№ 10967
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110114621 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ /с предишно
наименование /фирма// срещу М. К. В., с която са предявени са по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 59929/2021г. на СРС, 40-ти състав, а
именно: 716,70лв., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за периода от
29.09.2020г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на
вземането; 48,76лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 02.12.2020г. до
23.08.2021г.; 1 359,72лв., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за периода
от 28.06.2020г. до 28.09.2020г., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане
на вземането; 111,03лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 13.10.2020г.
до 23.08.2021г.; 1 336,36лв., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ за
периода от 09.03.2020г. до 09.06.2020г., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до
изплащане на вземането; и 147,37лв. - мораторна лихва върху главницата за периода
30.06.2020г. до 23.08.2021г.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в облигационно правоотношение по
договор за продажба на ел. енергия, по силата на което ответникът е потребител на
такава. Поддържа, че в процесния период са извършвани технически проверки от
служители на дружеството на къща, находяща се в /населено място/, при които са
установили, че се консумира ел. енергия, но не се измерва от СТИ и не се заплаща. При
проверките са съставяни констативни протоколи № 3029917/09.06.2020г., №
3031768/16.11.2020г. и № 3030916/28.09.2020г., въз основа на които е преизчислявана
доставената и неизмерена ел. енергия до обекта съгласно правилата на чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ. Съобразно тези преизчисления са издадени фактури на името на ответника за
дължими суми, които не са заплатени от него.
Ето защо се моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
1
който оспорва предявените искове. Твърди, че след сключен граждански брак през
2001г. е напуснал дома си в /населено място/ и се преместил да живее в /населено
място/. След напускането, без негово съгласие, в къщата се самонастанили лица, които
започнали да владеят имота без правно основание, лишавайки го от фактическата власт
върху него, като именно те извършвали незаконно присъединяване към
електропреносната мрежа, за което били сезирани органите на МВР. Счита, че поради
тези обстоятелства не следва той да отговаря за дължимите суми.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 56, ал. 2
ПИКЕЕ.
Единственият спорен момент по делото между страните е дали ответникът е
потребител на ел. енергия за процесния имот, съответно дали се намира в
облигационно продажбено правоотношение с ищцовото дружество и следва да
отговаря за процесните суми като материално легитимирана страна.
Съгласно т. 41б, б. „а” от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни услуги” е краен
клиент, който купува енергия или природен газ. В т. 2а пък е дадена легална
дефиниция на понятието „битов клиент” - това е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В чл. 4, ал. 1 от ОУ е предвидено, че потребител на ел. енергия за битови нужди
е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
ел. енергия. Ответникът признава както в хода на съдебното производство, така и
извънсъдебно в проведения пред органите на досъдебното производство разпит /л.
189/, че е собственик на процесната къща, придобита по наследство от майка му.
Следователно, по делото няма спор относно притежаването от него на правото на
собственост върху имота, който е бил обект на присъединяване към електропреносната
мрежа. Възраженията на ответника са свързани с това, че не той, а трети лица
фактически обитават имота, присъединяват се към мрежата и ползват ел. енергия.
Съдът намира, че тези обстоятелства са без правно значение за изхода по настоящия
спор, тъй като потребител /клиент/ и материално легитимирано и отговорно лице към
дружеството се явява именно собственикът на имота, с когото дружеството има
облигационно правоотношение, а спрямо фактическият ползвател собственикът би
разполагал с регресни права. Ето защо, ирелевантно е каква е адресната регистрация на
ответника и къде фактически пребивава. Следва да се има предвид, че съобразно
константната практика на ВКС, във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена ел. енергия правото на доставчика на ел. енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновното поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел.
енергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя
за негово виновно поведение. Тоест, отговорността при корекционната процедура
почива на принципите на неоснователното обогатавяне, а не на деликтната
отговорност.
Останалите юридически факти от сложния фактически състав, пораждащ
претендираното субективно материално право, не са спорни между страните, но за
2
пълнота и прецизност на изложението и в изпълнение на процесуалните си задължения
съдът следва да обсъди всички събрани доказателства и да изведе правните си
съждения съобразно тях.
От представените констативни протоколи се установява, че на дати 09.06.2020г.,
28.09.2020г. и 16.11.2020г. са извършвани проверки на процесния имот от служители
на ищцовото дружество, като при проверките е присъствал и по един свидетел от
„Федерация на потребителите”. При тези проверки е установено, че е извършено
присъединяване към електропреносната мрежа без средство за търговско измерване.
Същото е правено чрез промяна в схемата на свързване и по този начин е консумирана
ел. енергия, която не е отчитана. Тези констатации са отразени в констативните
протоколи, а последните са подписани от проверителите (служителите на ищцовото
дружество) и свидетел. Съдът приема, че констатациите съответстват на настъпилите и
удостоверени факти, доколкото същите не се оспорват и опровергават от други
доказателствени източници.
От изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира изцяло, се установява, че описаните в констативните
протоколи нарушения представляват нерегламентиран достъп, респ. промяна на ел.
схема на свързване на измервателната система и води до неотчитане на потребената ел.
енергия. Вещото лице посочва, че общите количества ел. енергия, неотчетени от СТИ
по констативните протоколи, са преизчислени при спазване на правилата по ПИКЕЕ, а
изчисленията са математически верни и сумите съответстват на одобрените цени на ел.
енергия от КЕВР през процесния период.
Въз основа на констативните протоколи, ищцовото дружество е извършило
корекция на сметките на потребителя на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ / обн. ДВ.
бр. 35 от 30 Април 2019г./, като вещото лице по СТЕ е отговорило, че
преизчисляването на консумираната ел. енергия по трите констативни протокола е
извършено при спазване на методиката на тази разпоредба от ПИКЕЕ, отговаря на
посочените в предложенията за корекции и във фактурите периоди, а изчисленията са
математически верни и начислените суми съответстват на одобрените цени на ел.
енергия за процесния период от КЕВР.
В най-актуалната и непротиворечива практика на ВКС – Решение №
85/27.06.2022г. по гр. д. № 2528/2021г., IV ГО на ВКС, Решение № 103/23.09.2022г.
по гр. д. № 2535/2021г., III ГО на ВКС и др., се приема, че съгласно чл. 56, ал. 1 и ал.
2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на раздел IХ от ПИКЕЕ (в който се намира и разпоредбата на чл. 50, ал. 2)
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
(какъвто е и крайният битов клиент) фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база
на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, а ползвателят на
мрежата (респ. – крайният битов клиент) заплаща на оператора на съответната мрежа
тази дължима сума, определена от оператора на съответната мрежа. Уредбата,
обективирана в нормите на ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не
противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на
общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (чл.
183, чл. 200 от ЗЗД), която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.
Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата,
вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане също не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен. Касае за специални норми, които дерогират
общите такива. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и
3
подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на последния, е и начинът, по
който са приети самите ПИКЕЕ – по предложение на доставчика (крайния снабдител) и
на разпределителя на електрическа енергия (оператора на електроразпределителната
мрежа).
По изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало правото да извърши корекция на сметките, която е направена в
съответствие с нормативно установените правила и цени на ел. енергията за процесния
период. Въз основа на това, за него се е породило и правото да получи стойността
/цената/ на начислената в резултат от корекциите ел. енергия. В тежест на ответника
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, че е заплатил сумите, които са предмет на
настоящото производство. Същият не навежда твърдения и не ангажира доказателства
за установяването на този факт, от което следва, че предявените искове за главните
вземания следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Съгласно правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
издадените фактури е посочен краен срок за плащане на задълженията, който
съответства на приетото в ОУ. Ответникът не доказва да е платил задълженията на
падежа, поради което от следващия ден изпада в забава и дължи обезщетение в размер
на законната лихва. Претендираните от ищеца суми за лихва за забава съответстват на
периода на забавата и на размера на законната лихва, поради което тези претенции
също следва да бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът. В заповедното производство същият е доказал разноски в общ размер на
147,37лв. В исковото производство е доказал разноски в размер на 233,44лв. за платена
държавна такса и 600лв. депозит за експертиза, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съдът му определя и 100лв. юрк. възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от /фирма/ /с предишно наименование/фирма//, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, срещу М. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
59929/2021г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 716,70лв., дължима сума по
извършена корекционна процедура по чл. 56 ПИКЕЕ за периода от 29.09.2020г. до
16.11.2020г. за къща, находяща се в /населено място/, за която е издадена фактура №
**********/20.11.2020г., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на
вземането; 48,76лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 02.12.2020г. до
23.08.2021г.; 1 359,72лв., дължима сума по извършена корекционна процедура по чл.
56 ПИКЕЕ за периода от 28.06.2020г. до 28.09.2020г., за която е издадена фактура №
**********/30.09.2020г., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на
вземането; 111,03лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 13.10.2020г. до
23.08.2021г.; 1 336,36лв., дължима сума по извършена корекционна процедура по чл.
4
56 ПИКЕЕ за периода от 09.03.2020г. до 09.06.2020г., за която е издадена фактура №
**********/11.06.2020г., ведно със законната лихва от 19.10.2021г. до изплащане на
вземането; и 147,37лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2020г. до
23.08.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/ /с предишно наименование/фирма//, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 147,37лв.
– разноски в заповедното производство и сумата от 933,44лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5