, на което изцяло съответстват по разположение установените травми.
Съдебно-медицинската експертиза сочи, че уврежданията на ищеца, като резултат от
удари и притискане с или между тъпи твърди предмети, могат да бъдат причинени при
произшествието. Посочените заключения, заедно с показанията на всички свидетели (в
т.ч. и на К., видял ищеца веднага след инцидента) и представената медицинска
документация съвкупно установяват, че травматичните увреждания са непосредствен
резултат от удара, причинен от противоправното поведение на водача на застрахования
автомобил, а възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни и
несъответни на установеното.
Вината на водача съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага и при липса на
въведени твърдения и ангажирани доказателства за обстоятелства, които я изключват,
тя се явява установена от презумпцията.
Въз основа на изложеното до тук, съдът приема, че ищецът има срещу
10
виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществените
вреди, причинени му от произшествието и доколкото отговорността на делинквента е
застрахована при ответника, последният дължи на ищеца заплащане на обезщетение по
силата на договорното си задължение. Предвид това, че искът се явява доказан по
своето основание, на разглеждане следва да се постави въпросът за неговия размер.
Размерът на паричната стойност на заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост въз основа на
обективните обстоятелства във връзка с телесното увреждане и последиците от него (т.
II на Постановление № 4/23.XII.1968 г. на Пленума на ВС). Така в случая съобразими
при определянето на размера на обезщетението са вида и характера на телесната
повреда (отоци и кръвонасядания в крайниците и торса с ограничаване и болезненост
на движенията в шията и колената), продължителността на търпенето и интензивността
на болките и страданията (около 25 дни, първите 4-5 от тях с по-силен интензитет);
обстоятелствата, при които е причинена телесната повреда и характера на
противоправно поведение на делинквента (изключително в резултат от нарушаване на
правилата за движение по пътищата от страна на делинквента, извършено на прав
участък, при добра видимост, непредвидимо и непреодолимо за ищеца); възрастта на
пострадалия (на 36 години към момента на инцидента); отражението на физическите
последици от деянието (болки в тялото до спадането на отоците /около 10 дни до 2
седмици/, невъзможност за спокоен сън поради нуждата от смяна на компресите в
същия срок); отражението на деянието върху обичайния начин на живот, поведението
в свободното време и в професионален план (необходимост от помощ при обслужване
и тоалет, липса на сън заради болките в тялото; отсъствие от работа поради временна
неработоспособност за 20 дни; предпазливост и плахост при шофиране и пътуване с
автомобил; преустановяване на карането на мотор), отражението върху психиката и
емоционалния свят на ищеца (страх при шофиране и пътуване с автомобил, липса на
спокоен сън, липса на желание за общуване и на организиране на развлечения);
конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП
(през 2020 г., преди обявяване на извънредното положение), както и нормативно
установения лимит на обезщетението (до 10 420 000 лв. съгласно чл.492, ал.1, т.1 КЗ).
Анализът на тези обстоятелства в тяхната съвкупност показва, че на ищеца са
причинени телесни увреждания, които макар да са засегнали голяма част от тялото му,
не са причинили фрактура, нито са наложили болничен престой, оперативни
интервенции, лечение или манипулации извън обичайните. Ищецът се е възстановил
напълно в срок за по-малко от един месец без усложнения, тъй като стриктно е спазвал
лекарските предписания. В конкретния случай, обаче, от всички съобразими
обстоятелства силно се отличава въздействието на произшествието върху обичайния
ритъм на живот на ищеца, най-вече в областта на неговата трудова дейност. Ищецът
работи като търговски представител и неговата основна трудова функция налага да
11
управлява автомобил (показанията на свид.К. и Н., а и посоченото от ответника в
отговора на исковата молба). След инцидента ищецът известно време не е шофирал, а
към момента го прави на кратки разстояния и само ако е наложително, като е
неспокоен и неуверен и при шофиране и изпитва притеснения дори като пасажер.
