Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 04.06.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на девети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1473/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е регресен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за възстановяване на сумата от 287лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, предизвикано от ответника поради неупражнен надзор по поддържането на път от републиканската пътна мрежа.

         Ищецът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД твърди, че въз основа на застрахователна полица №47041711449000107 от 21.07.2017г. е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с предмет л.а. „А.“, рег. №…. със срок на валидност от 29.07.2017г. до 29.07.2018г., по която на 12.09.2017г. е изплатил застрахователно обезщетение на собственика в размер на 287лв. за покриване на имуществени вреди от повреждането на предна дясна гума на автомобила в следствие преминаването му през необозначена и необезопасена дупка. Поддържа застрахователното събитие да е настъпило на 17.08.2017г. на републикански път І-8 в района на гр.Б., обл.П., в близост до разклона за гр.В. и с.М. Твърди отговорността за настъпването на вредите да е на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, която е трябвало да извърши ремонта и поддържането на неизправния път. Иска осъждането на ответника да възстанови сумата по обезщетението, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 19.04.2019г. до плащането. Претендира разноски.   

         Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва иска при твърдение, че не е задължен да упражнява надзор върху процесния пътен участък, който попада в границите на гр.Б., поради което отговорността за негово поддържане е на Община Б., с която на основание чл.30, ал.3 ЗП и чл.48, т.2, б. „в“ ППЗП е сключил споразумение, регламентиращо тази дейност през календарната 2017г. Поддържа да е изправна страна по споразумението, както и че общината не е изпълнила задълженията си да организира, възлага и контролира дейностите по поддържането на пътния участък, поради което тя се явява пасивно легитимирана да отговаря за настъпването на вредите. 

         При условията на евентуалност оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпването на вредите.

         От третото лице – помагач Община – Б. не е постъпил писмен отговор.

Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от правна страна следното:

За уважаването на предявения регресен иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване настъпило в срока на покритие по валидна имуществена застраховка застрахователно събитие, отговорността за което е на ответника, размера на имуществените вреди и плащането на застрахователното обезщетение.

При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е предприел и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за поддържането на участъка от републиканския път, в който е настъпило застрахователното събитие.

При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие повреденото имущество е било застраховано при ищеца, както и че последният е изплатил застрахователно обезщетение на собственика в размер на 287лв.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р.V от ППВС №7/4.10.1978 г. Доколкото от ищеца се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, то отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД. За да възникне тя в тежест на ответника, на същия следва да е възложено задължението да поддържа в изправност съответния пътен участък.

От показанията на свидетеля С. С. се установява, че при управление на процесния автомобил по пътя от гр.П. за с.Б., общ.Р. на влизане в гр.Б., обл.П. е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с диаметър около 40см. и дълбочина около 20см. От удара била повредена предната дясна гума. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите се подкрепят от събраните писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза относно вида на вредите, които биха настъпили при описания механизъм на ПТП. Причинната връзка между механизма, възпроизведен от свидетеля, и щетите се потвърждава от експертното заключение. Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия поради избраната от него скорост на движение, която не му е позволявала да спре преди да попадне в дупката. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на необозначените неравности по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

 Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя - дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й, която е станала причина за повреждането на застрахования автомобил.

Според заключението на експерта пътния участък, на който е настъпило застрахователното събитие, е част от републиканската пътна мрежа /първокласен път І-8/ и попада в границите на гр.Б. Съгласно чл.48, т.1, б. „б“ ППЗП организирането на дейностите по поддържането на този участък от пътя е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата обаче предвижда възможност при постигната взаимна договореност между агенцията и съответната община тези дейности да се осъществяват съвместно.

Видно от представения от ответника споразумителен протокол от 27.09.2016г. и приложение 1 към него, между агенцията и Община Б. е постигната договореност за съвместно финансиране и поддържане на републиканския път в чертите на гр.Б. през календарната 2017г. Задължението на агенцията е да финансира поддържането на платната на пътя, а задължението на общината е да организира текущия ремонт и поддържането на платната, вкл. зимното поддържане – чл.2 и чл.4 от споразумението. Представени са бюджетни платежни нареждания, от които е видно, че агенцията е предоставила на общината договорените средства своевременно, в сроковете по чл.6 от споразумението.

Съдът намира за неоснователно становището на ищеца, че споразумението касае единствено поддържането, но не и ремонта на пътните платна от републиканския път. В чл.2, ал.1, т.1 от него изрично е предвиден размера на средствата, с които агенцията финансира текущия ремонт на пътя, което ясно показва волята на страните да включат в предмета на споразумението и ремонтната дейност. Въз основа на споразумението следва да се приеме, че организирането, възлагането и контрола на текущия ремонт е задължение на третото лице-помагач Община Б.

При това положение се поставя въпросът за материалната легитимация на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да отговаря за настъпването на вредите. За да отговори на този въпрос съдът взе предвид, че макар чл.48, т.1, б. „б“ ППЗП да възлага поддържането на процесния пътен участък на агенцията, текстът допуска възможност тази дейност да се извършва съвместно със съответната община при условията на двустранно споразумение. При наличието на такова споразумение от значение за деликтната отговорност е по какъв начин двете страни са разпределили задълженията си при осъществяването на дейността по ремонта и поддържането на пътя и дали някоя или и двете страни се намират в неизпълнение. В случая се установява, че ответната агенция е изправна страна по споразумението, а общината не е ремонтирала пътя въпреки полученото финансиране.

Отговорността за чуждо поведение по чл. 49 ЗЗД е обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна, затова ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. От факта, че е настъпила вреда не може да се изведе нито противоправност на поведението на служителите в ответната агенция, нито неполагане на дължимата от тях грижа.  Напротив, установява се, че в изпълнение на закона служителите на агенцията са сключили споразумение с общината, което разпределя отговорностите на двете страни по повод поддържането на процесния пътен участък. Установява се и факта на изпълнение на споразумението от страна на агенцията. Следователно не е налице противоправно бездействие от страна на служителите на ответната организация, което да обоснове нейната деликтна отговорност, а от там и задължението да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът следва да заплати съдебните разноски на ответника. В случая ответникът е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен това е представил доказателства за направени разноски в размер на 25лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице.

На третото лице помагач не се присъждат разноски – чл.78, ал.1 ГПК.

         По изложените съображения съдът        

 

                                   Р       Е       Ш     И  :

ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК …. против ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК …. за възстановяване на сумата от 287 лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. „А.“, рег. №…., причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2017г. на главен път І-8 в границите на гр.Б., обл.Пазарджик, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда до плащането.

ОСЪЖДА  ищеца ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ 225лв. съдебни разноски .

Производството е проведено с участието на Община Белово като трето лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: