Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,16.08.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 3028 по описа за 2017 година, взе
предвид следното:
Производство е
образувано по искова молба на
„Ю.И.“ ООД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу С.О., с ЕИК *********, с адрес:
гр.София, ул. „*********да заплати на ищеца сума в размер на 33 294,78 лв., представляваща неизплатената част от
индексираната цена на извършената транспортна дейност за месец октомври 2014г.
по Договор №РД-56-1067/24.10.2007г. за възлагане на обществен превоз на пътници
по основна градска автобусна линия №27, сумата от 9 941,52 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата от 33 294,78 лв., за периода от
21.11.2014 г. до 29.10.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.2017г.-датата на исковата молба, до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 24.10.2007 година между С.О. като възложител и "Ю.И." ООД като изпълнител, след проведен конкурс по реда на
Наредба № 2 от 15 март 2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и леки автомобили, е сключен Договор № РД-
56-1067/24.10.2007 г.
за възлагане на
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27 от
общинската транспортна схема на С.О., със срок на действие 8 години, считано от
деня на въвеждане в експлоатация на основната градска автобусна линия № 27,
което е извършено на 01 април 2008 г.
Твърди се , че определената при сключване на Договора цена за превоза е 2,80 лв. на километър
извършен маршрутен пробег, в който размер не е включен дължимият ДДС (чл. 5,
ал. 1), като съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора цената на километър
маршрутен пробег, определена при сключването на Договора, се променя с размера
на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година.
Поддържа, че изпълнението на договора е започнало
през 2008 г. като съответно обявената от НСИ годишна инфлация за 2008 г. е 7,8
%, за 2009 г. е 0,6%, за 2010 г. е 4,5%, за 2011 г. е 2,8%,за 2012 г. е 4,2%, а
за 2013 г. е минус 1,6%.
Сочи, че на основание на цитираната
разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора, цената на километър маршрутен
пробег за всяка година се индексира с размера на обявената от НСИ годишна
инфлация за предходната година, както следва: цената за 2009 г. е 3,02 лв./км
без ДДС (2,80 лв., увеличени със 7,8%); цената за 2010 г. е 3,04 лв./км без ДДС
(3,02 лв., увеличени с 0,6%); цената за 2011 г. е 3,17 лв./км без ДДС (3,04
лв., увеличена с 4,5%); цената за 2012 г. е 3,26 лв./км без ДДС (3,17 лв.,
увеличена е 2,8%); цената за 2013 г. е 3,40 лв./км без ДДС (3,26 лв., увеличена
с 4,2%); цената за 2014 г. е 3,34 лв./км без ДДС (3,40 лв., намалена с 1,6%).
Уточнява се, че съгласно чл. 5, ал. 2 от
Договора Възложителят заплаща на Изпълнителя за текущия месец авансово суми в
размер на 30% от дължимите за определения пробег за текущия месец, като
изравняването се извършва до 20-то число на месеца, следващ отчетния.
Ищецът твърди, че в изпълнение на Договора, през месец октомври 2014 г. е осъществил общ маршрутен пробег от 51 380,831 км по основна градска автобусна линия № 27 от транспортната
схема на С.О.. Сочи, че изпълнението от страна на "Ю.И." ООД на
транспортната задача по Договора през процесния период е отчетено и
документирано от „Център за градска мобилност“ ЕАД с ЕИК ********, по силата на Договор № 119/11.04.2003 г. с рег.индекс №
РД - 56 - 373/11.04.2003 г., с който С.О. възлага на "Столична компания за
градски транспорт - София" ЕООД (чийто правоприемник е "Център за
градска мобилност" ЕАД) управлението, контрола, окачествяването,
отчитането и др. на пътническите превози по масов градски транспорт, възложени
от С.О. на транспортните оператори.
Ищецът твърди, че при съобразяване на разпоредбата на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Договора, дължимата обща индексирана цена за извършената
транспортна дейност през м.октомври 2014 г. по основна градска автобусна линия
№ 27 от транспортната схема на С.О. е 205 934,37 лв. с ДДС за извършения
маршрутен пробег от 51 380,831 км. (51 380,831 км по 3,34 лв./км без ДДС). Индексираната цена за извършената транспортна дейност
през месец октомври 2014г. е следвало да бъде платена в срок до 20.11.2014 г.,
като към момента е погасена чрез плащане само част в размер на 170 812,26 лв.,
като след приспадане на санкция в размер на 1522,78 лв. без ДДС, са били
заплатени: на 09.12.2014 г. са платени 5 779,15 лв., на 18.12.2014 г. са платени 120 000 лв.; и на 29.12.2014 г. са платени 45
033,11 лв.
Плащанията са извършени по
първоначално определената в Договора единична цена от 2,80 лв./км без ДДС,
вместо по индексираната цена за 2014 г., която е в размер на 3,34 лв./км. без
ДДС.
Излага твърдения, че с така извършените
частични плащания не е заплатено увеличението с размера на обявената от НСИ
инфлация по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора, поради което за извършената
транспортна дейност през месец октомври 2014 г. на ищеца "Ю.И." ООД
се дължат неизплатения остатък от индексираната цена, както и съответната
мораторна лихва върху него.
Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Направено е доказателствено искане по
чл.190 ГПК за представяне от С.О. на Договор № 119/11.04.2003 г. с рег.индекс №
РД - 56 - 373/11.04.2003 г., сключен между С.О. и
"Столична компания за градски транспорт - София" ЕООД и Допълнително споразумение към него № 115/15.05.2010 г. (№
РД-56-245/15.05.2010 г.), сключено между С.О. и „Център за градска мобилност“
ЕООД, както и за назначаване на ССЕ.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника С.О., който оспорва исковете като неоснователни.
В
отговора на исковата молба се сочи, че е безспорно, че между ищеца и ответника
по делото е налице сключен с per. № РД-56-1067 от 24.10.2007г. договор, по силата на който ищцовото дружество
приема да изпълнява обществен превоз на пътници по основна градска автобусна
линия № 27, от общинската транспортна схема на С.О., с маршрутни схеми,
разписания и автобуси, описани в приложения към договора. Уточнява се, че
правната връзка по Договора е създадена в резултат на сложен фактически състав,
в който участва и административен елемент - провеждането на конкурсна процедура,
при която цената е един от определящите елементи за формиране на крайната
оценка на кандидата, поради което изпълнителят не може да противопостави на
Възложителя възражения, основани на размера и начина на формиране на цената на
превоза.
Счита, че
действителната волята на страните е била в смисъл, че базисната цена, посочена
в чл. 5, ал. 1 от договора в размер на 2,80 лв./км. пробег, се променя до размера, съгласно чл. 5, ал. 3,
т. 1 /,а именно с размера на индекса на инфлацията за предходната година обявен
от НСИ/, ако са налице условията,
посочени по т. 2 и т. 3 на ал. 3 от чл. 5. Твърди, че този извод се налага при
логическо и граматическо тълкуване на волята на страните съобразно правилата по
чл. 20 ЗЗД, отчитайки и спецификата на правоотношението. Поддържа, че индексът
на инфлацията по т. 1 от чл. 5, ал. 3 от Договора не е самостоятелно условие,
от което да зависи дали ще има промяна на цената, а с нея именно страните са
уговорили стойността на корекцията, с която би се актуализирала цената при
кумулативно настъпване на условията по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от договора.
Твърди,
че уговорената възможност за промяна на цената, страните са обвързали с промяна
на разходите за осъществяването на този превоз, които са обичайните разходи при
осъществяване на превоз - цената на горивата, цената на гориво-смазочните
материалите, цената на гумите и резервните части.
Обобщава,
че така обективираната воля на страните обосновава извод, че промяна в цената е
допустима само при сбъдване на условията по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от
договора, като размерът на тази промяна е със стойност, определена в чл. 5, ал.
3, т. 1.
Според
ответната страна, в случай, че не се съобрази кумулативната връзка между т. 1 с
т. 2 и т. 3 от договора, то не е ясно с каква стойност ще се промени цената по
договора, докато същото е ясно единствено в хипотезата на такава взаимовръзка.
Сочи, че
фактът, че условията по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Договора не са настъпили е
безспорен, като следователно твърденията на ищеца, че цената по договора следва
да се увеличи оставали недоказани.
Твърди,
че дори да се приеме, че сумата за извършване на транспортната услуга е
следвало да се увеличи, то основанията за увеличение са преклудирани в
хипотезата на погасителна давност. Съгласно ал. 2 на чл. 5 от Договора, падежът
на окончателното плащане е 20-то число на следващия месец /в случая -
20.11.2014г./. Уговорено по този начин, плащането безспорно се дефинира като
периодично, по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а правото да се търси
индексация на базисната по договора цена, по правната си същност е
потестативното право, което в случая не е упражнявано няколко години. Сочи, че дружеството-ищец
е следвало да търси индексацията още с фактурата /или чрез други действия по
изпълнение на твърдяното задължение/ за първият месец /период/ на първата
година, инфлационният индекс за предхождащата която е положителна величина, от
момента на настъпване на изискуемостта й - конкретно това е денят, следващ
падежа за изравняване на плащането за месец януари 2009г. От този момент - в
случая 21.02.2009г. твърди да започва да тече срокът по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД,
като правото да се търси индексация се преклудира на 21.02.2012г. Твърди, че за
изпълнителя по договора не е била налице пречка в предходен на спорния период
да се позове на настъпили основания за индексация и да фактурира индексираната
цена, но след като не го е сторил, за периодите до месец октомври 2014г.
/индексация за плащането по който се претендира понастоящем/, това право е
погасено по давност с изтичането на тригодишен срок, като давността не е
прекъсната чрез предприемането на изпълнителни действия, респ. не е започнала
да тече нова давност съгласно чл. 116 и 117 ЗЗД.
Твърди,
че плащането по договора е извършвано по фактури, издадени от превозвача и
същото е приемано без възражения, т.е. Дружеството не се е възползвало от
възможността си да търси индексираната цена до съответния инфлационен показател
за предходните години, което право би могъл да претендира месец за месец, и за
съответния такъв се преклудира след изтичане на срока по чл. „в“ от ЗЗД,
считано от настъпване на изискуемост на вземането.
Сочи, че при
буквалното тълкуване на уговореното с текста на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора следва
да се заключи, че относимият инфлационен индекс е единствено този за
предходната 2013г. и единствено с размера му се изменя базисната цена от 2.80лв.,
като страните не са предвидили тя да се променя с натрупаната инфлация през
предходните години от 2008г. до 2013г. Уговорката е базисната цена да се
актуализира единствено до размера на инфлационния индекс за съответната
предходна година - в случая за 2013г., а за тази година инфлацията е
отрицателна.
Моли
исковете да бъдат отхвърлени, както и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба,
с която ищецът уточнява първоначалната и оспорва възраженията на ответника,
съдържащи се в отговора. Твърди, че при положение, че Договорът предвижда, че
цената „се променя“ с определената величина, то ищецът има
правото си да се позовава на това, уговорено между страните по Договора,
изменение. Сочи, че е неоснователно възражението, че чл. 5, ал. 3, т. 2 и 3 от
Договора предвиждали предпоставките за изменение на договорената цена, а че т.
1 задавала размера на това изменение. Твърди, че са предвидени три отделни
хипотези, наличието на всяка от които е самостоятелно основание за промяна на
цената, като това следва от граматическото и логическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Договора и при съобразяване на правилата на чл.
20 ЗЗД. Сочи, че целта на клаузата за промяна на цената с размера на годишната
инфлация, обявена от НСИ за предходната година (чл. 5, ал. 3, изр. 1 от
Договора), е да неутрализира колебанието в ценовите равнища през предходната
година в резултат на инфлационните процеси през нея, определени според
прилаганата от НСИ методология, а другите две точки визират много значими
увеличения в цени на горива, ГСМ, гуми и резервни части и имат съвсем различен
предмет и цел.
Поддържа, че още при сключване на
Договора, е постигнато съгласие по два въпроса - че цената се променя (при
наличие на обявена от НСИ годишна инфлация за предходната година) и с колко се променя. Липсва каквато
и да е индикация, че за да настъпи тази промяна е нужно констатиране наличието
на условията и по другите две точки на чл. 5, ал. 3 от Договора, а още по-малко
пък, че при едновременното наличие на условията по т. 2 и т. 3 от Договора,
цената би се изменила с размера, уговорен в т. 1 на чл. 5, ал. 3 от Договора.
Твърди, че е неоснователно и
алтернативното твърдение на ответника, че дори и чл. 5, ал. 3, т. 1 от Договора
да би бил самостоятелно основание за изменение на цената, то уговорката е
базисната цена да се актуализира единствено до размера на инфлационния индекс
за съответната предходна година.
Поддържа,
че индексацията на цената на километър маршрутен пробег, съгласно Договора,
може и следва да се извърши единствено и само чрез натрупване за целия период на индексиране, като единствено по този начин би се постигнал икономическия
смисъл на клаузата за индексация, което е и целеният от страните резултат.
Обосновава, че хипотетичен извод, че
индексирането на първоначално договорената цена следва да става чрез
индексиране на първоначалната цена единствено с индекса за предходната година /а
не с натрупване , на годишна база, за целия период на индексиране/ не позволява
да се реализира самият ефект на договорената клауза.
Твърди, че е неоснователно възражението за
изтекла погасителна давност, тъй като от падежа на вземанията по договора за
месец октомври 2014 година /20.11.2014 година/ до деня на постъпване на
исковата молба в съда не са изминали три години.
В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил
отговор по допълнителната искова молба.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приета е ССчЕ.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно установено, че между
страните е налице валидно правоотношение, възникнало по договор с per. № РД-56-1067 от
24.10.2007г., по силата на който ищцовото дружество приема да изпълнява
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 27, от
общинската транспортна схема на С.О..
От
представеното към исковата молба Сведение за изпълнение на показателите курсове
и пробег по линиите на „Ю.И.” ООД за периода от 01.10.2014г.- 31.10.2014г.,
утвърдено от ръководителя на Отдел „Контрол координация и безопасност на
движението” при ЦГМ и от издадената от ищеца и платена от ответника фактура №14734/31.10.2014г.
се установява, че изминатите в изпълнение на договора километри пробег през
процесния м. октомври 2014г. са 51 380,381 км. Същият пробег е установило
и потвърждава вещото лице в отговора на втора задача от допуснатата
експертиза. Относно размера на индексираното възнаграждение за м.
октомври, съгласно заключението на ССчЕ,
същото възлиза на 205 932,56 лева с ДДС без приспадане на санкцията и
съответно на 204 105,23 лева с приспадане на санкцията от 1522,78 лв. без
ДДС (1827,34 лева с ДДС). Тези стойности вещото лице е изчислило на база
51 380,38 км. пробег и индексирана единична цена за 2014г. за километър
пробег в размер на 3,34 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Спорът между страните се концентрира върху
въпроса за наличието на предпоставките за промяна на първоначално договореното
възнаграждение на изпълнителя по договора ( 2,80 лева, без ДДС, на километър
маршрутен пробег).
Промяната на цената по договора е
предвидена в чл. 5, ал. 3 от същия. Според т. 1 от алинея 3, цената се променя
с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за предходната година. Съдът не
споделя становището на ответника, че за да настъпят предпоставките за
индексиране на цената с размера на инфлацията за предходната година, следва да
настъпят хипотезите, предвидените в т.2 и т.3 на ал. 3. Същите касаят повишение
на цената на горивата с повече от 30% за календарна година (т.2) и общо
поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части с повече от
50% спрямо цените им за предходната година. На първо място следва да се
отбележи, че докато хипотезите на т.2 и т.3 представляват условия, чието
сбъдване може да настъпи или да не настъпи, то наличието на индекс на
инфлацията и обявяването му всяка година от НСИ не представлява условие за
индексация на цената, за разлика от случаите визирани в т.2 и т. 3 на същата алинея.
Не кореспондира на тълкуването на действителната воля на страните и на
пунктуалното оформление на текста на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 и застъпеното
от ответника разбиране, че при евентуалното настъпване на условията по т.2 и т.
3, ще се приложи корекция на цената, чиито стойностен израз е именно посочената
в т.1 индексация на цената с инфлационния индекс за предходната година. Видно
от разпоредбата на ал. 3 същата съдържа три точки (хипотези) отделени една от
друга с точка и запетая. Не се установява наличие на текстово или пунктуално
препращане на текстовете на т.2 и на т.3 към разпоредбата на т.1. Освен това,
подобно заключение е вътрешно противоречиво и поставя индексацията на цената
при невъзможни условия- това е така, тъй като при определени условия и
характеристики на конкретния пазарен сегмент, горивата и резервните части могат
да поскъпнат значително, без това да повиши нивата на общата инфлация или – би
могло да настъпят хипотезите по т. 2 и т.3, а индексът на инфлацията дори да е
отрицателен, при което се стига до нелогичния резултат поскъпването на
дейността на изпълнителя и на услугата му да доведе до намаляване на цената по
договора или най-малкото до увеличение, което не отразява поскъпването на
разходите по дейността.
Прилагайки разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД,
съдът счита, че страните са предвидили ежегодно актуализиране на цената от 2,80
лева с размера на годишната инфлация, отчетен за предходната година. Този
договорен механизъм запазва справедливостта на сделката при промяната на икономическите
условия /инфлацията/, тъй като стойността на цената от 2,80 лева се променя
всяка година съобразно изменението на покупателната способност на лева.
При изчисляването на възнаграждението за
м. октомври следва да се вземат предвид всички годишни актуализиции на цената
за периода 2008г.-2013г., поради което дължимото договорно възнаграждение за м.
октомври е в размер на 205 934,37 лева с ДДС. Следователно, договореното възнаграждение
за м. октомври 2014 г., изчислено по механизма, заложен в т. 1 на ал. 3, чл. 5,
е в размер на 205 934,37 лева с ДДС (разликата между изчисленото от съда и
посоченото в заключението на ССчЕ възнаграждение от 205 932,56 лева с ДДС се дължи на
закръгляването от в.л. на пробега от 51 380,831 км. до 51 380,38 км). Една
част от това възнаграждение, е заплатена по издадената от ищеца фактура за м.
октомври, а именно – 170 812,26 лева с ДДС. Видно от съдържанието на
процесната фактура, при калкулацията на стойността й е взета предвид санкцията
от 1522,78 лева без ДДС и с нея е намалено фактурираното възнаграждение за
месец октомври. Въпреки това, стойността на санкцията от 1522,78 без ДДС (1827,34 лева с ДДС) не се дължи от
възложителя и същата следва да бъде прибавена към платената вече на изпълнителя
част за м. октомври. Следователно разликата между платената част за м. октомври
(170 812,26 лева с ДДС +1827,34
лева с ДДС ) и пълния размер на възнаграждението за месеца - 205 934,56 лева с ДДС, възлиза на 33 294,78 лева с ДДС.
По отношение възражението на ответника за
погасяване на претенцията поради изтекла погасителна давност, съдът счита
следното: както беше изложено, индексирането на първоначално договорена цена
цели да се запази стойността й въпреки колебанията в покупателната способност
на валутата, настъпили считано от датата на сключването на договора, респ. от
датата на договаряне на цената. В този смисъл, цената за м. октомври 2014г. (
коригирана с инфлационния индекс), може да се изчисли само ако се вземат
предвид всички изменения на основната цена от 2,80 лева, настъпили от 2008 г.
до 2013г. В тази последователност
основата върху която се нанася следващата индексация е различна и е производна
на миналогодишната. Пак в същата връзка – не може да се възприеме тълкуването,
според което всяка година основата, която ще се коригира с миналогодишната
инфлация, ще бъде първоначално договорената сума от 2,80 лева. Целта на
корекцията на цената е на практика да се актуализира същата стойност, която има
цената от 2,80 лева, взимайки предвид стойността й от миналата година.
В своето заключение вещото лице също
установява, че индексираната цена на километър пробег за 2014г. е в размер на
3,34 лева, а ако беше приложило отрицателната инфлация, отчетена за предходната
година (2013г.) директно върху първоначалната цена от 2,80 лева, щеше да получи
цена по–ниска от първоначалната от 2,80 лева.
Прилагането към първоначалната цена на
индекса на инфлацията е елемент от състава на формулата, чрез която е
договорено да се определя дължимата цена. В този смисъл се касае до защита на облигационно
право – да се търси възнаграждение, платимо в определяем размер, посочен в
договора, а не до упражняване на потестативно право при което ищецът би се
домогвал да промени договореното правоотношение. Облигационното вземане на
изпълнителя на услугата за това възнаграждение се погасява с 3-годишна давност,
считано от датата на изискуемостта му – в случая от 20.11.2014г. Исковата молба е депозирана в съда на
30.10.2017г., т.е. преди изтичането на давностния срок. Поради изложеното,
възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност се явява
неоснователно.
С
оглед изложените съображения, искът за заплащане на остатъка до пълния размер
на дължимото договорно възнаграждение (индексирана цена) за месец октомври, в
размер на 33 294,78 лева с ДДС се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
При основателност на основния иск,
основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава
за периода от датата на забавата - 21.11.2014
г. до подаване на исковата молба- 29.10.2017 г. вкл., която изчислена служебно от съда на база заключението
възлиза на сумата от 9 941,52 лв.
При този изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 3 117,12лв-
за държавна такса, депозит за съдебно счетоводна експертиза и заплатен
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *********, с адрес:
гр.София, ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф.да заплати на „Ю.И.“ ООД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** сума в размер на
33 294,78 лева, представляваща неизплатената част от индексираната цена на
извършената транспортна дейност за месец октомври 2014г. по Договор
№РД-56-1067/24.10.2007г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия №27, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.2017г.-датата на исковата молба, до окончателното изплащане.и сумата
от 9 941,52 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 33 294,78 лв., за периода от
21.11.2014 г. до 29.10.2017 г. вкл.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК *********,
с адрес: гр.София, ул. „********, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на „Ю.И.“ ООД, с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** направените в производството съдебни разноски в размер на 3 117,12лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване
пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: