№ 148
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20201001002302 по описа за 2020 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба /след направеното уточнение/:
- от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/, , представлявана от
синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. против решение № 444/05.03.2020 г. по т.д.№
1601/2017 г. по описа на СГС, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете по
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.44 ЗЗД,вр.чл.59, ал.2 ЗБН, и
-от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „КТБ“ АД/н/ по
исковете с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН и чл.59, ал.5 ЗБН срещу „БКС –
Запад“ АД, ЕИК-********* и със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Илинден“, ул.“Иван Хаджиенев“, 33, и е осъдена „КТБ“ АД/н/ да
заплати по сметка на СГС, на осн. Чл.59, ал.7 и чл.57, ал.6 ЗБН сумата от
53131.86 лева държавна такса по исковете.
С обжалваното решение № 444 от 05.03.2020г. по т.д. 1601/2017 на
СГС, VI-23 състав са отхвърлени предявените от синщициге на КТБ АД /н./
искове по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 44 от ЗЗД и чл. 59, ал. 2 от ЗБН,
евентуално чл. 59, ал. 3 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване
1
на нипдожнл, евентуално недействителни по отношение на кредиторите на
КТБ АД /н./, извършени от „БКС-Запад” АД прихващания обективирани в
следните изявления:
- Изявление за прихващане с вх. № 10418/31.30.2014г. за суми от 253 500
щатски долара и 15 773.20 щатски долара;
- Изявление за прихващане с вх. № 10416/31.10.2014г. за суми от 75
186.56 лева и 5 916.18 лева;
-Изявление за прихващане с вх. № 10518/03.11.2014г. за сума от 220 000
евро;
-Изявление за прихващане № 10587/03.11.2014г. за суми от 500.54 лева и
97.00 лева, 18 397.68 щатски долара и 622.68 щатски долара, 131 436.00 евро
и 9 888.46 евро.
Подържа се,че обжалваното решение е неправилно и
незаносъобразно.Подържа се,че анализът на разпоредбата на чл.59,ал.2 от
ЗБН обосновава извода, че прихващане срещу банкова институция, на която
е отнет лиценза за осъществяване на банкова дейност би могло да бъде
извършено валидно единствено след датата на откриване на производство по
несъстоятелност спрямо банката, предвид необходимостта същото да бъде
отправено до синдика като условие за неговата действителност,поради което
изявления за прихващане, отправени до банката до датата на назначаване на
синдик, не могат да породят валидно правно действие, тъй като същите не са
отправени до компетентния за приемането им орган.Подържа се,че
изискването за форма е относимо и за прихващания, извършени в периода на
особен надзор в Банката,поради което предвиденото изискване за форма се
отнася и за прихващанията, адресирани до квесторите, каквото е
процесното.Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 59. ал. 3 ЗБН се
отнася за всички прихващания, извършени с вземания и задължения преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на
Банката. В случай, че се приеме обратното посочената правна норма не би
имала приложение. Ако се отнася единствено за прихващания, извършени
след решението за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“
АД, то законовата презумпция за знание би била ненужна, тъй като след
решението за откриване на производството по несъстоятелност няма
съмнение, че всяко лице знае за настъпилата неплатежоспособност.Подържа
2
се,че в настоящия случай наличието на знание у прихващащия кредитор е
доказано с представените решения на УС на БНБ за поставяне на банката под
специален надзор за срок от 3 месеца.Прихващането,според жалбоподателя,
може да бъде обявено за недействително по отношение на кредитори те на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
преди дата та на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
но към момента на придо биване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.Алинея четвърта на чл.59 ЗБН съдържа
презумпция, съгласно която се приема, че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след
датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал.2 от
ЗКИ.По делото няма спор за датата на отправяне на изявленията за
прихващане и че те са с дата от преди датата решението от 22.04.2015г. по
търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд за
откриване на производство по несъстоятелност на КТБ АД. Изявлението за
прихващане е валидна правна сделка, осъществена при наличие на
предпоставките на материалния закон , поради което се приема, че
погасителният й ефект е настъпил на датата на получаване на самите
изявления на кредитора с активно вземане.В настоящия случай, решението на
УС на БНБ от 06.11.2014 г. е вписано в ТР по партидата на банката на
07.11.2014година, т.е. след датата на придобиване на вземанията на
ответника, въз основа на които е направил изявленията за прихващане. Тези
обстоятелства водят до извод, че не е налице основание презумпцията по
чл.59, ал.4 от ЗБН да намери приложение.Поради това се подържа,че
тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН от първоинатснционния съд
е незаконосъобразно.
По отношение на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН се подържа,че в случая
следва да намери разпоредбата в настоящата й редакция. Тази редакция
следва да се приложи с оглед обстоятелството, че иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН е
конститутивен иск. Правото на иск възниква за кредиторите на
несъстоятелността и синдика на банката, като техен процесуален субституент,
едва в момента на обявяване на „КТБ“ АД (н.) в несъстоятелност.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че
3
предвиденото в нея преобразуващо право възниква при наличие на следния
фактически състав: извършване на прихващане от кредитор на „КТБ“ АД (н)
след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на Банката под специален надзор при условията и по реда на
глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции,
включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата
предшества началната дата на неплатежоспособността.Извършване на
прихващането по смисъла на посочената норма е налице при настъпване на
неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона
преобразуващо право, е да се обяви за непротивопоставимо на останалите
кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на
прихващането по отношение на вземането на кредитора, който го е извършил
- с този ефект всъщност се изпълнява спрямо него задължението на Банката за
връщане на вложените в нея парични средства.Съдът следвало да приеме, че
изявленията за прихващане, направени от ответника са извършено след
началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето на
КТБ под специален надзор (съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ - обявено в Търговския регистър към Агенция по
вписванията по партидата на КТБ под № 20140623173928). Поради това,
извършените прихващания са с темпорален момент, който попада в
приложното поле на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с оглед на което разпоредбата следва да
бъде приложена и да се прогласи недействителността им спрямо кредиторите
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД.С оглед на
горното се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение
бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което бъдат
уважени предявени искове по чл. 59 от ЗБН.
От страна на ответника по жалбата "БКС Запад" АД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София - 1220, район „Илинден", ул. „Иван Хаджиенев" № 33 е постъпил
отговор,с който се оспорва подадената жалба.Подържа се,че обжалбваното
решение е правилно и законосъобразно.Подържа се,че по отношение на
предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД
и чл. 59, ал. 2 от ЗБН е налице трайна съдебна практика (напр. Определение
№ 154 от 29.03.2019г. по т.д. № 2517/2018г. на ВКС, ТК, I т.о Определение №
76 от 17.02.2020г. по т.д. № 1224/2019г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.). Според
4
трайно приетото разбиране, нотариалната заверка на подписа на
прихващащия е задължителна само за специфичния случай на извършено
прихващане във вече открито производство по несъстоятелност чрез
изявление за това адресирано до синдика на банката, като това следва от
самото систематично място на разпоредбата на чл. 59 ал. 2 в ЗБН - в главата
уреждаща запазването, управлението и попълването на масата на
несъстоятелността. Ето защо след като изявлението за прихващане
предхожда по дата самото откриване на производството по несъстоятелност
на КТБ АД, то за него не се отнася специалната форма по чл. 59 ал. 2 ЗБН. По
отношение на исковете с правно основание чл. 59, ал.З и чл. 59, ал.5 ЗБН се
подържа,че въззивната жалба в тази и част е неоснователна,поради това,че
съдът изключително подробно и аргументирано е изложил защо отхвърля
предявените искове с правно основание чл. 59, ал.З и чл. 59, ал.5 ЗБН. Иска се
обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените
по делото разноски
Третите лица помагачи Т. Н. А. и П. М. П. не са взели становище по
делото.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
„Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност,с която са предявени
искове против "БКС Запад" АД с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, вр.
чл. 44 от ЗЗД и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, евентуално чл. 59, ал. 3 от ЗБН,
евентуално чл. 59, ал. 5 от ЗБН.Подържа се в исковата молба,че с решение №
664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на
Софийски градски съд, VІ-4 състав е била обявена неплатежоспособността на
банката с начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014г., открито е
било производство по несъстоятелност, както и е била обявена
несъстоятелността на банката. От ответника, на когото банката – в
5
несъстоятелност е кредитор за изискуеми парични вземания по Договор за
банков кредит от 07.06.2006г., със седем допълнителни анекса, са били
извършени прихващания след сключени договори за цесия с лица с вземания
към банката, за които прехвърляния банката е била уведомена.
Прихващанията са извършени както следва с:
- Изявление за прихващане с вх. № 10418/31.30.2014г. за суми от 253 500
щатски долара и 15 773.20 щатски долара;
- Изявление за прихващане с вх. № 10416/31.10.2014г. за суми от 75
186.56 лева и 5 916.18 лева;
-Изявление за прихващане с вх. № 10518/03.11.2014г. за сума от 220 000
евро;
-Изявление за прихващане № 10587/03.11.2014г. за суми от 500.54 лева и
97.00 лева, 18 397.68 щатски долара и 622.68 щатски долара, 131 436.00 евро
и 9 888.46 евро.
Подържа се от ищеца,че изявленията за прихващане не са породили
правно действие и са нищожни, тъй като не са били направени в установената
форма – писмена форма с нотариална заверка на подписа (чл. 59, ал. 2 от
ЗБН). Подържа се и че са налице предпоставките за обявяване на
прихващанията за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Знанието за
неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014г. предвид
поставянето й под специален надзор на тази дата поради спиране на
плащанията, направено с Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ. В този
смисъл поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014г., поради
спирането на плащания към клиенти, е ноторно известен факт. Решението е
било обявено по партидата на банката в търговския регистър и отразено в
медиите. С Решение № 114 от 16.09.2014г. като аргумент за удължаване на
срока, за който банката е била поставена под специален надзор е било
посочено обстоятелството, че банката продължава да изпитва остър недостиг
на ликвидност за възстановяване на банковата дейност и е налице
невъзможност за изпълнение на задълженията към депозантите и другите
кредитори. Прихващането е и в деня, в който банката излиза с окончателно
решение, което е доказателство за наличието на знание от страна на
ответното дружество за неплатежоспособността.Подържа се,че
6
прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, поради това,че са извършени от кредитор на банката
след началната дата на неплатежоспособността, както и след датата на
поставяне на банката под специален надзор.Приложима е разпоредбата на чл.
59, ал. 5 от ЗБН при действащата редакция. Иска се да бъдат обявени за
нищожни прихващанията, евентуално да бъде постановено решение, с което
да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността посочените прихващания, като извършени при знание за
настъпилата неплатежоспособност, евентуално като извършени след
20.06.2014г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността на банката и
след поставянето й под специален надзор. Съгласно направеното уточнение в
хода на делото в съдебното заседание от 26.04.2018г., исковете за
нищожност на прихващанията поради липса на форма се водят от банката – в
несъстоятелност, чрез синдиците, а останалите искове - от синдиците на
банката – в несъстоятелност.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни като подържа,че
банката ищец не може да се позовава на нищожността щом е приела ефекта
на извършените прихващания с осчетоводяването им. Ответникът оспорва и
знанието си за неплатежоспособността при придобиване на
правата/задълженията по прихващанията.Подържа се,че специалният надзор
не може да се третира като доказателство за неплатежоспособност,още
повече, че лицензът е отнет пет месеца след поставянето на банката под
специален надзор. Законът не случайно обвързва знанието именно с
отнемането на лиценза на банката, а не с други обстоятелства, каквито са
например поставянето й под специален надзор. Ответникът възразява още,
че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в приложимата редакция преди изм.
ДВ бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г., изисква прихващанията да са
извършени от длъжника,а в случая процесните прихващания не са извършени
от банката, а от кредитор на банката.
Третите лица подпомагащи страни на ответника не са дали становище по
исковете.
За да постанови обжалваното решение съдъ е приел за установено
следното от фактическа страна:С решение № 664 от 22.04.2015г. по т.д. №
7549/2014г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав била обявена
7
неплатежоспособността на банката-ищец по делото с начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014г., открито било производство по
несъстоятелност, както и била обявена несъстоятелността на банката.С
решение № 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа
на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на
Софийски градски съд е било отменено единствено в частта относно
началната дата на неплатежоспособността, като е била определена друга
начална дата – 20.06.2014г. От въззивния съд е било прието, че това е най-
ранната дата, на която се установява неплатежоспособност на банката, тъй
като констатациите за финансово-икономическото състояние на банката
макар да са към 30.09.2014г., се потвърждават като такива и към 30.06.2014г.,
а след 20.06.2014г., когато банката е била поставена под особен надзор от
БНБ, банката не е извършвала дейност.По делото не се спори, че дружеството
– ответник по делото било длъжник на банката с изпълняеми парични
задължения по Договор за банков кредит от 07.06.2007г. и допълнително
сключени седем анекса. Последният Анекс № 7 е бил от 27.12.2013г. и с него
е било установено, че към датата на подписване на анекса непогасената и
дължима от кредитополучателя главница по кредита е била в размер на 1 452
377. 53 лева. Сумата е трябвало да бъде погасена на 12 поредни ежемесечни
погасителни вноски – 11 равни ежемесечни вноски от 121 030 лева, платими
на всяко пето число на месеца, считано от 05.01.2015г. до 05.11.2015г. и
последна дванадесета вноска в размер на 121 047. 53 лева, дължима на
05.12.2015г.Към 29.10.2014г. дружеството е имало задължения от поне 1 518
383 лева. Съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на
банката, към 31.10.2014г. са били дължими 1 452 377. 53 лева редовна
главница, 60 431. 81 лева просрочена лихва от 25.06.2014г. до 27.10.2014г., 1
200 . 63 лева текущи лихви върху редовна главница от 27.10.2014г. до
31.10.2014г. и 4 548. 08 лева неустойка върху просрочена лихва до
31.10.2014г.
По делото не било спорно и че И. М. И. имал наличност по банкови
сметки при банката - суми от 253 500 щатски долара и 15 773. 20 щатски
долара по Договор № 127880/18.12.2013г. , 75 186. 56 лева и 5 916. 18 лева по
Договор № 109558/19.06.2013г. за безсрочен депозит. Вземанията, с
начислени, но неосчетоводени по сметките лихви към 29.10.2014г., както и
след това, са били прехвърлени на ответника с договори за цесия от
8
30.10.2014г. и за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с
Изявление за прихващане с вх. № 10418/31.10.2014г. и Изявление за
прихващане с вх. № 10416/31.10.2014г. На същата дата с отделно
уведомление цедентът също е уведомил банката за прехвърлянията.
Т. Н. А. също имал наличност по банкова сметка 230 292,82 евро по
договор за откриване на банкова сметка.Вземанията, с начислени, но
неосчетоводени по сметките лихви били прехвърлени на ответника с договор
за цесия от 03.11.2014г.,за което банката била уведомена чрез квесторите с
Изявление за прихващане с вх. № 10518/03.11.2014г. На същата дата с
отделно уведомление цедентът също е уведомил банката за прехвърлянето.
П. М. П. имал наличност по банкови сметки при банката - суми от 500.
54 лева и 97 лева, 18 397. 68 долара и 622. 68 долара, 131 436 евро и 9 888. 46
евро по договори с банката. Вземанията, с начислени, но неосчетоводени по
сметките лихви към 02.11.2014г., както и след това, са били прехвърлени на
ответника с договори за цесия от 03.11.2014г. и за това „КТБ“ АД е била
уведомена чрез квесторите с Изявление за прихващане с вх. №
10587/03.11.2014г. На същата дата с отделно уведомление цедентът също е
уведомил банката за прехвърлянето.
Прехвърлените вземания били осчетоводени при „КТБ“ АД,което било
извършено съгласно одобрени решения на квесторите и в изпълнение на
заповед № З-2732/27.10.2014г.Осчетоводени били и прихващанията.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от правна страна
следното:
По отношение на исковете предявени от „КТБ“ АД – в несъстоятелност,
чрез синдиците с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр.
чл. 59, ал. 2 от ЗБН за обявяване за нищожни на процесните изявления за
прихващане поради липсата на нотариална заверка на подписа съдът приел,че
същите са неоснователни.Съдът приел,че по правило при общата уредба на
прихващането по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД изявлението за прихващане, като
едностранна правна сделка, е уредено като неформално. Разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от ЗБН относно прихващанията е специална-предвидената в нея
форма на изявленията е за действителност, но касае изявленията за
прихващане, направени до синдика/синдиците на банка. Изявление за
9
прихващане може да бъде правено преди и след откриване на производство
по несъстоятелност на банка, но от изричното посочване в разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от ЗБН, че изявлението се отправя от към синдика следва, че
изискването за форма е в хипотезата на вече открито производство и
назначени синдици, а не преди това.Дори това тълкуване да не бъде
споделено, по делото е безспорно, че изявленията за прихващане в случая,
макар направени в писмена форма, са били приети от квесторите и
прихващанията са били осчетоводени. Така действието на изявленията за
прихващане в конкретната направена форма не е било оспорвано и е налице
хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ – ищецът не може да се позове на
нищожността на прихващанията, ако от поведението му може да се заключи,
че действителността на изявленията за прихващане не е била оспорвана.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл.
59, ал. 3 от ЗБН ,с който синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност искат
процесните прихващания да бъдат обявени за недействителни по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът е придобил
вземанията и задълженията преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на
вземанията или задълженията е знаел, че е настъпила неплатежоспособност
на банката съдът е приел,че същият е неоснователен като недоказани.С
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН се дава възможност на синдиците да
поискат обявяването за недействителни на прихващания поради това, че
придобиването на вземането и задължението, с които кредитор е извършил
прихващане, е било, освен другото, при знание на настъпилата
неплатежоспособност. При приложимата към процесните прихващания
правна уредба в ЗБН (преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от
28.11.2014г.), хипотезата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН е била единствената относно
недействителността на прихващания, извършени от кредитор. Последиците на
прихващане в този случай могат да бъдат отменени поради
недобросъвестността на кредитора и поради това, че с прихващането, което
има за последица погасяване на вземане срещу банката, без реално
изпълнение на насрещно задължение, се нарушава установения ред на
удовлетворение на кредиторите в несъстоятелността. Разпоредбата е
идентична на тази по чл. 645, ал. 3 от ТЗ от общата търговска
несъстоятелност и е израз на идеята, че регламентацията на процедурите за
10
несъстоятелност на отделните видове търговци следва да почива на единен
подход и общи принципи, макар модифицирани с оглед особеностите на
производството по несъстоятелност на банките . Знанието на кредитора за
неплатежоспособността трябва да бъде установена при условията на пълно и
главно доказване и е в доказателствена тежест на ищцовата страна.Съдът е
приел,че необорима презумпция за знание, съгласно ЗБН, има единствено в
случая, когато вземането или задължението е придобито след датата на
вписване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ (чл. 59, ал. 4
от ЗБН). Решението, съгласно действалата към датата на отнемане на лиценза
на „КТБ“АД редакция на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, е за
задължително отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност поради
неплатежоспособност на две основания – банката не изпълнява повече от 7
работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с
финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква
изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време
(чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ) или собственият капитал на банката е отрицателна
величина (чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗКИ). Банковата несъстоятелност се основава
на обстоятелства, различни от общата търговска несъстоятелност.
Необоримата презумпция за знание на кредиторите е поради значението на
вписванията в търговския регистър (чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ), както и
възприетата с решението на Централната банка неплатежоспособност с
посочване на конкретните обстоятелства, които я обосновават, при
задължителното отнемане на лицензията и предприемането на действия за
откриване на производство по несъстоятелност.Съдът е приел,че за
релевантна по чл. 59, ал. 3 от ЗБН следва да се приеме не правната преценка
на кредитора относно платежоспособността на банката , а знанието на
кредитора за обуславящия неплатежоспособността факт. Знанието по чл. 59,
ал. 3 от ЗБН е за конкретните факти, обосновали отнемането на лиценза при
неплатежоспособност на банка. Според СГС по делото не е установено,че
към момента на извършване на прихващанията ответникът е знаел за
неплатежоспособността на банката.Съдът обстояно е разгледал действията на
БНБ във връзка със състоянието на банката като е приел,че към 30.10.2014г.,
и към 03.11.2014г., при липсата на оповестени окончателни финансови и
надзорни отчети на квесторите, за обществеността, включително за
11
ответника, не е имало сигурно знание за конкретното финансово-
икономическо състояние на „КТБ“ АД – че тя е била с отрицателен капитал,
неадекватен на поетите рискове от дейността й.Поради тази липса на
установена недобросъвестност на ответника по чл. 59, ал. 3 от ЗБН съдът е
отхвърлил иска. Съдът е приел,че е без значение какво е предполагал
ответникът относно финансово-икономическото състояние на банката,
съответно възможното отнемане на лиценза й и обявяването й в
несъстоятелност и как е преценил, е следва да защити интересите си като
кредитор по цедираните вземания. В този смисъл са без значение и
уговорките между страните по договорите за цесия. Релевантно е неговото
знание за конкретното финансово-икономическо състояние на банката,
съответно дали е бил недобросъвестен при придобиване на вземанията и
задълженията, предмет на извършените прихващания.Съдът се е позовал на
практика на ВКС по подобни казуси.
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН.Съдът е приел,че
исковете на синдиците на „КТБ“ АД - в несъстоятелност за обявяване
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
процесните прихващания при приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от
ЗБН, в редакцията след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.,
включваща в приложното поле на разпоредбата и извършени от кредитори
прихващания, са неоснователни.Прихващанията по делото били
осъществени с компенсаторни изявления на ответника от 31.10.2014г. и от
03.11.2014г., преди откриване на производството по несъстоятелност срещу
„КТБ“ АД. Цедираните вземания са били изискуеми, задълженията на
ответника по договорите за кредит с анексите са били изпълняеми и при
съществуването на вземанията и задълженията, които са били парични,
насрещни и безспорни, с достигане на компенсаторните изявления до
квесторите, представляващи банката по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗКИ,
прихващанията са породили действие от момента, в който са били налице
предпоставките за това. Самите цесии и прихващания са били и осчетоводени
при банката.И към 31.10.2014г., и към 03.11.2014г., разпоредбата на чл. 59,
ал. 5 от ЗБН, на която се позовава ищцовата страна обаче, е била в друга
редакция, а на разпоредбата в редакцията след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в
сила от 28.11.2014г., при приемането й не е било дадено обратно действие.
12
При действалата към 31.10.2014г., съответно 03.11.2014г., редакция на
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН за относително недействителни са могли
да бъдат обявени само прихващания, извършени от несъстоятелния длъжник,
каквито процесните прихващания не са и няма основание за уважаване на
предявените искове при прилагане на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в
редакцията преди изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от 28.11.2014г.
Съгласно тази редакция, недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, в която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това
кога са възникнали двете насрещни задължения.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е
обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
I.По жалбата от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/,
представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. против решение №
444/05.03.2020 г. по т.д.№ 1601/2017 г. по описа на СГС, в ЧАСТТА, с която
са отхвърлени исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.44 ЗЗД,вр.чл.59, ал.2 ЗБН
Подържа се,че анализът на разпоредбата на чл.59,ал.2 от ЗБН обосновава
извода, че прихващане срещу банкова институция, на която е отнет лиценза за
осъществяване на банкова дейност би могло да бъде извършено валидно
единствено след датата на откриване на производство по несъстоятелност
спрямо банката, предвид необходимостта същото да бъде отправено до
синдика като условие за неговата действителност,поради което изявления за
прихващане, отправени до банката до датата на назначаване на синдик, не
могат да породят валидно правно действие, тъй като същите не са отправени
до компетентния за приемането им орган.Подържа се,че изискването за
форма е относимо и за прихващания, извършени в периода на особен надзор в
Банката,поради което предвиденото изискване за форма се отнася и за
прихващанията, адресирани до квесторите, каквото е процесното.
Въззивния съд счита,че правилно и законосъобразно е решението в
обжалваната от „КТБ”-АД /н/ част, с която е отхвърлен иска с правно
13
основание чл.26,ал.2, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗБН. Според
тази законова разпоредба, изявлението за прихващане се отправя до синдика
и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
Съдържанието на нормата е ясно и недвусмислено - тя урежда формата на
изявленията за прихващане при открито производство по несъстоятелност.
Този извод се потвърждава и от посочения адресат до който следва да бъде
изпратено изявлението - синдика, който като орган на производството по
несъстоятелност се назначава с решение на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките след получаване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо банката - чл.26 ЗБН, и който на
основание чл.19 ЗБН приема изпълнението към банката след датата на
откриване на производство по несъстоятелност. И систематичното тълкуване
на нормата, във вр. с разпоредбата на ал.1, както и разделът от закона, в който
е включена - Раздел III „Попълване на масата на несъстоятелността”, сочат
все на горния извод – тази форма на изявленията за прихващане е форма за
действителност едва при открито производство по несъстоятелност.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че изискването за писмена
форма с нотариална заверка на подписа на кредитора е относимо и за
прихващания, извършени в периода на поставяне банката под специален
надзор, като същите следвало да бъдат адресирани до квесторите, назначени
от УС на БНБ. Това е форма за действителност на едностранното изявление
на кредитор за извършване на прихващане, неспазването на която влече
предвидените в чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД правни последици – нищожност на
едностранното волеизявление. Въпросът, който се поставя в настоящото
производство, е приложима ли е така установената форма за валидност на
изявлението за прихващане, направено преди спрямо банката да е открито
производство по несъстоятелност. В настоящия случай оспорваните
прихващания са извършени с изявления на ответника преди откриване на
производството по несъстоятелност на „КТБ”-АД с решение № 664 от
22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС. Затова изявленията
за прихващане са адресирани до квесторите на банката, съгласно нормите на
Закона за кредитните институции. Към момента на достигане на изявленията
за прихващане до банката не е съществувало задължение изявленията за
прихващане да бъдат в писмена форма с нотариална заверка на подписа, както
и задължение изявлението да е адресирано до синдика, тъй като откриването
14
на производство по несъстоятелност, респективно назначаването на синдици,
се е реализирало на по-късна дата (22.04.2015г.). Недопустимо е
разширително тълкуване на разпоредбите, въвеждащи изисквания за форма
на правните сделки. По изложените съображения исковете по чл.26, ал.2,
прелл. трето от ЗЗД, във вр. чл.59, ал.2 от ЗБН, правилно разгледани от съда
като главни, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, до какъвто
извод е достигнал и първоинстанционният съд. Затова жалбата на „КТБ”-АД
/н/ е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед отхвърлянето
на иска за нищожност на прихващанията, е сбъднато процесуалното условие
за разглеждане на предявените конститутивни искове за обявяване на
относителната недействителност на прихващанията в заявената поредност.
II.По жалбата от А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на
„КТБ“ АД/н/ по исковете с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН и чл.59, ал.5 ЗБН
срещу „БКС –Запад“ АД, ЕИК-********* и със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Илинден“, ул.“Иван Хаджиенев“, 33, и е
осъдена „КТБ“ АД/н/ да заплати по сметка на СГС, на осн. Чл.59, ал.7 и чл.57,
ал.6 ЗБН сумата от 53131.86 лева държавна такса по исковете.
По отношение на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН се подържа,че в случая
следва да намери разпоредбата в настоящата й редакция. Тази редакция
следва да се приложи с оглед обстоятелството, че иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН е
конститутивен иск. Правото на иск възниква за кредиторите на
несъстоятелността и синдика на банката, като техен процесуален субституент,
едва в момента на обявяване на „КТБ“ АД (н.) в несъстоятелност.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН налага извод, че
предвиденото в нея преобразуващо право възниква при наличие на следния
фактически състав: извършване на прихващане от кредитор на „КТБ“ АД (н)
след началната дата на неплатежоспособността или след датата на
поставянето на Банката под специален надзор при условията и по реда на
глава единадесета, раздел VIII от Закона за кредитните институции,
включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата
предшества началната дата на неплатежоспособността.Извършване на
прихващането по смисъла на посочената норма е налице при настъпване на
неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона
15
преобразуващо право, е да се обяви за непротивопоставимо на останалите
кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на
прихващането по отношение на вземането на кредитора, който го е извършил
- с този ефект всъщност се изпълнява спрямо него задължението на Банката за
връщане на вложените в нея парични средства.Съдът следвало да приеме, че
изявленията за прихващане, направени от ответника са извършено след
началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето на
КТБ под специален надзор (съгласно Решение № 73 от 20.06.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ - обявено в Търговския регистър към Агенция по
вписванията по партидата на КТБ под № 20140623173928). Поради това,
извършените прихващания са с темпорален момент, който попада в
приложното поле на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с оглед на което разпоредбата следва да
бъде приложена и да се прогласи недействителността им спрямо кредиторите
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД.С оглед на
горното се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение
бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което бъдат
уважени предявени искове по чл. 59 от ЗБН.
Виззивния съд счита,че становището на жалбоподателите посочено в
жалбата е неоснователно.С разпоредбите на чл.59 ЗБН законодателят е дал
специална уредба на действието, респективно недействителността на
прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност.
Нормата на чл.59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията
по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал.1 на
същата разпоредба, респ. по прогласяване недействителността на действията
по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал.3 и ал.5 на
същата разпоредба. Основен принцип в правото е, че новите
материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното
действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение, и то с изрична законова разпоредба - чл.14 ЗНА. Този
принцип на правна сигурност е производен на принципа на правовата държава
и принципа за закрила на законно придобити права, гарантирани от
Конституцията на Република България. В този смисъл са и мотивите на
Конституционния съд по решение №4 от 11.03.2014 г. по конституционно
дело №12/2013 г., с което е прието, че поначало законът действа занапред и се
прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след
16
влизането му в сила. Всеки нов граждански закон заварва и възникнали при
действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени, и в
тези случаи се поставя въпросът за т.нар. обратно действие на новия
граждански закон. Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за
границите на действие на законите във времето и по отношение на
правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон,
но ще бъдат решени при действието на новия закон. Когато на новия закон се
придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения,
които са "заварени", е налице несъщинско обратно действие или незабавно
действие на новия закон. За да действа новият граждански закон спрямо
възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо
законодателят изрично да им придаде обратна сила. Законодателят може по
изключение да придаде на новия граждански закон обратно действие, като
предвиди той да се прилага спрямо правно релевантни юридически факти,
които са настъпили преди влизането му в сила и по отношение на които са
настъпили окончателните правни последици, но новият закон ги преурежда
по начин да настъпят нови правни последици. Същинско обратно действие
новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече права или
погасени задължения. Конституционният съд се е произнесъл, че когато
новият закон преурежда вече настъпили правни последици от юридическите
факти, е налице хипотезата на обратно действие на закона. Безспорно между
страните е, че спорните прихващания, извършени от ответника с изявления,
достигнали до банката на 31.30.2014г. и 03.11.2014г. са осъществени
преди изменението на разпоредбата на чл.59 ЗБН с §9 от ЗИД на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр.98
от 28.11.2014 г. С разпоредбата на §12 от ПЗР на същия закон е предвидено
законът да влиза в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014 г. /. С §8 от
ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗБН, обн. ДВ, бр.22/ 2018 г.,
допълнен ДВ, бр. 33/2019 г., законодателят изрично е предвидил чл.59, ал.5,
ал.6 и ал.7 да се прилагат от 20.06.2014 г. Предвид избрания от законодателя
подход, изрично разписан в нормата на §8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ
бр.22/2018 г., на приетите изменения в материалноправната норма на чл.59
ЗБН с § 9 от ЗИД на държавния бюджет на Република България за 2014 г.,
обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г., е придадено обратно действие по
смисъла на чл.14, ал.1 ЗНА - от 20.06.2014г. С решение №8 от 27.05.2021 г. на
17
КС на Република България по к.д. №9/2020г. нормата на параграф 8 от ПЗР на
ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.22 от 2018 г., е обявена за противоконституционна. На
основание чл.151, ал.2 КРБ, решението на КС влиза в сила три дни след
обнародването му, или решение № 8/27.05.2021 г. на КС, обнародвано в ДВ
бр. 48 от 08.06.2021 г., е в сила от 12.06.2021 г. Спорно между страните е
какви са правните последици от обявяването на закона за
противоконституционен с цитираното решение на Конституционния съд и как
последното рефлектира върху правната сфера на ответника. Отговор на този
въпрос е даден с решение №3 от 28.04.2020 г. по к.д. №5/2019 г. на
Конституционния съд , което е задължително за съдилищата на основание
чл.14. ал.6 от ЗКС. С решението КС приема, че за изясняването на
поставените тълкувателни въпроси, предмет на делото, следва да има за
изходна позиция върховенството на Конституцията, тъй като именно този
принцип е определящ за правните последици от решенията на
Конституционния съд, постановени по реда на чл.149, ал.1, т.2 от
Конституцията. Съгласно чл.5, ал.1, Конституцията е върховен закон и
другите закони не могат да й противоречат. С тази разпоредба се утвърждава
върховенството на Конституцията, като ядро на принципа на правовата
държава и на конституционната демокрация. Принципът на правовата
държава е универсален конституционен принцип. На него се основава цялата
правна система на Р България и нарушаването на върховенството на
Конституцията означава, нарушаване на този основополагащ конституционен
принцип. Прието е, че контролът за конституционност е един от основните
механизми на конституционната правова държава и, че правовата държава не
търпи законодателство, което противоречи на Конституцията. Отчетено, е че
Конституционният съд не може да изпълни основното си предназначение, ако
неговите актове не пораждат правни последици за постигането на тази
основна за конституционната правова държава цел. Чрез своите актове той
упражнява власт, за да осигури върховенството на Конституцията. Това не би
било възможно, ако се допусне решенията на Конституционния съд за
противоконституционност на актове на Народното събрание и на президента
да имат единствено характер на декларация без правни последици, правещи
ефективно върховенството на Основния закон. С решението си КС приема
прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо
производство да е в противоречие с принципа на върховенството на
18
Конституцията и да нарушава забраната на чл.5, ал.1 - никой закон не може
да противоречи на Конституцията. Ако противоречи, той не е част от
правната система, а следователно не е приложимо право - което единствено
има значение за решаването на правни спорове. По тези мотиви е възприето,
че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства,
обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се
осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на
Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на
Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа и принципите на
правовата държава. При зачитане на задължителното за съдилищата решение
№3 от 28.04.2020 г. на КС, настоящият състав намира, че не следва да се
прилага обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПЗР на
ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.22 от 2018 г., а следва да разреши правния спор
съобразно точния смисъл на закона без последната противоконституционна
норма. При преценка действителността на процесните прихващания,
извършени с едностранни изявления от ответника, достигнали до банката на
31.10.2014г. и 03.11.2014г., съдът следва да приложи действалият към датата
на извършването на прихващането материален закон, или нормата на чл.59
ЗБН в редакцията й преди изменението с ДВ бр. 98/2014 г., в сила от
28.11.2014 г. Според действащата към момента на извършване на
прихващанията разпоредба на чл.59, ал.5 ЗБН, недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би
получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането,
извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Нормата
на чл.59, ал.5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително
недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника /който
по специалния ЗБН е винаги банка/ след началната дата на
неплатежоспособност. По приложението на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в
тази й редакция няма задължителна съдебна практика. Нормата обаче изцяло
възпроизвежда правилото на чл.645, ал.4 ТЗ, по което има постоянна и
непротиворечива съдебна практика, която се споделя и от теорията.
Посочената разпоредба от ТЗ урежда недействителността единствено на
прихващания, извършени от длъжника в производството по несъстоятелност.
19
Затова въззивният съд приема, че този извод следва да бъде отнесен и към
действителния смисъл на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН преди изменението й с
ДВ бр.98/2014 г. В този смисъл са Решение №60147 от 14.01.2022г. по т.д.
№1757/2020 г. на II т.о на ВКС, Решение №60156 от 15.12.2021 г. по т.д.
№2317/2020 г. на I т.о. на ВКС и др. Както е посочено в мотивите на решение
№60156/15.12.2021г. по т.д. №2317/2020г. на ВКС, І т.о., в първоначалната
редакция на чл.59, ал.5 ЗБН с термините „кредиторите“ и „длъжника“ са
очертани двете страни на правоотношението и е немислимо да се приеме, че в
една и съща правна норма са използвани различни изрази по отношение на
един и същ субект. От една страна лицето, което има насрещно задължение и
насрещно вземане към банката, не може да бъде дефинирано в правната
норма едновременно и като „длъжник“ и като „кредитор“ - това лице,
съгласно същата разпоредба, е и „кредитор, който би получил част от
разпределението на осребреното имущество - т.е. притежавал е вземане,
погасено с изявление за прихващане, отправено до банката. В нито една
разпоредба на ЗБН не се използва за означение на този носител на насрещно
задължение изразът „длъжник“, а напротив длъжникът на банката (който след
сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременното
качество „кредитор“), в разпоредбите на чл.59 ЗБН последователно и без
изключение е обозначен като „кредитор“, в какъвто смисъл е и разпоредбата
на чл.59,ал.1 ЗБН в същата първоначална редакция. От друга страна, в ЗБН
длъжник в несъстоятелност е винаги банката, с оглед на което следва да се
приеме, че относително недействителни до влизане в сила на изменението от
2014г. са единственото прихващанията, извършени от банката след началната
дата на неплатежоспособността. На последно място, изводът, че под термина
„длъжник“ в редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН преди 28.11.2018г. не следва да се
разбира лицето, което извършва прихващането на свое задължение с
придобито вземане към банката, е именно изменението на чл.59, ал.5 ЗБН,
обнародвано в ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г., с което като основание
за относителна недействителност за пръв път е включено и прихващане от
„кредитор“. Процесните прихващания не са извършени от длъжника - банката
в несъстоятелност, а от ответника по делото с едностранни изявления до
Банката, поради което не е налице фактическия състав на чл.59, ал.5 ЗБН за
прогласяване на относителната им недействителност, доколкото е налице
разлика в субекта, извършил атакуваните прихващания. Затова евентуалните
20
искове по чл.59,ал.5 ЗБН са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
както правилно е приел и СГС.
Според жалбоподателите разпоредбата на чл. 59. ал. 3 ЗБН се отнася
за всички прихващания, извършени с вземания и задължения преди датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност на Банката. В
случай, че се приеме обратното посочената правна норма не би имала
приложение. Ако се отнася единствено за прихващания, извършени след
решението за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД,
то законовата презумпция за знание би била ненужна, тъй като след
решението за откриване на производството по несъстоятелност няма
съмнение, че всяко лице знае за настъпилата неплатежоспособност.Подържа
се,че в настоящия случай наличието на знание у прихващащия кредитор е
доказано с представените решения на УС на БНБ за поставяне на банката под
специален надзор за срок от 3 месеца.Прихващането,според жалбоподателя,
може да бъде обявено за недействително по отношение на кредитори те на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си
преди дата та на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
но към момента на придо биване на вземането или задължението е знаел, че е
настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност.Алинея четвърта на чл.59 ЗБН съдържа
презумпция, съгласно която се приема, че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е придобито след
датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал.2 от
ЗКИ.По делото няма спор за датата на отправяне на изявленията за
прихващане и че те са с дата от преди датата решението от 22.04.2015г. по
търговско дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд за
откриване на производство по несъстоятелност на КТБ АД. Изявлението за
прихващане е валидна правна сделка, осъществена при наличие на
предпоставките на материалния закон , поради което се приема, че
погасителният й ефект е настъпил на датата на получаване на самите
изявления на кредитора с активно вземане.В настоящия случай, решението на
УС на БНБ от 06.11.2014 г. е вписано в ТР по партидата на банката на
07.11.2014година, т.е. след датата на придобиване на вземанията на
21
ответника, въз основа на които е направил изявленията за прихващане. Тези
обстоятелства водят до извод, че не е налице основание презумпцията по
чл.59, ал.4 от ЗБН да намери приложение.Поради това се подържа,че
тълкуването на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН от първоинатснционния съд
е незаконосъобразно.
Виззивният съд счита,че отхвърлянето на първия предявен в условията
на евентуалност иск по чл.59, ал.5 от ЗБН предпоставя разглеждане и
произнасяне по втория евентуален иск по чл.59, ал.3 от ЗБН. Процесуалните
предпоставки за иска по чл.59, ал.3 от ЗБН са висящо производство по
несъстоятелност на банката и предявяването на иска в петгодишен срок от
откриването на производството по несъстоятелност за банката, съгласно
чл.62, ал.2 от ЗБН. В случая решението за откриване на производството по
несъстоятелност на банката е постановено от СГС на 22.04.2015 г.. Иска е
предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано
лице - синдика на банката, поради което предявените искове по чл.59, ал.3 от
ЗБН са допустими за разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от
ЗБН, прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и
задължението си преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност. Следователно, за да бъде
уважен този конститутивен иск, следва да са налице следните кумулативно
предвидени предпоставки: 1) извършване на валидно изявление за
прихващане от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е
открито производство по несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и
задължението му към банката да са възникнали преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност и 3) наличие на знание у
ответника към момента на придобиване на вземането или задължението му,
че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване
на производство по несъстоятелност. По отношение на знанието с
разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН е закрепена необоримата презумпция, че
кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или
задължението му е придобито след датата на вписване на решението на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова
22
дейност на основание чл.36, ал.2 от ЗКИ. По делото не се спори,че
задълженията на ответника към банката са възникнали преди датата на
откриване на производство по несъстоятелност на банката. Съгласно
разпоредбата на чл.103 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу вземането на насрещната
страна, т.е. срещу задължението си. Изискванията за прилагане на
последиците на материално правното (извънсъдебно) прихващане са
ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания. За да настъпи
действието на извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото от двете
насрещни вземания, респ. да бъде същото зачетено от съда, следва към
момента на прихващането да са безспорно установени между страните
насрещните еднородни вземания, като активното вземане, което се
противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е изискуемо. В
случая това са цедираните вземания по банкови сметки, което не е спорно
между страните по делото. В Решение №149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009
г. на ВКС, II т.о. е прието, че правният ефект на материалноправното
изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания
(извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за
прихващане съгласно чл.104, ал.1 от ЗЗД, от който момент насрещните
вземания се считат погасени. Изявленията за прихващане от ответника са
доведени до знанието на „КТБ”-АД (н) 31.10.2014г. и 03.11.2014г. и с
достигането им до квесторите на банката, същите са породили предвиденото
в чл.104, ал.2 от ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат
погасени до размера на по-малкото от тях. Без правно значение в случая е
дали и кога банката е осчетоводила прихващанията. Предвид горното, по
делото е установено наличието на първите два елемента от фактическия
състав на чл.59, ал.3 от ЗБН: извършено е валидно изявление за прихващане
от страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито
производство по несъстоятелност, като вземанията и задълженията му към
нея са възникнали преди датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност. Относно установяване на последния елемент от
фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН, изискващ наличието на знание от
страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката,
релевантен за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил
23
вземанията към банката по сключените договори за цесия, с оглед преценка
прилагането на презумпцията по чл.59, ал.4 от ЗБН, настоящият съдебен
състав намира следното: Доказателствената тежест за установяване на този
елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН /знанието/ е за ищеца -
синдиците на „КТБ”-АД (н), тъй като с оглед датите на сключване на
договорите за цесия[1]на 31.10.2014г. и 03.11.2014г.,, е неприложима
презумпцията за знание по чл.59, ал.4 от ЗБН. /Лиценза за извършване на
банкова дейност на „КТБ”-АД е отнет с решение №138 от 06.11.2014г. на УС
на БНБ, като решението е обявено в ТР на 07.11.2014 г./. В съдебната
практика непротиворечиво е утвърдено разрешението на въпроса за знанието
на кредитора на банката за настъпилата й неплатежоспособност към момента
на възникване на неговото вземане. По този въпрос са постановени: Решение
№51/21.07.2020 г. по т.д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№59/10.08.2020 г. по т.д. №1920/2018 г.,I т.о.; Решение №143/12.02.2021 г. по
т.д. №2343/2019 г., II т.о.; Решение №39/07.05.2021 г. по т.д. №2359/2019 г., I
т.о.; Решение №142/21.01.2021 г. по т.д. № 1904/2019 г., II т.о. на ВКС и
други. Настоящият въззивен състав споделя изцяло дадените разрешения по
повод тълкуването на разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗБН. Твърденията в
исковата молба се свеждат до наличието на знание за неплатежоспособността
на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на която банката е поставена с
решение № 73/ 20.06.2014 г. на УС на БНБ под специален надзор поради
изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми
влогове (чл.115, ал.1 ,т.1 от ЗКИ). Твърди се, че поставянето на банката под
специален надзор, поради спирането на плащанията към клиенти, е ноторно
известен факт, тъй като към датата 20.06.2014 г. всеки гражданин е разполагал
с тази информация. Знанието на ответника е обосновано по смисъла на чл.59,
ал.3 от ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г.
и от 16.09.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до
20.11.2014г. С оглед тези доводи, е поискано от съда да прогласи за
недействително извършеното на 31.10.2014г. и 03.11.2014г., прихващане от
кредитора на банката. Придобиването на вземанията, с които ответникът е
извършил оспорваните прихващания, следва по време публичното
оповестяване на цитираните решения, но предвид възприетото в практиката
на ВКС разрешение по приложното поле на чл.59, ал.3 от ЗБН, узнаването на
решенията от ответника вследствие надлежното им разгласяване по
24
предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила
неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН. Оповестителното
действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се
изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и
заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в
съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови
затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки
да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен
орган - БНБ, състояние на неплатежоспособност. За разлика от актовете на
БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в
Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се
считат за известни на всички трети лица по силата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ
/напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под специален надзор и
за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност/, узнаването на
информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ,
не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази
информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея
зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се
информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът,
че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила
публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност
на „КТБ”-АД, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание
по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на
поставената под специален надзор банка ответникът е имал интерес да следи
за предприетите по отношение на нея действия от страна на компетентния
орган - БНБ. Уважаването на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН обаче е предпоставено
от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения,
че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане
ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за
настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста на изложеното
следва да се има предвид становището, изразено в мотивите към решението
по т.д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т.о., че в хипотезата на чл.59, ал.3 от ЗБН
законът би следвало да санкционира само недобросъвестното възползване от
достъп до обективно формирано от БНБ становище за неплатежоспособност
преди формализирането му в акт за отнемане на лицензията за банкова
25
дейност. При липса на категорични доказателства, че към релевантния за
спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане
на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по
несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване
на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено
при наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл.59, ал.3 от ЗБН.
Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл.59,
ал.3 от ЗБН, предявеният евентуален иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен,което правилно е сторено от първоинстанционния съд.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид потвърждаването на решението на СГС и на основание чл.59,
ал.7 и чл.62,ал.2 от ЗБН, „КТБ”-АД /н/ следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС държавна такса в
размер на 26 565,93 лева от масата на несъстоятелността.
Искания за присъждане на разноски по делото не са направени.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 444 от 05.03.2020г. по т.д. 1601/2017 на СГС,
VI-23 състав.
Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Граф
Игнатиев“ №10 да заплати от масата на несъстоятелността на основание
чл.59, ал.7, във вр. с чл.62,ал.2 от ЗБН в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на САС държавна такса в размер на 26 565,93 лева.
Решението е постановено при участието по делото на Т. Н. А.,ЕГН
********** и П. М. П.,ЕГН ********** като трети лица подпомагащи страни
на "БКС Запад" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София - 1220, район „Илинден", ул.
26
„Иван Хаджиенев" № 33.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27