Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Габриела Тричкова | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. “, представлявано от управителя Й. С. З., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], бул. “Т, чрез пълномощник – адвокат Г. П. П. – Х., СРЕЩУ [фирма], ЕИК: , със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], блок № ет. представлявано от едноличния собственик на капитала и управител В. А. Н., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 526.53 /петстотин двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева – главница, дължимо възнаграждение по транспортна поръчка - договор за транспорт с вкл. ДДС и сумата от 46.53 /четиридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена от деня на изискуемостта на фактурата /24.02.2014 година/ до предявяване на иска /06.02.2015/ година, ведно със законната лихва върху главницата от 480.00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на същата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар. В исковата молба се твърди, че със заявка - договор за автомобилен транспорт с изх.№ 2013/12/001 фирма [фирма]- [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: РБългария, Област Б., О Б., [населено място] ", [жилищен адрес] представлявано от едноличния собственик на капитала и управител В. А. Н., е възложило извършването на превоз на товар от фирмата - [фирма] - Д., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: Д., бул."...." [жилищен адрес] вх.", като размера на навлото е 400.00 лева и ДДС (или 480.00 лева с ДДС), и е уговорен срок за плащане. Твърди се, че в сключения Договор за транспорт, наречен Транспортна поръчка е посочен платеца на навлото - [фирма]-гр.Б.. Сочи се, че заявеният превоз е извършен и товарът е доставен на получателя на 18.12.2013 г. (долния ляв ъгъл на товарителницата), без забележки, видно от представената Товарителница сер. М № 633600, за 13 500 кг. Твърди се, че за извършения превоз е изготвена Фактура № [ЕГН]/18.12.2013 г. на стойност 480.00 лева общо, представляващи: 400.00 лева - стойност на сделката, и 80.00 лева - ДДС, и е издадена на фирма [фирма]-гр.Б., като се посочва, че в самата фактура е указан начина на плащане - по банков път и е посочена сметката на [фирма] - [населено място]. Посочено е, че с писмо с обратна разписка на куриерска фирма „С." с № , № на опаковка , получено лично от ответника на 23.01.2014 г. същият е получил Фактура и товарителница, и е трябвало да плати след 30 дни след получаването им, т.е. ответното дружество е в забава от 24.02.2014 г. Сочи се, че въпреки гореизложеното и към датата на депозиране на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на извършения превоз по горепосочената фактура и дължи на [фирма] - Д. сумата от 480.00 лева (с ДДС). Твърди се, че отделно от това ответникът дължи обезщетение на основание чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ - за забавено плащане по фактурата, представляващо мораторна лихва, като се сочи, че дължимото обезщетение е изчислено върху сумата 480.00 лева за периода от датата, когато сумата е станала изискуема - 24.02.2014 г. (30 дни след получаване на фактурата и ЧМР на 23.01.2014 г.) до датата на предявяване на иска - 06.02.2015 г. и е в размер на 46.53 лева, която сума се претендира като мораторна лихва. В исковата молба се излага становище, че видно от представените по делото документи съществуват облигационни отношения между фирма [фирма]-гр.Б. и фирма [фирма] - Д.. Сочи се, че товарителницата /CMR/ е подписана и подпечатана от превозвача, изпращача и съответно получателя на товара, без забележки, както и че вземането е ликвидно и изискуемо, според уговореното. Към исковата молба са представени писмени документи. С разпореждане от 10.02.2015г., съдия от РС Д, пред който съд е подадена исковата молба, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията посочени в чл. 131, ал. 2 от ГПК. В законоустановения срок е подаден отговор от ответника [фирма] – [населено място] чрез управителя В. А. Н., в качеството си на представител на дружеството в който извън заявеното възражение за неподсъдност на спора пред РС Д и за погасяване на вземането по давност не са посочени други твърдения и възражения. С определение № /15.05.2015г. в изпълнение на задълженията си по чл. 140 от ГПК съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора. Благоевградски районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното: В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа предявените искове. Ответното дружество се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който признава предявения иск за главница и мораторна лихва като пълномощника на ищеца е направил искане за прекратяване на съдебното дирене предвид направеното признание на иска от пълномощника на ответника и постановяване на решение съобразно признанието, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответника искове . Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно: Ответника, чрез надлежно упълномощен процесуален представител изрично признава исковата претенция, а ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и касае право, с което всяка от страните може да се разпорежда. С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, поради което и исковете, предмет на настоящото производство следва да бъдат уважени така, както са предявени, като постановеното решение се основава на признание на иска. По разноските: Ищцовото дружество, е заявило претенция за присъждане на разноски, като е представило списък по чл.80 от ГПК за сторените такива като е претендирало сумата от 1196 лв. представляващи : 101,50 лв. държавна такса, 6,50 лв. за издаване на съдебно удостоверение, такса пред ЧСИ в размер на 138 лв. за налагане на допуснато обезпечение, адвокатски хонорар - 750 лв. / от които 550 лв. за предявените искове, и 200 за обезпечаването им и 200 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство пре ЧСИ. В хода на производството, ответната страна е заявила, възражение, че не е станала причина за завеждане на делото, поради което е направила искане при разпределяне на разноските да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на заплатеното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Оспорват се и сторените в рамките на обезпечителното производство разноски. По аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода на спора, а именно уважаване на предявените искове, направеното искане от ищеца, и тъй като ответникът е дал повод за завеждане на иска, като не е заплатил дължимата сума по договора, то ответникът дължи на ищеца направените в хода на делото разноски за заплатена държавна такса от 101,50 лв. Следва да се посочи, че е необосновано възражението на процесуалния представител на ответника, че същия не е станал повод за образуване на делото, тъй като в самата заявка е уговорен срок за плащане, който не е спазен от ответника и същия е изпаднал в забава от 24.02.2014г., като в съдебно заседание процесуалния представител призна дължимостта на сумите, както за главницата така и за мораторната лихва. С оглед на това и предвид липсата на плащане на падежа на задължението, ответника е дал повод за завеждане на делото, не е направил плащане и след получаване на исковата молба, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Във връзка с направеното възражение от пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира, следното: Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 06.02.2015г., заплатеното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 750 лв - 550 лв. за главния иск и 200 лв. за обезпечението. Съобразно чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 Ю. 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, минималното възнаграждение за процесуално представителство, съобразно материалния интерес по делото е в размер на 300 лв., доколкото ответника чрез пълномощника си е признал исковата претенция, и с оглед извършените съдопроизводствени действия по делото, съдът намира, че заплатеното от страна на ищеца възнаграждение за процесуално представителство, следва да бъде намалено в близък до минималния предвиден в Наредбата размер от 400 лв. за осъщественото процесуално предсавителство по делото включително по обезпечаване на предявения иск, доколкото в самата наредба не е предвидено отделно възнаграждение за подаване на молба за обезпечение. Наред с горното, съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищеца и разноските направени в изпълнителното производство по налагане на допуснатото обезпечение, тъй като в процесуалните и материални закони не е предвидена възможността в обезпечителното производство и в изпълнителното производство по налагане на допуснатото обезпечение да се претендират и присъждат направени от страните разноски. Такива се претендират единствено в исковото производство и доколкото са представени доказателства за тяхното извършване същите следва да бъдат присъдени на ищеца в размер на 338 лв. - 138 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение за процесуално представителство, което е съобразено с чл.10 от Наредбата. С оглед посоченото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 846, 00 лв. Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията на признание на иска, съдът РЕШИ: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: , със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], блок № представлявано от едноличния собственик на капитаÙа и управител В. А. Н., ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. “ представлявано от управителя Й. С. З., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], бул. “Т, сумата от 526,53 /петстотин двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева – главница, дължимо възнаграждение по транспортна поръчка - договор за транспорт с вкл. ДДС и сумата от 46.53 /четиридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена от деня на изискуемостта на фактурата /24.02.2014 година/ до предявяване на иска /06.02.2015 година, ведно със законната лихва върху главницата от 480,00 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /06.02.2015г./до окончателното изплащане на същата. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: , със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк]блок № ... представлявано от едноличния собственик на капитала и управител В. А. Н. да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. “, представлявано от управителя Й. С. З., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], бул. “ сумата от 846 лева / осемстотин четиридесет и шест лева/ направени от ищеца разноски в настоящото производство. Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Благоевградския окръжен съд. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |