Решение по дело №1451/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 8633
Дата: 14 октомври 2024 г. (в сила от 14 октомври 2024 г.)
Съдия: Милена Несторова – Дичева
Дело: 20247180701451
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 8633

Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVI Касационен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Членове: МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА СТЕФАНОВА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА канд № 20247180701451 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на „К. И СИН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя П. С. К. чрез адв. Г. В., срещу Решение № 709 от 20.05.2024 г., постановено по АНД № 6629/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХII н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 733659-[рег. номер]/27.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на касатора за нарушение на чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 179, ал. 1, пр. 4 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени НП. Алтернативно, в случай, че съдът намери касационната жалба за неоснователна, моли да бъде обсъдена възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител- юрк. Ш. изразява становище по неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложен списък

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на производството пред ПРС е било НП № 733659-[рег. номер]/27.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „К. И СИН“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН сер. AN № [рег. номер] от 04.09.2023 г., съставен от С. Д. М. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в който е констатирано, че при извършена служебна проверка на 15.06.2023 г. е установено, че „К. И СИН“ ООД – регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.05.2023 г. – 31.05.2023 г. до 14.06.2023 г. включително. Констатирано е, че СД по ЗДДС не е подадена към момента на съставяне на АУАН – нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП с допълнението, че СД по чл. 125 от ЗДДС е подадена с № 16005600968/14.09.2023 г.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от обективна страна е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на 125, ал. 5 от ЗДДС, както и че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Районният съд е изследвал възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка е констатирал, че не са налице обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая. Констатирано е, че случаят не е инцидентен, а спрямо дружеството е ангажирана административнонаказателната отговорност за неподаване на справка-декларация, не само за м. май 2023 г., но и за още шест данъчни периода. Също така изрично е посочено, че нарушението е отстранено на 14.09.2023 г., след като дружеството – жалбоподател е канено два пъти да се яви в ТД на НАП – Пловдив, и след като са му връчени АУАН-ите за установяване на административните нарушения, сред които и АУАН сер. AN № [рег. номер] от 04.09.2023 г.. Това е дало основание на съда да приеме, че липсва един от типичните белези на маловажния случай, а именно своевременно отстраняване на нарушението. Същото е било отстранено три месеца след извършването му, след съставянето на АУАН.

За да обоснове крайният си извод за законосъобразност на процесното НП, въззивният съд е приел, че няма нарушение на материалния закон и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН и не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и също нещо“. По-конкретно, след извършена служебна проверка в ЕИСС, решаващият съд констатира, че с Наказателно постановление № 733661-[рег. номер]/27.10.2023 г., с което на „К. и СИН“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ЗДДС за неподадени отчетни регистри за данъчния период: 01.05.2023 г. - 31.05.2023 г. е образувано АНД № 6632/2023 година по описа на Районен съд - Пловдив, приключило с Решение № 600/28.04.2024 г., с което въпросното Наказателно постановление е отменено.

Решението е правилно.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Единствените доводи наведени в касационната жалба, с които се цели да бъде обоснован извод за маловажност на случая са, че дружеството не извършва дейност и съответно се подават нулеви декларации, както и че неподаването в срок на справка-декларация е с оглед на възникнал спор между счетоводителя и роднина на управителя. В тази връзка обаче по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на касационния жалбоподател, който в случая е носел доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства. При това положение тези твърдения няма как да бъдат съобразени от съда при постановяване на настоящия съдебен акт.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на 80 лева, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 709/20.05.2024 г., постановено по АНД № 6629/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII н.с.

ОСЪЖДА „К. и Син“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица], представлявано от П. С. К., да заплати на НАП сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: