Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело № 429/2019 г. по описа на КАС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/. Образувано
е по жалба от Д. Е.И. от ***, чрез пълномощник,
против Решение №2153-08-198/18.11.2019 г. на директора на ТП НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №***/***г.
на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Кърджали,
с което, на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение, при условията на чл.54б,
ал.4 КСО. Жалбоподателят намира оспореното решение за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с
неговата цел. Счита, че административният
орган неправилно е приел наличие на упражнено предходно право на обезщетение за
безработица, тъй като в случая не е получено обезщетение за
целия период по чл.54в, ал.1 КСО, респ. не са налице предпоставките за прилагане
на чл.54б, ал.4 КСО. Иска отмяна на оспореното решение.
В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, по изложените
съображения. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
– Директор на ТП НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният акт е законосъобразен, като
съответстващ на предвиденото в чл.54б, ал.4 КСО. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като взе пред вид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Разпореждане №***/*** г. на ръководителя
на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателя е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 20.07.2018 г. до 19.01.2019 г., в
размер на *** лв. дневно.
С Разпореждане №***/*** г. на ръководителя
на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.54д,
ал.1, т.1 КСО, е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица,
считано от 03.09.2018 г., поради започване на трудова дейност.
На
02.10.2019 г., Д.И. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, считано
от 01.10.2019 г., поради прекратяване на трудовото правоотношение, като в тази връзка
по делото е представена и заповед за прекратяване на трудов договор №***/*** г.
С последващо Разпореждане №***/*** г. на ръководителя
на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Кърджали, по повод подаденото заявление
по чл.54а КСО, на основание чл.54б, ал.4 КСО, на жалбоподателя е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 01.10.2019 г. до 31.01.2020 г., в размер
на 9.00 лв. дневно.
Във връзка с жалба, подадена
от Д.И. срещу последното разпореждане, е издадено и Решение №
2153-08-198/18.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящия
спор, с което жалба е отхвърлена, като неоснователна. В мотивите към решението административният орган е приел, че заявителят
има право на парично обезщетение за безработица,
но при условията на чл.54б, ал.4 КСО, тъй като за периода 20.07.2018 –
03.09.2018 г. е получавал парично обезщетение за безработица, респ. упражнил е предходно
право на парично обезщетение, като от датата на отпускането му, не е изтекъл тригодишният период по чл.54б, ал.4 КСО.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в установения
срок и от легитимирано лице, имащо право и интерес от оспорването, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна.
При извършената
служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт, съдът намира, че решението,
както и потвърденото с него разпореждане,
са издадени от административни органи в кръга на тяхната компетентност и
в предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени
фактическите и правните основания за издаването
му, а в производството
по постановяването му не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила. При постановяването му обаче, съдът констатира неправилно приложение
на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.54, ал.4 КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл.
54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение
за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.
По делото не се спори,
че към 01.10.2019 г. жалбоподателят има
право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, тъй като са внесени осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване
на осигуряването; налице е регистрация като безработно лице в Агенция по заетостта,
няма отпусната пенсия и не упражнява дейност, за която подлежи на задължително осигуряване.
Безспорно е също по делото, че от датата на отпускане на първото обезщетение - 20.07.2018 г., до придобиването
на право на парично обезщетение по заявлението от 02.10.2019 г., не са изтекли три
години, както и че отпуснатото, за периода 20.07.2018 г. -19.01.2019 г. обезщетение,
не е получавано за целия срок, определен в разпореждането, а до 03.09.2018 г.
Спорът между страните
е дали в случая е налице предходно упражняване на право на парично обезщетение за
безработица, което е основание за прилагане на разпоредбата на чл.54б, ал.4 КСО.
Законодателят не е
дал легално определение на понятието „упражнено право на парично обезщетение“, поради
което съобразяването на същото подлежи на тълкуване, като за установяване на смисъла,
вложен в горния израз, следва да се съобразят принципите на реализиране на ДОО,
установени в чл.3 КСО, както и съдържанието разпоредби от КСО, уреждащи подобни
хипотези.
Съгласно чл.3 от КСО, държавното
обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност
и всеобщност на осигуряването; солидарност на осигурените лица; равнопоставеност на осигурените лица и др.
В чл.54д, ал.5 КСО,
са регламентирани случаите, в които, ако по време на получаване на паричното обезщетение
лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл.
4 или трудова дейност по законодателството на друга държава, която бъде
преустановена след по-малко от 12 месеца,
изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на
прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена
в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност.
По аргумент от горната
разпоредба и щом законодателят е предвидил възстановяване на изплащането на паричното
обезщетение за период, за който правото не е било упражнено за целия полагаем период,
то следва да се приеме, че ако при предходното упражняване на правото на парично
обезщетение, осигуреното лице не е получило пълния размер на следващите се по силата
на закона обезщетения за безработица, за целия период по чл. 54в, ал. 1 от КСО,
то същото не следва да се квалифицира, като такова, което е реализирано в пълен
обем и размер, респ., че е налице предходно упражняване на правото на обезщетение
за безработица, по смисъла, вложен в чл.54б, ал.4 КСО /в този смисъл Решение №12812/04.10.2013г.
по адм.д.№7953/2013 г. по описа на ВАС и Решение№14721/22.11.2012
г. по адм. дело № 5777/2012. По описа на ВАС/
Отнесено към конкретния казус,
обратното тълкуване би било в противоречие и с посочените по-горе принципи и най-вече
на този, установяващ равнопоставеност на осигурените лица,
тъй като в случая, правоимащото лице не би получило парично
обезщетение дори и за остатъка от периода по чл.54в, ал.1 КСО, само защото е упражнявало
трудова
дейност повече от 12 месеца, въпреки че има
по-голям принос към фондовете на ДОО.
По изложените съображения
съдът приема, че в случая не са налице основанията за прилагане на разпоредбата
на чл.54б, ал.4 КСО, и на жалбоподателя се следва обезщетение по чл.54а, ал.1 КСО,
в размера и сроковете, установени в чл.54в,
ал.1 КСО. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, противоречат на материалния закон и не съответстват
на неговата цел, поради което следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.
Тъй като съдът не е компетентен да се произнесе по съществото на спора, следва на
основание чл.173, ал.2 АПК, преписката да се изпрати на длъжностното лице, на което
е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Кърджали,
за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите.
При този изход на спора, с оглед направеното искане
и на основание чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателя се следват деловодни разноски.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, разгледано само в едно открито
с.з., съдът намира за основателно възражението на ответната страна за прекомерност
на договореното адвокатско възнаграждение, в размер на 700 лв., поради което следва
същото да се намали до минималния размер от 350 лв., предвиден в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-198/18.11.2019
г. на директора на ТП НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на Д.Е.И. срещу разпореждане №***/***г. на ръководителя на осигуряването
при безработица при ТП на НОИ – Кърджали.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Кърджали,
за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени
в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ,
гр.Кърджали да заплати на Д.Е.И. от ***,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 350 лв.
Решението,
на основание чл.119, вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО, е окончателно.
С Ъ Д И Я: