Р Е Ш Е Н И
Е №
541
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение – девети състав, на трети юни две хиляди и
двадесета година, след открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр.
дело № 414 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ТП на НОИ – Пловдив, против решение № 60/07.01.2020 г., постановено по гр. дело № 13501/2019г., постановено по иск, с правно основание чл. 3 вр.чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, във връзка с чл.124, ал.4 изр. второ от ГПК.
Жалбоподателят излага оплаквания във въззивната жалба, като във връзка с тях моли да бъде обезсилено като недопустимо обжалваното решение, в частта, с която е признато за установено по отношение на ТП на НОИ - Пловдив трудовият стаж на лицето за периода от 04.11.1980г. до 01.07.1981г., както и в частта, с която е признато за установено по отношение на ТП на НОИ - Пловдив, че г-н Б.П. е работил на длъжността “****”, * категория в ДФ “Завод за строителни конструкции” - гр. Пловдив за периода от 01.07.1981 г. до 01.08.1981 г., както да се отмени решението и да се отхвърли искът на ищеца П. по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, като неоснователен и недоказан, с всички законни последици от това. Излагат се подробни оплаквания в жалбата, във връзка с постановеното решение. Счита се същото за неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон. Заявява се, че абсолютна предпоставка за допустимост на иска е наличието на удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени, като в тази връзка се сочи, че съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Посочва се, че към исковата молба е представено удостоверение с № 5506-15-1491#1 /10.07.2019 г., издадено от ТП на НОИ - Пловдив, което е такова по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР за претендирания трудов стаж от 01.07.1981г. до 01.08.1981г., поради което и според жалбоподателя в тази част искът е допустим.
Счита се, че предявеният от ищеца П. иск за останалия претендиран трудов стаж, а именно за периода от 04.11.1980 г. до 01.07.1981г., е недопустим. Твърди се, че за този период на същия бил издаден документ за осигурителен стаж - удостоверение УП - 13 № 1030-15-1062#1/16.04.2018г.. Заявява, че следва да се отбележи, че осигурителният стаж за времето от 04.11.1980 г. до 01.08.1981г., положен на длъжност “***” в ДФ “Завод за строителни конструкции” - Пловдив, се зачита от пенсионния орган с продължителност 7 м. и 14 дни от втора категория труд, по удостоверение УП - 13 № 1030-15-1062# 1/16.04.2018г.
На следващо място, жалбоподателят счита, че предявеният от ищеца П., чрез адв. Б., иск по ЗУТОССР, в частта за периода от 01.07.1981 г. до 01.08.1981 г. е неоснователен и недоказан. Към исковата молба не са приложени достатъчно доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да бъде направен извод за основателност на така подадения иск.
Посочено е, че от описаните в исковата молба, факти и обстоятелства и приложените към тях писмени доказателства не можело да се направи обоснован извод за основателност на така предявения иск, като се сочи, че за да се приеме, че претенцията на ищеца е основателна, е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, че е съществувало валидно трудово правоотношение между ищеца г-н Б.П. и ДФ “Завод за строителни конструкции” за процесния период 01.07.1981 г. -01.08.1981г. Видно от представеното уведомително писмо изх. № 1030-15-1062#2/16.04.2018 г., в документите на осигурителя ДФ “Завод за строителни конструкции”, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ - Пловдив, липсвало информация за отработени дни и получен осигурителен доход за лицето Б.В.П. за периода от 01.07.1981 г. до 01.08.1981 г. На следващо място, се счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл относно заеманата от лицето длъжност, продължителност на работното време, в процесния период и категорията труд. Сочи се, че съгласно чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК, установяването съществуването или не на определен факт, с правно значение е допустимо, само в изрично предвидените от Закона случаи, а в настоящия, с иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР се цели и негов предмет е установяване единствено на продължителността на трудов стаж, когато той не е надлежно удостоверен в съответните документи. Сочи се, че установяването на положен трудов стаж през определен период на конкретна длъжност с присъщата й трудова функция, относимо към категорията положен труд, касае установяване на факти с правно значение по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК, какъвто е допустимо да се установява по съдебен ред само в предвидените от закона случаи, а установяването на категория труд не е сред тях, доколкото за нея е предвиден реда на чл. 98 от КСО, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от ЗУТОССР, и в тази връзка се счита, че произнасянето на съда в тази насока е недопустимо.
