РЕШЕНИЕ
№ 934
гр.Бургас, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
22 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2378 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл. вр. с чл.107 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс, вр. с чл.4 от Закона за местните данъци и такси.
Жалбоподател е Сънрайз АД ЕИК:*** с адрес ***. В
производството жалбоподателят участва чрез изпълнителния директор Николинка
Бойкова.
Ответник по жалбата (АО), е орган по приходите в отдел
МДТ при община Несебър. В производството ответникът участва чрез пълномощник –
юрисконсулт В.П..
Предмет на оспорване е акт за установяване на задължения
по декларация (АУЗД) № МДТ-602/23.04.2018г. на АО, с който по партида № ***0002, открита с декларация за придобиване на недвижим имот № 64136/26.08.2010 г., са установени задължения по видове и периоди и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 23.04.2018г., както
следва :
- такса битови отпадъци (ТБО) за 2014г. в размер 4 264,54лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 1 579,18лв.;
- ТБО за 2015г. в размер 4 264,54лв. и лихви за
забава върху тази главница в размер 1 144,23лв.
АУЗД е обжалван изцяло и в срок по административен ред от
жалбоподателя, съобразно правилото на чл.107, ал.4 от ДОПК, пред директора на
дирекция МДТ на община Несебър. По повод това обжалване липсва произнасяне от
решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, т.е. налице е мълчаливо
потвърждение на акта по смисъла на чл.156, ал.4 от ДОПК.
В жалбата се правят бланкетни оплаквания за наличието на
всички законови основания за оспорване на акта. Конкретни оплаквания се правят
относно липсата на компетентност на органа, издал акта, за липса на
индивидуализация на недвижимия имот, за който са определени задълженията, за
липса на мотиви, позволяващи адресатът да узнае как и защо органът по приходите
е стигнал до извод за дължимост на посочените суми, както и за неяснота при
определяне размера на тези суми. Прави се и оплакване, че не е доказано реално
извършване на услугите, за които е определена таксата смет. Иска се съдът да отмени
обжалвания акт. Иска се присъждане на разноските по делото. Сочат се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат
на акта, след (мълчаливо) решение на решаващия орган по чл.155 ал.2 ДОПК, с
което е потвърден оспорения по административен ред АУЗД, при което е налице
правен интерес от оспорването и жалбата е процесуално допустима.
Данъчният орган оспорва жалбата. Счита направените в нея
оплаквания за неоснователни и излага подробни мотиви в защита на позициите си.
Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Представил е
заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Представя и нови
доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от АУЗД № МДТ-602/23.04.2018г. на АО,
от който се установява издаването му. В обстоятелствената част на акта е
посочено, че съобразно подадена от Сънрайз АД декларация по чл.14 от ЗМДТ №
64136/26.08.2010г. дружеството притежава недвижим имот, придобит въз основа на
апортна вноска от 18.08.2004г., по ф.д. № 2432/2004г. на ОС Пловдив. Въз основа
на декларацията била открита партида № ***0002. При извършена служебна проверка
било установено, че за периода от началото на 2013г. до края на 2017г. по
партидата на дружеството не е внесена дължима сума за ТБО.
Представен е препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ № 64136/26.08.2010г.,
подадена от Сънрайз АД. В нея е посочено, че въз основа на апортна вноска от 18.08.2004г.,
дружеството е станало собственик на недвижим имот, представляващ сграда с адрес
община Несебър, в.с.Елените, търговски обект – хотел „Перла“. По-нататък в
декларацията е уточнено, че сградата е с четири етажа с обща разгъната
застроена площ от 3 111,00 кв.м.
Представен е препис от декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ
№ 3357/30.06.2010г. (л.22), подадена от Сънрайз АД, относно заявения с
декларация № 64136/26.08.2010г. недвижим имот – сграда. В нея е посочено, че декларираната
сграда е с отчетна стойност 789 730,50 лева. Към тази декларация (независимо
от обстоятелството, че е приложена по декларация по чл. 17 от ЗМДТ относно друг
имот, но станал предмет на същата апортна сделка.) е приложен опис на апортната
вноска и оценка на съставляващите я обектите (л.152). От последните два
документа се установява, че сред множеството отделни обекти е налице само една търговска
сграда с РЗП 3111,00кв.м., представляваща хотел „Перла“ на четири етажа, която
сграда е със застроена площ от 812,86 кв.м.
