Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 314
гр. Русе, 24.09.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в открито съдебно заседание
на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Наталия Георгиева
Членове: Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 428 описа за 2019 г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Е.П.П“ АД, ЕИК *** чрез юрк. Я.
Н. против решение № 863/21.05.2019 г., постановено по гр. д. № 6010/2018 г. на
Русенския районен съд, с което предявените от него искове срещу Ш.Ш.К. са отхвърлени като неоснователни. Въззивникът намира
първоинстанционния съдебен акт за неправилен. Излага оплаквания за необоснованост.
Моли въззивният съд да отмени решението и да постанови ново, с което да уважи
предявените от него искове, както и да му присъди сторените от него разноски
пред двете инстанции и в заповедното производство.
В срока по
чл.263,
ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Ш.Ш.К. чрез особения й представител адв. Вл. В.. В о. с.
з. последният взема становище за
неоснователност на жалбата като излага съображения за това.
Въззивната жалба е подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Предявен е
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК. Правният
интерес от търсената защита се извежда от развило се преди това заповедно
производство по ч.гр.д. № 3248/201 8г. по описа на РРС, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК. Заповедта за изпълнение на парично задължение
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което правилно
заповедният съд указал на заявителя възможността в едномесечен срок от
получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си.
Производството се е развило в субективните и обективни предели на заповедното.
Произнасянето на РРС съответства на заявената за разглеждане претенция, поради
което обжалваното решение е валидно и
допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност на Решение № 863/21.05.2019
г., постановено по гр. д. № 6010/2018 г. на РРС, настоящата инстанция, след преценка на събраните
в
първата инстанция доказателства, намира, че въззивната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Русенския районен
съд по гр. д. № 6010/2018 год. е образувано по предявен от „Е.П.П“ АД, ЕИК *** чрез юрк. Д. Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване
дължимостта на сумите: 706,36 лева - главница за консумирана и незаплатена
ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за периода 13.12.2017 г.
– 20.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.05.2018г. до окончателното й изплащане; 13,01 лева – сбор от мораторна лихва
за всяка фактура за периода от падежа на всяко задължение до 26.04.2018г., които суми са предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №1794/21.05.2018г., издадена по ч.
гр. д. № 3248/2018 г. по описа на РРС.
Ообеният представител на ответника Ш.Ш.К. в срока за отговор по чл. 131 ГПК е взел становище за
неоснователност на иска. Възразил е, че от
така представените към исковата молба доказателства не става ясно потребени ли
са претендираните количества ел. енергия от ответника и въобще дали същата е
ползвала имота през този период.
Установено по делото е, че с договор от 09.12.2015 г. М. Р. Б. предоставила на отв. Ш.К. за безсрочно и
безвъзмездно ползване собствената си къща, находяща се в гр. Р., *** като в
качеството си на собственик дала нотариално заверено съгласие от същата дата /л.
18 – л. 19/ Ш.К. да встъпи в договорни отношение с „Е.П.П“ АД във връзка с
посочения имот.
По делото на л. 16 – л. 17 е приложено заявление вх. № 4020293/09.12.2015г.
от ответницата до ищеца с молба да бъде снабдена с ел. енергия къща в гр. Р., ***.
Към заявлението е приложена писмена декларация в нотариално заверена форма за
съгласие на собственика заявителят да
бъде клиент на „Е.П.П“
АД за обект, находящ се в гр. Р., ***, както и
договор за безвъзмездно ползване, обсъдени по-горе. От заявлението се
установява, че обектът, за който се иска снабдяване с ел. енергия е
съществуващ, до сега е бил ползван от Румен Александров и е с абонатен № ***.
От приложения на л. 22 – л. 23 от делото Констативен протокол № 17116411 е
видно, че на 12.12.2015 г. по повод постъпило заявление от клиент Ш.Ш.К. с кл. № *** и аб. № ***, служители на
"Е. – П. М." АД са извършили проверка на СТИ, находящо се на обект:
гр.Р., ***. При нея е констатирано, че СТИ е с № *** и отговаря на изискванията
за търговско измерване на ел. енергия при монтирането му. Констативният
протокол е подписан лично от ответницата.
Приет по делото като писмено доказателство е и сключеният на 18.12.2015 г.
договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е. – П. М.“ АД при общи условия между „Е. –
П. М.“ АД и Ш.К. по отношение на следния обект: гр.Р., *** с абонатен № ***.
Ищцовото дружество е представило справки и фактури, издадени в процесния
период, с които установява задължение за потребител на имот с адрес: гр.Р., ***
с абонатен № ***. Като такъв във фактурите е посочена ответницата Ш.Ш.К. с адрес: ***. Като
основание за издаването им е посочено: ел. енергия за съответния процесен
период за електромер ***.
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.“ АД и ОУ на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Е. – П. М." АД.
По делото е приета неоспорена от
страните СТЕ, по която след извършена проверка на приетите по делото писмени
доказателства и проверка в Електроразпределение Север, вещото лице е
констатирало, че Ш.Ш.К. с адрес: *** е титуляр на
партидата за обект, намиращ се в гр. Р., *** с абонатен № ***. Установило
е още наличие на задължение за процесния период на абонат с
клиентски номер ***.
С оглед така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ
крайният снабдител продава ел. енергия при публично известни общи условия.
Според ал. 3 на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия публикува ОУ
най-малко в един централен и един местен всекидневник, а съгласно ал. 4
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. На съда е служебно известно, че тези общи условия са
публикувани и влезли в сила.
Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ „краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за
собствено ползване, а съгласно §1, т.41б от ДР на
ЗЕ потребител на енергийни услуги
е краен клиент, който купува енергия
от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес
и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Според чл. 4,
ал. 1 от ОУ ДПЕЕ от 2007 год., които Общи условия са приложими в случая, потребител на ел. енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната
мрежа на „ Е.-П. М." АД (с променено
понастоящем наименование „Е. С.“ АД), което ползва ел. енергия за домакинството
си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.-П. П.“ АД.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ, потребител на ел. енергия
за битови нужди може да
бъде и друго лице при условие,
че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на
имота е дал пред "Е.-П. П. "
АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В ал. 4 на чл. 6
от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) е установено, че страна в отношенията с „Е.-П. П.“ АД е лицето, явяващо се потребител
по смисъла на ал. 2 и всички фактури се издават
на негово име.
Съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите в
настоящия случай ОУ ДПЕЕ от 2007 год., потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия.
В случая,
съвкупната преценка на доказателствата обосновава извода, че през процесния
период (13.12.2017 г. – 20.02.2018 г.) ответникът Ш.Ш.К. е клиент на ищцовото дружество по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ (по партида с кл. № ***)
по сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия за обект на
потребление с аб. № *** с адм. адрес: гр. Р., ***, която ел. енергия е отчитана със
СТИ № ***. Този извод се налага от събраните по делото
доказателства – извлеченията-справки от счетоводните книги на дружеството, вкл.
извлечението за фактури и плащания и справката за потреблението на абонат с
клиентски № *** за обект на потребление с аб. № ***, находящ се в гр. Р., ***, издадени от ищеца, обсъдени в
заключението на вещото лице по СТЕ, от което е установено, че съгласно
счетоводните записвания в счетоводните книги на ищцовото дружество, ответникът
фигурира като титуляр на партида с кл. № *** за доставка на
ел. енергия за обект на потребление с аб. № ***, находящ
се в гр. Р., ***. Действително, в приложеното по делото заявление по чл. 11 от
ОУ, подадено от ответника до ищеца, е посочено, че същото е за обект в гр. Р., ***,
където съгласно приложената по делото справка от НБД Население е неговият
постоянен и настоящ адрес. За обект на този адрес: гр. Р., **** е сключен и
договора между страните, обсъден по-горе. Ангажирани по делото са обаче
доказателства, обосноваващи извода, че ответникът има качеството на ползвател
на имота в гр. Р., ***, където ищецът претендира да е доставил процесното
количество ел. енергия. Именно като такъв е подал и заявлението по чл. 11 от ОУ,
при това изрично посочвайки, че се касае до обект с абонатен № **********. В
обект на адрес гр. Р., ****лично, в присъствието на ответника е съставен Констативен протокол № *** относно СТИ с № ****, по повод заявление от клиент
Ш.Ш.К. с кл. № *** и аб. № ***.
Поради изложеното, наведените от особения
представител на ответника доводи, че за процесния период последният нямал
качеството на потребител на ел. енергия за обект на потребление с аб. № **********,
находящ се в гр. Р., ***, поради което и не дължи сумите по процесните пет
фактури, за чието плащане в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение, настоящият състав намира за неоснователни.
В случая доставените
на обекта на ответника количества
ел. енергия, отразени
в
процесните фактури и в
справката за консумирана ел. енергия са
измерени с електромер /средство за търговско
измерване/, което е от одобрен
тип – в този смисъл е заключението на съдебно-техническата експертиза, обсъдено по – горе. Няма данни електромерът да е бил неизправен в този период. Експертът сочи, че математически правилно е извършено изчислението на
стойността на сумите за заплащане изразходваните енергии по дневна и нощна
тарифна зона за процесните фактури,
съобразно утвърдените от КЕВР цени за съответния период.
Въз основа на изложеното, съдът приема,
че сумите по процесните фактури са дължими, същите
отразяват стойността на реално доставената
ел. енергия на абоната за процесните
пет периода, посочени във всяка
фактура и съответно абонатът дължи заплащането им.
По тези съображения искът за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
706.36 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия и такса за възстановяване за обект на потребление с аб. № **********, находящ се в гр. Р., **** по фактури, издадени за периода 13.12.2017 г. – 20.02.2018 г..,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2018
г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, за
която сума в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1794/21.05.2018г. по ч. гр. д. № 3248/2018
г. по описа на РРС
е основателен и подлежи
на уважаване.
Съгласно чл.
38 от ОУ ДПЕЕ (2007 г.)
потребител, който не изпълни задължението
си за плащане
в срок на дължими към „Е.
П. П.“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
Не е спорно,
че сумите по процесните пет фактури не са платени
на падежа, поради което и съобразно чл. 38 от ОУ ДПЕЕ (2007 г.) ответникът дължи и законна лихва върху
всяка една сума.
Установено
е по делото, че сборът от
обезщетенията за забава за плащане
на всяка от сумите по
процесните пет фактури за периода
от падежа на задължението по всяка фактура
до 26.04.2018 г. /предхождаща
датата на подаване на заявлението в съда/ е в общ размер на
13,01
лв.
С оглед основателността на иска за
главницата, искът за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца и сумата от сумата от 13,01
лв., представляваща
общия сбор на обезщетенията за забава в размер
на законната лихва за заплащане
на задълженията по петте фактури, считано от падежа
на дълга по всяка фактура
до 26.04.2018
год., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 3248/2018 г. по описа на РРС, също е основателен и подлежи на
уважаване.
Изложеното налага
обжалваното решение да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което предявените от „Е. –
П. П.” АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление: гр. В., *** срещу Ш.Ш.К. *** по реда на чл.
415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени искове да бъдат уважени.
Предвид изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства,
в полза на ищеца следва да
се присъдят разноските за двете
инстанции, както и разноските за заповедното
производство, които са в общ
размер на 1150 лв..
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 863/21.05.2019 г., постановено по гр. д. № 6010/2018 г. на
Русенския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е. – П. П.” АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. В., *** и Ш.Ш.К., ЕГН **********
*** на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът Ш.Ш.К., ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Е. – П. П.” АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. В., *** сумата
от 706.36 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия и такса за
възстановяване за обект на потребление с аб. № **********, находящ се в гр. Р.,
**** по фактури, издадени за периода 13.12.2017 г. – 20.02.2018
г.., ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й
изплащане; сумата от 13,01 лв., представляваща
общия сбор на обезщетенията за забава в размер на законната лихва за заплащане
на задълженията по всяка от фактурите, считано от падежа на дълга по всяка
фактура до 26.04.2018 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1794/21.05.2018г. по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3248/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ш.Ш.К., ЕГН ********** *** да заплати на Е. – П. П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ***, ***”
сумата от 1075,00 лв. – разноски за двете инстанции, както и сумата
от 75,00 лв. – разноски за
заповедното производство по ч. гр. дело № 3248/2018 г. по описа на РС Русе.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.