Независимо от гореизложеното жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е заключил че предявеният от ищецът П., иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 3 от ЗУТОССР е основателен. Излага се, че за да стигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява по категоричен начин твърдението на ищеца, че е работил на длъжността “***”, втора категория в ДФ “Завод за строителни конструкции” - гр. Пловдив за процесния период, и в тази връзка се заявява, че не се споделя становището на съда, а напротив намира се, че в рамките на първоинстанционното производство не били събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства, които да потвърждават претенцията на ищеца за това, че за периода от 01.07.1981 г. до 01.08.1981 г. същият има трудов стаж в ДФ “Завод за строителни конструкции” - гр. Пловдив. Заявява се, че в рамките на съдебното производство, ищецът е представил писмени доказателства, които съответно са приложени към исковата молба, конкретно изброени и във въззивната жалба, като се посочва, че така представените писмени доказателства сами по себе си не били достатъчни, за да обосноват извод за валидно съществувало трудово правоотношение и за основателност на исковата претенция. В тази насока се заявява, че с писмо изх. № 1012-15-171#2/29.05.2019г. от отдел “ООА” било изискано да се извърши повторна проверка в предадената за съхранение от осигурител ДФ “Завод за строителни конструкции” документация за цялата 1981 г. с оглед на евентуално по-късно изплатено възнаграждение за минал месец или ползван отпуск. В тази връзка е издаден образец УП 13 № 1042-15-971#1/10.06.2019 г., от който било видно, че за месец юли 1981 г. няма данни за отработени дни и получен осигурителен доход. Счита се като цяло, че други доказателства не били ангажирани от страна на ищеца, който носел и доказателствената тежест да установи изгодните за него факти и обстоятелства. Счита се, че от данните по делото не се установявало по несъмнен начин, че ищецът Б.П. работил на длъжността “****”, ** категория в ДФ “Завод за строителни конструкции” - гр. Пловдив, за периода от 01.07.1981 г. до 01.08.1981 г., което водило до извод за недоказаност на исковата претенция. Предвид подробно изложените съображения се иска да се уважи настоящата жалба и да се постанови ново решение. Във въззивната жалба няма направени доказателствени искания.
С писмен
отговор на въззивна
жалба от въззиваемия ищец Б.В.П., чрез адв. Б., се оспорва въззивната жалба като неоснователна, като се излагат
доводи, във връзка с направените в същата оплаквания. Моли се да бъде потвърдено
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Доказателствени
искания не се сочат в отговора.
Претендират се разноски,
включително и адвокатско
възнаграждение.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява частично основателна, поради следното:
Пред районния съд ищецът Б.В.П. е предявил срещу ТП на НОИ – гр. Пловдив, иск по чл. 3 вр. чл. 1 ал. 1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, вр. чл. 124 ал. 4 от ГПК. Моли се съдът да постанови решение, с което трудовият стаж за целия период от 04.11.1980г. до 31.07.1981г. в размер на 8 месеца и 26 дни, на ищеца, да бъде зачетен за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, и съответно да бъде включен в общия осигурителен стаж за пенсиониране. Излагат се съображения, както следва:
Твърди се, че за целия исков период ищецът е работил по трудово правоотношение в ДФ „Завод за строителни конструкции“,/СМК Бетонови и стоманобетонови изделия-Пловдив, находящ се в град Пловдив, бул. „**“/, на длъжност „***“, при 8 /осем/ часов работен ден, срещу съответно заплащане; положеният от ищеца труд е втора категория. Заявява се, че при положение, че в трудовата книжка № 790/23.03.1979г. е ясно вписан, подписан и подпечатан трудов стаж от 8 /осем/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни, с УП 13№1030-15-1062/16.04.2018г., издадено от ТП на НОИ-Пловдив, отдел „ООА“, осигурителният стаж на ищеца е зачетен с продължителност 7 /седем/ месеца и 14 /четиринадесет/ дни. Заявява се, че данни за положения от ищеца труд за месец юли 1981г. не могат да бъдат намерени; като това обстоятелство не може да бъде използвано във вреда на ищеца и не означавало, че ищецът не е положил труд през посочения период. Поради липса на подпис на счетоводител, е отказано от ТП на НОИ-Пловдив на ищеца отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн.чл. 69б,ал.2 от КСО,чл.68ал.1ал.2 от КСО, /с Разпореждане №********** за отпускане на пенсия, Протокол №2140-15-313 от 17.04.2019г./.
Заявява се, че съгласно чл. 40 ал. 1 от НПОС доказването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или алтернативно - с документ по утвърден образец, издаден от осигурител. Като в настоящия случай, ищецът доказва осигурителния си стаж за исковия период чрез представянето на копие от трудова книжка, която е оформена според изискванията на действащата в процесния период Наредба за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й, /Изв.бр.26, както и бр. 49 от 1953г./.
Въз основа на изложеното е предявен искът срещу ответника, тъй като работодателят на ищеца е с прекратена дейност, няма правоприемник, и архивите му за периода до 31.03.1991г. се намират в ТП на НОИ-град Пловдив, ответник по иска. Приложени са заверени копия от цитираните в исковата молба документи.
С писмения отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ТП на НОИ-Пловдив чрез юрисконсулт А. С. възразява, че искът за периода от 04.11.1980г. до 01.07.1981г. се явява недопустим, тъй като за този период на ищеца е издаден документ за осигурителен стаж - УП 13№1030-15-1062/16.04.2018г., зачетен за 7 месеца и 14 дни от втора категория по последно цитираното удостоверение. За частта от претендирания период – от 01.07.1981г. до 01.08.1981г. ответникът счита искът за неоснователен, тъй като при ответника липсвала информация за отработени дни и получен осигурителен доход за ищеца. Заявява, че не възразява да се приемат приложените към исковата молба доказателства; прилага се копие и от пенсионна преписка, която съдържа и ксерокопия на приложените от ищеца към исковата молба документи, в т.ч. като приет документ за пенсия и трудова книжка № 790 издадена на 23.03.1979г., /като ксерокопие на същата трудова книжка е приложено към исковата молба-лист 6-14 от делото/.
С оглед приложените по делото доказателства въззивният състав на ПдОС намира, че предявеният установителен иск, с правно основание чл. 3 вр.чл. 1 ал. 1т. 3от ЗУТОССР, вр. чл. 124 ал. 4 изр. второ от ГПК, за установяване на трудов и осигурителен стаж на ищеца за исковия период 04.11.1980г. до 01.07.1981г., се явява недопустим. Не е налице правен интерес за ищеца от този иск, /арг.чл. 124от ГПК/, тъй като за същия период е признат на ищеца от ответника – ТП на НОИ-гр. Пловдив, осигурителен стаж, видно от Разпореждане № ********** за отпускане/изменение/ на пенсия/и/, Протокол № 2140-15-313/17.04.2019г. на ТП на НОК гр. Пловдив, /приложено -лист 16 от делото/. Поради което и произнасянето на районния съд относно предявения иск за исковия период от 04.11.1980г. до 30.06.1981г., /вкл./, се явява недопустимо, при което решението в тази му част следва да бъде обезсилено, като производството по делото следва да бъде прекратено,/арг.чл.270ал.3изр.първо от ГПК/.
Въззивният съд констатира, че въззивната жалба против решението на районния съд В ЧАСТТА, постановена по предявения установителен иск по чл. 3 вр.чл.1ал.1т.3 от ЗУТОССР, вр. чл. 124 ал. 4 изр. второ от ГПК, за установяване на трудов и осигурителен стаж, за исковия период от 01.07.1981г. до 01.08.1981г., е срещу валидно и допустимо решение на районния съд. По отношение на този исков период – за месец юли 1981г. е налице правен интерес за ищеца от предявяване на установителния иск, тъй като за този период на ищеца е отказано да се признае трудов/ осигурителен стаж, както и е издадено от ТП на НОИ гр. Пловдив и удостоверение обр. УП-17 с № 5506-15-1491#1 /10.07.2019 г., /лист 15 от делото/, което е такова по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР.
Въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото доказателства относими към предмета на спора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че ищецът Б.В.П. е работил в ДФ“Завод за строителни конструкции“, в цех 2 бетонджии фасадни панели, за периода м. 11.1980г.-м.06.1981г./вкл./, /вж. удостоверение УП - 13 № 1030-15-1062# 1/16.04.2018г. изд.от ТП на НОИ-Пловдив, лист 5 от делото/.
Видно е от приложено заверено ксерокопие на трудова книжка на Б.В.П., издадена под № 790 от ДСО “Млечна промишленост“ София, поделение-Пловдив, /предприятие-първи работодател-б.м./, на 23.03.1979г., /който документ не е оспорен по делото, респ. от ответника ТП на НОИ-Пловдив, като същият е приложен и към пенсионната преписка на ищеца, при него/, ищецът е постъпил на работа при СМК „Бетонови и стоманобетонови изделия“ Пловдив,/ДФ “Завод за строителни конструкции“-Пловдив/, като ***, ІІІ разряд, при съответна заплата, на дата 04.ХІ.1980г., като на дата 31.VІІ.1981г. е прекратен трудовият му договор на основание чл. 29 б.“Б“ от КТ; като датата на постъпването е последвана от подпис на ръководителя на предприятието и положен печат, както и датата на прекратяването на трудовия договор и правното основание за прекратяването на трудовия договор е последвано, също, от подпис на ръководителя на предприятието и положен кръгъл печат на предприятието,/съответно, стр. 10-11 от трудова книжка, приложено -лист 9 от делото/.
Видно е, че на следващата страница от трудовата книжка на ищеца – стр. 12, върху правоъгълен печат са попълнени от работодателя СМК „Бетонови и стоманобетонови изделия“ Пловдив,/ДФ “Завод за строителни конструкции“-Пловдив/, реквизити: прослужено период от 4.ХІ.1980г. до 31.VІІ.1981г., прослужено време от „осем месеца и 26 дни“; като след това са положени подпис на лицето, „изготвил“, /справката-б.м./, и след него – подпис на директор, като ръководител на предприятието, работодател; като върху подписа на директора е положен и кръглият печат на предприятието, /приложено – лист 10 от делото/.
Спорният въпрос по делото е дали за периода на месец юли-07.1981г. ищецът е полагал трудов и осигурителен стаж, който да може да му се зачете при пенсиониране. Възраженията в тази насока на ответника са, че при ответника –ТП на НОИ-Пловдив липсва информация за отработени дни и осигурителен доход за Б.В.П., тъй като такава не е открита в документите на осигурителя ДФ“Завод за строителни конструкции“, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, намиращи се в ТП на НОИ. Като няма спор, че работодателят/осигурител ДФ “Завод за строителни конструкции“-Пловдив е с прекратена дейност, няма правоприемник и архивите му за периода до 31.03.1991г. се намират в ТП на НОИ-град Пловдив.
Въззивният съд
намира, че за да бъде зачетен осигурителен стаж за ищеца за процесния
исков период, следва да бъде доказано наличието на предпоставките по чл. 7. от ЗУТОССР. Съгласно
посочената разпоредба “Осигурителен стаж може да се установи само ако в хода на
съдебното производство се докаже, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл. 2 и за това време са били дължими или
внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски.“
В настоящия случай, с оглед приложените
доказателства и в съгласие с действащите към процесния
исков период разпоредби, въззивният съд намира, че
следва да се приеме, от една страна, че ищецът за периода на действие на
трудовия договор – от сключването му м.11.1980г. до прекратяването му
–31.07.1981г. е от категорията лица, работници, които са задължително осигурени
за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял ІІІ от Кодекса на
труда от 1951г./отм.,ДВ,бр.110 от 1999г./…“, както и да се приеме, че за това
време на трудовия му договор са били дължими
/или внесени/ осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби.
В тази насока, въззивният
съд намира, че липсата на положен подпис на счетоводител в рамките на
правоъгълния печат, /стр.12 от трудова книжка на ищеца/, не следва да води до
извод за липса на трудово правоотношение между датата на сключване на трудовия
договор – 4.ХІ.1980г. и датата на прекратяване на трудовия договор
31.VІІ.1981г., между ищеца и работодателя,осигурител, тъй като подписът на
счетоводител не се явява задължителен реквизит, още по-малко се явява реквизит
при сключване, както и при прекратяване на трудовия договор с ищеца. Тъй като е
налице подпис на ръководителя на предприятието, работодател/осигурител, както
при датата на постъпване по трудовото правоотношение, така и при датата на
прекратяване на трудовия договор, и този подпис е на законния представител на
правния субект-предприятието на работодателя, то следва да се приеме за
безспорно доказано по делото наличието на трудов договор между ищеца и
работодателя за исковия период, респективно, за периода от 01.07.1981г. до
31.07.1981г., т.е. за един месец-юли 1981г.
При
което въззивният съд намира и, че са спазени и
действащите за процесния период разпоредби на т.6 от
Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж
/Д.в.бр.20/1968 г./, според която трудовата книжка по чл. 17 от КТ се издава и води съгласно Наредбата за трудовите книжки /в. Известия
бр.26/1953 г./. В т.5 от Наредбата за трудовите книжки е отразено, че трудовата
книжка трябва да съдържа дата на постъпването на работа и датата на
уволнението, а в т.6 от същата Наредба е предвидено в трудовата книжка да се
вписва и причина на уволнението и по кой законен текст /член, буква/ е уволнен
работника/служителя. В б."в" от т.6 от Инструкция № 2492 е вписано и изискването,
че в трудовата книжка освен данните, посочени в т.5 и 6 от Наредбата за
трудовите книжки, се вписва още и продължителността на придобития от
работника/служителя трудов стаж към датата на прекратяване на трудовия договор,
която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа и се
подписва и подпечатва с печата на предприятието или организацията по начин да
засегне двете страници.
Следва да се има предвид, че
достоверността на официалните документи се определя от момента на обективираното удостоверително изявление - вписването на
обстоятелства, свързани с възникването, действието и прекратяването на
трудовото правоотношение от съответния работодател.
Предвид гореизложените съображения,
имайки предвид представената трудова книжка,
имаща качеството на официален удостоверителен документ съгл. чл. 347
от КТ, се установява, че за процесния период 01.07.1981г. до 31.07.1981г.. е било
налице трудово правоотношение между ищеца и ДФ“Завод за строителни
конструкции“,/“СМК „Бетонови и стоманобетонови
изделия“-Пловдив/.
Съгласно действащата за процесния исков
период разпоредба на чл. 145
от КТ,/от 1951 г., отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г./, "Държавното
обществено осигуряване се разпростира задължително
върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни,
смесени или частни предприятия, учреждения или
организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността
на тяхната работа и начина на заплащането й. Съгл. чл. 146, б. "б" от КТ,/отм./,
общественото осигуряване обезпечава получаването
на "пенсия за инвалидност, пенсия
поради старост, както и наследствени пенсии на членовете на семейството в
случай на смърт на лицето, което ги е издържало". Посочените разпоредби са
действали до 31.12.1999 г.
В случая, невъзможността на ответника да се
снабди с доказателства относно внасяните от осигурителя вноски за лицето, тъй
като не се намират в архивите, където е следвало да се намират съгласно
приложимата процедура и ред на предаването и архивирането им, не е по вина на
ищеца и не може да е основание за отказ от зачитане на трудовия му стаж в
съответното предприятие. Като обективно и независещо от ищеца обстоятелство,
това не следва да се тълкува в негова тежест от ответника, /който е и пенсионен
орган в административното производство/, в т.н. и решение Решение №
4213 от 21.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6099/2018
г., VI отделение.
В тази връзка следва да се приеме,
ищецът е бил задължително осигурен за рисковете за пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III
от Кодекса на труда от 1951 г.,/отм./. Поради което по смисъла на чл.
2, ал. 3 от ЗУТОССР процесният период
01.07.1981г.-31.07.1981г. следва да бъде зачетен за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби по смисъла на чл.
1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. Поради което въззивният
съд приема, че в тази част предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан. Тъй като, обаче, в тази си част решението на районния
съд съдържа и произнасяне относно категория труд-„* категория труд“, то в тази
си част, решението следва да бъде обезсилено, съгласно чл. 1 ал. 4 от ЗУТОССР, вр. чл. 98 от КСО; а в останалата част, относно периода
01.07.1981г.-31.07.1981г., решението на районния съд, с което е уважен
предявеният иск, следва да бъде потвърдено от въззивния
съд.
Поради частична основателност на въззивната жалба и по арг. от чл.
78 ал. 1 от ГПК, жалбоподателят има право на деловодни разноски по въззивното дело, платими от въззиваемия.
В случая, е претендирано юрисконсултско
възнаграждение, което в настоящия случай съобразно изхода от делото, се
определя от въззивния съд на половината от минималния
размер от 100 лева, съгласно чл. 25/1/от НЗПП вр.чл.
78 ал. 8 от ГПК; или се определя в размер от 50 лева, платими от въззиваемия.
По въззивното
дело не се констатира от въззивния съд да са налице
доказателства за направени деловодни разноски от страна на въззиваемия,
поради което и такива не се присъждат с настоящето решение на въззивния съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
270 и чл. 271 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА постановеното на 07.01.2020г. Решение № 60 на Пловдивския районен съд, VІІІ граждански състав, по гражданско дело № 13501 по описа за 2019 година, В ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Директора Р. И. Д., ЧЕ Б.В.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. А.Б., Е РАБОТИЛ през периода 04.11.1980 г. – 01.07.1981 г. по трудово правоотношение в ДФ „Завод за строителни конструкции“ (след това – СМС „Бетонови и стоманобетонови изделия“) – гр. Пловдив, на длъжност „***“, * категория труд, с тарифна ставка 6, 08 неденоминирани лева, на осемчасов работен ден – общо 8 месеца и 26 дена, КОЕТО ВРЕМЕ СЛЕДВА да му се зачете за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране И ДА СЕ ВКЛЮЧИ в общия му осигурителен стаж за пенсиониране; както и В ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Директора Р. И. Д., ЧЕ Б.В.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. А.Б., Е РАБОТИЛ през периода 01.07.1981 г. – 31.07.1981 г. по трудово правоотношение в ДФ „Завод за строителни конструкции“ (след това – СМС „Бетонови и стоманобетонови изделия“) – гр. Пловдив, на длъжност „*** **“, * категория труд, с тарифна ставка 6, 08 неденоминирани лева, на осемчасов работен ден – общо 8 месеца и 26 дена, КОЕТО ВРЕМЕ СЛЕДВА да му се зачете за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране И ДА СЕ ВКЛЮЧИ в общия му осигурителен стаж за пенсиониране; като ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 07.01.2020г. Решение № 60 на Пловдивския районен съд, VІІІ граждански състав, по гражданско дело № 13501 по описа за 2019 година, В ЧАСТТА, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Директора Р. И. Д., ЧЕ Б.В.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. А.Б., Е РАБОТИЛ през периода 01.07.1981г. – 31.07.1981г. по трудово правоотношение в ДФ „Завод за строителни конструкции“, /след това – СМС „Бетонови и стоманобетонови изделия“/ – гр. Пловдив, на длъжност „***“, с тарифна ставка 6, 08 неденоминирани лева, на осемчасов работен ден, КОЕТО ВРЕМЕ СЛЕДВА да му се зачете за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране И ДА СЕ ВКЛЮЧИ в общия му осигурителен стаж за пенсиониране.
ОСЪЖДА Б.В.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. А.Б., да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Любен Каравелов” № 7, представлявано от Директора Р. И. Д., сумата от 50/ петдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение, представляващо деловодни разноски, съобразно уважената жалба по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|