Партида № ***0002 е била закрита към м. декември 2015 г.
по заявление с № 255/27.01.2016 г., подадено от Сънрайз АД. В заявлението е
посочено, че имотът е станал предмет на прехвърлителна сделка – извършена
апортна вноска в активите на друго предприятие от 02.12.2015 г.
Като доказателства по делото в заверени преписи са представени:
- Наредба № 11 за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Несебър (Наредба № 11), приета
от Общински съвет Несебър на основание чл.9 от ЗМДТ (л.158-196);
- решение № 610, обективирано в Протокол № 20/12.05.2006
г. на Общински съвет Несебър, с което на
основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл.129, ал.1 от ЗУТ е одобрен проекта за
ПУП – ПРЗ на в.с. Елените, като решението е публикувано в ДВ,
бр.51/23.06.2006г. (л.136);
- решение № 667, обективирано в Протокол №
20/18.12.2013г. на Общински съвет Несебър,
с което на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА във връзка с чл.66, ал.1
от ЗМДТ и чл.20 от Наредба № 11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за
2014г. (л.82);
- решение № 832, обективирано в Протокол №
24/11.07.2014г. на Общински съвет Несебър,
с което на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА във връзка с чл.66, ал.1
от ЗМДТ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 във връзка с
отпадъци от търговско промишлени дейности (л.197);
- решение № 1003, обективирано в Протокол №
28/19.12.2014г. на Общински съвет Несебър,
с което на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ във връзка чл.20 от Наредба №
11 е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2015г. (л.80);
- решение № 1194, обективирано в Протокол №
32/23.06.2015г. на Общински съвет Несебър,
с което на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА във връзка с чл.66, ал.1
от ЗМДТ е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 относно
претоварване на смесени отпадъци (л.198).
На територията на Община Несебър има изградени депа за
обезвреждане на битови отпадъци. Това се установи по делото чрез представени
актове за публична общинска собственост (АПОС) и скици, издадени от СГКК –
Бургас, както следва:
- АПОС № 5798/11.07.2014г. и скица № 15-202856/20.06.2014г.
за депо за битови отпадъци в местност „Чешме тарла“, с.Равда (л.114);
- АПОС № 5799/11.07.2014г., поправен с АПОС №
6429/11.08.2016г. и скица № 15-363479/ 25.07.2016г. за депо за битови отпадъци
в местност „Чешме тарла“, с. Равда (л.111) и
- АПОС № 5800/11.07.2014г., поправен с АПОС №
6430/11.08.2016г. и скица № 15-363481/ 25.07.2016г. за депо за битови отпадъци
в местност „Бряста“, с. Равда (л.117).
Като доказателства по делото са представени заповеди на
кмета на община Несебър за определяне на районите на територията на общината,
включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през
съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване - заповед № 1216/30.10.2013г. – за 2014г.
(л.55) и заповед № 2189/31.10.2014г. – за 2015г. (л.45), ведно с приложенията
към тях.
С цел доказване реалното предоставяне на услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в
населеното място, част от което е процесния недвижим имот, по делото са
представени множество доказателства. Представен е препис от заповед №
61/26.10.2011г. (л.220) на кмета на гр. Свети Влас за определяне на границите и
графика на сметопочистването и сметоизвозването, върху която е направено
служебно отбелязване, че е действала до 31.12.2016 г. Представени са заповеди №
29/30.05.2014г. (л.132) и № 28/22.05.2015г. (л. 128) за сумарното изчисляване
на работното време на работата на сметосъбирачите, работниците чистота,
работниците по озеленяване и шофьорите. Приложени са трудови договори и
длъжностни характеристики за длъжностите шофьор (на специален тежкотоварен
автомобил и на товарен автомобил), сметосъбирач, работник чистота (метач),
работник озеленяване.
Ответникът е представил и доказателства относно
извършените финансови разходи при предоставянето на услугите - справка за закупени ДМА за БКС – Свети Влас
за периода 2013г. - 2016г. (л.123); справка за закупени съдове за смет, чували
и др. за периода 2013г. – 2016г. (л.125); справки за платени такси на РИОСВ за
депониране на отпадъци от община Несебър за 2014г. (л.119) и за 2015г. (л.120) и
на ОП „Чистота еко Бургас“ за 2015г. (л.121); справка за налични автомобили (л.124).
За извършените услуги са представени и пътни листове на специализирани
сметосъбиращи автомобили, присъствени листове.
Относно начина на формиране на стойностите на съответните
компоненти на ТБО, административният орган е приложил като доказателство
Наредба № 11.
По повод направените от жалбоподателя възражения и във
връзка с дадени от съда указания, ответникът е представил по делото докладна
записка (л.202) относно АУЗД № 602/23.04.2018г. съставен на фирма Сънрайз АД, ЕИК: ***, в която в табличен вид е представен
начина на изчисление на задълженията за ТБО на дружеството – жалбоподател.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, а
направените в тази връзка оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на
кмета на общината. Тези изисквания в случая са спазени – актът е издаден от
старши експерт в отдел „МДТ“ при община Несебър, оправомощен за това със заповед
№ 394/26.04.2012г.(л.86) на кмета на община Несебър. Предвид това съдът прие,
че не е налице основание за оспорване на акта по чл.146, т.1 от АПК.
Обжалваният акт е издаден при спазване на установената от
закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че липсват мотиви, от които да
стане ясно за адресата защо АО е приел правните си изводи за дължимост на
оспорените такси. Макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота
обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който
възникват задълженията по акта – собственост на жалбоподателя върху недвижим имот
на територията на община Несебър, намиращ се в урбанизирана зона, както и
последваща служебна проверка, констатираща липсата на внесени ТБО за процесните
две години.
Неоснователно е оплакването за липса на индивидуализация
на недвижимия имот. Преди всичко в тази връзка следва да се отбележи, че в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ
жалбоподателя сам е посочил индивидуализиращите белези на придобития от него
имот, бидейки наясно кой е обекта на деклариране. Наред с това дадените в
декларацията белези на сградата (описани подробно по-горе) са достатъчно за да
го отграничат от останалите сгради, които жалбоподателя е придобил чрез
посочената в декларацията сделка. Във връзка с това оплакване на жалбоподателя,
по делото е назначена съдебнотехническа експертиза, от заключението по която се
установи, че данните посочени в акта за установяване на задължения и
декларацията въз основа на която е издаден, позволяват да се извърши
индивидуализация на имота, доколкото в тях е посочено името на хотела и
неговото местоположение – ваканционно селище „Елените“. В заключението е
посочено, че декларираната сграда съобразно одобрения ПУП-ПРЗ на в.с. „Елените“
от 2006 г. е с идентификатор 27454.502.75.7 със застроена площ от 1 265,00
кв.м. и попада в УПИ І, кв. 12 на ваканционното селище. Ответникът е представил
извадка от кадастрално-административната информационна система към АГКК от
която се установи, че имотът с посочения от вещото лице идентификатор е с
описание отговарящо на декларирания имот – хотел с наименование „Перла“, със
застроена площ от 1 265,00 кв.м., намиращ се във в.с. Елените, с. Емона.
(, но е посочено, че сградата е с 9 етажа, а не както е декларирана - 4 етажа,
от където съдът намира, че се касае разликата в декларираната площ и
установената от вещото лице.) От изложеното се установява, че е възможно, въз
основа на данните посочени в декларацията и АУЗД, както и че същите са
достатъчни, да се индивидуализира конкретния имот, т.е. така предоставените
данни са достатъчни за да отграничат по несъмнен начин имота от останалите имоти
във ваканционното селище. Затова съдът прие, че не е налице основание за
оспорване на акта по чл.146, т.2 от АПК.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт, а направените
оплаквания от жалбоподателя в тази насока са неоснователни, поради което не е
налице основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.
Неоснователно е в частност оплакването на жалбоподателя
за нарушено право на защита поради това, че в процесния АУЗД не са изложени
поотделно данни за трите компонента, формиращи ТБО и изпълнението на услугите
по съответстващите им дейности. Правилно органът по приходите е определил задълженията
на база отчетната стойност на имота, декларирана от дружеството в декларация по
чл.17, ал.1 от ЗМДТ. В представената по делото докладна записка (л.202) в
табличен вид са изразени коефициентите (в промили), които формират стойността
на съответната предоставяна услуга. Размерът на всяка от трите такси - за
услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; за услугите по поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и ставката
за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци
и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - е бил определен
поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на
задължението. Поради това, жалбоподателят не е лишен от възможността да се
защитава срещу всяка от таксите поотделно и в този смисъл не е налице
съществено процесуално нарушение. Наред с това следва да се отбележи, че
жалбоподателят е имал право по чл.107, ал.2 от ДОПК да поиска и получи тази
справка още преди да обжалва акта, но липсват данни да се е възползвал от това.
Във връзка с извършената по повод жалбата проверка
относно правилното приложение на материалния закон, съдът прие следното.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за извършвани от
общината услуги, които могат да се групират в три категории: 1. събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до определени за това места; 2. складиране
и третиране на битовите отпадъци в депа, съоръжения и инсталации с цел
обезвреждането им; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места и селищните образувания в общината. Чл.63, ал.1 от ЗМДТ предвижда ТБО да се заплаща за извършените от общината услуги по чл.62, като
съгласно ал.2 на чл.63 видът на услугите, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци, се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. В
процесния случай такива актове на кмета са били надлежно издадени - заповед №
1216/30.10.2013г. за 2014г. и заповед № 2189/31.10.2014 г. за 2015г. Заповедите
се отнасят за територията на община Несебър, където попада недвижимия имот на
жалбоподателя.
Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 11 размерът на таксата
се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържането на чистотата
на териториите за обществено ползване.
Съгласно
чл.23, т.1 от Наредба № 11, ТБО се определя според количеството на битовите
отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и
честотата на сметоизвозване; като в т.2 е предвидено, че ТБО се определя
пропорционално в промили върху данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ
за имоти (жилищни и нежилищни) на граждани и жилищни имоти на предприятия, а за
нежилищни имоти на предприятия в промили върху отчетната им стойност. Когато не
може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се
определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от
общинския съвет, съобразно одобрената план-сметка за съответната година.
Съгласно
чл.66, ал.2 от ЗМДТ всички относими за календарната година разходи на общината
за извършване на дейности по предоставяне на услугите по чл.62 се включват в
план-сметка за годината за всяка от услугите по чл.62, по източници на
финансиране. С Решение № 667, обективирано в Протокол № 20/18.12.2013г.,
Общински съвет Несебър е одобрил план-сметки за дейност „Чистота“ за 2014 г., а
също и размера на ТБО за нежилищни имоти върху отчетната им стойност и размер
на годишна такса за 1 куб. м. отпадък в размер на 18,00 лева. Аналогично, за
2015г. план-сметките са приети с Решение № 1003, обективирано в Протокол №
28/19.12.2014г.
В жалбата са направени оплаквания по всеки от трите
компонента на ТБО относно начина на определяне на размера на задължението,
както и се оспорва реалното предоставяне на съответната услуга. Поради това и с
оглед яснота на изложението съдът ще изложи изводите си по правилното прилагане
на материалния закон поотделно за всеки от компонентите. Преди това обаче,
следва да се отбележи общо важимото правило на чл.71 от ЗМДТ, че по всеки от
компонентите такса се събира от общината само доколкото съответната услуга е
била реално предоставяна за процесния период и за урбанизираната територия на
която се намира декларирания недвижим имот. В тази връзка съдът взема предвид,
че съобразно доказателствата по делото процесния имот е нежилищен и между
страните липсва спор относно това негово качество.
Относно такса сметосъбиране и сметоизвозване :
Предвид
това правилно органът по приходите е определил размера на този компонент от ТБО
на 3,4 ‰ от отчетната стойност на имота за всяка от процесните години. По
делото не се установи наличие на някоя от хипотезите по чл. 26, ал. 1 от
Наредба № 11, при които не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване. (1.
Когато услугата не се предоставя от общината; 2. За имоти, които няма да се
ползват през цялата година и е подадена декларация за това в Община Несебър от
собственика или ползвателя на имота, до края на предходната година.) От събраните
по делото доказателства (справка за автомобили - сметосъбирачи, пътни листове,
трудови договори и др.) се установи, че общината е организирала и реализирала
сметосъбирането и сметоизвозването през 2014г. и 2015г., т.е. услугата е била
предоставена и таксата за това е дължима. По делото липсват твърдения и не са
събрани доказателства, че жалбоподателя не е ползвал имота през тези две години
и е подал декларация за това.
Относно такса за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване.
За да се приеме, че е възникнало правото на общината да
събира тази компонента от ТБО, тя следва да установи пред съда, че през
процесния период реално е поддържала чистотата на териториите от населените
места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване
- уличните платна, площадите, алеите, парковете и др. Ответникът е представил в
тази връзка множество писмени доказателства, отразяващи извършена от него
дейност по поддържане чистотата на тези територии. Представени са заповеди на
кмета за определяне на районите, включени в системата за организирано
поддържане на чистотата, придружени от подробно приложение, в което границите
са посочени чрез детайлно изброяване на улици или други идентифициращи признаци
на териториите, като територията на която е разположен имота, също е включена в
заповедите. Представени са план-сметки за дейност „Чистота“; справки за
наличните МПС и за закупени материали,
длъжностни характеристики и трудови договори с лицата, наети да
осъществяват почистването. Наистина липсват доказателства, които пряко да
установяват факта на извършеното почистване, но множеството косвени доказателства,
установяващи организирането и осъществяването от общината на дейността в това
направление, в съвкупността си обосновават по несъмнен начин фактически извод,
че почистването на обществените места в района на процесния недвижим имот е
било извършвано през 2014г. и 2015г. В тази връзка съдът взе предвид и
спецификата на тази услуга. Тя не е обвързана с конкретен имот (не е необходимо
ответникът да доказва, че именно около него е почиствал), а целта на нейното
предоставяне е по-обща - да осигури приветлива и здравословна обществена среда
в района на населеното място или селищното образувание, където се намира имота.
Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е
фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за
обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице
такава. Тази такса се отнася до територии, които по презумпция се ползват или
могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото
населено място, а не само в определен район от него. Следователно, през
разглежданите периоди Община Несебър е предоставяла услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение територията около
имота на жалбоподателя, поради което на основание чл. 71 от ЗМДТ следва да
събира такса за нея. Правилно и за двете процесни години тази такса е
определена от ответника в размер 1,6 ‰ от отчетната стойност на имота.
Относно такса обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци.
Ответникът е представил по делото доказателства,
установяващи предоставянето на тази услуга - справки за заплатени суми за
депониране на отпадъци както на РИОСВ Бургас, така и на ОП „Чистота еко Бургас“;
АПОС относно притежаваните от общината сметища; план-сметки за дейност
„Чистота“, приети с посочените по-горе решения на общинския съвет. Затова съдът
приема, че правилно органът по приходите е установил като задължение в тежест
на жалбоподателя тази компонента от ТБО. Правилно за посочените периоди е приет
размер 0,4 ‰ върху отчетната стойност на имота.
В чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че при прехвърляне на
имота приобретателят дължи данъка, респективно ТБО, от началото на месеца, следващ
месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако
данъкът е платен от прехвърлителя. От изложеното следва извод, че данъкът за
месеца през който имотът е прехвърлен се дължи от прехвърлителя. В случая
процесният имот е придобит от Сънрайз АД през 2004 г. и е съответно прехвърлен
от дружеството м.декември 2015 г., към който момент партида № ***0002 е била
закрита въз основа на подадено заявление за закриване на партида от 27.01.2016
г. Следва извод, че ТБО се дължи за целия период от 2014 г. и 2015 г. . (с
оглед прехвърлянето на имота през м.декември, т.е. ТБО се дължи от
прехвърлителя и през този месец), за които периоди именно е направено и
изчисляването в АУЗД. Предвид изложеното съдът намира, че определените размери
за ТБО за 2014 г. и 2015 г. са правилно изчислени.
Съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължи лихва, чието начисляване в случая също е правилно.
Сумирайки изложеното съдът приема, че посочените в
обжалвания акт задължения за ТБО за 2014г. и 2015г. и лихви са определени при
правилно приложение на материалния закон и целта му и липсва основание за
оспорването им по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Поради липсата на установени от съда основания за
оспорване, включително при извършената цялостна служебна проверка на акта по чл.168
от АПК, жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК
следва оспорването да се отхвърли.
По повод направеното искане и на основание чл.161, ал.1 ДОПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноските по делото,
включващи и адвокатско възнаграждение – 150 лева заплатен депозит за експертиза
и 867,57 лева (изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на акт за установяване на задължения по декларация № МДТ-602/23.04.2018г., издаден от орган по
приходите в отдел МДТ при община Несебър, спрямо Сънрайз
АД ЕИК:*** с адрес ***.
ОСЪЖДА Сънрайз АД да заплати на община Несебър с адрес
гр.Несебър, ул.Еделвайс 10, сумата 1 017,57лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Административен Съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :