№ 1216
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100512584 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. С.И., срещу решение
№20170119/10.08.2021 г. по гр. д. №15958/2020 г. на CPC, III ГО, 158 състав, с
което съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на С.Г.И.. и му е
наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се
състои порочността на решението- счита, че е неправилно, незаконосъобразно
и постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон.
Изложил е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.Г.И.. е подал възражение, с което счита жалбата
за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.
Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от
ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 28.04.2020 г. С.Г.И.. е поискал да се издаде заповед за
1
защита в негова полза, срещу Б. С.И.– син на молителя, за актове на
домашно насилие, извършени на 22.04.2020 г. и за системно домашно насилие
спрямо него, извършено в периода от 2000 г. насам , описвайки в какво се е
изразявало насилието.
С решение № 20170119/10.08.2021 г. по гр. д. №15958/2020 г., CPC, III
ГО, 158 състав е издал заповед за защита в полза на С.Г.И.., срещу Б. С.И.,
като му е наложил мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя,
отстранил го е на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН от съвместно обитаваното
с молителя жилище, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта,
забранил му е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава молителя на
разстояние, по-малко от 200 метра, включително жилището на пострадалото
лице, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта, наложил му е
глоба в размер на 400 лв. и го е осъдил да заплати държавна такса в размер на
25 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е
приел, че с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, без да са събрани други
доказателства, се е доказало извършването на твърдяното домашно насилие.
Тези доводи са неоснователни. Въззивният съд напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в
първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което
не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи и
препраща към тях.
Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено
насилие на 22.04.2020 г. молителя е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, изхождаща от него като пострадало лице, на която следва да бъде
придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от
ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде
издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало
лице за упражнено домашно насилие- декларацията индивидуализира
актовете на насилие по начина, по който същите са описани в редовната
молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, час-
точен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и
2
т. н. С нея се установява извършено физическо насилие (събаряне на земята),
психическо и емоционално насилие (отправени заплахи за убийство: „Ще те
унищожа, ще те смачкам, ще те ликвидирам, ще ти видя сметката“ и обиди:
„Педераст, вампир, клошар“), извършени от ответника спрямо молителя, тъй
като на посочената дата е нямало свидетели- очевидци. Още повече, че с
оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в
отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил
облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице.
Посочените форми на домашно насилие засягат физическата и
психологическата неприкосновеност на молителя, причинявайки му страх за
живота и здравето му, болка, стрес, унижение и негативни емоции.
Въззивната инстанция намира за адекватни наложените от СРС мерки
за защита, включително и размера на наложената глоба.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Поради изложеното, първоинстанционото решение следва да се остави
в сила.
Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължи заплащане на
държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
въззивника за присъждане на разноски, поради което следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20170119/10.08.2021 г. по гр. д.
№15958/2020 г. на CPC, III ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА Б. С.И., ЕГН********** да заплати държавна такса по
сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. С.И., ЕГН********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4