№ 277
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000214 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 403 ал. 2 от ГПК.
С Определение № 260176/10.05.2021 год. по ч. т. д. № 158/2018 год. Плевенският
окръжен съд отхвърлил като неоснователна молбата на Е.. Л. П. за освобождаване на
внесената по см. на ПлОС парична гаранция в размер на 15 000 лв. и за възстановяването й
на молителката.
Частна жалба против определението е подадена от Е.. Л. П. чрез пълномощника й
адв. Г. Смоличка. Моли съда да отмени обжалваното определение. Ответникът не е предявил
против ищцата иск за вреди в едномесечния срок от получаване на молбата за
освобождаване на гаранцията, поради което гаранцията подлежи на връщане съгласно чл.
403 ал. 2 от ГПК.
В писмения си отговор ЕТ „Б.-М. Н.“ и „Боян-82“ ООД чрез пълномощника им адв.
Г. Г. заема становище за недопустимост на частната жалба. Определението не попада в нито
една от хипотезите на чл. 274 от ГПК и в тази насока е налице многобройна и
непротиворечива съдебна практика. Изложени са съображения и за неоснователност на
жалбата. Моли съда да остави без разглеждане частната жалба като недопустима,
евентуално – да я остави без уважение като неоснователна.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
С Определение № 766/18.07.2018 год. на ПлОС по ч. т. д. № 158/2018 год. е
допуснато обезпечение на бъдещи искове, които Е.. Л. П. ще предяви против „Боян-82“
1
ООД чрез възбрана върху конкретно описани недвижими имоти, при представена от ищцата
парична гаранция в размер на 15 000 лв.
Гаранцията е внесена от ищцата, обезпечителната заповед е издадена и исковете са
предявени в дадения едномесечен срок.
С молба от 04.04.2019 год. ищцата е направила изявление за оттегляне на искането за
допускане на обезпечение (поради вписване на исковата молба) и молба за възстановяване
на внесената гаранция. Съдът оставил без разглеждане искането за оттегляне на молбата за
допускане на обезпечение, тъй като по него е постановен влязъл в сила съдебен акт, а
искането за възстановяване на гаранцията оставил без уважение, предвид висящността на
исковото производство (Определение № 444/16.05.2019 год.).
С молба от 29.05.2019 год. ищцата направила искане за отмяна на допуснатата
обезпечителна мярка и за възстановяване на гаранцията. С Определение № 686/26.07.2019
год. съдът отменил допуснатото обезпечение и отхвърлил молбата за възстановяване на
гаранцията.
С нова молба от 18.03.2021 год. ищцата отново направила искане за възстановяване
на внесената гаранция. С обжалваното в настоящото производство определение съдът
отхвърлил молбата, позовавайки се на висящността на исковото производство.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, но е недопустима за
разглеждане по същество.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.
д. № 6/2014 г.: „Не подлежи на обжалване определението на съда за освобождаване на
внесени като разноски и гаранции суми. Изискуемостта на вземането за връщането на
сумите настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес“. В
мотивите на решението е прието, че „при надлежно сезиране с молба, компетентният съд се
произнася с определение или разпореждане, с което уважава или оставя без уважение
същата. Актът, с който съдът се произнася, не подлежи на обжалване, доколкото същият не
попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 1 ГПК: не прегражда по-нататъшното
развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. С това
определение или разпореждане не се решава спор по същество и не се слага край на делото,
поради което и молителят може да поиска неговото изменение от съда, който го е
постановил вследствие на грешка, пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което
следва от разпоредбата на чл. 253 ГПК“. Съдебната практика е съобразена с тази постановка
и е еднозначна. След като определението по чл. 403 ал. 2 от ГПк, с което е отказано
освобождаване на гаранцията, внесена при допускане на обезпечението по чл. 390 от ГПК,
не подлежи на обжалване, подадената частна жалба се явява недопустима. Като такава тя
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
2
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Е.. Л. П. против Определение №
260176/10.05.2021 год. на Окръжен съд – Плевен по ч. т. д. № 158/2018 год. по описа на
същия съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3