РЕШЕНИЕ

 

 

                                                Номер………../……….

   

                                       Година 2020                 Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На осми септември                                            Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2996 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Ч.м.“ АД ЕИК *********, със седалище ***, подадена чрез П.М. – изпълнителен директор, против Наказателно постановление № 03-011167 от 02.5.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ.

      В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че то е незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моля съда за неговата отмяна. При издаване на НП, административнонаказващия орган /АНО/ допуснал редица нарушения на закона, а именно: твърди се, че не е извършено посоченото в НП нарушение на закона; разпоредбите посочени в НП, са неотносими към повдигнатото административнонаказателно обвинение и в обжалваното НП неправилно е посочен периодът на твърдяното от АНО нарушение. В нарушение на закона АНО не  запознал със становището на ю.к. въззивника .

Отделно от изложеното се сочи, че случаят е маловажен. В конкретния случай не били налице каквито и да е данни за виновно поведение на възз., тъй като изплащането на трудовите възнаграждения на работниците и служителите било съобразено с исканията на синдикалната организация -КНСБ отразено в писмо от 14.03.2018г., в което изрично се настоявало изплащането на трудовите възнаграждения да се извършва от най-старото дължимо, като не се прескачат стари периоди.

 

     В съдебно заседание въззивната страна, не се явява и не се представлява. Депозира становище по делото. Видно от същото, в него се моли за отмяна а НП като е навеждат аргументите посочни в жалбата. Допълнително се сочи, че са нарушени сроковете посочени в чл.34 от ЗАНН.

    Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     В периода от 10.04.2019од. до 24.04.2019год. служители на Дирекция „ИТ“ Варнаq в това число и св. П. Е. извършили проверка на въззивното дружество като работодател по спазване на трудовото законодателство. В хода на проверката било установено, че трудовите възнаграждения в предприятието се изплащат до 25-то число на следващия месец, както и че въззивникът не е изплатил заплатите за месец ноември 2018год. на общо 190 работници и служители в общ размер на 99 598.12лв., като нарушението е извършено на 28.12.2018г. в гр.Варна.

       Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР1911796/24.04.2019год. в който били дадени и задължителни предписания едно от които да се изплатят заплатите на работниците за месец май 2018год. в срок до 30.05.2019год..Препис от протокола бил връчен на изп. директор на въззивното дружество на 24.04.2019год..

     За констатираното нарушение на 24.04.2019год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-011167, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било че нарушението било извършено в гр.Варна, на 28.12.2018год. към който момент следвало да бъдат изплатени трудовите възнаграждения. Актът бил надлежно предявен и връчен на изп. директор на въззивното дружество. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него постъпило писмено възражение.

       На 02.05.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв..

     В съдебно заседание показания е дал св.П.П.Е. – актосъставител, който в показанията си възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи че по време на проверката било установено, че заплатите се плащат до 25-то число на следващия месец, както и че неплащането на заплатите за месец ноември 2018год. било установено въз основа на предоставена от страна на въззивника справка за неизплатени заплати към месец декември 2018год.

     Като писмени доказателства към АНП са приложени справка за неизплатени заплати за периода от месец ноември 2018год. до месец февруари  2019год., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, протокол за извършена проверка №ПР1911796/24.04.2019год, както и Заповед на ИД на ИА „ИТ“ № 0280/03.08.2010год..

     Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети допълнително писмо изходящо от Председателя на КНСБ до изп. директор на „Ч.м.“ АД вх.№ 23/14.03.2018год., писмо изходящо от директора на Дирекция „ИТ“ Варна и адресирано до изп. директор на въззивното дружество и  заверено копие от ТД № 024/30.04.2015год. подписан между въззивното дружество като работодател и Х.И.Б. като служител.

    Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

        Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Що се касае до изразеното в писмените бележки на въззивника становище за допуснато нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН - АУАН бил издаден повече от три месеца след откриване на нарушителя, също не се споделя от съда. В случая видно от показанията на св.Е. и приложения към АНП протокол от извършена проверка, както нарушението така и въззивникът като негов автор са били установени в хода на проверка извършена на въззивника в периода от 10.04. до 24.04.2019год.q при която проверка е била представена и справката от въззивника за неизплатени заплати. АУАН е бил съставен на 24.04.2019год. непосредствено след приключване на проверката, поради което соченото от въззивника нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН не е налице. С оглед датата на нарушението 28.12.2018год. е спазен и едногодишния срок за съставяне на АУАН считано от извършване на нарушението. Отделен е въпросът, че сам депозирането по делото становище въззивника не сочи от кой момент според него започва да тече тримесечния срок който счита за изтекъл.

     АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и един свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

     Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

     Съдът намира, че визираното в становището нарушение, а именно , че възз. не бил запознат със становището на процесуалния представител на АНО по депозирани от него възражения не е съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите посочени в НП,  не срещу становище на процесуалния представител на наказващия орган. Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН не е било възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като на първо място формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на мотиви досежно отхвърляне на възражение не се съдържа.

     АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатите за месец ноември  2018год. На 190 работници, посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане. Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.

     От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен  извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.

     По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец ноември 2018г. има качеството работодател по отношение на общо 233 работници поименно посочени в представената по делото справка, като по отношение на 190 от тях въззивникът не е изплатил трудовото възнаграждение за м. 11.2018г.. В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – справка за неизплатени заплати на работници, ТД случен между Б. и въззивника,  както и идентификационно карта. Не е спорно и това, че заплатите в предприятието са се изплащали в срок до 25 число на следващия месец като в тази насока са ТД № 024/30.04.2015год. случен между лице Б. и въззивното дружество както и показанията на св. Е., който сочи, че така е било посочено в трудовите договори на работниците. Следователно дължимото за месец  ноември 2018год.  възнаграждение на работниците е следвало да бъде платено до 25.12.2018г., което няма спор, а и по категоричен начин от показанията на Е. и изходящата от страна на въззивното дружество справка за неизплатени възнаграждения на работниците за периода от месец ноември 2018г. - месец февруари 2019г. се установява че не било сторено, че трудовите възнаграждения за месец ноември 2018г. не са изплатени. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая правилно е определена датата на извършване на нарушението-28.12.2018г., защото от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено. Следвало е трудовото възнаграждение да бъде изплатено най-късно до 27.12. т.к. 25-ти и 26-ти декември 2018г. са неработни дни. Поради това дружеството е следвало да изплати заплатите в първият работен ден, който е 27-ми декември 2018г. Ето защо правилно е била определена датата на нарушението, денят следващ 27.12.2018г. до която дата е било дължимо изплащането на работните заплати.

      Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на работниците в предприятието му за месец ноември 2018г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 270, ал. 1 от КТ.

     КТ е специален закон, който урежда отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено задължението за проверки, налагане на принудителни административни мерки и адм. наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното прилагане и възможността за контрол от страна на съда. В тази връзка осъществяването на контрол по спазването на трудовото законодателство, даването на предписания и налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно, а е строго регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд са сред основните права на човека, посочени и от Конституцията на Р България /чл.48, ал.5/, като Държавата чрез компетентните си органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл. 48, ал.1/.

Затова и съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че държавата не можела да се меси в гражданските правоотношения.

       Не се споделя и тезата за липса на нарушение поради липса на вина, тъй като в случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото спор, че заплатите не са били изплатени в определения срок няма.

     В никой случай не може да бъде споделена и тезата, че възз. не можел да бъде наказан, защото нормата на чл. 83 от ЗАНН предвиждала, че на ЮЛ се налагала санкция за неизпълнение на задължение към държавата, а в случая се касаело за неизпълнение на задължения към работниците. В случая с поведението си въззивникът е нарушил установения ред на държавно управление в сферата на трудовото законодателство, гарантиращо определените с Конституцията права на работниците, поради което и може да бъде субект на адм.наказателна отговорност, каквато отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.

    Що се касае до представено по делото писмото на лидера на синдикалната организация в предприятието, да се изплащат най-напред по-старите задължения,  то следва да се посочи,  че това писмо, отразяващо становището на конкретно лице, няма как да обуслови отпадане на адм.наказателна отговорност на въззивника, съответно да определи нарушението като маловажно – като такова с по-ниска степен на обществена опасност, при положение, че се касае за неизплащане на заплати на множество работници – 190 и при положение че очевидно това писмо е резултат от явно системно неизплащане на заплати в уговорените срокове.  Това писмо няма как да замести клаузите в ТД и да дерогира регламентираното в КТ задължение за ежемесечно изплащане на възнаграждение и на конституционното право на работника в чл. 48, ал.5 от КТ за получаване на поне минимално възнаграждение.

     С оглед на всичко гореизложено, правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ и му е наложил санкция съобразно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

       В случая доколкото с НП на въззивника е наложено наказание в минимален размер – имуществена санкция в размер на 1500лв., съдът не дължи произнасяне досежно законосъобразността на размера на наказанието.

      С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда и от пороци, които го правят процесуално недопустимо, поради което и следва да бъде потвърдено.

      На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на Д „ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з /продължило само 10 минути/. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-011167 от 02.5.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от  П.М. – изпълнителен директор, е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ.

 

          ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от  П.М. – изпълнителен директор, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: