№ 106
гр. София , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
в присъствието на прокурора Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601236 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане на главния прокурор на Република България с правно основание чл.419,
ал.1 изр. 2, чл.420, ал.1, предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2
вр. чл. 424 ал.1 алт.1 и чл.425, ал.1,т.1 от НПК за възобновяване на НОХД № 9499/2018 г. на
Софийски районен съд, за отмяна на постановеното по това дело определение от 12.11.2018
г. за одобряване на споразумение за решаване на делото и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В искането са изложени следните релевантни факти:
С определение от 12.11.2018 г. по НОХД № 9499/2018 г. Районен съд - София е одобрил
споразумение за решаване на делото в съдебното производство, сключено между прокурор
от Районна прокуратура - София и защитника на подсъдимия М. В. Х..
С одобреното споразумение подсъдимият М.Х. се признал за виновен за извършено на
30.01.2018 г. престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от
НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца и глоба в размер
на 300 лв., а на основание чл.343г НК е лишен от правоуправление за срок от една година.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено
за срок от 3 /три/ години.
1
Определението е влязло в законна сила на 12.11.2018 г. и не подлежи на касационна
проверка.
Твърди се в искането, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД №
9499/2018 г. по описа на Районен съд - София, е постановено при съществени нарушения на
закона и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК. В тази връзка се
претендира, че в хода на разглеждането на делото по реда на глава 29 НПК е допуснато
нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл.66,
ал. 1 от НК. Сочи се, че от приложената по делото справка за съдимост /л. 10-13 от
съдебното производство/ е видно, че подсъдимият М.Х. е осъждан както следва:
- с влязло в сила на 10.05.2006 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №
823/2006 г. на PC-Петрич за извършено през м.03.1997 г. престъпление по чл.279, ал.1 НК,
вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му е определено наказание глоба 10 лв. и глоба 30 лв.;
- с влязла в сила на 15.12.2006 г. присъда по НОХД № 14389/2006 г. на PC -София за
извършено на 22.06.2006 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1
НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, което да изтърпи при общ режим;
- с влязла в сила на 12.05.2008 г. присъда по НОХД № 4213/2006 г. на СГС за извършено
престъпление на 12.05.2002 г. по чл. 199, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал.2 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК
му е определено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, при
първоначален общ режим.
С влязло в сила на 29.10.2008 г. определение на СГС по НЧД № 1971/08 г. /ВНЧД № 840/08
г. на САС/ на подсъдимия М.Х. на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК е било
определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 14389/06 г. на РС-София и НОХД
№ 4213/06 г. на СГС в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.24 НК е било увеличено с един месец и 29 дни лишаване от свобода. На
основание чл.59 НК е зачетено времето на задържане под стража и под домашен арест по
НОХД № 14389/2006 г. на СРС.
В искането се изтъква, че за двете осъждания, за които е определено едно общо най-тежко
наказание, не е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а НК. В тази връзка се излагат
аргументи, че съгласно чл.88а, ал.2 НК, когато наложеното наказание лишаване от свобода е
повече от една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл.66,
ал.1 НК, срокът по чл.88а, ал.1 от НК не може да бъде по-малък от десет години.
Сочи се, че от писма № И-9674/13.07.2018 г. на ГДИН /л.16 от съд.дело/ и № И-
13104/27.09.2018 г. /л. 33 от съд.дело/ се установява, че подсъдимият Х. не е пребивавал в
затворите на страната за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. В тази връзка се
2
твърди, че определението на СГС, с което е било определено едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода в размер на три години, седем месеца и 29 дни, не е
привеждано в изпълнение от СГП, тъй като след извършеното приспадане на времето, през
което осъденият е бил задържан под стража и е бил с мярка домашен арест по
производствата, чиито наказания са групирани, не е имало търпим остатък /съгласно писмо
№ П-144/08 г. от 11.10.2018 г. на СГП-л.36 от съд.дело/.
Излагат се доводи, че на подсъдимия Х. е наложено наказание лишаване от свобода повече
от една година с влязла в сила на 12.05.2008 г. присъда по НОХД № 4213/06 г. на СГС и че
тъй като Х. не е търпял наложените му наказания по посочените по-горе дела моментът на
изтърпяване на наказанието е този, в който присъдата по НОХД № 4213/2006 г. е влязла в
сила - 12.05.2008 г., поради което предвиденият десетгодишен срок по чл.88а, ал.2, вр. ал.1
НК е изтекъл към 12.05.2018 г. Въз основа на тези факти се прави извод, че следователно
към датата на деянието - 30.01.2018 г. - подсъдимият М.Х. не е бил реабилитиран, поради
което не са били налице и предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Изтъква се, че
няма и данни за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК.
Предвид гореизложеното се излагат съображения, че като е одобрил споразумението за
решаване на делото, с което на основание чл.66,ал.1 НК е отложено изпълнението на
наложеното на подсъдимия Х. наказание „лишаване от свобода“, решаващият съд е
допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 ал.2, вр. ал.1,
т.1 НПК. Претендира се, че районният съд не е спазил разпоредбата на чл. 382, ал.7 НПК и
вместо да предложи на страните промени в споразумението, го е одобрил, въпреки
противоречията със закона, с което е нарушил и процесуалните правила. Счита се, че така
допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са
основание по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство.
В съдебното заседание пред Софийски апелативен съд представителят на САП моли да бъде
уважено искането на главния прокурор на РБ за възобновяване на делото предвид
изложените в същото основания.
В съдебното заседание пред САС защитата на осъдения М. В. Х. в лицето на служебния му
защитник адвокат П.Т. моли да не се уважава искането на главната прокуратура, тъй като
счита, че грешката е допусната от прокуратурата и съда преди две години и половина.
Твърди, че осъденият няма никаква вина, тъй като той е изпълнил това, което
прокуратурата, адвокатът и съдът са му предложили. Сочи също, че вече 2 години и 4
месеца той изпълнява условията на чл.66 от НК, работи и не върши никакви нарушения.
Счита, че неправилно ще бъде след като са изтекли 2 години и 3-4 месеца лицето тепърва
отново да бъде осъждано. Намира, че при това положение е по-добре делото да се върне за
ново разглеждане на районния съд и тогава да се преценява какво да се прави. Заявява, че в
случая грешката не е на осъдения и той не трябва да носи последиците от чужди грешки.
Затова моли да не се уважава искането на главния прокурор и да остане в сила сключеното
3
споразумение от 12.11.2018 г.
В последната си дума пред настоящата съдебна инстанция осъденият М. В. Х. моли
да не се уважава искането на главния прокурор за възобновяване и да остане в сила
споразумението.
Софийски апелативен съд, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във
връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните,
намери следното:
Производството пред първата съдебна инстанция /Софийски районен съд/ е било
образувано по внесен от прокурор при Софийска районна прокуратура обвинителен акт
срещу М. В. Х. за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК.
В хода на образуваното по така внесения обвинителен акт съдебно производство по
НОХД № 9499/2018 г. пред СРС е било постигнато споразумение за решаване на делото
между защитника на подсъдимия М. В. Х. - адвокат П. Р. и прокурор от СРП, като
споразумението е било одобрено с протоколно определение от 12.11.2018 г., постановено по
горепосоченото дело /НОХД № 9499/2018 г. по описа на СРС/.
С така одобреното споразумение по НОХД № 9499/2018 г. по описа на СРС подсъдимият М.
В. Х. се признава за виновен, респективно е признат за виновен в това, че на 30.01.2018 г.
около 16.00 часа в гр. София, в района на кръгово кръстовище на площад „Сточна гара“ с
посока на движение от бул. „Данаил Николаев“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“
управлявал МПС - лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с ДК № *** след употреба на
наркотично вещество тетрахидроканабинол – коноп, установено по надлежния ред – с
Протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употребата на наркотични
вещества или техни аналози с лаб. № 0855/09.02.2018 г. на ВМА-София – престъпление по
чл. 343б ал.3 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца и глоба в размер на 300 лв., а на
основание чл.343г НК му е наложено и наказание лишаване от правоуправление за срок от
една година.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от 3 /три/ години.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в законна сила на 12.11.2018 г.
и не подлежи на въззивна и касационна проверка.
От данните в справката за съдимост на осъдения /л. 10-13 от първоинстанционното
производство/ е видно, че М. В. Х. е осъждан както следва:
- с влязло в сила на 10.05.2006 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №
823/2006 г. на PC-Петрич за извършено през м.03.1997 г. престъпление по чл.279, ал.1 НК на
4
основание тази разпоредба и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК са му наложени наказания глоба 10
лв. и глоба 30 лв.;
- с влязла в сила на 15.12.2006 г. присъда по НОХД № 14389/2006 г. на СPC за извършено на
22.06.2006 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 пр.1 и т.4 пр.1 и пр.2 вр. чл. 194 ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 и чл.26, ал.1 НК на основание тези разпоредби и чл.55, ал.1, т.1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим;
- с влязла в сила на 12.05.2008 г. присъда по НОХД № 4213/2006 г. на СГС за извършено на
12.05.2002 г. престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 пр.2, вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК на
основание тези разпоредби и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание три години и шест
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на това
наказание.
С влязло в сила на 29.10.2008 г. определение на СГС по НЧД № 1971/08 г. /изменено с
определение на САС по ВНЧД № 840/08 г./ на основание чл.25,ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК на
осъдения М. В. Х. е било определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 14389/06 г. на СРС и по НОХД № 4213/06 г. на СГС, в размер на
три години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 НК е било
увеличено с един месец и 29 дни лишаване от свобода. Със същото определение на
основание чл.59 НК е зачетено времето на задържане под стража и при условията на
домашен арест по НОХД № 14389/2006 г. по описа на СРС.
Осъжданията по НОХД № 14389/06 г. на СРС и по НОХД № 4213/06 г. на СГС, относно
които е било извършено групиране, следва да се третират като едно осъждане, тъй като
деянията по тези осъждания са извършени в условията на реална съвкупност За това
осъждане обаче не е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а НК. Предвид факта, че
определеното при групирането общо наказание е повече от 1 година, то съобразно
разпоредбите на чл. 88а, ал. 1 и ал. 2 от НК срокът за реабилитация на същото е
десетгодишен, като в случая този срок е започнал да тече от 12.05.2008 г., както правилно е
посочено в искането на главния прокурор. Настоящият състав напълно споделя довода, че
срокът по чл. 88а ал.2 вр. ал.1 от НК за осъжданията, включени в групирането, е започнал да
тече от момента на влизане в сила на присъдата по НОХД № 4213/2006 г., доколкото от
данните по делото се установява, че към този момент осъденият на практика вече е бил
изтърпял целия размер на определеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода
ведно с увеличението по чл. 24 от НК, а именно – наказание лишаване от свобода в размер
на три години, седем месеца и 29 дни. Този извод се основава на факта, че определението на
СГС, с което е било определено общото най-тежко наказание лишаване от свобода в размер
на три години, седем месеца и 29 дни, не е било привеждано в изпълнение от СГП, тъй като
след извършеното приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан под стража
и с мярка домашен арест по производствата, чиито наказания са групирани, не е имало
5
остатък за изтърпяване /съгласно писмо № П-144/08 г. от 11.10.2018 г. на СГП-л.36 от
първоинст. дело/.
Реабилитацията по чл. 88а от НК настъпва по право, когато от изтърпяване на наказанието е
изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание "лишаване от свобода". В
настоящия казус предвиденият десетгодишен срок по чл.88а, ал.2, вр. ал.1 НК е следвало да
изтече на датата 12.05.2018 г. Но преди обаче да изтече този срок, на 30.01.2018 г. осъденият
Х. е извършил престъплението по чл. 343б ал.3 от НК, за което се е признал за виновен и е
осъден с атакуваното в настоящото производство определение за одобряване на
постигнатото със защитника му споразумение. Следователно към датата 30.01.2018 г., когато
е извършено деянието, квалифицирано по споразумението като престъпление по чл. 343б,
ал. 3 НК, не е бил изтекъл десетгодишният срок по чл. 88а, ал.2 от НК, поради което
осъденият Х. не е бил реабилитиран по чл. 88а НК за осъждането по съвкупността. Отделно
от това относно това осъждане липсват и данни за постановена съдебна реабилитация по
реда на чл. 87 НК.
С оглед на това правилни се явяват изложените в искането на главния прокурор доводи, че
към датата /30.01.2018 г./ на осъществяване на процесното деяние, квалифицирано в
одобреното споразумение като престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, осъденият М. В. Х. не е
бил реабилитиран за осъждането по съвкупността и че това от своя страна обосновава
отсъствието на предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 НК относно наложеното му
наказание лишаване от свобода за това престъпление.
Като е отложил на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното на Х. наказание
лишаване от свобода, макар да не са били налице материално-правните предпоставки за
това, решаващият съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла
на чл. 348, ал.1, т.1 НПК. А от друга страна, като е одобрил споразумението в нарушение на
материалния закон при решаването на въпроса да се освободи ли подсъдимият Х. от
изтърпяване на наказанието, Софийски районен съд е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила. Преди да одобри споразумението решаващият съд съгласно чл. 382,
ал.7 от НПК е бил длъжен да провери неговата законосъобразност и да пристъпи към
одобряването му едва ако то не противоречи на закона и морала. В конкретния случай обаче
е допуснато нарушение на материалния закон, което районният съд не е констатирал и за
отстраняването на което не е предприел действия по реда на чл. 384, ал.1, вр. чл. 382, ал.5 от
НПК, като по този начин е допуснал и процесуални нарушения при одобряването му.
Така допуснатите от СРС нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК и представляват основания по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на
наказателното производство. Поради това атакуваното определение за одобряване на
споразумението за решаване на делото и прекратяване на производството по делото
подлежи на отмяна по реда на възобновяването.
6
САС намира, че в случая не е компетентен с настоящия съдебен акт да се произнесе
по същество и сам да реши въпроса да се освободи ли осъденият Х. от изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Доколкото процесното споразумение за решаване на делото е изготвено след
образуването на първоинстанционното съдебно производство, САС намира, че следва да
отмени атакуваното определение за одобряване на споразумението и да върне делото за ново
разглеждане на първоинстанционния Софийски районен съд от стадия на съдебното
заседание, в който стадий именно са били допуснати цитираните нарушения на материалния
и на процесуалния закон.
Воден от горното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела определение от 12.11.2018 г. по
НОХД № 9499/2018 г. на Софийски районен съд, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото в съдебното производство, сключено между прокурор от Софийска
районна прокуратура и защитника на подсъдимия М. В. Х. и с което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия М. В. Х. за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК
чрез налагане на наказания: лишаване от свобода за срок от 5 месеца, изпълнението на което
на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години; глоба в размер
на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от
стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7