РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. К., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. А.
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500190 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 211/16.06.2022 г. по гр.д. № 1691/2021 г. по описа на РС –
К., са отхвърлени предявените от „с.п.“ ООД, с ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление гр.С., бул.Ч.в. № *, представлявано от Д.Д.В. като
управител, срещу З. И. К. с ЕГН **********, гр.К., ул.П.с. бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, общ.К., обл.К., осъдителни искове както следва:
-иск по чл.55, ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД за сумата 3 323.84 лв., ведно със
законна лихва от 01.12.2019 г., от която сумата 2 700 лв., получена на
07.01.2020 г. на неосъществено основание за закупуване на служебен
автомобил; сумата 526.84 лв., представляваща равностойност на получени на
01.11.2019 г. на неосъществено основание гуми за служебен автомобил и
сумата 97 лв., представляваща равностойност на получена на 30.01.2020 г. на
неосъществено основание винетка за лек автомобил с рег. № К 1876 ВА, и
-иск по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД за сумата от 497 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 2 700 лв. за
периода от 07.02.2020 г. до 01.12.2021 г.
1
Със същото решение „с.п.“ ООД - гр.С., е осъдено да заплати на З. И. К.
сумата в размер на 790 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останала въззивникът
„с.п.“ ООД – гр.С., представляван от процесуалния си представител - адв. Р.
Р., който го обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се сочи, че
първоинстанционният съд не бил последователен при прилагането на
формалната и житейска логика като приел за логично твърдението на
ответницата, че паричната сума 2700 лева била изпратена за заплати, а не за
покупка на кола, както и че записването в документа на основание „аванс
кола” било камуфлажно и било предназначено да прикрие забавата на ищеца
при плащането на заплатите па служителите. Не било нормално и логично
ищецът да запише основание „аванс кола”, за да прикрие забавата си относно
заплатите. Документът на Изипей се приемал от получателя на парите и бил
предназначен само за него, като този документ не се представял никъде и
нямало причина да се представя, включително и пред органите на Инспекция
по труда. Дали ищецът е изпаднал в забава относно дължимите от него
заплати, не се установявало от изпращането на парите за тях, а от момента на
тяхното изплащане, като тази забава нямало причина да се прикрива в
документа за изпращането след като заплатите били платени в началото на
2020 г. Показанията на разпитаните свидетели на ответницата не били
достатъчни да се приемат за доказани твърденията на й. Свидетелите
твърдели, че в началото на 2020 г. са били повикани от ответницата и са
получили парични суми за заплати за минало време, но те не установявали и
не можели да знаят с какви пари им е било платено, както и за кой период от
време. Единствено свидетелят З. посочвал по-конкретни дати 6 или 7 януари,
но неговите показания не можели да се приемат за достоверни, защото не
било нормално и логично да си спомня точни дати от преди две години и
половина. Приемайки, че получените от ответницата 2700 лева са били
използвани за заплати и че това било правилно и основателно, съдът смесил
две правоотношения, създадени между страните по делото. Освен трудовото
правоотношение, възникнало и друго правоотношение въз основа на сключен
от тях устен договор за поръчка, като сумата от 2700 лева е била изпратена на
ответницата за закупуване на лек автомобил на името на ищеца и получателят
2
на парите нямал право своеволно да ги отклонява за други цели, вкл. и за
заплати. Изпратените пари можели да бъдат използвани за други цели от
техния получател само при наличие на изрично съгласие за това от
изпращача, каквото съгласие не било дадено. Сочи се, че в случая нямало
упълномощаване на ответницата от ищеца да закупи автомобил, но не било
вярно, че няма сключен договор за поръчка, който можел да бъде и устен.
Показанията на разпитания свидетел И.К. доказвали твърденията на ищеца, че
парите са изпратени за покупка на кола, а не за заплати. Този свидетел
изпратил по „Изипей“ сумата от 2700 лева по изрична поръчка на управителя
на ищеца. Свидетелят не бил заинтересован от изхода на делото и неговите
показания били достоверни и следвало да бъдат кредитирани, тъй като по
времето когато е изпратил парите - 07.01.2020 г., той бил служител-оператор
при ищеца, но е напуснал дружеството на 11.03.2022 г. и към момента на
неговия разпит той не работел при ищеца, което означавало, че няма никаква
зависимост от него. Не необсъждайки показанията на свидетеля И.К.,
първоинстанционният съд допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила - чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК. Неправилно и
необосновано съдът анализирал приложените към делото писмени
доказателства - ведомости и фишове за платени заплати за месеците
септември, октомври и ноември 2019 г. Не било установено по делото
платените в началото на 2020 г. заплати от ответницата за кои месеци са
били. Инспекция по труда - К. извършила проверка по спазване па трудовото
законодателство по повод подадена жалба от свидетелката Я.К., като
проверката е била извършена на 06.01.2020 г. - един ден преди да бъдат
изплатени заплатите на служителите на ищеца, без да бъде констатирано
нарушение неизплащане на заплати в срок. В трудовия договор и
приложените към делото длъжностни характеристики за длъжностите
„шофьор-куриер” и „мениджър на офис” било предвидено използването на
лични автомобили за служебни нужди във връзка с куриерската работа във
офисите на ищеца, както и изрично било предвидено какви компенсации
могат да бъдат направени при тези случаи. Като компенсация било
предвидено само заплащането на изразходеното гориво от личните
автомобили за служебни нужди въз основа на представен „отчет за разход на
гориво”, придружен от боновете за зареждане на горивото всеки предходен
месец. Сочи се, че дори и да се приеме, че гумите и винетката не били дадени
3
при неосъществено основание, то тогава следва да се приложи хипотезата на
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, а именно дадени без основание. Моли съда да постанови
решение, с което да отмените решението на районния съд, като постанови
друго решение по същество на делото, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата З. И. К. не е представила отговор на основание чл.263,
ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си
представител - адв. Д. Д., оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - К.. Претендира
разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени
искове с правно основание чл.55, ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД за заплащане на
сумите, както следва: 2 700 лв., получена на 07.01.2020 г. на неосъществено
основание за закупуване на служебен автомобил; 526.84 лв., представляваща
равностойност на получени на 01.11.2019 г. на неосъществено основание гуми
за служебен автомобил и 97 лв., представляваща равностойност на получена
на 30.01.2020 г. на неосъществено основание винетка за лек автомобил с рег.
№ К 1876 ВА. Предявен е и иск по чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД за сумата от
497 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата 2 700 лв. за периода от 07.02.2020 г. до 01.12.2021 г.
Ищецът сочи в исковата молба, че на 07.01.20202 г. превел на
ответницата сумата от 2 700 лв. за закупуване на служебен автомобил за
нуждите на офиса в гр.К.. Ответницата не изпълнила това задължение, поради
което дължала връщане на сумата. Също така на 01.11.2019 г. ищецът
изпратил на ответницата 4 броя зимни гуми, които да послужат за
автомобила, който следвало да бъде закупен, или до закупуването на
4
автомобила да бъдат монтирани на личния автомобил на ответницата, в който
случай същата да заплати сумата от 526.84 лв., което не било сторено Освен
това на 30.01.2020 г. ищецът заплатил годишна винетка за личния автомобил
на ответницата на стойност 97 лв. с уговорка за възстановяване на сумата,
което също не било сторено.
Ответницата оспорва исковете като сочи, че сумата от 2 700 лв. била
изпратена от ищеца за изплащане на възнаграждения на служителите в
дружеството. Твърди, че изтеглила сумата от „Изипей“ и заплатила на
служителите дължимите им възнаграждения, за което били съставени и
необходимите документи. По отношение на гумите и винетката сочи, че
същите й били предоставени за изпълнение на служебните задължения с
личен автомобил.
От представените като доказателства по делото трудов договор №
19/01.02.2019 г., длъжностна характеристика и допълнително споразумение с
дата 19.02.2019 г. към трудов договор от 01.02.2019 г., се установява, че
въззиваемата е била в трудово правоотношение с въззивника, като е заемала
първоначално длъжността шофьор-куриер, а в последствие „мениджър“.
С пълномощно с дата 06.01.2020 г. Д.Д.В. – управител на „с.п.“ ООД –
гр.С., упълномощила И.Г.К. – оператор Централен офис на „с.п.“ ООД, за
изпрати от името на „с.п.“ ООД, чрез „И.п. АД – Б., на З. И. К. – мениджър на
„с.п.“ ООД, парична сума в размер на 2 700 лв., предназначена за покупка на
лек автомобил на името на „с.п.“ ООД, който да обслужва офиса на
дружеството в гр.К..
С разписка с дата 07.01.2020 г. на „И.п., И.Г.К. изпратил на З. И. К.
сумата в размер на 2 700 лв. с основание за превода „аванс кола“.
От представения като доказателство по делото приемо-предаватлен
протокол с дата 01.11.2019 г., се установява, че представител на „с.п.“ ООД
И.В. предал на офис К. З. К. 4 бр. зимни гуми 235/60/16.
По делото са представени като доказателства платежни фишове на
служители и разходни касови ордери за изпратени възнаграждения на в „с.п.“
ООД.
От показанията на свидетеля И.Г.К. се установява, че същият изпратил
пари по „И.п. с основание „аванс за кола“ на въззиваемата, с които тя
5
трябвало да закупи кола за фирмата. Разпитаният по делото свидетел И.А.В.
посочва, че изпратил гуми за офиса в гр.К., които били предназначени за
автомобил, който следвало да бъде закупен.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Я.И.К., З.Н. З.,
П.К.П., Д. С.Д., Е.Г.В. и Ф.Я.К. се установява, че през месец януари 2020 г.
въззиваемата повикала свидетелите и им изплатила дължими суми по трудови
договори със „с.п.“ ООД – гр.С.. Свидетелите сочат също, че пратките се
разнасяли с личните автомобили на куриерите, като горивото с заплащало от
фирмата.
При така установените данни по делото следва извода, че предявените
искове е с правно основание чл.55, ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД и чл.86, ал.1 изр.
1-во от ЗЗД са неоснователни и доказани. От събраните поделото
доказателство не се установява, че сумата от 2700 лв. е изпратена на
въззиваемата с цел закупуване на автомобил за нуждите на офиса в гр.К..
Напротив, установява се, че тази сума е използвана за изплащане на дължими
възнаграждения на служители в дружеството. Не се установяват и
твърденията, че процесните гуми и годишна винетка са били предназначени
за бъдещо закупуване на служебен автомобил. В тази връзка съдът препраща
към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 от ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи, на които е даден отговор от
първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция не намира за
необходимо същите да бъдат преповтаряни. Неоснователeн е изложеният във
въззивната жалба довод, че съдът не е обсъдил гласните показания на
свидетеля И.К., с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Показанията на този свидетел са обсъдени и съпоставени с
останалите доказателства по делото. Също така неоснователен е и доводът, че
не е обсъден факта на извършената проверка от Инспекция по труда – К.,
която според въззивника не е установила нарушение неизплащане на заплати
в срок. Всички доказателства, касаещи цитираната проверка са били обсъдени
от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
в полза на въззваемата следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция
в размер на 720 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
6
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 211/16.06.202 г. по гр.д. № 1691 по описа
за 2021 г. на РС - К..
ОСЪЖДА „с.п.“ ООД - гр.С., бул.Ч.в. № *, с ЕИК*********, да
заплати на З. И. К. от гр.К., ул.П.с., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********,
разноски за въззивна инстанция в размер на 720 лв. с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7