Р Е
Ш Е Н
И Е
№380
гр. Габрово,25.11.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на
пети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря К. НИКОЛОВА и в
присъствието на прокурора ........................................ като
разгледа докладваното от съдията
Антонова-Попова гр.д.№27 по описа
за 2020г. и
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че страните по производството- А.Х.М. и
„Подемкран" АД са били в трудовоправни отношения на основание Трудов
договор № 07 / 01.03.2011г., сключен на основание чл.61 вр. чл.67 ал.1, т. 1 от КТ, като ищецът е бил назначен на длъжност „Мениджър продажби/местен
пазар/", категория "Ръководители" и място на работа-Дирекция
„Индустриални кранове и сервиз", гр.Габрово, на 8-часов работен ден и
40-часова работна седмица, от 8:00 часа до 16:40 часа всеки ден през работната
седмица с 40-десет минутна обедна почивка между 12:00 часа и 12:40 часа с
договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 2 425 лева по този
договор и допълнително месечно възнаграждение. С „Акт за прекратяване на
трудовото правоотношение" № 12 / 29.03.2018г. на ответното дружество- работодател,
трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 30.03.2018г.
съгласно чл.328, ал.2 от КТ. Съгласно допълнително споразумение № 43 от
24.09.2012г. към трудовия договор, който е сключен за неопределено време и
трудовото възнаграждение е увеличено на 2 655 лева. С Допълнително споразумение
№ 25/25.03.2013г. мястото на осъществяване на трудовите задължения е променено
от град Габрово на град София в Дирекция" Индустриални кранове и
сервиз". На основание Допълнително споразумение № 25 / 11.02.2014г. ,
действащо от 01.01.2014г. страните се договарят, че служителят има право на
допълнително възнаграждение върху основното месечно възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % или 63.72 лева и право на
служителят на допълнително възнаграждение, дължимо на месечна основа. С
Допълнително споразумение №07/29.01.2015г., считано от 01.01.2015г. основното
трудово възнаграждение е в размер на 2 930лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 87.90 лева. С Допълнително споразумение №11/01.02.2016г.,
страните запазват договореното си основно месечно възнаграждение в размер от 2
930 лева и променят само праговете за бонусите. Ищецът в изпълнение на
трудовите си функции е поел задължение да организира, ръководи, контролира
цялостната дейност по осъществяване на продажби на продуктите на ответното
дружество- работодател, да създава и поддържа организацията, управлението и
контрола за осигуряване на успешни продажби на продуктите, да идентифицира
потенциални клиенти и води преговори с тях за закупуване на продуктите, да
договаря и извършва сделки по продажба на продуктите на предприятието, да
поддържа постоянен контакт и контролира осъществяването на продажби в търговските
обекти на предприятието, да инструктира служителите в търговските обекти на
предприятието и участва в тяхното обучение по представяне и предлагане на
продуктите, да следи състоянието на пазара и да изпълнява и други задължения,
наредени му от работодателя. Съгласно трудовия договор работодателят е поел
задължение да осигурява на служителя работно място и условия на работа, които
съответстват на характера на работата и изискванията за безопасност,
включително и да осигури ползването на служебни автомобили. За изпълнение на
трудовите функции , свързани с длъжността „Мениджър продажби"/ местен
пазар/ на ищеца, работодателят „Подемкран"АД е осигурявал условия за изпълнението им чрез предоставяне
на служебен автомобил, но срещу възнаграждение, за което му е издавал съответни
фактури с основание „ползване на служебен автомобил за съответния месец",
заплатени от ищеца , както следва : Фактура №**********/24.02.2016г.-200лева, ведно
с фискален бон; Фактура № ********** / 31.03.2016г. -100 лв., ведно с фискален
бон и квитанция; фактура № ********** / 27.05.2016г.- 100 лева, ведно с
фискален бон и квитанция: фактура № **********/22.04.2016г.-100 лв., ведно с
фискален бон и квитанция; фактура № **********/ 29.06.2016г.-100 лв., ведно с
фискален бон и квитанция; фактура №**********/28.07.2016г.-100 лв., ведно с
фискален бон и квитанция; фактура № ********** / 31.08.2016г.-100 лв., ведно с
фискален бон и квитанция; фактура № **********/29.09.2016г.-100лв., ведно с
фискален бон и квитанция; фактура № ********** /21.10.2016г.-100 лв., ведно с
фискален бон и квитанция; фактура № **********/23.11.2016г.-100 лв., ведно с
квитанция и фискален бон; фактура №**********/ 23.12.2016r.-100лв.,
ведно с фискален бон и квитанция; фактура № ********** / 28.02.2017г.-100 лева,
ведно с фискален бон и квитанция; фактура No **********/
20.01.2017г.-100 лева, ведно с фискален бон и квитанция, фактура № ********** /
31.03.2017г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура № *********/
28.04.2017г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура №
**********/31.05.2017г.-100лв., заедно с фискален бон; фактура № **********/
30.06.2017г.-100лв., ведно с фискален
бон и квитанция; фактура №11000011667/31.07.2017г.-100лева, заедно с фискален
бон и квитанция; фактура №**********/31.08.2017г.-100 ведно с фискален бон;
фактура № **********/29.09.2017г.-100лв., ведно с фискален бон; фактура №
**********/31.10.2017г.-100лв., ведно с фискален бон; фактура №
**********/30.11.2017г.-100лв., ведно с фискален бон: фактура № **********/ 28.12.2017г.-100 лева, ведно с фискален
бон или общо заплатени суми в
размер на 2 400 лева. Между страните липсва правно основание за заплащане на
сумите по фактурите, поради което заплатените суми са недължимо платени. Между
ищеца и ответника са били установени трудови правоотношения съгласно горепосочения
трудов договор и допълнителните споразумения към него. Други договорни
отношения между тях липсват. Не е имало и други условия при полагане на труда,
както и не са съществували други основания за работодателя да изисква от
служителя -ищец заплащане стойността на посочената услуга- „ползване на
служебен автомобил". Напротив- предоставянето на служебен автомобил е
свързано с изпълнение задължението на работодателя за осигуряване условия на
труд, без които ищецът не е могъл
да изпълнява трудовите си задължения и е недопустимо да се осигурява работна
среда срещу заплащане от страна на работника.
Липсват и уговорки между страните във връзка с посочените факти а заплащане
ползването на служебните автомобили, както и няма законови снования,
обосноваващи правото на работодателя да начислява и изисква от служителя
заплащането за ползването на транспортните средства на предприятието.
ИСКА
СЕ съдът
да осъди ответника
да заплати на
ищеца сумата от 2400лева, представляваща
сбор от недължимо платени суми по горепосочените фактури , ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Ответникът е представил писмен отговор в
установения едномесечен срок. Счита, че искът е неоснователен. Излагат
се възражения, че извършените от ищеца
плащания са заради правото да ползва
получения служебен автомобил, както за
служебни така и за лични цели. Плащанията са били
в размер на 100 лв. месечно през
периода 01.01.2016 г. -
31.12.2017 г. и са за ползването
на автомобила за лични цели. Всички разходи
за служебното ползване на
автомобила /за гориво, консумативи,
ремонти, данъци, такси, застраховки, прегледи
и др./ са били извършване
само от ответника. Ответникът не е получавал пари
от ищеца, затова че същия е
ползвал автомобила за служебни
цели.
Още при постъпването си на работа
през 2011 г. ищецът е плащал по 50лв.
месечно за ползване на служебния
автомобил за лични цели, и впоследствие сумата е нараснала на 100 лв. месечно. Ищецът е ползвал автомобила
за лични цели и е плащал доброволно
за това, следователно е бил
съгласен, както с основанието на
което е извършвал плащанията, така и
с размер на същите. Всички плащания
са били извършвани
срещу съответните счетоводни
документи.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства.
От
съвкупната им преценка съдът приема
за установено от
фактическа и правна страна
следното:
От представените писмени
доказателства: Фактура
№ **********/24.02.2016г.-200лева, ведно с фискален бон; Фактура
№**********/31.03.2016г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура №
**********/27.05.2016г.-100лева, ведно с фискален бон и квитанция; фактура
№**********/22.04.2016г. -100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура №
**********/29.06.2016г. -100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура №**********/28.07.2016г.-100лв.,
ведно с фискален бон и квитанция; фактура № **********/31.08.2016г.- 100лв.,
ведно с фискален бон и квитанция; фактура №**********/29.09.2016г. -100 лв.,
ведно с фискален бон и квитанция; фактура №**********/21.10.2016г.-100лв.,
ведно с фискален бон и квитанция; фактура No **********/ 23.11.2016 г. - 100 лв.,
ведно с квитанция и фискален бон; фактура №**********/23.12.2016г. - 100лв.,
ведно с фискален бон и квитанция; фактура №**********/28.02.2017г.- 100лева,
ведно с фискален бон и квитанция; фактура №**********/ 20.01.2017г.-100
лева., ведно с фискален бон и квитанция, фактура №
**********/31.03.2017г. - 100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура №
**********/28.04.2017г. - 100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура
№*********/31.05.2017г. - 100 лв., ведно с фискален бон; фактура №
**********/30.06.2017 г. - 100 лв., ведно с фискален бон и квитанция: фактура №
11000011667/31.07.2017 г. - 100 лева, ведно с фискален бон и квитанция; фактура
№ **********/31.08.2017 г. - 100 лв., ведно с фискален бон; фактура №
**********/29.09.2017 г. - 100 лв., ведно с фискален бон; фактура №
**********/31.10.2017 г. - 100 лв., ведно с фискален бон; фактура №
**********/30.11.2017г. - 100 лв., ведно с фискален бон; фактура No **********/28.12.2017г.-100
лева, ведно с фискален бон, трудов договор №7/01.03.2011г., допълнително
споразумение № 43/24.09.2012г., № 25/25.03.2013
г., № 07/29.01.2015 г., № 11/01.02.2016 г. и заповед от 2014 г., мотивационна
схема - търговски отдел, Предложение и
Три броя мейли разменени между ищеца и изпълнителния директор на ответника,
Фактура №**********/31.06.2011 година на ответника, Протокол за Решения на СД,
Политика за служебните пътувания, два броя мейли разменени между офис-мениджъра
на ответника и ищеца, Нареждане за покупка, Свидетелство за регистрация Част
първа относно МПС с ДК№ СА 17 84 РХ, Свидетелство за регистрация Част първа и
Част втора относно МПС с ДК№ СА 19 47 ХН, Съобщение с Искова молба до СРС от
2018 година, Съобщение с Искова молба до СРС от 2019 година, Длъжностна
характеристика, Правилник за вътрешния трудов ред и Вътрешни правила за
работната заплата,
Заповед №15/2016г.,Заповед №15/2016 година, Авансов отчет за валута №11/2016
и РКО №68/2016 одина,Заповед №37/2016 година. Искане за служебно пътуване и
Авансов отчет за валута №25А/2016 година и Извлечения по сметки / четири броя /,Заповед
№42/2016 година. Искане за служебно пътуване и РКО №222/2016 година, Заповед
№345/2016 година и РКО №434/2016 година,Заповед №69/2016
година и Искане за служебно пътуване, Заповед №80/2016
година, Искане за служебно пътуване, Авансов отчет
№55/2016 година, Фискална сметка, Фактура и РКО
№493/2016 година, Заповед №101/2016 година. Искане за служебно
пътуване и Авансов отчет" №73/2016 година, Заповед
№174/2016 година. Искане за служебно пътуване, Авансов отчет от 28.11.2016
година и РКО №933/01.12.2016 година, Заповед №7/2017
година. Искане за служебно пътуване, Авансов отчет №14А/2017 година и РКО
№86/08.02.2017 година, Заповед №19/2017 година, Искане
за служебно пътуване, Авансов отчет №22А/2017 година и РКО
№217/29.03.2017 година, Заповед №29/2017 година. Искане за служебно
пътуване и Авансов отчет, Заповед №35/2017 година. Авансов отчет