Свид.К. определи съвпадението на инцидента с пандемията от коронавирусна
инфекция като обстоятелство „в полза“ на ищеца, защото така не му се налагало да
шофира много на работа. Всичко това сочи, че инцидентът е повлиял комплексно
върху живота на ищеца, като е причинил не само физическите болки и страдания от
телесните увреждания, но най-вече неблагоприятно въздействие върху психиката му и
основно – негативна принудителна промяна на нагласата му към изпълняваната от него
работа и готовността му да продължи трудовата си дейност по обичайния начин. С
оглед посоченото съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
обезвреда на причинените физически болки и страдания, негативното и неуверено
отношение към шофирането, което е част от професионалното занятие на ищеца,
отрицателните преживявания и емоции и психическия дискомфорт, следва да се
отмери на 4 000 лв. Такъв размер на обезщетението е съответен на легалния критерий
по чл.52 ЗЗД, защото съобразявайки посочените по-горе обстоятелства, държи сметка
за съчетания резултат от деликта върху личния и професионалния живот на ищеца.
Неоснователно ответникът претендира съпричиняване на вредоносния резултат
от ищеца чрез нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП – движение с несъобразена с пътните
условия скорост, породила невъзможността ищецът да спре преди удара. Посочената
норма изисква водачите на пътни превозни средства да изберат такава скорост на
движение, с която при съобразяване на атмосферните условия, релефа на местността,
състоянието на пътя и превозното средство, превозвания товар, характера и
интензивността на движението и конкретните условия на видимост, да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая е установено, че
времето е било слънчево и сухо, участъкът на ПТП – прав, с видимост над 150 м., без
неравности и дупки на пътното платно. Понеже при избора на скорост водачът е
ограничен от две величини – разрешената скорост (чл.21, ал.1 ЗДвП) и факторите,
влияещи на безопасността на движението (чл.20, ал.2 ЗДвП), управлението със
скорост, равна или малко по-ниска от разрешената, е правомерно когато отсъстват
фактори, които са от естество да застрашат движението. В случая такива
обстоятелства, с които ищецът е следвало да съобрази своята скорост като я намали, не
се установиха, поради което скоростта му на движение не би могла обосновано да се
определи като несъобразена. На следващо място, неоснователно ответникът сочи, че
навлизането на автомобила на К. в пътната лента на ищеца поради маневрата завиване
наляво, е било предвидимо препятствие. Предвидимо е онова препятствие, което е
своевременно възникнало и водачът е могъл и е бил длъжен да го очаква съобразно
12
конкретната пътна обстановка и поведението на останалите участници в движението.
Обратно – препятствие, което е възникнало внезапно бързо и не е очаквано в дадената
пътна обстановка, съставлява опасност на пътя, която водачът нито може, нито е
длъжен да предвиди и поради това е невъзможно да съобрази и избегне с каквато и
скорост да се движи. Случаят е точно такъв. Няма обстоятелства, които да
манифестират на ищеца и останалите участници в движението, че делинквентът няма
да осигури предимство, нито това, че делинквентът не е възприел автомобила на ищеца
е било предвидимо за последния. Времето за реакция и разстоянието между
автомобилите са били толкова малки, че ищецът не е имал възможност дори да
задейства спирачките, а маневрата, предприета от него, само е променила мястото на
удара. Ищецът не е имал каквато и да е възможност да избегне или да намали обема на
неблагоприятните последици от произшествието, защото не е могъл нито да спре, нито
успешно да извърши спасителна маневра, нито дори да намали скоростта си преди
удара, а дължината на опасната му зона не е причинена от негово неправомерно
поведение. На следващо място – несъответно на установеното от фактическа страна е
възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за по-дългото си възстановяване
поради неполагане на достатъчно грижа за собственото здраве. Напротив – установи се
спазване на всички предписания и възстановяване в обичания за причинените травми
срок. По посочените съображения съдът счита, че последиците от произшествието са
причинени единствено и изключително от делинквента, поради което дължимото за
тяхната обезвреда обезщетение не следва да бъде намалявано.
С оглед всичко изложено до тук, предявеният иск се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4 000 лв., като над тази сума до
претендираните 5 000 лв. – да бъде отхвърлен като неоснователен. Съгласно чл.497,
ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от
по-ранната от двете дати – изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ. В случая претенцията на ищеца е заведена
на 17.07.2020 г., а на 06.08.2020 г. е поискано представяне на доказателства по чл.106,
ал.3 КЗ. В отговор на посоченото искане, на 26.08.2020 г. ищецът представил поискани
доказателства и е уточнил, че не разполага с други. Така срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ в
случая е изтекъл на 17.09.2020 г., а по т.2 – на 17.10.2020 г., или по-ранната дата е
първата, от когато ответникът дължи и следва да се присъди обезщетението за забава.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се
13
присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от иска. От негова
страна е направено искане и са представени доказателства за сторени разноски от 600
лв. (200 лв. – държавна такса; 400 лв. – за депозит за възнаграждение на вещи лица), от
която му се следват за заплащане 480 лв. Представен е договор за правна защита и
съдействие, по силата на който ищецът е възложил на адв.С.И. – ВТАК
осъществяването на процесуално представителство в хипотезата на чл.38 ал.1 ЗАдв.
Сключеният договор удостоверява съгласие за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ, в който случай правоотношението между адвоката и клиента не включва
заплащане на възнаграждение. По тази причина размерът му не подлежи на
договаряне, а на определяне от съда (арг. от чл.38 ал.2 ЗАдв), поради което
възражението на ответника за неговата прекомерност е отнапред неоснователно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение за уважената част от иска,
изчислен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, е 510 лв. Съобразявайки по-високата фактическа и
правна сложност на спора, както и обема на осъществената защита, в т.ч. и явяване и в
двете проведени съдебни заседания, съдът намира, че съответният на усилията на
процесуалния представител на ищеца размер на възнаграждението е 550 лв. На
основание чл.38 ал.2, изр.посл. ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати тази
сума в полза на адвоката.
На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска. От негова страна е направено искане за присъждането им
и са представени доказателства да са сторени разноски от 350 лв. – депозити за
възнаграждения на вещи лица (внесените 20 лв. – депозит за явяване на свидетел не са
изплатени на свидетеля поради изричния му отказ за това). Ответникът-юридическо
лице, е представляван от юрисконсулт и съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното
представителство (подаване на отговор на исковата молба, писмени становища преди
всяко заседание, явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмена защита),
съдът определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на
150 лв. От сбора на тази сума и сторените разноски (общо 500 лв.), ищецът дължи да
заплати на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска сумата от 100 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Изгрев“, ж.к.„Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ № 1,
представлявано от заедно от поне двама от изпълнителните директори Б. Г. И., Р.В.М.
и Ж.С.К. да заплати на Т. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Г**************** сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 25.02.2020 г., виновно причинено при управление на лек автомобил
марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ВТ **** ВС, за който е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
Застрахователна полица № BG/30/119001530358, ведно със законната лихва върху
тази сума от 17.09.2020 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над присъдените 4 000 лв. (четири хиляди лева) до претендираните 5 000 лв.
(пет хиляди лева), или за сумата от 1 000 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Изгрев“, ж.к.„Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“ № 1,
представлявано от заедно от поне двама от изпълнителните директори Б. Г. И., Р.В.М.
и Ж.С.К. да заплати на Т. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Г**************** сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева),
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждения
на вещи лица в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „Изгрев“, ж.к.„Дианабад“, бул.
„Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от заедно от поне двама от изпълнителните
директори Б. Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на адв.С. Н. И. – ВТАК, със служебен
адрес гр.Г**************, сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Т. Й.
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Г**************** в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Т. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Г**************** да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район „Изгрев“, ж.к.„Дианабад“, бул.„Г.М.Димитров“
№ 1, представлявано от заедно от поне двама от изпълнителните директори Б. Г. И.,
Р.В.М. и Ж.С.К. сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща направени разноски за
15
заплащане на възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
16