№ 3153
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110157045 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с отрицателен иск по искова молба вх.№ 63503/04.10.2021 г. на В. П.
ХР., ЕГН **********, и ХР. П. ИВ., ЕГН **********, и двете с гр.София, ж.к.Красна поляна
– ., в качеството си на наследници на . с която е предявен отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК против „. ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, представлявано от . с обща цена на иска 5015.07 лв.
В исковата молба се твърди, че ищците не дължат претендираните от ответника суми
по издаден изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 22060/2012 г. на Софийски районен
съд, ГО, 88 състав, за суми в размер от 5015.07 лв., поради погасяване на възможността от
принудително събиране на вземането, поради настъпила погасителна давност. Твърдят, че са
наследници на . ЕГН **********, която е била осъдена да заплати на ответника сумата от
4250.72 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода месец
януари 2010 г. до месец април 2012 г., сумата от 518.50 лв. за законна лихва за забава и
разноски в размер на 194.93 лв. Сочат, че на 25.06.2021 г. е било изпратено съобщение до
ищците за образувано изпълнително дело № 20208630401184 на ЧСИ Сия ., рег. № 863 на
КЧСИ и с район на действие СГС и че ищците са конституирани като длъжници по делото в
качеството им на наследници на Евдокия И. Милова. Твърдят, че с издаването на
изпълнителния лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, вземането е било признато на 30.10.2015 г., като към
30.10.2020 г. е изтекла предвидената петгодишна давност. Позовават се на Тълкувателно
решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Молят съда да уважи исковата молба.
Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Навежда доводи за прекъсване
на давността за процесното вземане при образуване на изпълнително дело №
20208630401184 по описа на ЧСИ Сия ., тъй като с молбата за образуване на делото е
поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника и изрично
било посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен да
избира начина на изпълнение. Счита, че след тази дата е започнала да тече нова давност.
Сочи, че ЧСИ . е предприемала различни изпълнителни способи за принудително събиране
1
на вземането, които са прекъсвали давността. Моли съда да отхвърли исковата претенция и
да му присъди разноски. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В материалите по приложеното заверено копие на изпълнително дело
№ 20208630401184 на ЧСИ Сия ., рег. № 863 на КЧСИ и с район на действие СГС е
приложено Удостоверение за наследници на . ЕГН **********, починала на 22.12.2015 г., от
което се установява, че ищците са наследници по закон на починалото лице.
Изпълнителното производство е образувано по молба на ответното дружество с вх.
№ 17180/17.06.2020 г. въз основа на Изпълнителен лист от 30.10.2015 г., издаден по ч.гр.д.
№ 22060/2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 88 състав.
С Протокол от 25.06.2021 г. ЧСИ . е конституирала ищците като длъжници по
изпълнителното производство на мястото на починалия им наследодател Евдокия И.
Милова. Производството е спряно с Постановление за спиране от 18.11.2021 г., на
основание обезпечителна заповед от 01.11.2021 г., издадена по настоящото производство.
Видно от материалите по изпълнителното производство, по същото не са
предприемани действия по принудителното събиране на вземането до неговото спиране на
18.11.2021 г.
Съгласно съдебната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, влязлата
в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410-417 от
ГПК, се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което давността е всякога петгодишна
/чл.117, ал. 2 от ГПК/. Тъй като по делото липсват каквито и да било данни за датата, на
която заповедта е влязла в сила, съдът приема, че това се е случило на датата, на която е
издаден изпълнителния лист – 30.10.2015 г. С издаването на изпълнителния лист съдът е
приел, че заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила и е разпоредил
неговото издаване. За да се приеме, че петгодишната погасителна давност е изтекла, следва
да се установи, че до 30.10.2020 г. същата не е била прекъсвана или спирана.
С молбата си до ЧСИ . от 17.06.2020 г. ответникът и кредитор на вземането е поискал
образуване на изпълнително производство, обследване имущественото състояние на
длъжника и е възложил на съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия по
принудителното събиране на вземането. С последното е прекъсната давността, независимо
дали съдебният изпълнител е извършил принудителни действия или не. Направеното искане
за извършване на принудителни действия спира теченето на давностния срок и започва да
тече нов такъв. Това е така, защото кредиторът е проявил активност за събиране на
вземането си като е възложил на съдебния изпълнител да избере способ за събиране на
вземането. Без значение е дали са извършвани фактически действия по принудителното
събиране на вземането по изпълнителното производство, тъй като от 17.06.2020 г. е
започнал да тече нов погасителен срок, който към момента на приключване на устните
прении по настоящото дело – 15.03.2022 г., не е изтекъл. В този смисъл е и т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
С оглед на горното, съдът счита, че исковата претенция е недоказана и неоснователна
и следва да бъде отхвърлена като такава, а на ответника да се присъдят направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определени от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
При този изход от спора ищците нямат право на разноски.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете, предявени от В. П. ХР., ЕГН **********, и ХР. П.
ИВ., ЕГН **********, и двете с гр.София, ж.к.Красна поляна – ., в качеството си на
наследници на . с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК против „.
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, представлявано от . за
установяване, че ищците не дължат на ответника сумата от 5015.07 лв. в качеството им на
наследници на . като неоснователни.
ОСЪЖДА В. П. ХР., ЕГН **********, и ХР. П. ИВ., ЕГН **********, и двете с
гр.София, ж.к.Красна поляна – ., да заплатят на „. ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, представлявано от . сумата от 150 лв. (сто и петдесет
лева) за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3