№36Б/2017 година, РКО №322/25.05.2017
година и Извлечение по сметка, заявление от 30.10.2017 г. на ищеца до изпълнителен директор на
„Подемкран”, заповед от 01.11.2017 г., списък на фактури, фактура оригинал
*********/15.11.2017 г., подробна справка от ОМВ за Подемкран АД за извършена
продажба на гориво от бензиностанциите на ОМВ, показанията на свидетелите и заключенията
на вещите лица, по делото
се установява следната
фактология:
Страните по производството- А.Х.М. и
„Подемкран" АД са били в трудовоправни отношения на основание Трудов
договор № 07 / 01.03.2011г., сключен на основание чл.61 вр. Чл.67 ал. 1 т. 1 от КТ , като ищецът е бил назначен на длъжност „Мениджър продажби/местен
пазар/", категория "Ръководители" и място на работа-Дирекция
„Индустриални кранове и сервиз", гр.Габрово, на 8-часов работен ден и
40-часова работна седмица, от 8:00 часа до 16:40 часа всеки ден през работната
седмица с 40-десет минутна обедна почивка между 12:00 часа и 12:40 часа с
договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 2 425 лева по този
договор и допълнително месечно възнаграждение. С
„Акт за прекратяване на трудовото правоотношение" №12/29.03.2018г. на
ответното дружество-работодател, трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 30.03.2018г. съгласно чл.328 ал.2 от КТ. Съгласно
допълнително споразумение № 43 от 24.09.2012г. към трудовия договор, който е
сключен за неопределено време и трудовото възнаграждение е увеличено на 2 655
лева. С Допълнително споразумение № 25/25.03.2013г. мястото на осъществяване на
трудовите задължения е променено от град Габрово на град София в Дирекция"
Индустриални кранове и сервиз". На основание Допълнително споразумение №
25 / 11.02.2014г. , действащо от 01.01.2014г. страните се договарят, че
служителят има право на допълнително възнаграждение върху основното месечно
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 %
или 63.72 лева и право на служителят на допълнително възнаграждение, дължимо на
месечна основа. С Допълнително споразумение № 07/29.01.2015г., считано от
01.01.2015г. основното трудово възнаграждение е в размер на 2 930лв.,
допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 87.90 лева. С
Допълнително споразумение №11/01.02.2016г., страните запазват договореното си
основно месечно възнаграждение в размер от 2 930 лева и променят само праговете
за бонусите. Ищецът в изпълнение на трудовите си функции е поел задължение да
организира, ръководи, контролира цялостната дейност по осъществяване на
продажби на продуктите на ответното дружество- работодател, да създава и
поддържа организацията, управлението и контрола за осигуряване на успешни
продажби на продуктите, да идентифицира потенциални клиенти и води преговори с
тях за закупуване на продуктите, да договаря и извършва сделки по продажба на
продуктите на предприятието, да поддържа постоянен контакт и контролира
осъществяването на продажби в търговските обекти на предприятието, да
инструктира служителите в търговските обекти на предприятието и участва в
тяхното обучение по представяне и предлагане на продуктите, да следи
състоянието на пазара и да изпълнява и други задължения, наредени му от
работодателя. Съгласно трудовия договор работодателят е поел задължение да
осигурява на служителя работно място и условия на работа, които съответстват на
характера на работата и изискванията за безопасност, включително и да осигури
ползването на служебни автомобили. За изпълнение на трудовите функции, свързани
с длъжността „Мениджър продажби"/местен пазар/ на ищеца, работодателят
„Подемкран"АД е осигурявал на М. условия за изпълнението им чрез предоставяне
на служебен автомобил.
През периода 2016г.-2017г. ищецът
за изпълнение на трудовите си
задължения е ползвал лек автомобил
марка „Шкода”, модел „Рапид” с
ДК № СА 1947ХН.
През периода
24.02.2016г.- 29.03.2018г.ответното
дружество е издало на ищеца
фактури за ползване
на служебен автомобил за съответния месец, както следва: Фактура № ********** /
24.02.2016г. -200 лева, ведно с фискален бон; Фактура № ********** /
31.03.2016г. -100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура № ********** /
27.05.2016г.-100 лева, ведно с фискален бон и квитанция: фактура № ********** /
22.04.2016г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция ; фактура № ********** /
29.06.2016г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура № ********** /
28.07.2016г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура № ********** /
31.08.2016г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура № ********** /
29.09.2016г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура № ********** /
21.10.2016г.- 100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура № ********** /
23.11.2016г.-100 лв., ведно с квитанция и фискален бон; фактура № ********** / 23.12.2016r.-100 лв., ведно с фискален
бон и квитанция; фактура № ********** / 28.02.2017г.-100 лева, ведно с фискален
бон и квитанция; фактура No **********
/ 20.01.2017г.-100 лева, ведно с фискален бон и квитанция, фактура № **********
/ 31.03.2017г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; фактура № **********
/ 28.04.2017г.-100 лв., ведно с фискален бон и квитанция; ф-ра № ********** /
31.05.2017г.-100лв., заедно с фискален бон; ф-ра № **********/
30.06.2017г.-100лв., ведно с фискален
бон и квитанция; фактура № 11000011667 / 31.07.2017г.-100 лева, заедно с
фискален бон и квитанция; фактура № ********** / 31.08.2017г.-100 ведно с фискален
бон; фактура № ********** / 29.09.2017г.-100 лв., ведно с фискален бон; фактура
№ ********** / 31.10.2017г.-100 лв., ведно с фискален бон; фактура № **********
/ 30.11.2017г.-100 лв., ведно с фискален бон: фактура № ********** / 28.12.2017г.-100 лева, ведно с
фискален бон или общо в размер на 2 400 лева., които са заплатени от ищеца.
От заключението
на съдебно- счетоводната експертиза, изготвена от вещото
лице В. А. се установява, че гореописаните фактури са осчетоводени в ответното дружество като вземане от клиент- служител на фирмата и върху
тази продажба е начислен
ДДС за внасяне в
бюджета. Плащанията по процесните фактури са в брой
и са отразени като приход на сметка
501 „каса в лева”. Разходите за горива, ремонти и всички разходи за
експлоатация на автомобилите
са заплащани от „Подемкран” АД въз
основа на получени фактури от
доставчици, като са осчетоводявани като разходи
за материали и външни услуги.
На
ищеца са начислени
и изплатени коректно
работните заплати, коректно са начислени и изплатени към бюджета социални, здравни осигуровки и ДДФЛ. Изплатени са му командировките.
От
заключението на съдебно
–техническата експертиза, изготвено от в. лице М.А. се установява, че съобщенията от 28.10.2015г. и 04.12.2015г., представени на
хартиен носител са
изпратени от пощенския сървър на „Подемкран” АД.
Със съобщението от 28.10.2015г. офис мениджъра изпраща до
всички заинтересовани лица
одобрената от Съвета на директорите „Политика
за служебни пътувания”, като ищецът
А.Х. е едно от тези лица.
От съобщението
от 04.12.2015г. се вижда, че
лицето А. Х.
е получил това
писмо и изпраща въпроси по неговото съдържание
от служебния си адрес на
Офис мениджъра П.С., като цитира полученото на 28.10.2015г.
писмо.
В. лице в
заключението си прави извод за
безспорно доказано обстоятелството, че А. Х. е
получил писмото от 28.10.2015г. и е запознат
с политиката за служебни пътувания.
Свидетелят К.М., бивш колега на ищеца
в „Подемкран” АД посочва, че
се е случвало да пътува
заедно с А. със служебния
автомобил, по работа. Не го е
виждал да ползва автомобила
за лични цели.
Свидетелят
Н. К., също бивш колега на ищеца
посочва, че А. е пътувал със
служебния автомобил от Габрово до София. Двамата са
се срещали в
работно време и не може да каже
дали след работа е използвал автомобила за лични
цели.
Свидетелката Г.Ц.- Финансов
директор на ответното дружество от
01.02.2017г. посочва, че ищецът е бил регионален мениджър продажби местен
пазар. В дружеството на място в Габрово е идвал минимум веднъж в седмицата.
Работата му е тясно свързана с всички отдели на фабриката, включително с
финансовия отдел когато има да отчете някакви средства. Телефон и служебен
автомобил са му дадени. Когато тя е
започнала работа, А. ползвал лек автомобил
„Шкода Рапид”. Обяснява, че се съставя приемо- предавателен протокол, че се
предава на това лице когато автомобилът е връчен за постоянно ползване и всеки
един нов служител се запознава с Политиката за ползване. Не се отчита гориво, тъй като се ползва ОМВ карта, с която се зарежда без пари.
ОМВ издават бележки на служителя, но те не са фактури. ОМВ отчитат два пъти в
месеца фактури и ги изпращат на дружеството по електронен път. В политиката
е описано, че за да пътува служебно трябва да е командирован. За всяко излизане
от София трябва да има командировъчно. От 2017г. се правят отчети където се описват километрите, които изминава автомобилът, къде
отива, колко време ползва автомобила за
лично ползване. А. не е представял
такива отчети, защото отказал да ги прави.
А.Х. е ползвал служебния автомобил и за лични нужди. Винаги
когато е идвал в Габрово, а това е веднъж в седмицата, преспивал
във Велико Търново тъй като имал роднини там. Това го знае от личен разговор.
Идвал е на работа със служебния автомобил и с него
си е тръгвал. МПС-то не е
домувало във фабриката. За личното ползване на МПС ищецът плащал по 100 лв. с ДДС. В политиката е
записано, че автомобилът може да се ползва за лични нужди, като се заплаща 100
лв. месечно. Ищецът е имал това задължение и е плащал 100 лв., поради факта, че автомобилът е бил с него
непрекъснато и не го е оставял да домува в „Подемкран” АД. Заявил е, че не се
отказва да ползва автомобила за лични цели и затова е плащал по 100 лв.
месечно. Разходите по поддръжката на автомобила са покривани от „Подемкран” АД.
Може ако е бил на път да си е купил винетка, но след това парите му се възстановяват от дружеството. Освен тези
100 лв. не е имал други разходи, които да
плаща за
автомобила.
Свид. Г.Ц. обяснява, че всички служители, на
които са им предоставени автомобили за служебно ползване и не възнамеряват да ги ползват за лични
нужди, декларират устно че нямат да
ползват автомобила за лични нужди и го оставят в гаража на дружеството. Тя работи по тези правила от 01.02.2017 г.. А. никога не е отказвал да
ползва автомобила за лични нужди и го е карал където иска, както и не е отказвал
да плаща
тези суми. Дава пример със служител, който живее във Велико Търново, но отказвал да ползва
автомобила за лични нужди и всеки месец представял рапорт, че автомобилът не се
ползва за лични нужди. След няколко месеца служителят казал, че предпочита да
плаща по 100 лв., за да може да ползва автомобила и за лични нужди.
Счетоводният отдел издава фактура на всички служители, които ползват служебни
автомобили за лични нужди.
Свидетелката М.Т. – счетоводител в "Подемкран"
АД от 2007г. посочва, че познава ищеца.
Той работел като „Мениджър продажби”. В
края на месеца се пуска фактура за това
лично ползване на служебен автомобил. Сумата е 100 лв. на месец и трябва да я
плаща всеки месец. Първо се издава фактурата, връчват му я и той трябва да
плати. Имат служител, който има служебен автомобил и не го ползва за лични
нужди, а само за работа. В края на работния ден го оставя във фирмата и не му
се издава такава фактура. Фирмата има такава политика на служители, които
използват служебни автомобили. Финансовият директор на дружеството, съобщавал в
счетоводството кой служител ползва автомобила за лични нужди.
Свидетелят К.Б., който отговаря на звеното за охрана в „Подемкран” АД
посочва, че охраняват целият периметър на предприятието. Обикновено стои на
главния портал с бариерата, където става пропускателния режим и от където
влизат автомобилите. Казва, че познава А.Х. много добре. Той и още двама
служители отговаряли за местните пазари. Ползвал бяла „Шкода Рапид”. Идвал в завода два - три пъти в месеца и не е оставял служебния автомобил, който ползва
в завода.
От
представените заповед от
01.11.2017г., списък на фактури, фактура оригинал *********/15.11.2017 г., справка
от ОМВ за „Подемкран” АД за извършена продажба на гориво от бензиностанциите на
ОМВ, се установява, че през периода
30.10.2017г.-13.11.2017г., когато ищецът
е ползвал отпуск е заредил
гориво на служебния автомобил на
бензиностанция ОМВ в гр.Дупница на
01.11.2017г.
В
обясненията си по реда на чл.176 от ГПК, ищецът отрича
да е ползвал
служебния автомобил за лични цели, което твърдение се опровергава
изцяло от гореизложената фактология, установена от събраните
доказателства по делото.
В съответствие
с гореизложеното, съдът приема за
безспорно установено, че ищецът А.М.Х., като изпълняващ
длъжността „Мениджър продажби” /местен пазар/ през периода 01.01.2016г. –
31.12.2017г. е ползвал
предоставеният му служебен автомобил
и за лични нужди, за която услуга е заплащал сумите, за които са
му издавани гореописаните фактури на работодателя „Подемкран” АД, като на това основание за посочения период е заплатил сумата общо
в размер на
2 400лв.. Всички месечни
плащания от ищеца са били извършени
и осчетоводени в счетоводството на ответното
дружество. Установено е, че всички разходи за личното ползване на автомобила- консумативи, ремонт, винетни такси са
били заплащани от работодателя.
Още през
2015г. ищецът е бил запознат с
Политиката за служебни
пътувания от работодателя си. Предоставеният му служебен автомобил постоянно е бил на разположение на ищеца й той никога не го
е оставял в гаража
на „Подемкран” АД. Ищецът не е давал отчети за
изминатите километри със
служебния автомобил, за разлика от
служителите, които са заявили, че няма да ползват
служебните автомобили за лични нужди.
По исковете по
чл.55,ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а
задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването,
респ. за задържането на полученото. В случая, в тежест на ищеца е да установи
по делото наличието на имуществено разместване, а именно: предаване и
получаване на имуществена облага, както и началната липса на основание за
имущественото разместване, какво е получено от ответника като стойност
/размер/. Наред с това, доколкото ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че
не е налице основание за плащане на ответника на сумата общо в
размер на 2400лв., тежестта на доказване се обръща и в тежест
на ответника е да установи твърдените в отговора си факти относно дължимостта и
размера на процесната сума, т.е. че е налице начално основание за начисляването
и плащането от ищеца на процесната сума, респ. за задържането й
от ответната страна.
В съответствие с горните установявания, съдът приема за
доказани твърденията на ответника, че е получил
от ищеца сумата общо в
размер на 2400лв. при наличието на основание за нейното плащане, за това, че като изпълняващ длъжността „Мениджър продажби” /местен пазар/ през периода 01.01.2016г. – 31.12.2017г. е ползвал предоставеният му служебен автомобил и за лични нужди, за която услуга е заплащал сумите, за които са
му издавани гореописаните фактури на работодателя „Подемкран” АД. Следователно получената при наличието на основание сума от 2 400лв.
не подлежи на възстановяване от ответника
на ищеца по
делото.
По изложените съображения, предявеният осъдителен
иск по чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2400лв. е неоснователен
и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода
на спора, ищецът следва
да бъде осъден да
заплати на ответника
направените разноски по
делото общо в размер
на 650лв., от които: депозит за в. лице- 250лв. и адвокатско
възнаграждение-400лв., съгласно
разпоредбата на чл.78,ал.3 от
ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения иск по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД от А.М.Х.,ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат К. П. ***,
съдебен адрес:***, офис №313 против „ПОДЕМКРАН”
АД, ЕИК107538038, седалище и
адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Генерал
Николов” №1, представлявано от
Георги Здравков Стоименов, с
пълномощник: адвокат Н. С. ***,
съдебен адрес:*** за заплащане
на сумата от
2 400лв./две хиляди и четиристотин лева/, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.М.Х., ЕГН**********, с адрес: ***,
с пълномощник: адвокат К.П. ***,
съдебен адрес:***, офис №313 да заплати на
„ПОДЕМКРАН” АД, ЕИК107538038,
седалище и адрес на управление:
гр.Габрово, ул.”Генерал Николов” №1, представлявано от
Георги Здравков Стоименов, с пълномощник: адвокат Н. С. ***, съдебен адрес:***, направените разноски по делото
в размер на 650лв./шестотин
и петдесет лева/, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно
обжалване пред Габровски
окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: