Р Е Ш Е Н И Е
№ 1305
гр. Пловдив, 11.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в
публично заседание на пети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1781
по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 20-0329-000240 от 25.02.2020г. на ВПД Началник РУ
към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175А,
ал.1, пр.3 от ЗДвП, чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Н.А.А. *** с ЕГН ********** са наложени:
Глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, Глоба в размер на 200 лева за нарушение
по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 20 лева за нарушение по
чл.190, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се прави
искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност,
необоснованост, неправилност и несъответствие на действителната истина относно
фактите. Излага се твърдение за неизвършителство на посочените в НП нарушения
на ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно и
своевременно призован в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. С писмо
придружаващо административнонаказателната преписка, се счита че административно
наказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на обжалваното НП
е предевено законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа страна следното:
Против
жалбоподателя Н.А.А. ***, с ЕГН ********** е съставен Акт за установяване на
административно нарушение / АУАН / серия GA № 163141
от 18.02.2020г. за това, че като водач на лек автомобил – БМВ 323И, с рег. № ****
на 18.02.2020г. в 18:50 часа в с.Белозем, ул.Родопи лицето управлява собствения
си лек автомобил БМВ 323И с рег. № ****, като допуска следните нарушения:
водача използва пътищата за обществено ползване, като върти гуми и дрифти и
създава опасност за другите участници в движението, не изправна
шумозаглушителна система, водача не е заплатил доброволно влязъл в сила фиш в
седем дневен срок с което виновно е
нарушил 1. чл.104Б т.2 – водач на МПС повторно използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари от ЗДвП. 2. чл.139 ал.1 т.1 – движи
се с незначителна техническа неизправност на ППС от ЗДвП. 3. чл.190 ал.3 –
водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно
постановление и/или електронен фиш,незаплатена в срока за доброволно заплащане
от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от
посочените в него лица. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него
на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В
законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били
представени възражения от страна на жалбоподателя по отношение съставения АУАН
и посочените в него нарушения по ЗДвП. На основание констатациите в акта е
издадено атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за извършени нарушения по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Издаденото НП е било обжалвано в срок пред
РС гр.Пловдив.
Разпитан като свидетел в съдебно
заседание К.С.Т. посочи че е служител на РУ гр.Раковски, на длъжност ***, както
и че не е бил свидетел при установяване на нарушенията посочени в акта.
Свидетелят посочи че лицето е било доведено в полицейското управление за
съставяне на АУАН. Свидетелят посочи, че лицето което е свидетел по акта е * на
криминална полиция при РУ Раковски, което след обход във връзка с изпълнение
на служебните му задължения е било
установено, че лицето върти гуми и е навлязло в насрещното движение, при което
е щяло да го блъсне. Свидетелят посочи
че в полицейското управление са били установени другите нарушения неплатена
глоба и неизправен шумозаглушител.
Така установеното се установява от
показанията на свидетел К.Т., както и от издадения и приложен към делото АУАН серия
GA № 163141/18.02.2020г., в който словесно са направени описание на
нарушенията и квалифицирани деянията, като нарушения 104Б, т.2 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по
чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на
административно - наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН,
във връзка с чл.83, ал.1 от НПК),
тъй като именно той е субектът на административно -наказателното обвинение, е
да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено
като нарушител (така и ППВС № 10/1973г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК,
обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно”
и „незаконосъобразно” на НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение
(нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).
С оглед изложеното,
съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в
срок но същото следва да бъде отменено поради следните основания:
С обжалваното НП е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя А. по отношение на три нарушения
по ЗДвП. С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН серия GA № 163141/18.02.2020Г. жалбоподателят А. е санкциониран на основание чл.175А, ал.1, предл.3 от ЗДвП – „ Наказва се с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“ за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП „ водач на МПС използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. По делото липсва спор, че на посочената дата –
18.02.2020г. жалбоподателят е бил в
с.Белозем, с лек автомобил негова собственост. Видно от
показанията на свидетел Т., на инкриминираната дата
служител на РУ
гр.Раковски, на длъжност * Криминална полиция към полицейското управление е бил
в същото село когато забелязали управлявания
от жалбоподателя автомобил, който въртял
гуми и навлязъл в насрещното движение, при което щял да го блъсне. Водачът на
автомобила е бил в последствие отведен до РУ гр.Раковски.
Описаното поведение на водача, било квалифицирано
от актосъставителя, както и от издателя на НП, като „дрифт”. Според тезата на
административнонаказателното обвинение, именно това действие се квалифицира
като използване на пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Това разбиране
на обвинителната теза обаче, не съответства на указаното от законодателя. Това
е така, защото в нормите на Закона за движение по пътищата не се съдържа
легална дефиниция на понятието „дрифт”. Липсата на такова
определение прави недопустимо налагането на санкции за нарушение, което
законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Действително, всеки би могъл да обясни по свой
начин какво разбира под едно или друго понятие, но свободната интерпретация на
който и да е термин не позволява използването му за целите на
административнонаказателното производство. Отговорът на въпроса какво означава
вмененото на жалбоподателя деяние досежно обжалваното НП би следвало да се
намира в разпоредбите на закона. В случаят, били наложени две административни
наказания, които действително законодателя указал да се налагат заедно
/кумулативно/, но за нарушение, което се обосновава на свободната преценка на
актосъставителя и наказващия орган, не и на законова дефиниция. В допълнение
следва да се посочи и липсата на обоснованост от приетите по делото
доказателства, че
соченото нарушение е било извършено
„умишлено”, а не поради самонадеяност например, дължаща се на неопитност на
водача предвид младата му възраст /на 20 години/, което е не по-малко укоримо, но не влиза в хипотезата на
посочената правна норма.
На следващо място, при съставянето на акта,
актосъставителят Т. е посочил относно нарушението по чл.104Б, т.2 че е при
условията на повторност, което в последствие АНО не е приел и не го е включил в
издаденото НП. От приетите по делото доказателства липсват каквито и да е
такива които да сочат че жалбоподателят преди инкриминираната дата е извършил и
друго нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Следователно, при съобразяване на изложеното
по горе, съдът счита че наложените наказания глоба в размер
на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
са незаконосъобразни и подлежат на цялостна отмяна, тъй като се обосновава
извода, че неоснователно била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача досежно вмененото му нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП,
като поради недоказването му както от обективна така и от субективна страна, НП
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
С обжалваното
НП, издадено въз основа на АУАН серия GA № 163141/18.02.2020Г. жалбоподателят А. е санкциониран на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП – „ Който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се
наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни
неизправности“ за нарушение по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП – „ Управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство –
значителна неизправност“.
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.6
от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост
от естеството на констатираните неизправности като са предвидени различни по
тежест административни наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или
опасни неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и
73 от ДР на ЗДвП.
Така законодателят приема,
че „незначителни
неизправности“ включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без
значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни
несъответствия;
„Значителни неизправности“ включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а
„Опасни неизправности“ включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
За точна класификация на
всяка една неизправност ЗДвП с нормата на чл.101, ал.4 препраща към наредбата
по чл.147, ал.1
от ЗДвП, а именно НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
В разпоредбата на чл.37,
ал.1-4 от процесната Наредба, категоризираните незначителни, значителни и
опасни неизправности са дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо
уредбата в § 6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП. Класификация на
неизправностите се извлича и от Методиката за извършване на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение
№ 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата, съгласно която неизправностите се оценяват от
гледна точка на рисковете, които крият за безопасността на движението по
пътищата.
По делото липсва спор, че на посочената дата –
18.02.2020г. жалбоподателят е бил в
с.Белозем, с лек автомобил негова собственост марка БМВ 323И с рег. № ****. На практика от събраните по
делото доказателства еднопосочно се установява,
че действително на посочената в АУАН че не е било
извършвано замерване на шума от двигателя на същия с технически уреди.
АУАН е бил съставен в полицейското управление и връчен на
жалбоподателя. При така установеното според съда са
налице основания за отмяна на наказателното постановление в тази му част. На първо място, в
АУАН е отразено като обстоятелства по извършване на нарушението, че е налице
неизправна шумозаглушителна система, която техническа неизправност
по своя характер е незначителна. В какво обаче се изразява посочената
неизправност изобщо не е пояснено в акта, а това са обстоятелства със
съществено значение, чието отразяване е изискуемо съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН,
доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на водача. Не става
ясно дали е налице видоизменение на шумозаглушителната система, или например
неправилен монтаж /арг. от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства/. Липсва изобщо впрочем в акта и
посочването на каквито и да било действия от страна на водача, с които същият
да е осъществил вмененото му нарушение.
Такива липсват и в издаденото НП,
където вече е посочено че установената техническа неизправност на
шумозаглушителната система на автомобила е значителна неизправност.
Нещо повече, в конкретния случай изобщо липсва
посочване, както в АУАН, така и в наказателното постановление на начина, по
който е установено описаното нарушение и
в този смисъл на доказателствата, на които се позовава наказващият орган.
Установява се едва в рамките на производството по обжалване на наказателното
постановление от разпита на свидетел Т. че на практика установяването на т.нар. неизправна
шумозаглушителна система
е станало без употребата на уреди
за измерване на шума, а по слух от актосъставителя и свидетеля по акта.
Подобно процедиране според
съда е абсолютно недопустимо, доколкото се касае до установяване на техническа
характеристика, а самото нарушение, което е вменено на жалбоподателя, третира
неспазване на конкретни норми за шум. При това положение и съдът намира, че
така визираното нарушение се явява и недоказано по категоричен начин, като
самият негов начин на установяване поставя под съмнение изводите за наличието
на извършено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следователно, при съобразяване
на изложеното
по горе, съдът счита че наложеното
наказание глоба в размер на 200 лева е незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна, тъй като се обосновава извода, че неоснователно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача досежно вмененото му
нарушение по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП
като поради недоказването му както от обективна така и от субективна страна, НП
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно в тази му част.
С обжалваното
НП, издадено въз основа на АУАН серия GA № 163141/18.02.2020Г. жалбоподателят А. е санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП – „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв.“ за нарушение по чл.190, ал.3
от ЗДвП – „Водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно
постановление и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане.“
От показанията на свидетел Т. безспорно за страните е установено, че на
датата на съставянето на акта а именно 18.02.2020г. е била извършена справка
относно водачът А. в масивите на сектор ПП при ОДМВР Пловдив, обективирана в
приложената по делото справка за нарушител/водач. От фактически приетото става ясно, че по отношение
на нарушението по чл.185 от ЗДвП – на жалбоподателя А. е наложено наказание за
това, че управлява МПС с наложено наказание глоба, подлежаща на изпълнение,
която не е заплатена в срока за доброволно заплащане и въз основа на това АНО е приел, че е нарушил разпоредбата на чл.190,
ал.3 от ЗДвП.
На основание приетите по делото
доказателства съдът счита че издаденото НП относно нарушението по чл.190, ал.3
от ЗДвП е незаконосъобразно. На първо
място, при издаване на НП е необходимо да бъде посочено наказанието „глоба“ с
какъв точно акт е наложено, кога същият е влязъл в сила и съответно от кога
тече срокът за плащане. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение
по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсват и изобщо не са посочени
признаците от обективна страна на подобно нарушение. По - важното, основното,
същественото в случая обаче, е нарушението на материалния закон – на
жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този
смисъл е нарушен принципът на законоустановеност на административните нарушения
по чл.6 от ЗАНН, особено в аспекта „обявено за наказуемо”.
В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП не
съдържа изискване глобата да не е заплатена в срока за доброволно заплащане,
така както е посочено в наказателното постановление, защото поначало такъв срок
се дава с покана (съобщение) за доброволно изпълнение, което пък от своя страна
предполага вече надлежно образувано изпълнително производство (при ДСИ, ЧСИ,
публичен изпълнител). Въз основа на всичко гореизложено се налага извода, че за
водач който управлява МПС без да е заплатил глоба, наложена му с влязъл в сила
акт може да се наложи единствено ПАМ по посочените по - горе разпоредби. Между
другото, актосъставителя отнемайки незаконосъобразно СУМПС и контролен талон на
жалбоподателя А. фактически е направил
точно това, но без да състави съответният ПАМ. В разпоредбата на чл.185 от ЗДвП
не се предвижда отнемане на СУМПС и/или контролен талон. Следователно, при съобразяване
на изложеното
по горе, съдът счита че наложеното
наказание глоба в размер на 20 лева е незаконосъобразно и подлежи на цялостна отмяна, тъй като се обосновава извода, че неоснователно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача досежно вмененото му
нарушение по чл.190, ал.3
от ЗДвП като поради недоказването му
както от обективна така и от субективна страна, НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно в тази му част.
В заключение, във връзка с изложените по – горе съображения съдът счита,
че атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
При този изход на
спора право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал заплащането на адвокатски
хонорар в размер на 500 лева, който съдът следва да се възложи
върху въззиваемата страна.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0329-000240 от 25.02.2020г. на
ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП
на Н.А.А. *** с ЕГН ********** са
наложени: Глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, Глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 20 лева за нарушение
по чл.190, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Пловдив да заплати на Н.А.А. *** с
ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/
лева направени разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.