МОТИВИ
По нохд № 197.13г. по описа на АРС, четвърти наказателен
състав
Съдът е сезиран с обвинителен
акт срещу подсъдимите :
А.Й.К. роден
на ***г***, жител и живущ ***, по народност българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН – **********
По обвинение
за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, 5 и 7 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.28 ал.1 от НК
И срещу
Н.Т.В., ЕГН
– **********,***, жител и живущ ***, по народност българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан, с ЕГН – **********
По обвинение
за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т. 5 вр.чл.194
ал.1 от НК.
Ред
за разглеждане на делото – общ.
Конституирани
страни – няма.
Разноски
по делото :
25 лева за
ДП за СОЕ и 20 лева възнаграждение на експерта, общо 45 лева за СОЕ.
По
същество:
Представителят
на РП- Асеновград пледира за признаване и на двамата подсъдими в извършване на
деянията, за които са им предявени обвинения с обв.
акт.
По отношение
на наказанието, за подс. Н.Т.В. се иска налагане на
наказание „ ЛС“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение, на основание
чл. 66 ал.1 от НК, да се отложи с изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.
По отношение
на подс. А.К., се иска да се наложи наказание „ЛС“ за
срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в „затвор
или затворническо общежитие от закрит тип“, от което време да се приспадне
задържането му по ЗМВР. Пледира за кумулация на това
наказание с наказанието, наложено по нохд №
851.2009г. и определяне на едно общо най-тежко наказание „ЛС“ за срок от 2
години, което да се изтръпи в „затвор“ или
затворническо общежитие от „закрит“ тип и от което да се приспадне времето,
което е изтърпяно по нохд № 244.12г.
По отношение
на двамата подсъдими се иска възлагане на разноските по равно, а относно
веществените доказателства по делото –същите да бъдат върнати на пострадалия.
Адвокат Д.,
защитник на подсъдимия В. пледира за оправдателна присъда, като сочи, че
свидетелката, която сочи, че го е разпознала, с оглед метеорологичните
особености, не е могла да го разпознае, поради което се иска нейните показания
да не бъдат кредитирани от съда.
В своя лична
защита подсъдимият Н.В. не се признава за виновен, пледира за оправдателна
присъда.
Адвокат П.,
защитник на подсъдимия А.К., пледира също за оправдателна присъда, като счита,
че от събраните по делото доказателства, по никакъв начин не се установява
както от обективна, така и от субективна страна, да е извършено престъплението,
за което подзащитният й К. е предаден на съд.
Подсъдимият А.К.
за своя лична защита пледира за оправдателна присъда, като сочи, че не е
извършил вменената му кражба.
Фактически
обстоятелства:
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
от фактческа страна намери за установено следното:
Подсъдимият Н.В.
не е осъждан. Характеристичните му данни не са добри.
Подсъдимият А.К.
е осъждан както следва:
Нохд № 851.2009г. по описа на ПРС, в сила от 25.03.2009г. за престъпление по чл. 195 ал.1
т.5 вр.чл. 194 ал.1 от НК, му е наложено наказание
„ЛС“ в размер на една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от
3 години.
Нохд № 244.12г. в сила от 13.12.2012г. на ПРС, за
престъпление по чл. 195 ал.1 т.5 и т.7 вр.чл. 194
ал.1 вр.чл. 28 ал.1 вр.чл.
54 ал.1 от НК, е наложено наказание „ЛС“ в размер на 1 година 6 месеца ЛС,
което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На
основание чл. 68 ал.1 от НК е постановено да се изтърпи изцяло и поотделно и и
наказанието по нохд № 851.2009г. по описа на АРС, а
именно: 1 година ЛС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Характеристичните
данни на подсъдимия не са добри.
Двамата подсъдими се познават, тъй като живеят
в едно село Ягодово, област Пловдивска и имат приятелски отношения.
Свидетелят Н.Н. ***, в който към 2011г. имало новоизградена
къща, по която наемал работници за извършване на довършителните работи. В двора
на къщата имало гараж и барбекю, както и овошни дръвчета, на едно от които –райска ябълка, намиращо
се в предната част на къщата към улицата, имало подпряна стълба. Имотът бил
ограден от три страни, включително и страната към къщата, с масивна и висока
над 1,50 метра ограда, а отзадната му част граничил
със съседен имот, с който го деляла ограда от метална мрежа.Дейността по
организацията на довършителните работи в имота на свидетеля Н. се осъществявала
от свидетеля Р.А., а технически ръководител на обекта бил свидетелят А. Л..Като
общ работник бил наеман и подсъдимия А.К.. Към декември месец 2011г. на къщата,
гаража и барбекюто били поставени медни улуци за
отвеждане на дъжда, които били закрепени с метални скоби към стените на тези
сгради. Тъй като за определен период от време не била заплатена работата на
подсъдимия К., а му трябвали пари за преживяване, същият споделил с приятеля си
– подс.Н.В., че в къщата на свидетеля Н. има новопоставени медни улуци, при което и с оглед на това, че
подсъдимият В. е редовен посетител на казина и му трябват пари за това, двамата
решили през нощта, тъй като знаели, че къщата е необитаема, да отнемат улиците.
В изпълнение на това свое намерение, на 13 срещу 14 декември 2011г., двамата
подсъдими отишли от село Ягодово до село Катуница, преминали през задния
незаграден с висока стена имот, с който бил отделен с метална мрежа имота на
свидетеля Н. и влезли в същия, като откачили мрежата в едната й част. Техен
приятел в това време ги чакал от страната на металната мрежа и имота, граничещ
с този на свидетеля Н. с черно ауди, но поради
възникнали караници с лица от ромски произход, той тръгнал и оставил двамата
подсъдими сами. Двамата подсъдими с ръце издърпали медните улуци от техните
скоби и ги прехвърлили през оградата, която гледала към улицата и която
прескочили като ползвали стълба, подпряна на райската ябълка,която опрели на
оградата от вътрешната й части по която се изкратерили.
Така пренесли 22 метра улуци в парка, намиращ се в близост до къщата. Те били
на парчета всяко от от по 1 или 2 метра, снадени едно
в друго, като били откъртени от къщата, барбекюто и гаража.
При последното прескачане на оградата с улици в ръка, двамата обвиняеми били
видени от вървящите по улицата, към която гледала оградата, която те прескачали
свидетелите И.Т. и В.Т., които същата вечер били на гости и се прибирали към
дома си, находящ се в близост до къщата на свидетеля Н..
Двамата забелязали двете момчета, които прескачали оградата и видели, че всеки
един от тях носи в ръката си по дълга метална тръба. Като ги приближили, те
оставили улиците на земята и ги подминали тичайки, като в момента на
разминаването, свидетелката И.Т. разпознала подсъдимия Н., тъй като самата тя
била от село Ягодово, откъдето е той и добре го познавала. Споделила това на
мъжа си-свидетеля В.Т.,който от своя страна й казал, че е разпознал другото
момче, като й казал, че това е А., по прякор „Котката“. Двамата се приближили
до металните предмети, които подсъдимите хвърлили на земята и видели, че това
са медни улуци, които прибрали в дома си.В това време двамата подсъдими
смачкали част от занесените в парка улуци, като занесли ги занесли в домовете
си, а след това предали в пункт за изкупуване на старо желязо намиращ се в Столипиново, град Пловдив, срещу което получили сумата от
280 лева., които пари си разделили. Подсъдимият А.К. си оставил за лични нужда
една тръба от улуга около 2 метра. На следващия ден
свидетелката И.Т. уведомила свидетеля Р.А. за това, какво са видели и му
казала, че в тях има улук, който двамата подсъдими са изхвърлили. Свидетелят А.
казал, че свидетелят Н. е много зает и тръбата да остане при тях. След известно
време свидетелят Н. подал жалба за улиците в полицията.
На
25.12.2011г. в дома на свидетеля Р.А. ***, дошли на гости негови приятели-
свидетелите А.Д., Н.К. и П.К., които седнали на маса да празнуват. По обяд там
пристигнал подсъдимия А.К., който помолил свидетелят Р.А. да му плати
изработеното до момента. Тогава свидетелят А. му казал, че ще му плати след
като върне това, което е откраднал от къщата на свидетеля Н.. Пред него
подсъдимият А.к. признал за извършената кражба, като посочил и съучастника си –
подсъдимия Н.В., като казал, че не може да върне всички улуци, тъй като са ги
смачкали и предали на пункт за желязо, като казал, че в дома си е оставил само
една тръба от 2 метра, която може да върне. Подсъдимият А.К. заявил, че се
страхува от другия подсъдим Н.В. и помолил да не съобщават за станалото в
полицията. По време на този разговор присъствал свидетеля Д.. След това
подсъдимият А.К. отишъл до дома си и се
върнал с една тръба меден улук от 2 метра, предал я на свидетеля Р.А.,
пред свидетеля Д., като свидетелят А. я оставил в дома си, а впоследствие
разказал на свидетеля Н. за проведения разговор.
Изготвени
били два протокола за доброволно предаване- единия от 24.01.2013г., с който
свидетелят Р.А. предал водосточна тръба от 2 метра, а вторият протокол за
доброволно предаване е от същата дата,
като свидетелят В.Т. предал 2 броя водосточни тръби с дължина по 1 метър.
Подсъдимият А.К.
бил задържан за 24 часа със Заповед № ЗЛ/АО – 32 от 25.01.2012г. на Началника
на РУ на МВР- Асеновград.
Стойността
на медните улуци е оценена от СОЕ на 1 760,00 лева.
На
подсъдимият А.К., видно от издаденото СМУ № 1755 от 2011г. издадено на
27.12.2011г. са причинени контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвонасядания и травматичен оток по лицето, контузия на
шията, контузия и кръвонасядане на дясното коляно,
които са причинени от действието на твърд тъп предмет.
По жалба на
подсъдимия К. е било образувана прокурорска преписка в РП- Пловдив за нанасяне
на телесни увреждания съобразно горното удостоверение, по която била проведена
предварителна проверка и бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство, тъй като не са били събрани достатъчно данни за извършване на
престъпление.
По
доказателствата:
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Н.. Той е пострадал от престъплението, но
неговите показания са логични, последователни и непротиворечиви помежду си,
нито с останалите свидетелски показания по делото. Напротив, същите напълно се
опровергават от тях. По отношение на вида на отнетите улуци, начина на тяхното
поставяне, общия метраж на отнетите улуци и сградите, от които същите са
отнети, показанията на свидетеля Н. напълно се подкрепят от показанията на
свидетеля Л. и на свидетеля Р.А., които имат ежедневни наблюдения и са в
течение с ремонтните дейности по къщата на свидетеля Н.. По отношение на това,
че къщата му е заобградена от три страни с висока
ограда и отзад- с метална мрежа, граничеща с друг незанстроен
имот, съдът и в тази им част, намери неговите показания за подкрепени от тези
на свидетеля Л. и Р.А..
Съдът
кредитира и показанията на свиделите И.Т. и В.Т..
Същите са непротиворечиви вътрешно, нито помежду си и са последователни- те не
се променят и в направените очни ставки с подсъдимите. Тези свидетели са
очевидци на случилото се и са напълно незаинтересовани от изхода на делото,
поради което и съдът цени техните показания като достоверни. Още повече, че
всеки един от двамата свидетели е разпознал всеки един от подсъдимите към
момента на извършване на деянието в момент, в който са се разминавали с тях,
което е доста близко разстояние, достатъчно, въпреки наличието на мъгла и
затъмнение, при наличие на улично осветление, да бъдат възприети телата и
лицата на извършителите и да бъдат идентифицирани. По отношение на показанията
на свидетелката И.Т. по въпроса колко тръби са изхвърлили извършителите, съдът
кредитира нейните показания от досъдебното производство, прочетени по реда на
НПК, тъй като тогава свидетелката има по-пресен спомен за случая и в чази част, нейните показания кореспондират с тези на
свидетеля В.Т. и Р.А..
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Р.А.. Същят макар и да работи за
пострадалия свидетел Н., дава логични, последователни и достоверни показания,
които поддържа и в извършената с негово участие очна ставка.Същите се подкрепят
от показанията на свидетелите И.Т., В.Т., Л. и Н. и свидетелите А.Д., Н.К. и П.К..
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Л.. Този свидетел е
незаинтересован, той е очевидец на състоянието на мястото на извършване на
деянието непосредствено след неговото извършване и сочи за начина и механизма
на изкъртване на предмета на престъплението, местата, от които въпросните улуци
са изкрътени, разположението на стълбата, с която подъсдимите са прескочили оградата и са изнесли улуците и
тяхната липса. Неговите показания напълно кореспондират с изложените факти от
свидетелите И.Т., В.Т., Р.А., Н., поради което
и се кредитират от съда. Те се характеризират с логичност,
последователност и непротиворечивост нито вътрешно, нито с останалите
свидетелски показания по делото.
Съдът кредитира показанията и на свидетелите Д., К. и К. относно случилото се на
25.12.2012г. в дома на свидетеля Р.А.. В частта относно показанията на
свидетеля Д. относно това, дали подсъдимият К. е посочил името „Н.“ като свой
съучастник, съдът кредитира показанията на този свидетел, прочетени по реда на
НПК от досъдебното производство, с оглед наличието на по-добър спомен и
по-малкия период от време, считано от датата на деянието, до тяхното
депозиране.По същите съображения и в тази част, съдът кредитира прочетените от
ДП производство показания и на свидетеля К. и К..
По отношение на показанията на свидетелката
Р.К., съдът кредитира същите относно наличието на травми по отношение на
сина й А.К., тъй като същите се подкрепят от приложената по делото преписка
13310/2011г. по негова жалба до РП- Пловдив и приложената медицинска
документация.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В.К., които са незаинтересовани,
логични и последователни. Същите ги цени като доказателствени
средства, доказващипредаването на вещите от страна на
свидетелите Т. от една страна и свидетеля А. от друга страна на органите на
полицията.
Показанията на свидетелите А.Ф. и Г.Г. се
кредитират от съда като незаинтересовани и последователни. Същите напълно
опровергават защитната позиция, изложена от всеки един от подсъдимите по делото
относно това, къде са били и какво са правили вечерта на инкриминираната дата.
Обясненията на подсъдимите се намират за напълно опровергани и от останалите
гласни доказателствени средства по делото, поради
което и се ценят от съда единствено като защитна позиция.
Съдът
кредитира изготвената по делото стоково-оценъмчна
експертиза като компетентно изготвена и обоснована.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото- справка за съдимост на
подсъдимите, характеристични справки, СМУ № 1755 от 2011г., преписка №
13310/2011г. на РП- Пловдив, медицинска документация досежно подсъдимия А. ***
досежно имот на свидетеля Н. изх. № 11-03-209 от 08.04.2013г., тъй като същите
са надлежно приобщени по реда на НПК и достоверни.
Съдът не кредитира двата протокола за
доброволно предаване от 24.01.2012г., тъй като същите са изготвени от орган,
без надлежната компетентност за извършване на валидни следствени действия. Това
е така, тъй като същите, макар и съставени след постановлението за образуване
на досъдебното производство от 23.01.2012г., което е дало началото на същото, в
изпълнение на правната възможност за събиране на доказателства по чл. 159 от НПК, не са изготвени от орган, имащ разследващи функции. Това е така, тъй като
предаването на вещите е станало пред полицейски служител в РУ на МВР-
Асеновград – В.К.К., който не е разследващ полицаи и
комуто не са възложи с надлежно постановление по чл. 194 ал.3 от НПК от страна
на разследващ орган, за извършването на отделни действия по разследването, тъй
като протоколът за доброволно предаване не е сред следствените действия, които
полицейските органи имат право по силата на тази разпоредба на извършват,
съобразно чл. 212 ал.2 от НПК. С оглед на което и съставянето на два протокола
за доброволно предаване при образувано ДП, е следствено действие, извършено без надлежна компетентност и поради
това не поражда никакво правно действие. Иззетите с тях веществени
доказателства също не се кредитират от съда, тъй като са приобщени по делото с
негодни доказателствени средства- негодни протоколи
за доброволно предаване, изготвени от некомпетентен орган. С оглед на това и
съдът намира за безпредметно да обсъжда съдържанието на тези протоколи и
възраженията на защитниците във връзка с тях.
От
правна страна:
Налице е
предварително сговаряне между подсъдимите преди извършване на намисленото
деяние в една спокойна обстановка, наличие на постигане на съгласие между тях с
общи усилия да извършат действия с цел постигане на намисления противоправен резултат и набелязване на начина, по който да
го извършат, като целта е била отнемане на чужди движими вещи от владението на
свидетеля Н. - улици от мед, които да противозаконно да присвоят. Всеки един от
двамата подсъдими е участвал в изпълнителното деяние, като е допринесъл със
своите действия за неговото довършване. Отнети са от владението на свидетеля Н.
вещите, установено е върху тях трайно владение от страна на двамата подсъдими,
които са се разпоредили със същите в свой интерес, като по този начин е прекъснато владението върху
вещите на пострадалото лице. Деянието е довършено от обективна страна и
осъществява състава на престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 и т.5 вр.чл.194 ал.1 от НК, като разрушаването на прегради,
здраво направени за защита на имот е извършено чрез разрушаване целостта на заградителната отзадната страна
на къщата мрежа, през която са минали, а за подс. К.,
деянието е извършено при условията на повторност,
след като е бил осъждан с влязла в сила за друго такова престъпление, в срока
по чл. 30 ал.1 от НК, което дава правна квалификация на деянието на този
подсъдим по т.7 от чл. 195 от НК.
От субективна
страна двамата са извършили деянието с пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене, като е налице
умисъл и относно всеки един от квалифициращите елементи на извършеното деяние и
относно съучастието помежду им, като форма на деянието, за постигане на целян противоправен резултат.
С оглед
горното, съдът намери подсъдимите за виновни по предявените им обвинения.
По отношение
на насените травматични увреждания на подсъдимия К., не се доказа по делото те
да са свързани със свидетели по същото и да са причинени от тях във връзка с
деянието, по което подсъдимите бяха признати за виновни. Нещо повече, самото
СМУ е от дава два дни последваща събитието от
25.12.2012г. в къщата на свидетеля Р.А. и макар и да са безспорно установени
няколко травматични увреждания на подсъдимия К., то не се събраха доказателства
те да са били причинени именно на 25.12.2012г.В този смисъл показанията на
свидетелката Р.К. за това, че именно на 25.12.2012г.подсъдимият А.к. се е
прибрал с такива травматични увреждания, съдът намира за неподкрепени от
никакви други доказателства по делото, поради което и тези показания на
свидетелката остават изолирани и съдът намира, че те обслужват единствено
защитната теза на подсъдимия К..Тези травматични увреждания не променят правните изводи на съда за осъществено
престъпление от страна на всеки един от двамата подсъдими.
По
отношение на наказанието:
За
престъпленията, за които и двамата са признати за виновни, предвиденото
наказание е „ЛС“ от 1 до 10 години.
По отношение
на подсъдимия Н.К., са налице следните смегчаващи
отговорността обстоятелства - млада възраст, чисто съдебно минало, липса на
противообществени прояви, тежко материално положение. Утежняващо отговорността
обстоятелство не се констатира. С оглед на което съдът определи наказанието
„ЛС“ за този подсъдим единствено при счегчавнащи
отговорността обстоятелства в размер на минимално определения такъв от 1 година
„ЛС“, чието изпълнение, на основание чл. 66 ал.1 от НК, отложи с изпитателен
срок от 3 години.
Съдът
намери, че законовите предпоставки за това отлагане изпълнението на наложената
наказание за подс. Н.В. са налице, тъй като
наложената наказание „ЛС“ е под 3 години, същият не е осъждан на ЛС и съдът
счита, че това е първа проява в неговия живот, поради което и с оглед на
младата му вързаст, същият ще се поправи и превъзпита
и без да изтърпява наложеното му наказание. По отношение на размера на
изпитателния срок, съдът счете, че следва да наложи минималния такъв, с оглед
личността на дееца, която намери че е не е със завишена степен на обществена
опасност.
Този
подсъдим не е бил задържан на някое основание, поради което и не се приложи
приспадане от наложената наказание.
По отношение
на подсъдимия А.К. съдът намери, че за този подсъдим са налице следните смегчаващи отговорността обстоятелства- млада възраст,
тежко материално и социално положение, както и извънсъдебно признание. От друга
страна отчете и утежняващите отговорността обстоятелства- предишни осъждания,
лоши характеристични данни. С оглед на
което и в законовия диапазон на предвиденото наказание ЛС от 1 до 10 години, определи наказание „ЛС“ в размер
на 2 години, при силен превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства.С оглед на това, че същият е бил осъждан вече на
ЛС, постанови на основание чл. 61 т.2 вр.чл.60 ал.1
от ЗИНС, това наказание да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
От така
определеното наказание приспадна, на основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1
от НК, времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР, считано от 14,45 на
25.01.2012г. до 14,30 часа на 26.01.2013г.
Съдът
намери, че са налице основания за кумулация на това
наказание, с наказанието „ЛС“ наложено на подсъдимия по нохд
№ 244.12г. на ПРС, тъй като деянията по двете производства са извършени преди
за което и да било от тях да е имало влязла в сила присъда. С оглед на което и
между настоящето наказание и това по нохд І 244.12г.
на ПРС, наложи общо най-тежко, измежду еднородните наказания „ЛС“, а именно-
„ЛС“ в размер на 2 години.
На основание
чл. 25 ал.2 от НК,от това наказание приспадна времето, през което подсъдимият К.
е бил задържан по ЗМВР по настоящето дело, считано от 14,45 часа на 25.01.2012г.
до 14,30 часа на 26.01.2012г., тъй като понастоящем същият не е започнал още да
търпи наказанието по нохд № 244.12г. на ПРС.
С оглед на
предишни осъждания на „ЛС“, съдът постанови, на основание чл. 61 т.2 вр.чл. 60 ал.1 от ЗИНС, това наказание да бъде изтърпяно в
„затвор“ или затворническо общежитие от „закрит“ тип.
Разноски:
Тъй като
подсъдимите В. и К. бяха признати за виновни, съдът им възложи разноските за
СОЕ и възнаграждението на вещото лице за явяването му в съдебно заседание,
поравно, или по 22,50 лева за всеки един от тях, които постанови да бъдат
изплатени по сметка на РС- Асеновград, на основание чл. 189 ал.3 от НПК. Това е
така, с оглед на това, че тази експертиза е оценила стойността на
инкриминираните вещи, за чието протизовакнно отнемане
и своене и двамата бяха признати за виновни, поради
което и разноските сае възложиха в тежест на двамата
поравно.
Веществени
доказателства:
Същите са
собственост на пострадалия Н. С.Н., ЕГН – ********** ***, не подлежат на конфискация на основанията,
визирани в чл. 53 от НК, поради което и съдът намери, че следва да бъдат
върнати на техния собственик.
Съдът счете,
че с така наложените наказания, ще бъдат постигнати целите на наказанието,
регламентирани в чл. 36 от НПК, като двамата подсъдими ще бъдат поправени, като
това ще въздейства и превантивно спрямо останалите членове на обществото.
По горните
мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: