МОТИВИ към Решение № 1001/25.07.2019 г. по НАХД № 2389/2019 г. по описа на РС-Бургас:
Производството по делото е
образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо обвиняемата Р.Б.Ф. – ЕГН: **********
за извършено от нея престъпление от общ характер,
а именно за това, че на
неустановена дата през месец юни 2017 г., за времето от 15.06.2017 година до
22.06.2017 година, в гр. Бургас, пред Н.И.К. служител на „Б“ АД - гр. Бургас, с
цел да й бъде отпуснат потребителски кредит от банката, съзнателно се ползвала
от неистински частен документ - „Съгласие за превод на възнаграждение по сметка
в |Б АД“ с изх. № 2-008 от 15.06.2017 година, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на С. Ив. Ж.- главен счетоводител във
фирма „Б“ ЕООД -гр. Бургас, упълномощена от дружеството с ЕИК *****, когато от Р.Б.Ф.
ЕГН ********** за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност
- престъпление
по чл.
316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
В
провелото се пред настоящата съдебна инстанция заседание представителят на
държавното обвинение заема категорична позиция, че от събрания доказателствен
материал в хода на досъдебното производство се установява по несъмнен начин, че
обвиняемата Ф. е осъществила деянието по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, поради
което следва да бъде призната за виновна и да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Защитникът
на обвиняемата в лицето на адв.И.Н. излага становище, че деянието не е
съставомерно от субективна страна, тъй като макар Ф. да е представила пред
банката процесния документ, то тя не е знаела, че е неистински, тъй като е била
жертва на измама. С оглед на това моли за постановяване на решение, с което
обвиняемата да бъде призната за невинна и да бъде оправдана.
Обвиняемата
Ф. посочва, че не е знаела, че документът е неистински и моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
Обвиняемата Р.Б.Ф. е с ЕГН: **********
и е родена на *** ***. Тя е българка, българска гражданка, с постоянен адрес:***
и с настоящ адрес ***. Обвиняемата има средно образование и е неомъжена,
неосъждана, като към настоящия момент не работи.
Към месец юни 2017 г. обвиняемата Ф.
живеела на семейни начала със свидетеля Р. Б.. По силата на сключен трудов
договор №104 от 01.11.2016 г. тя работила като мияч на превозни средства към
дружеството „Б“ ЕООД, където изпълнявала трудовите си задължения до 10.08.2017
г., когато по нейна инициатива трудовият й договор бил прекратен. Тъй като имали стари парични задължения към различни банкови и финансови
небанкови институции, обвиняемата и св.Б. търсили начин за теглене на кредит
или получаване на заеми. За своите финансови затруднения и желание за ползване
на банков кредит св.Б. споделил с тогавашния си шеф, а именно св.С. Н., който
свързал обвиняемата и св.Борисов със св.Янаки Я.. Последният, от своя страна,
им предоставил сума за първоначално покриване на задължения по теглени бързи
кредити, като им обещал й съдействие за отпускане от страна на банките на
желаната от тях сума в размер на 20000 лева.
С оглед направеното обещание от страна на св.Я, обвиняемата
кандидатствала за кредити в „С“ АД и „|Б“ АД. По време на престоя си в
банковите институции тя била придружавана от св.М. Б., която живеела на семейни
начала със св.Я. Същата правила компания на обвиняемата, но именно последната
контактувала със служителите на двете банки и на нея обяснявали какви документи
ще са й необходими с оглед тегленето на кредитите. През месец юни 2017 г. Ф.
отишла в „|Б“АД, като обяснила на св.Н. К, която тогава работила на длъжност
кредитен консултант, че иска да й бъде отпуснат кредит. С оглед на това,
св.Костова предоставила на Ф. документ наречен „Съгласие на работодател за
превод на възнаграждение по сметка в |Б АД“. Обяснила й, че трябва да го
представи на работодателя си за попълването му и след това да й го върне с цел
анализиране на платежоспособността й. Същия месец Ф. се явила и в офис на „С“АД,
където отново обяснила на служител на банката – св.П. Л., заемаща длъжността
тогава кредитен консултант, че иска да сключи договор за кредит. Л. също й предоставила
документ наречен „Съгласие на работодател за превод на възнаграждение по сметка
в С“, като й обяснила, че трябва да го представи на работодателя си за
попълването му и след това да й го върне.
След като получила от св.Л. документа
наречен „Съгласие на работодател за превод на възнаграждение по сметка в С“, тя
представила същия на св.С. Ж., която работила като счетоводител във дружеството-работодател
на обвиняемата. Ж. се консултирала със законния представител на дружеството и
след негово съгласие попълнила представения й документ, подписала се и
поставила печат на дружеството, след което го предала на Ф.. С този документ Ф.
на 20.06.2017 г. отново посетила офиса на тогавашната „С“ АД и го представила
на св.Ламбова, която й предоставила за попълване документ, представляващ искане
за отпускане на потребителски кредит /л.98-л.100 от ДП/ за сумата от 10 000
лева. Самият документ бил попълнен от св.Л., тъй като за това я помолила
обвиняемата, а последната само го разписала. Въз основа на представеното
по-рано „Съгласие на работодател за превод на възнаграждение по сметка в С“ и
попълненото искане за отпускане на потребителски кредит и след проверка на
платежоспособността, Ф. била одобрена за кредит, поради което сключила на
21.06.2017 г. договор за потребителски кредит № ПК17-00177612 /л.84-89 от ДП/
за сумата от 10 000 лева, която сума била изтеглена незабавно от нея.
Празната бланка на получения документ от „|Б“АД
наречен „Съгласие от работодател за превод на възнаграждение по сметка в |Б АД“,
ведно с идентичен документ за „С“Ад, но вече попълнен от св.Желязкова с данните
на обвиняемата преди да бъде предоставен на банката, последната предоставила на
св.Я.. Той направил копие на документа адресиран до „С“АД и й го върнал, както
върнал и попълнен документа, адресиран до „|Б“АД и наречен „Съгласие от
работодател за превод на възнаграждение по сметка в |Б АД“, като обяснил на Ф.,
че бил попълнен и изготвен от счетоводителка на негова фирма. С този документ
на 15.06.2017 г. обвиняемата отново посетила клон на „|Б“АД и го предоставила
на св.К., която извършила анализ на платежоспособността на Ф. и й предоставила
документ, представляващ искане за отпускане на потребителски кредит.
Обвиняемата помолила св.Костова да попълни искането, а тя самата само се
подписала отдолу и си изписала трите имена. Впоследствие, въз основа на
искането и предоставеното съгласие от работодател, на 22.06.2017 г. Ф. сключила
Договор за потребителски кредит №053753, въз основа на който й била отпусната
сумата в размер на 9000 лева. С част от сумата били рефинансирани стари парични
задължения на обвиняемата към различни финансови институции, а остатъкът бил
блокиран до представяне на удостоверения от тези финансови институции, че
действително Фанадъкова няма задължения към тях. След представяне на исканите
удостоверения, остатъкът от кредита бил разблокиран и сумата била изтеглена от Ф..
По-голямата част от сумите, получени в резултат на сключените договори за
кредити, обвиняемата предоставила на св.Я.
По делото е назначена и изготвена техническа
експертиза, обективирана в протокол №131/31.08.2018 г. (л. 18-21 от ДП том III), видно от която отпечатъкът от печат, положен в
представеното „Съгласие на работодател за превод на възнаграждение по сметка на
|Б“АД, което според данните от него е издадено от „Б“ЕООД, с
изх.№2-008/15.06.2017 г. на Р.Б.Ф., ЕГН **********, не е идентичен с
отпечатъците на печата на фирмата „Б“ ЕООД,
гр.Бургас, снети в протокол за изземване на сравнителен материал №3 от 19.02.2018
г. и представени за сравнение.
По делото е изготвена и графическа
експертиза, обективирана в протокол №22/23.01.2019 г. /л.24-25 от ДП, том III/. Според изготвилото я вещо лице, в искането за
отпускане на потребителски кредит от „|Б“ АД подписът и ръкописният текст „Р.Б.Ф.“,
положен след „Кредитоискател“ на л.57, са изпълнени от Ф.. Нейни са и
подписите, положение след „кредитоискател“ на всички страници от Договор за
потребителски кредит №053753 от 22.06.2017 г. Според заключението подписите,
положени след „длъжник“ на всички страници по договор за потребителски кредит
№ПК17-00177612/21.06.2017 г., както и подписът, положен след „кредитоискател“ в
искането за отпускане на потребителски кредит от „Са“ АД , са изпълнени от Р.Б.Ф..
Според вещото лице, в „Съгласие на работодател за превод на възнаграждение по
сметка в „|Б“АД ръкописният текст не е изписан от С. И. Ж., ЕГН:**********, Р.Б.Ф.,
ЕГН: **********, Я. З. Я., ЕГН:********** и М. М. Б., ЕГН:**********, като подписът,
положен под текста „име на служител, подпис и печат“ е негоден за
идентификация.
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал. 2 НПК, а именно
- гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Р. Б. Б.
/л.23-24 от ДП, том II/, С. И. Ж.
/л.24-25 от ДП, том II/, С. Ж. Н.
/л.28 от ДП, том II/, Я. З. Я. /л.29 от ДП, том II/,
П. В. Л. /л.48 от ДП, том II/, Н.И.К. /л.49
от ДП, том II/, и частично на Я. З. Я. /л.13-15 от ДП, том III/ и М. М. Б. /л.34-35 от ДП, том II/, както и частично от обясненията на обвиняемия,
дадени в съдебно заседание (л.20-21); от писмените доказателства и
доказателствени средства – протоколи за изземване на сравнителни материали
/л.17-18, л.25-27, л.30-32, л.36-41 от ДП, том II/,
декларации за разкриване на банкови тайни /л.19-22 от ДП, том II/, протокол за доброволно предаване, ведно с
документи от |Б в оригинал, сред които и съгласие на работодател за превод на
възнаграждение по сметка в БААБ АД/л.50-78 от ДП, том II/,
документи от ОББ АД /л.80-108 от ДП, том II/,
документи от „Б“ ЕООД /л.110-118 от ДП, том II/,
документи от „Ю.“АД и Р“АД /л.121-127 от ДП, том II/,
писмо от БНБ /л.129-130 от ДП, том II/, документи от
„Ф. Б.“ ЕООД, „И. А. м.“АД, „П. к. Б.“ ЕООД, „А. ф.“ ООД, „К.“АД, „А. т.“ЕООД,
„София комерс кредит груп“ АД, „Ф. к.“ЕООД /л.131-159 от ДП, том II/, пълномощно от Т. Я. в полза на С. Ж. /л.48-49 от
ДП, том III/, справка за съдимост /л.52 от ДП, том III/, документи от различни банки и кредитни институции
във връзка с ползвани от Ф. кредити /том I/, както и от техническа експертиза, обективирана в
протокол №131/31.08.2018 г. (л. 18-21 от ДП том III) и графическа експертиза, обективирана в протокол
№22/23.01.2019 г. /л.24-25 от ДП, том III/.
При
формиране на своите фактически констатации съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите С. Ж., П. Л. и Н. К., тъй като са последователни и логични,
непротиворечиви, както помежду си, така и с останалия доказателствен материал.
Те са възприели фактите, по отношение на които дават показания, при изпълнение
на своите служебни задължения, като показанията им се подкрепят от обилния
писмен доказателствен материал, а именно - декларации за разкриване на банкови
тайни /л.19-22 от ДП, том II/, протокол за доброволно предаване, ведно с
документи от |Б в оригинал, сред които и съгласие на работодател за превод на
възнаграждение по сметка в БААБ АД/л.50-78 от ДП, том II/, документи от ОББ АД
/л.80-108 от ДП, том II/, документи от „Б“ ЕООД /л.110-118 от ДП, том II/ и пълномощно
от Тодор Янев в полза на Станка Желязкова /л.48-49 от ДП, том III/. Съдът кредитира и писмените доказателства, а
именно документи от „Юробанк“АД и Райфайзен банк“АД /л.121-127 от ДП, том II/, писмо от БНБ /л.129-130 от ДП, том II/, документи от „Ф. Б.“ ЕООД, „И. А. м.“АД, „П. к. Б.“
ЕООД, „А. ф.“ ООД, „К.“АД, „А. тр.“ЕООД, „С. к. к.т г.“ АД, „Ф. к.“ЕООД /л.131-159
от ДП, том II/, документи от различни банки и кредитни институции
във връзка с ползвани от Ф. кредити /том I/,
както и от изготвените експертизи. От така посочените гласни доказателствени
средства, както и писмения доказателствен материал, чиято доказателствена
стойност не бе оборена, се прави извод, че обвиняемата Ф. е имала задължения
към различни финансови институции и с цел тяхното покриване е кандидатствала за
кредити на различни места, сред които и „|Б“АД и „С“АД, като е била одобрена и
е получила два кредита от тези две банки в общ размер на 19 000 лева.
От
доказателствата по делото несъмнено се установи, че при кандидатстването за
кредит в |Б“АД Ф. се е ползвала от
документ, наименован „Съгласие на работодател за превод на възнаграждение по
сметка на |Б“АД, като го е предоставила на банковата служителка – св.К.. Това
не се отрича и от обвиняемата. Тя посочва в своите показания, че е представила
този документ на свидетелката, като изтъква, че не е знаела, че документът е
„фалшив“ и е направила това след уверение от страна на св.Я., че всичко е
нормално и законно. Съдът намира, че обясненията на Ф. в тази им част са
средство за защита с цел укрепване на защитната версия за липса на умисъл. Самата
обвиняема заяви, че при обикаляне на банковите клонове, тя е контактувала със
служителите на банката и на самата нея те са обяснявали условията за
кандидатстване за кредит, а впоследствие е препредавала информацията на св.Я.
Това беше потвърдено и от св. Костова и св. Ламбова, които в своите показания
са посочили, че са контактували с обвиняемата при кандидатстването и
отпускането на потребителските кредити. Дори св.Ламбова е посочила, че си
спомня, че Ф. е била придружавана от руса жена, но тази руса жена не е говорила
изобщо. Следователно на Ф. й е било обяснено подробно какви документи се е
искало от нея да представи с цел отпускане на банков кредит, сред които и
процесното съгласие. Тя е знаела, че то следва да изхожда от нейния работодател
и въпреки това е представила на служителя на „|Б“АД при кандидатстване за
кредит такова, за което е знаела, че е съставено не от работодателя й, а както
й е казано - от счетоводителка на фирма
на св.Я, която тя не познава, като лично е взела документа от св.Я..
По
делото несъмнено се установи, че св.С. Ж. е изготвила едно единствено съгласие
на работодател за превод на възнаграждение, но до „С“АД. В своите показания, тя
категорично посочва, че от нея не е било искано и не й е било представян
идентичен документ, но адресиран до „|Б“АД.
Съдът
кредитира и показанията на св. Р. Б. и св.Ст. Н.. Те са еднопосочни с останалия
доказателствен материал и не са противоречиви. От техните показания се
установява, че именно св.Николов е осъществил връзката между св.Борисов и
обвиняемата, от една страна, и св.Я, от друга страна. Показанията на св.Борисов
също сочат, че са имали финансови затруднения с обвиняемата и именно поради това
са се свързали със св. Я. Св. Б. посочва, че обвиняемата е контактувала с Я и
тя се е занимавала с ходенето до банковите институции, оформянето на
документите, необходими за отпускане на кредити.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетелите Б. и Я. Не дава вяра на
показанията им в частта относно това, че обвиняемата не е дала сумите, получени
в резултат на изтеглените кредити, на св.Я, а тези суми били похарчени за
почивки и заведения, тъй като в тази им част те противоречат на казаното от
обвиняемата и св.Борисов. Освен това, съдът намира, че те са изложени с цел
прикриване на техни користни цели. В останалата им част съдът им дава вяра,
защото не противоречат на останалата доказателствена маса, както и на казаното
от самата обвиняема. И двамата свидетели посочват, че именно св.Николов ги е
запознал с обвиняемата и св.Борисов, тъй като последните били във финансово
затруднение и имали нужда от помощ. И двамата свидетели посочват, че
първоначално св.Я е дал сума приблизително около 2000-3000 лева на обвиняемата
с цел възстановяване на задължения във връзка с бързи кредити. Това не се
отрича и от Ф.. В своите обяснения, тя посочва, че действително св. Я я е
свързал с мъж на име М., който й е дал първоначално сума в размер на 2000 лева.
Съдът не кредитира обясненията на Ф. в частта, в която посочва, че са им били
нужни само 10000 лева, поради което и е кандидатствала първо за кредит в „С“АД,
а едва впоследствие в „|Б“АД, тъй като не е могла да си покрие старите
задължения, защото св. Я й е взел сумата /л.20 от СП, 2-ри и 3-ти абзац/.
Първо, обясненията на обвиняемата се разминават в тази им част с показанията на
св.Б., който е заявил, че им е трябвала сума в размер на поне 20000 лева. Освен
това, видно от представените по делото писмени документи, Ф. е депозирала
искане до „|Б“АД на 15.06.2017 г. и едва на 20.06.2017 г. е депозирала такова
пред „С“АД.
Изготвените
и приети по делото графическа и техническа експертизи се кредитират от съда,
като компетентно съставени и обосновани. От тях се установява несъмнено, че отпечатъкът
от печат, положен в представеното „Съгласие на работодател за превод на
възнаграждение по сметка на |Б“АД, което посред данните от него е издадено от „Б“ЕООД,
с изх.№2-008/15.06.2017 г. на Р.Б.Ф., ЕГН **********, не е идентичен с
отпечатъците на печата на фирмата „Б“
ЕООД, гр.Бургас, снети в протокол за изземване на сравнителен материал №3 от
189.02 .2018 г. и представени за сравнение, а в „Съгласие на работодател за
превод на възнаграждение по сметка в „|Б“АД ръкописният текст не е изписан от
Станка Иванова Желязкова, ЕГН:**********, Р.Б.Ф., ЕГН: **********, Я. Зл. Я,
ЕГН:********** и М. М. Б., ЕГН:**********, като подписът, положен под текста
„име на служител, подпис и печат“ е негоден за идентификация. С оглед на всичко
това, се прави единственият възможен извод, а той е, че документът „Съгласие на
работодател за превод на възнаграждение по сметка в „|Б“АД не е съставен от
св.Станка Желязкова, в качеството й на счетоводител на дружеството „Б“ ЕООД.
Настоящото
производство се разглежда по реда на чл. 378 от НПК и съгласно ал.3 от посочената разпоредба съдът е длъжен да
разгледа делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението. Така установената фактическа обстановка от БРС не се различава
от фактическата обстановка, изложена в постановлението на БРП по чл.375 от НПК,
а само я детайлизира.
При
така установената фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемата Р.Б.Ф. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 316,
вр. чл. 309, ал.1
от НК, като на неустановена
дата през месец юни 2017 г., за времето от 15.06.2017 година до 22.06.2017
година, в гр. Бургас, пред Н.И.К. служител на „Б“ АД - гр. Бургас, с цел да й
бъде отпуснат потребителски кредит от банката, съзнателно се ползвала от
неистински частен документ - „Съгласие за превод на възнаграждение по сметка в |Б
АД“ с изх. № 2-008 от 15.06.2017 година, на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на Станка Иванова Желязкова- главен
счетоводител във фирма „Б“ ЕООД -гр. Бургас, упълномощена от дружеството с ЕИК *****,
когато от Р.Б.Ф. ЕГН ********** за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление
по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Според
Постановление № 8/78 г. на Пленума на ВС, под понятието „документи“, визирано в
текста на закона, се имат предвид всички неистински, преправени или с невярно
съдържание документи, т.е. както официалните по смисъла на чл. 93, т.5
от НК, така и частните. Обект на документните престъпления по Глава
девета от Особената част на НК, каквото е престъплението по чл. 316,
вр. чл. 309, ал.1
от НК, са обществените отношения, свързани със съставянето,
ползването и съхраняването на документите. За съставомерността на деянието по
чл. 316 от НК
е необходимо ползването му от дееца, за да се докаже,че съществува или не
съществува някое право или задължение. А легалното понятие на „Официален“ и
„Неистински“ документ се съдържа в разпоредбата на л.93, т.5 и т. 6 от НК. Престъпният
състав на чл. 316 от НК
е субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления, защото
изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ,
доколкото той се представя, за да удостовери включените в него факти /решение №
429/31.05.2005 г. на ВКС н.д.№ 904/2004 г./.
В
настоящия случай, процесният документ „Съгласие за превод на възнаграждение по
сметка в |Б АД“ с изх. № 2-008 от 15.06.2017 година не съдържа характеристиките
по чл. 93, т.5
от НК, тъй като не е издаден по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в
кръга на възложената му функция, което го определя като частен документ. Той е
и неистински такъв, тъй като му е предаден вид, че е съставен от св.Желязкова,
а от доказателствата по делото се установи, че тя не е съставила документа.
Едновременно
с това, за съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо
неистинският частен документ да е употребен от дееца, за да докаже, че
съществува или не съществува или, че е прекратено или изменено някое право или
задължение или някое правно отношение. Деянието е довършено, тъй като
документът е бил употребен с представянето му пред съответното длъжностно лице
за доказването на определени обстоятелства – в случая свидетелката Н. К., която
е категорична, че го е получила лично от Р.Ф.. Без удостоверените в него факти,
същата не би ползвала паричен кредит.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл, който се извежда от действията на обвиняемата. Ф. е
имала знанието за неистинността на ползвания от нея документ. Тя самата заяви,
че преди да го представи пред св.Костова, го е дала, заедно с попълнения
идентичен документ адресиран до „С“ АД на св.Я, който впоследствие й го е
върнал, като й е обясни, че е съставен от счетоводителка на неговата фирма.
Обвиняемата Ф. е знаела какви документи се изискват от нея да представи с цел
получаване на банков кредит, тъй като тя е контактувала със служителите на
банките. Осъзнавала е и, че представеното „Съгласие за превод на възнаграждение
по сметка в |Б АД“ с изх. № 2-008 от 15.06.2017 година, макар да е трябвало да
бъде издадено от нейният работодател, то е било съставено от друго лице.
Следователно тя е съзнавала обществената опасност на деянието си, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
От
приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че обвиняемата не
е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV гл.
VIII от НК. За престъплението по чл. 316
вр. чл. 309, ал.1
от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години и от
него няма причинени съставомерни имуществени вреди. При това положение съдът
счита, че кумулативно са налице предпоставките за прилагане на императивната
разпоредба на чл. 78а, ал.1
от НК, поради което след като призна обвиняемата Ф. за виновна я
освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Размерът
на наказанието следва да бъде глоба в размер на минималния от 1000 лв. предвид
ниската степен на обществена опасност на дееца и на деянието. Макар деянието да
накърнява обществените отношения свързани с документооборота в банкова
институция, същото не се отличава с висока обществена опасност. Обвиняемата е млада,
има малко дете и основният мотив за осъществяване на деянието е липсата на пари,
което определя ниската обществена опасност на нейната личност. Предвид
изложеното, съдът намери, че за постигане целите на генералната и специалната
превенции на наказанията, на обвиняемата следва да се наложи административно
наказание глоба към минимума, а именно в размер на 1000 лева.
На
основание чл. 189, ал.3
от НПК в тежест на обвиняемата съдът възложи направените в
производството разноски в размер на 314,38 лева, както и 5,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.