Р Е Ш
Е Н И Е № 85
гр. ПЛОВДИВ 09.03. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в публично заседание от 14.02. 2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря К.
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ в. т. дело № 761 по описа за 2019 г. на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за
започването му са две на брой жалби против постановеното от П. окръжен съд на 03.06.2019
г. по т. дело № 263/2018 г. решение, с което се:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *********, **** да заплати ведно със законната лихва от 02.02.2018г. до
окончателното изплащане на М.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 100 000
лв., а на Л. М.С. действаща чрез законния си представител М.И.С., Я.М.С.
действаща чрез законния си представител М.И.С. и на Т.М.С., действаща лично и със съгласието на майка си М.И.С. по
150000 лв., които суми съставляват обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на техния съпруг и баща М. А. С.., която е настъпила на 02.02.2018 г, вследствие
на ПТП станало на **.**.****г. и предизвикано по непредпазливост от Ф.С.Г.
при управлавлението на МПС марка „М.“, модел *****, peг. № ** **** **,
който към онзи момент е бил застрахован при ответника със застрахователна
полица № **/**/***********/**.**.**** г,
ОСЪЖДА
ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати ДТ по делото в размер на 22 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на М.И.С., ЕГН **********,*** за разликата над сумата от 100000 лв. до
предявения размер от 150 000 лв.
Едната
жалба е подадена от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С. и с нея постановеното решение
се обжалва в частта осъждащо дружеството да плати обезщетения за неимуществени
вреди на четиримата ищци и съответната част от разноските.
В
тази жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението , иска се неговата отмяна и постановяване на друго отхвърлящо
исковете.
Другата
жалба изхожда от М.И.С., ЕГН ********** и с нея се обжалва решението в
частта отхвърляща предявения от нея иск
за разликата между претендираните 150 000 лв.и присъдените 100 000 лв.
В
жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска в пълния
му размер.
От страна на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ********* е подадена и жалба против постановеното на 24.07.2019
г. решение по чл. 248 от ГПК в частта, с което е изменено постановеното на
03.06.2019 г. решение в частта за разноските като се осъжда ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
**** да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***
деловодни разноски по компенсация в размер на 3492,50лв., на Л.М.С. и на Я.М.С.
действащи чрез тяхната майка и законен представител М.И.С., ЕГН **********
деловодни разноски по съразмерност в размер на по 5450 лв. за всяка една от тях
и в полза на Т.М.С. действаща лично и
със съгласието на майка си М.И.С., ЕГН ********** разноски по съразмерност в
размер на 5450 лв.
Всяка от
насрещните страни изразява становище за неоснователност на жалбите изходящи от
другата.
Третото лице
помагач
на ответника Ф.С.Г., ЕГН ********** не е изразил становище по жалбите
Съдът след като
се запозна с атакуваното съдебни актове и събрания доказателствен материал
намери за установено следното:
На 12.09.2018 г. в П.я окръжен съд са постъпила четири на брой искови
молби изходящи от М.И.С., ЕГН **********,*** , Л. М.С.
действаща чрез законния си представител М.И.С., Я.М.С. действаща чрез законния
си представител М.И.С. и Т.М.С., действаща
чрез законния си представител М.И.С.. Всички те са били насочени против ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК ********* гр. С..
Първоначално
по всяка от исковите молби са били образувани отделни дела с №№ 263/2018 г.
264, 265 и 266 по описа на Пз ОС за 2018 г. По три от делата с по – голям номер
съответно на 17.09.2018 г. са постановени определения за присъединяването им
към делото с най-малък номер, т.е. към т. дело № 263 по описа за 2018 г.
В обстоятелствената част и на четирите иска се излагат
едни и същи обстоятелства.
Така на първо место се сочи, че на на 13.10.2015
г., около 07, 45 ч. на главен път *-*,
МПС марка „М.“, модел *****, per. № ** **** **,
управлявано от Ф.С.Г. се движило зад велосипед управляван от М. А. С...При
преминаването си покрай велосипедиста поради движение с несъобразена скорост с
оглед конкретните пътни условия, водачът на товарния автомобил не успял да
намали или да спре, като в района на км.***+*** блъснал велосипедиста. От
сблъсъка тежко пострадал М. А. С...
За
пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица. Той станал
причина и за образуване на наказателно производство, което приключило със споразумение
по НОХД №493/2016 г. по описа на Пз РС. По същото водачът на МПС марка „М.“,
модел *****, per. № ** **** **- Ф.С.Г.
бил признат за виновен за процесното ПТП поради нарушаване разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДП.
Следствие на
произшествието М. С.. получил множество тежки травми по цялото тяло и бил
откаран от екип на Спешна медицинска помощ в „МБАЛ - П.“ АД. Там той бил приет
в Реанимационно отделение на болницата, в тежко общо състояние .
След множеството
проведени изследвания и прегледи се установило, че пострадалият имал
травматичен шок, политравма, контузия на главата, гръдния кош, корема, разкъсно-контузна
рана на челната област и отделяне на част от скалпа на главата, контузия на
белия дроб с двустранен хидро и пневмоторакс, счупване от 2-ро, 3-то, 4-то,
5-то, 6-то и 7-мо ребра вляво, счупване на 4-то и 5-то ребра вдясно, счупване
на 5-ти и 6-ти гръдни прешлени с
разместване на телата им и увреда на гръбначния мозък, спукване на далака, разкъсване
на капсулата на левия бъбрек и мезентериума на тънкото черво.
Били проведени
редица медицински процедури и хирургични интервенции за преодоляване на
описаните по- горе травми и подобряване на здравословното състояние на пациента
След някои от тях се сочи, че той дори временно изпаднал в кома.
Гърбначните
травми станали причина за извършване на 28.10.2015 г. на операция за „декомпресия“ на гръбначно-мозъчния канал, хемипамииектомия,
отстраняване на костен фрагмент притискащ гръбначния канал и е поставена
метална стабилизация на счупените 4 - ти и 5- ти гръдни прешлени. Настъпила
долна параплегия. След стабилизиране на състоянието С.. на 02.11.2015г. той бил
приведен в Неврохирургичното отделение на болницата във връзка с гръбначната
травма. В периода 02.11.2015г.-09.11.2015г. провел терапия по повод счупването
на телата на 4 - ти и 5 - ти гръден прешлен.
След проведеното
лечение се сочи, че здравословното състояние на пострадалия се свързвало с наличие
на силно изразен вертебрален синдром с „Г.“, изкривяване на гръбнака с долна
параплегия и невъзможност за контрол на тазовите резервоари. Това наложило и
физиотерапия и рехабилитация в отделението по „Физиолечение и рехабилитация“.
Там болният постъпил на 10.11.2015 г. при условията на постелен режим,
невъзможна походка,пасивно положение в леглото, нарушен координационен синдром,
долна параплегия, оток и трофични
изменения-повече вляво и декубитална рана па сакралната област на таза.
В
резултат на претърпените травми С.. бил инвалидизиран и трайно обездвижен. Неочаквано,
на 02. 02. 2018 г. вследствие на дългото си залежаване и настъпилите възпалителни
процеси от получените увреждания той починал.
Съответно
се твърди, че ищците са съпруга и деца на починалото лице. Прави се изложение,
че всеки един от тях бил в топли и близки отношения с починалия основани на
привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. След смъртта
съпругата и децата изпаднали в тежка
скръб и не можели да преживеят загубата с оглед на това, че С.. бил стожерът на
семейството и всички разчитали и зависели от него. Той се е грижел,както за
общите потребности на домакинството,така и за потребностите на всеки един негов
член, помагайки им, както със съвети и разяснения, така и в материален аспект. Твърди
се, че след смъртта на баща им децата станали затворени и неконтактни,постоянно
плачели и се чувствали безпомощни. Постоянните въпроси за бащата пък от своя
страна връщали майка им към мъчителния спомен за случилото се.
С
оглед на изложеното до тук е направен извод, че виновният за произшествието
водач следва да отговаря за причинените от същото вреди по чл. 45 от ЗЗД.
Посочено е също така, че за управлявания от виновния водач
автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
отвеника по делото и той бил задължен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди .
В тази връзка се сочи, че на 29.03.2018г.ищците подали молби да ЗК „Л.И.“
АД. С тях те искали изплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени
от тях в резултат смъртта на М. С... До
подаване на исковите молби обаче нямало произнасяне по претенцията и не било
извършено плащане.
Това давало основание на всеки от ищците на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да поиска от съда осъждането на ЗК „Л.И.“ АД
да им плати обезщетение от по 150 000 лв. за претърпените от тях
неимуществени вреди вследствие смъртта на М. А. С.., ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на смъртта на М.
А. С.. 02.02.2018 г.
В
отговора си ответника не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с
виновния водач. Оспорва обаче наличието на причинна връзка между процесното ПТП
и смъртта на наследодателя на ищците. Сочи се съответно, че реално вината на
водача според данните от наказателното дело била за нанесени тежка телесна повреда, но
не и за смърт. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка се твърди, че гражданският
съд е обвързан от пределите на влязлата в сила присъда и не може да я
преразглежда, нито пък да установява престъпно обстоятелство освен в изрично
изброените случаи по ГПК. Сочи се, че такива тук не били налице, нито пък имало
искане за това. Правят се изводи, че с така предявените искове четиримата ищци
се домогвали чрез гражданския съд да установят наличието на извършено
престъпление от Г.,за каквото не му е му е повдигано алвенунеу, нито пък е бил признат
за виновен - по чл. 343, ал. 3, б „Б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
Посочено е, че
починалият водил две дела за обезщетение на причинените му неимуществени и
имуществени вреди във връзка с процесното ПТП и същите са репарирани .
Наред с това се
споменава, че от представени медицински документи било видно, че няма пряка
причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и смъртта на С... Тя настъпила
в резултат на развила се конлуираща пневмония на белите дробове, възникнала на
фона на тежко протичащ двустранен хроничен пиелонефрит с гноен пиелит и
некротични промени в каликсите на бъбреците, които заболявания нямат пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Твърди се и че
причина за настъпването на въпросните заболявания е продължителното залежаване
на починалия, а не процесното ПТП. Твърди се и че това се дължи на неспазване
от негова страна на лекарските предписания за активна рехабилитация и
раздвижване. Твърди се, че на починалия не е извършване постоянна физиотерапия
и рехабилитация и масажи,които са били необходими за предотвратяване на
продължителното му залежаване.
Оспорени са и
твърденията за възникнали неимуществени вреди, които да предполагат заплащане
на претендираните обезщетения. Твърди се, че същите не са съобразени и с
икономическата обстановка в страната.
Прави се и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия,
дължащо се на нарушения на ЗДП и ППЗДП, тъй като С.. не се е движил възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение и същевременно не е носил
светлоотразителна жилетка. Приносът на С.. за настъпване на ПТП-то е определен
на 50 %.
В
ДИМ от страна на ищците са оспорени доводите за липса на причинно следствена
връзка. В отговора и пък ответникът
поддържа изложените свои първоначални доводи.
Съдът
след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е
постановил и решението предмет на обжалване.
В него за безспорно е прието
това, че е
извършено ПТП от Ф.С.Г. и че следствие на същото наследодателят на ищците е
получил тежки увреждания на здравето. Посочено е и че
във връзка с постигнато по НОХД №493/2016г.по описа на ПзРС споразумение и чл.300
от ГПК то е задължително за гражданския съд разглеждащ последиците от деянието
относно неговото извършване, противоправността му и вината на дееца. На тази
база е направен извод, че Ф.Г. противоправно и виновно е извършил деяние осъществяващо
състава на престъпление по смисъла на чл.343 ал.3 б.“А“ във вр.с чл.343 ал.1
във вр.с чл.342 ал.1 от НК във вр.с чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП и чл.123 ал.1 и ал.2
б. „А“ и б. „ Б“ от ЗДП. Посочено е, че в случая няма пречка споменатата
задължителност да се взема предвид по конкретния казус, а вредоносният
резултат, за който се търси обезщетение /по-късната смърт на пострадалото от
ПТП-то лице/ и връзката на същата с произшествието да се установи в хода на самото
исково производство.
По отношение същите на база
СМЕ е споменато, че въпреки отдалечеността си от ПТП-то / 2 години
и 4 месеца/, смъртта на С.. е в пряка
причинна връзка с пътния инцидент.
Това,
отговорността на водача на МПС-то за същия и наличието на сключена застраховка
са дали основание да се направи извод, че предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника застраховател са налице.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът е посочил, че изхожда от разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, като съответно е приел за неоснователни възраженията за наличие
на съпричиняване.
Така
по отношение на трите деца е прието, че им се дължи обезщетение от по
150 000 лв. и дружеството е осъдено да заплати тази сума на всяко едно от
тях ведно със законната лихва от датата на смъртта на баща им.
По
отношение на майката е прието, че справедливия размер на обезщетението е 100 000
лв. и за тази сума дружеството е било осъдено.
За разликата между претендираните 150 000
лв. и присъдените 100 000 лв. искът пък е бил отхвърлен.
Недоволни
от решението са останали майката –ищец и застрахователят.
Първата
е обжалвала същото в частта, с която се отхвърля нейната искова претенция. В жалбата са изложени подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението с оглед
прилагане на принципа на чл. 52 от ЗЗД, а именно за справедливо определяне на обезщетението, като са
направени позовавания на това, че съдът не е взел предвид фактите и
обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението, свързано
с отношенията между страните, възраст, икономическа обстановка и т.н.
Застрахователят обжалва решението
в частта присъждаща обезщетения на всеки един от четиримата ищци.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Първите са свързани с това, че
съдът с оглед разпоредбите на чл. 300 от ГПК бил обвързан от присъдата, респ.
споразумението. В случая последното признавало вина на шофьора за причинена
тежка телсна повреда, но не и за смърт. В тази връзка се сочи, че Пз ОС с решението
си направил извод за наличие на престъпно обстоятелство, което не било
установено по надлежния ред.
Излагат се и доводи за липса на
причинна връзка между смъртта и ПТП-то, такива за съпричиняване, а и за
прекомерност на претендираното обезщетение с оглед принципа на справедливост
залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Застрахователя е подал и жалба
срещу постановеното от Пз ОС решение по чл. 248 от ЗЗД, с което е осъден да
заплати разноски на всеки един от ищците. В нея обжалването се свързва с
довода, че с оглед неоснователността на исковете разноски не следва да се
присъждат.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт служебно, а досежно неговата правилност
с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази
преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно),
когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен
състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен
състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано или не е постановено в
предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито
една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По отношение на
недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е
недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички
случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за
разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори. Не става реч и за произнасяне по непредявени
искове при условие, че разгледаните от първоинстанционния съд искови претенции са
такива с правно основание чл. 226 от КЗ и предмет на преценка са били факти и
обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението видно от
доказателствата по делото не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите
на ГПК не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Според ПАС не
може да се говори за недопустимост и поради това, че Пз ОС не е спрял делото
поради наличие на престъпно обстоятелство. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед ТР № 1/ 2019
г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост и то
на въззивното решение може да се говори ако са били налице предпоставките за
спиране по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК и спирането не е извършено. В случая решението
е първоинстанционно, а и данни за такива предпоставки липсват. Това от своя
страна е достатъчно да се достигне до заключение за допустимост на обжалвания
съдебен акт.
Реално такава би
могла да е налице по отношение на постановения въззивен акт с оглед на факта,
че и въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да спре делото. За ПАС
обаче ОСНОВАНИЕ ЗА СПИРАНЕ в хипотезата на чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК ще е
налице ако даденото престъпно обстоятелство ПРЯКО влияе върху изхода на
съответния граждански спор, елемент от ФС и подлежи на установяване единствено
в самостоятелно наказателно производство, т.е. установяването му в гражданското
е невъзможно. В случая отговорността по
чл. 45 от ЗЗД, респ. 226 от КЗ/отм./ е обусловена от наличието на противоправно
поведение, а не от това дали същото е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Това сочи, че не е налице
пречка въпросите от значение за ангажиране отговорността по чл. 45 от ЗЗД да се
установят в рамките на самото гражданско производство. От друга страна по
процесния казус въпросът за противоправното поведение на водача на МПС-то вече е
установен. Това е така по причина, че същото се свързва с извършване на действия
по управление на МПС в нарушение на ЗДП. По този въпрос е налице сключено споразумение
по НОХД
№493/2016г.по описа на ПзРС. То съгласно чл. 383 от НПК има последица на влязла
в сила присъда и съответно съобразно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския
съд. В случая за ПАС е без значение обстоятелството, че със споразумението
водачът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343 ал.1 във вр.с
чл.342 ал.1 от НК и че не е налице
влязла в сила присъда за достигането до
извод, че следствие на установеното виновно противоправно поведение по-късно е
настъпила и друга вреда. Това е така, защото за ПАС вредата подлежи на
самостоятелно установяване и е извън обхвата на чл. 300 от ГПК.
Казаното сочи,
че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по
същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При
извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбите съображения
за неправилност на съдебното решение.
Те в жалбата на
застрахователя са свързани с липсата на предпоставки за ангажиране отговорността
му поради липса на такива и по отношение на застрахованото лице. Твърди се, че
ако все пак се достигне да извод за наличие на основание да се ангажира отговорността
му то присъдените и претендирани обезщетения не са съобразени с принципите на
определянето им в чл. 52 от ЗЗД. Твърди се и наличието на съпричиняване.
В жалбата на
ищцата М.С. пък се твърди, че са нарушени принципите на чл. 52 от ЗЗД и присъденото
обезщетение не е справедливо.
Съдът е сезиран с
искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Анализът й води
до извод, че основателността на исковите претенции от една страна е обусловена
от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска
отговорност” между извършителя на деликта и ответното застрахователно
дружество.
По силата на
такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 и 2 от КЗ /отм./
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане.
Това води до
извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на сключен
договор гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност
на застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното
увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена
последица от увреждането.
По конкретното
дело във връзка със задължаването на застрахователя да представи сключен във
формата на застрахователна полица (чл. 184, ал.1, изр.1 от КЗ) договор за застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите във връзка с управлението на МПС марка
„М.“, модел *****, peг. № ** **** ** е заявено, че не се оспорва сключването
на такъв. В тази връзка това обстоятелство с доклада по делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване. За безспорно е прието и
обстоятелството, че водачът е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 257,
ал.2 от КЗ.
От приложеното НОХД № 493 /2016 г.
на Пз РС се устновява, че Ф.С.Г. е признат за виновен, че на 13.10.2015 г. на
главен път *-*, км.*+* посока П.-П. при управление на МПС марка
„М.“, модел *****, per. № ** **** ** с
прикачено полуремарке К. *, рег. № ****** ** е нарушил правилата за движение по
пътищата-чл. 20, ал.1 и ал.2 ЗДП, чл. 123, ал.1 и 2, буква А и Б от ЗДП и по непредпазливост е причинил тежка телесна
повреда на М. А. С.. изразяваща се в
загуба на слезка и счупване на телата на Тх5 и Тх6 довело до притискане на гръбначния
мозък и параплегия/невъзможност за движение на долните крайници/, с което е
извършил престъпление по чл.343 ал.3 б.“А“ във вр.с чл.343 ал.1 във вр.с чл.342
ал.1 от НК във вр.с чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП и чл.123 ал.1 и ал.2 б. „А“ и б. „ Б“
от ЗДП.
Това съпоставено
с разпоредбата на чл. 300 от ГПК и факта, че споразумението има последиците на
влязла в сила присъда сочи, че същото е
задължително за ПАС по въпросите дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Казаното налага заключение, че въпросът
с виновното противопрвано поведение на Ф.С.Г. свързано с нарушаване на
правилата за движение и допускането на тежки телесни повреди на другиго е задължителен
не подлежи на преразглеждане.
Интересното в
случая е, че нарушаването на правилата за движение довело до тежка телесна повреда се свързва с
по- късното причиняване на смърт на пострадалото лице М. А. С...
Именно в тази връзка както се спомена и по- горе защитната теза на застрахователното
дружество се базира на твърдението, че нарушаването на правилата за движение
довело до допускането на смърт е престъпление, подлежи на установяване по реда
на НПК, респ. при невъзможност по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК.
Възникването
на деликтната отговорност с оглед споменатото по- горе предполага наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който да е пряка и непосредствена
последица от увреждането. Законодателят не обвръзва тази противоправност с
извършването на престъпление, т.е. от гражданскоправна гледна точка е
достатъчно да е налице виновно поведение в нарушение на императивна правна
норма, което да е причинило вреди другиму.
В случая отговорността
на водача Ф.С.Г. във връзка с причиненото от него ПТП е обусловена от
извършените от него действия по управление на МПС в нарушение на определените в
ЗДП правила за движение по пътищата. За възникване на неговата отговорност по
чл. 45 от ЗЗД това му деяние е достатъчно, т.е. не е необходимо същото да
съставлява установено по определения за това ред престъпление или не.
В тази връзка
съдът счита, че въпросите с виновното противопрвано поведение на Ф.С.Г. са
установени и отговор следва да се даде единствено на това дали смъртта на
пострадалото от поведението на Г. лице е пряка и непосредствена последица от
същото с оглед текста на чл. 51, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка следва да се посочи
, че съгласно ППВС № 7/59 г. отговорността за непозволено увреждане се поражда
при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като същата
следва да бъде доказана във всеки конкретен случай
При даване
отговор на въпроса дали в случая такава е налице следва да се има предвид, че безспорно
пряка и непосредствена последица от деянието е причиняването на М. С.. на две
тежки телесни повреди. Едната от тях е свързана с отстраняване на слезката, а
другата с настъпване на параплегия-/невъзможност
за движение на долните крайници/ поради увреждане на 5 и 6 гръбначни прешлени и
притискане на гръбначния мозък. Това от своя страна изисква даване отговор на
въпроса дали тези травми е възможно да доведат до настъпилата в един по- късен момент
смърт на С...
Даването
на отрицателен отговор на този въпрос по отношение на отстраняването на
слезката е възможно и без притежанието на специални знания с оглед на факта, че
от обучението по анатомия на човека още в средното училище на всеки е известно,
че слезката не е жизненоважен орган и човек може да
живее и без далак.
За наличието или липсата на връзка
между втората тежка телесна повреда и настъпилата смърт обаче съдът не може да
не използва специални знания. По тази причина по делото са назначени единична и
тройна медицински експертизи.
Цялостният
анализ на същите води до един единствен извод, а именно, че настъпилата
праплегия е в пряка причинна връзка с развилите се в последствие здравословни
усложнения в организма на починалият. От
заключенията на единичната и тройната медицински експертизи е безспорно, че поради
парализата и залежаването
пострадалият е получил гнойни декубитални
рани и обща гнойновъзпалителна реакция на белите дробове и бъбреците причиняваща
полиорганна недостатъчност. Парализата също така е довела до невъзможност за микция
и дефекация и е причина тазовите резервоари да не могат да работят. Това от
своя страна пък според експертите на 99 % завършва с уросепсис и смърт.
Интересното в
случая е, че единичната експертиза сочи като първопричина за смъртта
настъпилата дихателна недостатъчност, дължаща се на възпалителен процес на
белите дробове-конфулираща бронхопневмония,възникнала на фона на тежко протичащ
двустранен хроничен пеилонефрит с гноен пиелит и некротични промени в каликсите
на бъбреците,причинила нарушаване на дишането и сърдечния ритъм и спиране на
сърцето.
Тройната
експертиза от своя страна свързва настъпилата смърт с уросепсис, който е довел
до спомената дихателна недостатъчност и възпалителен процес в белите дробове.
Това обаче е без
значение по простата причина и че двете
експертизи достигат до един и същ извод, а именно, че до уросепсиса и
дихателната недостатъчност не би се достигнало ако следствие на ПТП-то не бе станало
увреждането на гръбнака довело до параплегия. Това дава основание на експертите
да говорят и че смъртта е пряка и непосредствена последица от същото.
Съдът в случая
напълно споделя това тяхно становище. Реално за причинна връзка между деяние и вредоносен
резултат следва да се говори ако се установи, че вредата не би настъпила ако не
бе извършено деянието. В случая такова установяване е безспорно по причина, че
от заключенията на експертите става несъмнено ясно, че парализата е причина
болният да се залежи, да е налице
невъзможност за работа на тазовите резервоари, да се появата гнойни процеси в
бъбреците, белите дробове и да настъпи в последствие полиорганна
недостатъчност. В случая за ПАС е без значение, че формалната причина за
смъртта е т.н. уросепсис при условие, че до него не би се достигнало ако не бе
катастрофата, увреждането на гръбнака, парализата и настъпилите следствие на
същата здравословни усложнения описани по- горе. Без значение и обстоятелството,
че в представения с исковата молба съдебно медицински акт за оглед и аутопсия
на труп се говори за косвена причинно-следствена връзка между заболяванията на
починалия довели до смъртта му и ПТП-то най-малко по причина, че тази
констатация е опровергана от приетите по делото единична и тройна медицински
експертизи. От друга страна в самият
документ са направени напълно идентични констатации за здравословното състояние
на починалия с тези по експертизите, като при това е посочено, че то е такова
следствие на продължителното залежаване, т.е. касае за различна интерпретация
на понятието причинно-следсвена връзка, а не за констатацията, че смъртта не е
обусловена от настъпилите от катастрофата увреждания. Изводът за причинно
следствена връзка идва и от факта, че според експертите здравето на починалият
е било такова, че до споменатите здравословни усложнения не би се достигнало
ако не бе парализата на долните крайници причине4на от ПТП-то.
Изложеното съобразено с приетото в ППВС № 4/61
г., ППВС № 5/1969 г. и ТР №1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС сочи, че ищците в случая,
които са съпруга и деца на починалия имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на
база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на
увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние
на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При
преценка начина на отразяване върху духовното и психично състояние на увредения
в случаите на смърт на негов близък същата следва да се извърши и като се вземе
предвид възрастта на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има
предвид не само наличието й от правна гледна точка, но и действителните
отношения между починалия и родственика
претендиращ увреждане. Те от своя страна за ПАС подлежат на преценка на база
данните за начина, по който същите са контактували помежду си и респективно
реакциите, които членовете на семейството са имали при моменти на трудност в
живота на някои от тях.
В процесния случай се претендира заплащане на
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруг и баща.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 3 от СК всяко лице има право на брак и създаване на
семейство.
Първопричина за създаването на
всяко едно семейство е любовта между мъжа и жената. Тя се развива и укрепва
през годините и наред с чувства на обич се появяват и и такива на приятелство,
привързаност, близост и уважение. С годините при нормално развитие на
отношенията връзката между мъжа и
жената, респ. съпруга и съпругата става толкоз неизменна и обичайна, че всеки
един чувства другия като част от себе си. Отношенията в семейството предполагат
взаимопомощ, уважение и подкрепа.
Нормалното развитие на всяко едно
семейство е свързано и с появата на децата.
Връзката между дете и родител
започва от момента на раждането и с всяка изминала година до пълнолетието
същата се заздравява и задълбочава по простата причина, че имено родителите са
тези които осигуряват физически и материални грижи за децата си, участват при
формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Децата от виждат в
своя родител опора и човек, на който могат да се опрат във всеки един момент от
живота си и да потърсят помощ и морална подкрепа .
Прекъсването на така изградените отношения
на любов, обич , уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и
икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство,
при който семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при които
прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му. Нарушаване
на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек и състоянието на
празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той няма да е до теб, няма
да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да получаваш бащина или съпружеска
подкрепа.
По конкретното дело от
показанията на разпитаните свидетели се установя имено наличието на изградени
отношение на близост в семейството, т.е на такава между ищците и починалият.
Свиделката И. говори за сплотеност на семейството, неразделност на същото,
изградени силна връзка между всеки един от членовете му. Свидетелят С. основно
разкрива отношенията в семейството след произшествието и начина на полагане на
грижи. Те обаче са още едно доказателства за изградена силна връзка при
условие, че след тежкия инцидент и парализата починалият е бил постоянно обгрижван
и не е бил изоставен на произвола на съдбата.
От показанията на свидетелите не
се установява между членовете на семейството на починалия да е имало изградени
връзки с различна степен на близост, което да налага извод, че всеки един от
тях е претъпял болки и страдания подлежащи на обезщетение в различни размери,
т.е. ще следва да се присъди обезщетение в един и същ размер на всеки от
тримата ищци.
Досежно размера му ПАС намира за
нужно да посочи, че животът е най-висше
благо и е безценен. По тази причина на пръв поглед би следвало да се направи
извод, че той винаги следва да се
компенсира в максимални размери. Това обаче е невъзможно по причина, че обезщетението съобразно чл. 52 от ЗЗД
следва да е справедливо. Тази справедливост логично предполага, че същото освен
от изградената степен на близост е обусловено от икономическите условия в
страната, в която живеят увредените лица, а и начина на настъпване на самата
смърт. Последното за ПАС е от значение по причина, че човешките изживявания са
един при внезапност на загубата и други в случаите, при които кончината на
даден човек е била очаквана, т.е. живите роднини са били подготвени психически за
настъпването й. В случая видно от заключенията на приетите по делото експертизи
е видно , че сме изправени пред ситуация от последния тип. Починалият С.. е бил
на легло около три години и първоначалната травма и последвалите усложнения на
здравето следствие на същата от медицинска гледна точка са били очаквани и
неизбежни.
Така ПАС
съобразявайки се с всичко това и икономическата обстановка в страната счита, че
нормалният размер на обезщетението дължимо на ищците от извършителя на деликта
би следвало да бъде по 80 000 лв. , като тази сума с оглед разпоредбите на чл.
223 и чл. 226 от КЗ/отм./ всеки от тях може да
търси и от неговия застраховател т.е. от ответника по настоящия правен
спор.
Отговорът на
въпроса дали ответникът ще заплати определеното по- горе обезщетение е
обусловен и от това е или не е налице съпричиняване при условие, че чл. 51, ал.2
от ЗЗД свързва наличие на такова с възможността обезщетението да бъде намалено.
В случая се твърди, че починалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат към момента на настъпване на катастрофата.
В тази
връзка следва да се посочи, че правилата за движение на велосипедисти са
уредени в чл. 79-82 от ЗДП. В тях липсва забрана такива да се движат по
пътищата на страната извън населените места. Въведено е обаче изискване в тези
случаи да се ползва светлоотразителна
жилетка и велосипедистът да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение - чл. 80 от ЗДП.
В случая по делото
липсват данни починалият да се е движел със светлоотразителна жилетка. Това
обаче без значение за настъпване на самото ПТП при условие, че в приетата по
делото експертиза не се говори за липса на видимост и за това, че същата е
станала причина за произшествието.
От експертизата става
ясно и че колоездачът се е движел близо до дясната граница на пътното платно,
т.е. от негова страна правилата за движение не са нарушени.
Изложеното от своя
страна изключва съпричиняването.
С оглед на това застрахователното дружество дължи на всеки
един от ищците обезщетение от по 80 000 лв.
Не точно в този смисъл е решенвието на Пз ОС. По тази
причина същото следва да се потвърди в частта си присъждаща на всеки от ищците
обезщетение по 80 000 лв. и в частта отхвърляща исковата претенция на
ищцата М.И.С.
за разликата между претендираните 150 000 лв. и присъдените от Пз ОС
100 000 лв.
Съответно
същото следва да се отмени в осъдителната му част за разликата между
присъдените на М.И.С. от Пз ОС 100 000 лв.и дължимите й се 80 000 лв.
и за разликата между присъдените на останалите трима ищци по 150 000 лв. и
дължимите им се по 80 000 лв.
Горните
изводи на ПАС налагат да се променят и направените от Пз ОС изводи за
разноските.
С него застрахователят е осъден да заплати ДТ
в размер на 22 000 лв. С оглед уважената част от исковете обаче се дължи
сумата от 12 800 лв., т.е. решението следва да се отмени за сумата от
9 200 лв.
С
решение по чл. 248 от ГПК първоначалният първонистанционен акт е бил изменен
допълнен досежно дължимите на страните разноски. Било е постановено осъждането
на застрахователя да заплати на ищците разноски за адвокат. Тези на М.И.С., са определени
в размер на 3492,50лв., а на Л.М.С. , Я.М.С. и
Т.М.С. са присъдени такива в пълен размер от по 5450 лв. На същите обаче
с оглед уважената част от иска се дължат разноски по съразмерност от по
2 906 лв. Така решението по чл. 248 от ГПК следва да се отмени по
отношение на М.С. за сумата от 585, 83 лв., а по отношение на останалите три
ищци за по 2 544 лв.
За
производството пред Пз ОС следва да се присъдят и разноски по съразмерност на
застрахователя.
Направените от
него такива за в размер на 1990 лв. По съразмерност му се дължат 928, 67 лв. и
за тази сума ищците следва да бъдат осъдени да му е заплатят.
Съответно по
отношение разноските за въззиввоно производство на М.И. С.., Л.М.С., Я.М.С. и
Т.М.С. се дължат по съразмерност такива за адвокат в размер на по 2 906
лв.
На застрахователят
съответно му се дължат от М.И. С.., Л.М.С.,
Я.М.С. и Т.М.С. разноски по
съразмерност в размер на 5 140, 80 лв.
Водим от това
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
от П. окръжен съд по т. дело № 263/2018 г. решение в частта, с която се ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *********, **** да заплати ведно със законната лихва от 02.02.2018г. до
окончателното изплащане на М.И.С., ЕГН **********,***, Л. М.С., Я.М.С.
действащи чрез законния си представител М.И.С. и Т.М.С., действаща лично и със съгласието на майка си М.И.С. по
80 000 лв., които суми съставляват обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техния съпруг и баща М. А. С.., която е настъпила на 02.02.2018 г,
вследствие на ПТП станало на **.**.****г. и предизвикано по непредпазливост от Ф.С.Г.
управлявал МПС марка „М.“, модел *****, peг. № ** **** **,
който към онзи момент е бил застрахован при ответника със застрахователна
полица № **/**/***********/**.**.**** г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното
от П. окръжен съд по т. дело № 263/2018 г. решение в частта, с която се
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.С., ЕГН **********,*** за разликата над присъдената
от Пз ОС сума от 100 000 лв. до предявения размер от 150000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното
от П. окръжен съд по т. дело № 263/2018 г. решение в частта, с която се ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *********, **** да заплати ведно със законната лихва от 02.02.2018г. до
окончателното изплащане на М.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 20 000 лв.
равняващи се на разликата между присъдените от Пз ОС 100 000 лв. и
дължимите й се 80 000 лв. и представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейния съпруг М. А. С.., както и в частите, с които се ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *********, **** да заплати ведно със законната лихва от 02.02.2018г. до
окончателното изплащане на Л. М.С., Я.М.С. действащи чрез законния си
представител М.И.С. и Т.М.С., действаща
лично и със съгласието на майка си М.И.С. по 70 000 лв. равняващи
се на разликата между присъдените от Пз ОС 150 000 лв. и дължимите според
ПАС по 80 000 лв., които суми представляват обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния баща М. А. С.., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.И.С., ЕГН **********,*** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** иск по
чл. 226 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния съпруг М. А. С.., която е настъпила на 02.02.2018 г,
вследствие на ПТП станало на **.**.****г. и предизвикано по непредпазливост от Ф.С.Г.
управлявал МПС марка „М.“, модел *****, peг. № ** **** **,
който към онзи момент е бил застрахован при ответника със застрахователна
полица № **/**/***********/**.**.**** г. са сумата от
20 000 лв. равняващи се на разликата между присъдените от Пз ОС
100 000 лв. и дължимите й се 80 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л. М.С., Я.М.С., двете действащи чрез законния си представител М.И.С.
и Т.М.С., действаща лично и със
съгласието на майка си М.И.С. против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** искове
по чл. 226 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на техния баща М. А. С.., която е настъпила на 02.02.2018 г, вследствие
на ПТП станало на **.**.****г. и предизвикано по непредпазливост от Ф.С.Г.
управлявал МПС марка „М.“, модел *****, peг. №** **** **,
който към онзи момент е бил застрахован при ответника със застрахователна
полица № **/**/***********/**.**.**** г. са сумата от
по 70 000 лв. равняващи се на разликата между присъдените от Пз ОС по
150 000 лв. и дължимите им се по 80 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното от
П. окръжен съд по т. дело № 263/2018 г. решение в частта, с която се ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *********, гр. С. да заплати ДТ в
размер на 22 000 лв. за сумата от
9 200 лв., като в останалата част от 12 800 лв. същото се ПОТВЪРЖДАВА.
ОТМЕНЯ постановеното от П. окръжен
съд по т. дело № 263/2018 г. на 24.07.2019 г. решение по чл. 248 от ГПК в частта , с която се осъжда ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
**** да заплатят на М.И.С., ЕГН **********,***
разноски в размер на 585, 83 лв., на Л.М.С.,
Я.М.С. действащи чрез тяхната майка и законен представител М.И.С. и на Т.М.С.
действаща лично и със съгласието на майка си М.И.С. разноски в размер на по 2 544
лв. за всяка една от тях, като в останалата си част решението се ПОТВЪРЖДАВА.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********,***, Л.М.С., Я.М.С. действащи чрез тяхната майка и законен
представител М.И.С. и на Т.М.С. действаща лично и със съгласието на майка си М.И.С.
да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** разноски по съразмерност за
първоинстанционното производство в общ размер от 928, 67 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
**** да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***,
Л.М.С., Я.М.С. действащи чрез тяхната
майка и законен представител М.И.С. и на Т.М.С. действаща лично и със
съгласието на майка си М.И.С. разноски по съразмерност за въззивното
производство от по 2 906 лв.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********,***, Л.М.С., Я.М.С. действащи чрез тяхната майка и законен
представител М.И.С. и на Т.М.С. действаща лично и със съгласието на майка си М.И.С.
да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, **** разноски по съразмерност за
въззивното производство в общ размер от 5 140, 80 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.