РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. гр. Хасково , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20205640101941 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от
ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С. и В.Р.К.; против
Б. Р. М.. с ЕГН ********** от **********; както и с адрес в *************.
Ищецът твърди, че като енергийно предприятие, по смисъла на чл.126 ал.1 и чл.129 от ЗЕ,
бил единствено търговско дружество, притежаващо лицензия по чл.43 ал.2 от ЗЕ за производство
и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Съгласно чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на потребители на такава за битови нужди се осъществявала при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. ОУ, публикувани на сайта на дружеството,
влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. По силата на
раздел ІІ от ОУ, ищцовото дружество било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Ответницата, по силата на чл.153 ал.1 от
ЗЕ, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в *************, имала качеството на
клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34 ал.1 от ОУ била длъжна, да заплаща месечните
дължими суми за доставена топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, която също била компонент на топлинната енергия, по смисъла на чл.33 ал.1 от
ОУ – в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според чл.35 ал.1 от ОУ,
при неизпълнение на това задължение, дължимо било и обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. В изпълнение на задълженията си, ищцовото дружество доставило до сградата,
а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия разпределил за имота на
ответницата топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за отопление топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, и услуга за дялово разпределение – на обща стойност от 368,97
1
лв., включващо главница от 328,34 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна
енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., и 40,63 лв. обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 04.12.2018 г. - 23.06.2020 г. Начислената на ответницата топлинна енергия
била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове за неговото прилагане, в т.ч. чл.71 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Доколкото обектът на потребление се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, топлинната енергия се разпределяла за имота по методиката за дялово разпределение
на топлинна енергия към НТ. За събиране на посочените суми, ищецът подал на 24.06.2020 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.дело № 1446/2020 г. на ХРС. Същото било отхвърлено от съда, на основание
чл.411 ал.2 т.5 от ГПК, предвид на което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск за вземането му, на основание чл.415 ал.3, вр. ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 24.06.2020 г. до окончателното изплащане;
както и направените по делото разноски, в т.ч. и тези по ч.гр.дело. Ищецът се представлява от
пълномощник – юрисконсулт в открито съдебно заседание, който поддържа предявения иск
частично, предвид извършено в хода на производството частично плащане; а именно: поддържа го
за главница в размер на 310,81 лв. и за обезщетение за забава в размер на 40,61 лв., така както е
изчислено от съдебно – счетоводната експертиза.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя отговор
на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор
представя назначеният й на същото основание особен представител, като преди всичко счита иска
за недопустим, т.к. не можел да бъде продължение на заповедното производство; липсвала
процесуална легитимация на ищеца, да го предяви; липсвала и облигационна връзка между
страните. Липсвали доказателства – ответницата да е собственик на топлоснабден имот, намиращ
се в режим на етажна собственост; за решение на ОС на етажните собственици за това, цялата
сграда да бъде клиент на ищцовото дружество; за валиден договор с дружество разпределител на
топлинна енергия; за спазена законовата процедура за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие. Това касаело и основателността на иска. Оспорва се иска
по основание и размер. Приложение намирали чл.153, чл.139 ал.1 от ЗЕ, §1 т.2а от ДР на ЗЕ и
Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./. Качеството
потребител на енергия не било предпоставено само от правото на собственост или друго вещно
право върху определен имот, а необходимо било и той реално да ползва топлоенергията за
домакинството си. В тази връзка се оспорват твърденията на ищеца, да е доставило през процесния
период до жилището на ответницата топлинна енергия на посочената стойност и същата да е била
консумирана от нея, както и да е било извършено дялово разпределение на топлинна енергия за
имота. Нямало доказателства, че ответницата е обитавала имота и че е ползвала топлинна енергия,
както и че е налице валиден и действащ договор с дружество - разпределител, което да е
разпределило за имота на ответницата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация както
и услуга за дялово разпределение за търсените стойности и периоди. Твърдението, че начислената
на ответницата топлинна енергия била доставена и разпределена в съответствие с изискванията на
ЗЕ било недоказано. Доставеното в имота количество топлинна енергия не се отчитало от
2
служители на търговеца /или техни подизпълнители/, извършващи дяловото разпределение - в
началото и края на всеки отоплителен сезон по показанията на монтираните в имота водомер за
битово - горещо водоснабдяване и апартаментен топломер, поради причината, че този имот
дългосрочно бил необитаем и нямало как да имат достъп до измервателните уреди. Методиката, на
която се позовавал ищецът за изчислението била отменена - решение № 4777/ 13.04.2018 на ВАС,
Трето отделение, по адм. дело № 1372/2016 г. Ако ищецът твърдял, че начислените количества
топлинна енергия са на база предполагаемо, а не реално количество потребена енергия, то оспорва
се начисляването й поради противоречие с Директива 2011/83/ЕС и на ЗЗП, при което била
недължима. Предоставените с исковата молба документи представлявали писмени твърдения на
страна, удостоверяващо единствено изгодни за нея факти и като такива нямали материална
доказателствена сила. Оспорва се редовността на воденото от ищцовото дружество счетоводство,
както и всички представени от него за установяване на вземането писмени доказателства, относно
начина на изчисляване и отчитане и отразените в тях данни. Оспорва се коректността при
извършване на дяловото разпределение на топлинна енергия и количеството доставена топлинна
енергия, за което е формирано процесното задължение, както и за достоверността на вписаните от
ищеца данни за потребената топлинна енергия. В представените документи липсвала
индивидуализация за какво е дължимата сумата и как е изчислена. Оспорват се твърденията, че
ответницата ежемесечно е получавала фактури, каквито ищецът бил задължен да изпраща, както и
съобщения и писмени уведомления за тези обстоятелства. Липсвали доказателства, че в
абонатната станция в сградата по местонахождение на имота на ответницата, има монтиран
топломер, годно средство за търговско измерване, че дяловото разпределение е извършвано
съобразно нормативната уредба, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от дружеството за дялово разпределение и правилно изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на реално доставената топлинна
енергия. Оспорва се твърдението, че на ответницата са издавани изравнителни сметки и че тя ги е
получила и се е запознала с тях, както и че е имала възможността да отправи възраженията си. Без
отчет от уредите, до които няма достъп за процесния отоплителен сезон, това било невъзможно. А
ако били изготвяни такива, не било ясно, дали същите са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение или на база на предполагаемо, а не реално потребление.
Липсвали и представени изравнителни сметки, които били изискване за прилагане на специалния
режим, предвиден в чл.44 ал.2 от ОУ, вр. чл.410 от ГПК. При определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия, следвало да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период. Според приложимите
чл.32 и 33 от ОУ на ищеца от 2014 г., макар да били изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията, длъжникът изпадал в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Ищецът не ангажирал доказателства относно публикуването на фактурите на интернет страницата
му, респ. относно датата, на която е сторил това. Недоказаността на главния иск водела до
неоснователност на акцесорната претенция. Според последно цитираните разпоредби, клиентите
на топлинна енергия не дължали обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за
топлинна енергия за периода след влизането в сила на общите условия от 2014 т., а само за сумите,
начислени след извършването на изравняването на топлинната енергия. Не били спазени и
разпоредбите на чл.45 и чл.48 ал.1 т.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ЕВН България Топлофикация" ЕАД на потребители в град Пловдив, като между страните било
3
водено и предходно съдебно производство за друг период от време.
Предвид изложеното, особеният представител на ответника иска отхвърляне на предявения
иск изцяло. Доколкото с поведението си ответникът не дал повод за завеждане на настоящото дело,
той не дължал деловодни разноски. Особеният представител на ответницата я представлява в
открито съдебно заседание, като поддържа отговора на исковата молба и иска отхвърлянето на
предявения иск изцяло, като му се присъдят деловодни разноски, според представен списък за тях.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие препис-извлечение от сметка на
името на ответницата при ищеца за задълженията за консумирана топлинна енергия, след
изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, съгласно
изискването на чл.154 от ЗЕ. Видно от него, на името на ответницата е открита партида с
клиентски номер *************3 относно обект на потребление с ИТН *************, находящ
се в *************. Същото е било представено и по заповедното производство, според което
ответницата дължи на ищеца сумата от общо 368,97 лв., от която главница от 328,34 лв. за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. и лихва от 40,63 лв. за периода 04.12.2018 г. – 23.06.2020 г., по
подробно описани 6 броя фактури с ежемесечни падежи в периода 03.12.2018 г. – 03.06.2019 г.
Ищецът представи извлечение от вестник „Марица” от 24.12.2007 г., ведно с Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД за
потребителите в град Пловдив; както и извлечение от вестник „Новинар”, брой 298 (4852) година
XVI, ведно със същите ОУ. Тези ОУ се представиха по делото и от особения представител на
ответницата. Конкретните относими към случая текстове от тези ОУ, съдът ще коментира по-долу
в настоящите си мотиви. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6 том I рег. №
594 дело № 5/2008 г. от 21.01.2008 г. по описа на нотариус с рег. № 001; с район на действие РС-
Пловдив; ответницата и съпругът й са закупили апартамент, с прилежащото му избено помещение,
находящ се на горецитирания адрес - гр. Пловдив, ************* ет.13 ап.62. Продавач по
сделката е Емилия Раева Мутафова, представила нотариален акт от 30.11.2004 г. Относно
жилищната сграда на този адрес е представеният по делото договор № 113/14.04./18.05.1994 г.,
сключен между „Топлофикация Пловдив Север“ ООД, като доставчик, и председателя на
домсъвета, упълномощен от ОС. Предмет на договора е доставката на топлинна енергия за
отопление и БГВ на жилищни сгради, като доставчикът присъединява към топлофикационнта си
мрежа и снабдява клиента с топлинна енергия, според Наредба № 1 и Наредба № 2 за ползване и
отчитане на топлинна енергия от 1975 г. Клиентът се е задължил, да заплаща ежемесечно от 15-то
до 25-то число използваната топлинна енергия на касите на доставчика по установена тарифа за
топлоенергия. Към договора са приложени: протокол от 16.05.1994 г. от живущите в
*************; за проведено същия ден събрание за упълномощаването на лицето, сключило
договора с тези му права; както и всички живущи в блока са съгласни да ползват топла вода; както
и списък на живущите в апартаменти, на които има пломбирани радиатори, сред които не е
апартаментът на ответницата; списък на живущите в дома на ************* за пускане на топла
вода, сред които е и апартаментът на ответницата с посочени лица П.С.А. и Х.Т.Г., притежаващи
общ водомер. Ищецът представи по делото още договор № ТС-П159/ 16.01.2002 г. за извършване
на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на
топлинната енергия, сключен между ЕС на адрес ************* гр. Пловдив, като възложител;
4
„Бруната България“ ООД гр. София, като изпълнител; и „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, като
ТФД. По силата му, изпълнителят приема да достави и монтира на възложителя индивидуални
разпределители тип RME 95 и да извършва за него услугата „топлинно счетоводство“, а
възложителят приема разпределението и заплащането на количеството топлинна енергия между
апартаментите, отчетено по общия водомер в абонатната станция от Топлофикация да се извършва
съгласно Системата за индивидуално измерване, прилагана от Бруната България и действащата
нормативна уредба. Изпълнителят се е задължил, да извършва проверка и контрол на количеството
доставена топлинна енергия в абонатната станция, както и да извършва за възложителя услугата
„топлинно счетоводство“, състояща се в обработка по апартаменти на потребената топлинна
енергия, междинно отчитане на разпределителите и водомерите за първия отоплителен сезон /по
искане на възложителя/, годишно отчитане на индивидуалните разпределители тип RME 95 и
водомерите за топла вода и изготвяне на годишните изравнителни сметки след приключване на
отоплителния сезон; да предоставя на ТФД разпределението на ТЕ по абонатни номера до 9-то
число на всеки месец. Уговорени са правата и задълженията на ТФД, сред които: да доставя
топлоенергия до АС на обекта, да представя на изпълнителя справка за консумиранат ТЕ от
възложителя до 3-то число на месеца, да инкасира сумите за консумирана ТЕ. Договорът е
безсрочен, като всяка страна може едностранно да го прекрати с писмено предизвестие поне един
месец преди датата на извършване на годишните отчитания, като прекратяването му не влече след
себе си автоматично прекратяване на договора за покупко – продажба на ТЕ между възложителя и
ТФД. Неразделна част от договора са приложените протокол от 10.01.2002 г. на ОС на
собствениците в процесната сграда на адрес ************* гр. Пловдив, относно взетото решение
за сключване на процесния договор с фирма „Бруната България“ ООД от упълномощено лице,
съгласието за което на собствениците – възложители, потребители на топлинна енергия, е дадено в
приложен списък на собствениците, желаещи да се сключи договор за топлинно счетоводство с
„Бруната България“ ООД и запознати с този договор; сред които е и апартаментът на ответницата
с посочени собственици – възложители П.А. и И.Д., без посочени броя разпределители и вентили,
и двете подписали се пред свидетел. Ищецът представи по делото два протокола за
монтаж/подмяна на средства за търговско измерване от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД от
15.08.2016 г., а именно – водомери студен и топъл, подробно описани на процесния адрес гр.
Пловдив, *************, абонатна станция № 106003, в присъствието на домоуправителя. Към
тях са приложени свидетелства от проверка на водомер за студена вода, издадени от Лаборатория
за проверка на водомери Акварор сервиз“ ООД, съответно с номера 223 и 227, двете от 23.03.2016
г. Представи още два протокол за извършени дейности по средства за измерване от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД от 02.04.2018 г., във връзка с подмяна на измервателното средство, на същия
адрес в присъствието на домоуправителя, с приложени две свидетелства за проверка на СИ,
издадени от „Енбра Тест“ ЕООД София, съответно с номера 6Т-57 и 6Т-45, двете от 28.03.2018 г.
Договор № 7/23.04.2018 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, е сключен между ищцовото дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
като възложител, и „Бруната България“ ООД, като изпълнител. Предмет на договора е
извършването на услугата по дялово разпределение на ТЕ между клиентите й в сгради ЕС /СЕС/ на
лицензионната територия на възложителя, при спазване на изискванията на одобрени от КЕВР
действащи за срока на този договор ОУ. Срокът на договора е 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. Към
този договор са представени 7 броя приложения, касаещи съответно: съдържанието на списъка на
клиенти и уреди, монтирани в СЕС; ценоразписа за услугата дялово разпределение на ТЕ между
клиентите в СЕС; правилата за извършване на обмена на информация помежду им; ценоразпис за
5
допълнителни услуги; Харта на клиента; минималния обем информация, която трябва да съдържа
индивидуалната справка за използваната ТЕ за период; споразумение за обработване на лични
данни. Към договора е било подписано допълнително споразумение от 23.04.2018 г., като са
допълнили предмета на договора с предлагане на услуги на потенциални клиенти, които са нови
титуляри на партида или не са ползвали ТЕ най-малко 12 месеца назад. Приложен е анекс № 1
Информация относно обработването на лични данни на възложителя.
Видно от справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 16.10.2020 г.,
издадена от НАП на името на ответницата, същата няма регистрирани сключени такива договори.
Според справка с рег. № 1656/16.10.2020 г. за постоянен и настоящ адрес на ответницата, издадена
от служител, определен да извършва справка чрез отдалечен достъп до Регистъра на населението
НБД „Население“ към ГД „ГРАО“ при МРР; същата е без регистриран настоящ адрес и с
постоянен адрес в **********; като е отбелязано, че е в Канада от 26.07.2002 г. Видно от
представено от особения й представител удостоверение УРИ 272000-7144, екз. № 1/23.04.2021 г.,
издадено от ОД на МВР Хасково, относно задграничните й пътувания; към 19.04.2021 г. в
информационните фондове на МВР за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. няма данни за
задгранични пътувания на ответницата. Отразена е забележка, че от 01.01.2007 г. РБългария е член
на ЕС, при което българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в
резултат на което данните за пътуванията в АИФ „Граничен контрол“ са непълни след тази дата, в
чиято автоматизирана система данните са от 2011 г.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото производство е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
производство по ч.гр.дело № 1446/2020 г. на ХРС. По това дело, въз основа на цитираните данни
за липса на регистриран настоящ адрес на ответницата, като потребител, и на основание чл.411
ал.2 т.5 пр.I от ГПК; с разпореждане № 3713/27.07.2020 г. съдът е отхвърлил заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. рег. № 11501/ 24.07.2020 г. на РС-Хасково и с вх.
№ 34822/24.06.2020 г. на РС-Пловдив, подадено от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК
********* против Б. Р. М.. с ЕГН ********** за сумите, както следва: 328,34 лева главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019
г., на основание ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия на дружеството и чл.150 и
чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката, доставена по партидата на длъжника с клиентски номер №
*************3, отнасяща се за обект на потребление с ИТН *************, находящ се в
*************; както и 40,63 лева обезщетение за забавено плащане за периода 04.12.2018 г. –
23.06.2020 г. /с изключение на периода 13.03.-08.04.2020 г./; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащането й; както и направените
по делото разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането не е било обжалвано от заявителя и е влязло в сила на 14.08.2020 г., след което на
същия е било указано, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, на основание чл.415
ал.1 т.3 и ал.4 от ГПК в 1-месечен срок. Това той е сторил в указания му на 21.09.2020 г. срок,
предявявайки настоящия иск, изпратен по пощата на 14.09.2020 г., постъпил в съда на следващия
ден.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца, съдът
назначи и изслуша съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, чиито заключения
приема като компетентно и безпристрастно дадени. Първата от експертизите сочи, че през
6
процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. абонатната станция, обслужваща сградата в
Пловдив на адреса на ответницата, е работила и е подавала топлинна енергия на клиентите.
Технологичните разходи на топлинната енергия в станцията се определяли по посочена формула, в
съответствие с чл.61 ал.2 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г., и така определените технологични
разходи били принадени от измерената топлинна енергия за всеки отчетен период. За процесния
период в апартамента на ответницата била използвана топлинна енергия за отопление и топла
вода, както и начислявана била топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. Отопляемият
обем на процесния имот бил 168 куб.м. Върху отоплителните тела били монтирани измервателни
средства за дялово разпределение на топлинна енергия – индивидуални топломери и водомери за
топла вода на отклоненията от сградната инсталация за битово горещо водоснабдяване. За
отчитане на потребената топлинна енергия в имота е бил осигуряван достъп за отчитане
показанията на индивидуалните топломери и водомери за топла вода, които показания били
ползвани при определяне на топлинната енергия за горещо водоснабдяване. В приложение № 1
към заключението се сочело, какво количество ТЕ по компоненти е разпределяно в имота на
ответницата за процесния период по месеци, като нямало разлика с начисленото от ищеца. В
приложение № 2 към заключението се сочело, какво количество ТЕ по компоненти е разпределяно
в сградата, находяща се на адреса на ответницата. Коректните номера на приложенията вещото
лице уточни при разпита си в открито съдебно заседание. Сочи още, че това не са прогнозни
изчисления, а те били точни, на база данни на показанията на топломерите в имота като имало
ежемесечни отчети, които били предоставени на вещото лице в табличен вид.
Вещото лице – счетоводител сочи, че за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. на ответницата
са били издавани ежемесечно фактури за доставените й услуги, както следва:
- № **********/31.10.2018 г. на стойност 32,16 лв. с ДДС, включваща топлинна енергия за
гореща вода 0,39574 Квч на стойност 30 лв., с ДДС и месечна цена на услугата дялово
разпределение 2,16 лв., с ДДС.;
- № **********/30.11.2018 г. на стойност 18,49 лв. с ДДС, включваща топлинна енергия за
отопление на имота 0,001362 Квч на стойност 0,14 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, 0,14847 Мвч на стойност 16,19 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово
разпределение 2,16 лв., с ДДС;
- № **********/31.12.2018 г. на стойност 68,59 лв. с ДДС, включваща топлинна енергия за
гореща вода 0,21931 Квч на стойност 23,92 лв., с ДДС; топлинна енергия за отопление на имота
0,09299 Квч на стойност 10,14 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
0,29696 Мвч на стойност 32,37 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово разпределение 2,16
лв., с ДДС;
- № **********/31.01.2019 г. на стойност 87,62 лв., с ДДС, включваща: топлинна енергия за
отопление на имота 0,54296 Квч на стойност 59,19 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, 0,24097 Мвч на стойност 26,27 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово
разпределение 2,16 лв., с ДДС;
- № **********/28.02.2019 г. на стойност 71,94 лв., с ДДС, включваща: топлинна енергия за
гореща вода в размер на 0,10965 Квч на стойност 11,95 лв., с ДДС; топлинна енергия за отопление
на имота 0,34135 Квч на стойност 37,22 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от сградна
7
инсталация, 0,18897 Мвч на стойност 20,61 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово
разпределение 2,16 лв., с ДДС;
- № **********/31.03.2019 г. на стойност 65,87 лв., с ДДС, включваща: топлинна енергия за
гореща вода 0,11358 Квч на стойност 12,38 лв. с ДДС; топлинна енергия за отопление на имота
0,34756 Квч на стойност 37,90 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
0,12315 Мвч на стойност 13,43 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово разпределение 2,16
лв., с ДДС;
- № **********/30.04.2019 г. на стойност 2,16 лв. с ДДС, включваща месечна цена на
услугата дялово разпределение, с ДДС.
Общият размер на задължението по гореописаните фактури възлизал на сумата от 346,83 лв.
На 19.12.2018 г. било извършено плащане в размер на 18,49 лв., с което погасена била втората от
цитираните фактури. На 15.09.2020 г. била платена по банков път сумата 17,53 лв., с която
частично била погасена първата от цитираните фактури, като останал дължим остатък по нея от
14,63 лв. Така към датата на извършване на счетоводната експертиза общото задължение на
ответницата за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. било в размер на 310,81 лв. За периода
01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. на ответницата не били издавани кредитни известия и не били
погасявани задължения. Месечните плащания били изчислени на база реална месечна консумация,
отчетена от монтираните в имота измервателни уреди и подробно описана във всяка от фактурите
информация за извършеното дялово разпределение на топлинна енергия. Нямало издавани
изравнителни сметки и начисляван служебно разход. Вещото лице сочи, че за процесния период са
начислени следните компоненти топлинна енергия :
топлинна енергия за гореща вода - в общ размер 0,83828 Мвч в стойностно изражение - нето
65,21 лв. и бруто 78,25 лв., посочено и по месеци в табличен вид, без начисления за
м.11.2018 г., м.01.2019 г. и м.04.2019 г.;
топлинна енергия за отопление на имота - в общ размер 1,32622 Мвч и в стойностно
изражение - нето 120,50 лв. и бруто 144,59 лв., посочено и по месеци в табличен вид, без
начисления за м.10.2018 г. и м.04.2019 г.;
топлинна енергия сградна инсталация - в общ размер 0,99852 Мвч и в стойностно изражение
- нето 90,72 лв. и бруто 108,87 лв., посочено и по месеци в табличен вид, без начисления за
м.10.2018 г. и м.04.2019 г.;
услуга измервателно обслужване в общ нетен размер 12,60 лв. и 15,18 лв. с ДДС, с
постоянна месечна такса за целия период 1,80 лв. нето и 2,16 лв., с ДДС, посочена и по
месеци в табличен вид.
Вещото лице сочи, че всички фактури за консумирана топлинна енергия са издадени с дата
последен ден на месеца, чийто период отчитат. Според чл.34 ал.2 от ОУ, определя падежа на всяко
едно ежемесечно задължение - първият работен ден в месеца, следващ месеца на отчитане и
фактуриране. С оглед на това, изчислява размера на обезщетението за забава върху всяка главница
от падежа й до 23.06.2020 г., както следва:
фактура № дата на изд сума лв падеж лихва
********** 31.10.2018 14,63 3.12.2018 2,31
8
********** 30.11.2018 0,00 2.1.2019 0
********** 31.12.2018 68,59 1.2.2019 9,7
********** 31.1.2019 87,62 1.3.2019 11,71
********** 28.2.2019 71,94 1.4.2019 8,99
********** 31.3.2019 65,87 2.5.2019 7,67
********** 30.4.2019 2,16 3.6.2019 0,23
общо: 40,61
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.3 от ГПК срок и от надлежна активно легитимирана за това страна.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан. Съгласно чл.153 ал.1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 от
ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36 ал.3. Според чл.150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия на клиенти на такава енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). ОУ влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им
в един централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от клиентите. По силата на Раздел II от ОУ на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, дружеството е длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Така, съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, в качеството си на носител на вещно право на
собственост по отношение на процесния топлоснабден имот, ответницата е клиент за топлинна
енергия на ищцовото дружество и съгласно чл.34 ал.1 от ОУ е била длъжна да заплаща месечните
дължими суми за доставената й топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на тази
енергия - в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Неоснователно в тази
връзка е ответното възражение за липса на доказателства, че ответницата е собственик на този
имот. Тъкмо обратното, от представения по делото нотариален акт е видно, че на 21.01.2008 г.
ответницата и съпругът й са закупили апартамент, с прилежащото му избено помещение, находящ
се на адрес в гр. Пловдив, ************* ап.62. Продавач по сделката е Емилия Раева Мутафова,
представила нотариален акт от 30.11.2004 г., до когато са налице данни по делото, че имотът е бил
собствен на или обитаван от П.С.А. и Х.Т.Г., към дата 16.05.1994 г., когато е проведено ОС за
съгласието на всички живущи в блока да ползват топла вода, за което посочените две лица са дали
съгласие и процесният апартамент не е сред тези с пломбирани радиатори. Относно жилищната
сграда на този адрес е представеният по делото договор от 18.05.1994 г., сключен между
9
„Топлофикация Пловдив Север“ ООД, като доставчик, и председателя на домсъвета, упълномощен
от посоченото ОС. Представи се по делото още договор от 16.01.2002 г. за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната
енергия, сключен между ЕС на адрес ************* гр. Пловдив, като възложител; „Бруната
България“ ООД гр. София, като изпълнител; и „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, като ТФД.
Договорът е безсрочен, като неразделна част от него са приложените протокол от 10.01.2002 г. на
ОС на собствениците в процесната сграда на адрес ************* гр. Пловдив, относно взетото
решение за сключване на процесния договор с фирма „Бруната България“ ООД от упълномощено
лице, съгласието за което на собствениците – възложители, потребители на топлинна енергия, е
дадено в приложен списък на собствениците, желаещи да се сключи договор за топлинно
счетоводство с „Бруната България“ ООД и запознати с този договор; сред които е и апартаментът
на ответницата с посочени собственици – възложители П.А. и И.Д., и двете подписали се пред
свидетел. В периода 2016– 2018 г. са съставени протоколи за монтаж/подмяна на средства за
търговско измерване от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД - водомери студен и топъл, подробно
описани на процесния адрес гр. Пловдив, *************, абонатна станция № 106003, в
присъствието на домоуправителя; както и за извършени дейности по средства за измерване от
същото дружество, във връзка с подмяна на измервателното средство, на същия адрес в
присъствието на домоуправителя. Договор № 7/23.04.2018 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, е сключен между ищцовото дружество,
като възложител, и „Бруната България“ ООД, като изпълнител. Предмет на договора е
извършването на услугата по дялово разпределение на ТЕ между клиентите й в сгради ЕС на
лицензионната територия на възложителя, при спазване на изискванията на одобрени от КЕВР
действащи за срока на този договор ОУ. Срокът на договора е 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., в
рамките на който е и процесният период от време за търсената главница - 01.10.2018 г. - 30.04.2019
г. Неоснователни в тази връзка са ответните възражения, че липсвали: облигационна връзка между
страните, решение на ОС на етажните собственици за това цялата сграда да бъде клиент на
ищцовото дружество; валиден договор с дружество разпределител на топлинна енергия; спазена
законовата процедура за продажба на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие. Предвид изложеното и данните по съдебно-техническата експертиза, следва да се
приеме, че между страните са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди, като за процесния период абонатната станция е работила и обслужвала
сградата, в която се намира имотът на ответницата, като на последната за същия период е
начислявана, както следва:
топлинна енергия за гореща вода - в общ размер 0,83828 Мвч на стойност 78,25 лв., без
начисления за м.11.2018 г., м.01.2019 г. и м.04.2019 г.;
топлинна енергия за отопление на имота - в общ размер 1,32622 Мвч на стойност 144,59 лв.,
без начисления за м.10.2018 г. и м.04.2019 г.;
топлинна енергия сградна инсталация - в общ размер 0,99852 Мвч на стойност 108,87 лв.,
без начисления за м.10.2018 г. и м.04.2019 г.; и
услуга измервателно обслужване в общ размер от 15,18 лв., с ДДС; всичко общо – 346,89 лв.,
което съответства на общата сума по издадените й в периода 7 броя фактури. Това обуславя
дължимостта на насрещната престация, на основание чл.31 от ОУ, за заплащане от
ответницата на цената на доставената услуга. Що се отнася до това, дали тя следва да
заплати изцяло дължимите суми или половината от тях - макар процесният имот да е в
10
режим на СИО /без данни за прекратяването й за процесния период/, ответницата отговаря за
заплащането на цялата сума. Съгласно чл.32 ал.2 от СК съпрузите носят солидарна
отговорност за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквото е и
процесното, и ищцовото дружество може да насочи претенцията си към всеки един от тях и
то за цялото задължение /чл.122 ал.1 от ЗЗД/. Установи се по делото от съдебно-
техническата експертиза, че начислената в случая топлинна енергия е в съответствие с
разпоредбите на чл.142 ал.2 и чл.139 ал.1 от ЗЕ. Същевременно, в чл.33 ал.1 от ОУ е
предвидено, че месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от два
компонента - сума, формирана от цени на потребена топлинна енергия, и сума, формирана
от цената за услугата дялово разпределение. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че дяловото разпределение на количеството топлинна енергия по
компонент отопление и сградна инсталация е извършено коректно, съобразно изискванията
на Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установи, че всички фактури за консумирана топлинна енергия
са издадени с дата последен ден на месеца, чийто период отчитат, а именно:
- № **********/31.10.2018 г. на стойност 32,16 лв. с ДДС, включваща топлинна енергия за
гореща вода 0,39574 Квч на стойност 30 лв., с ДДС, и месечна цена на услугата дялово
разпределение 2,16 лв., с ДДС.;
- № **********/30.11.2018 г. на стойност 18,49 лв. с ДДС, включваща топлинна енергия за
отопление на имота 0,001362 Квч на стойност 0,14 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, 0,14847 Мвч на стойност 16,19 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово
разпределение 2,16 лв., с ДДС;
- № **********/31.12.2018 г. на стойност 68,59 лв. с ДДС, включваща топлинна енергия за
гореща вода 0,21931 Квч на стойност 23,92 лв., с ДДС; топлинна енергия за отопление на имота
0,09299 Квч на стойност 10,14 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
0,29696 Мвч на стойност 32,37 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово разпределение 2,16
лв., с ДДС;
- № **********/31.01.2019 г. на стойност 87,62 лв., с ДДС, включваща: топлинна енергия за
отопление на имота 0,54296 Квч на стойност 59,19 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, 0,24097 Мвч на стойност 26,27 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово
разпределение 2,16 лв., с ДДС;
- № **********/28.02.2019 г. на стойност 71,94 лв., с ДДС, включваща: топлинна енергия за
гореща вода в размер на 0,10965 Квч на стойност 11,95 лв., с ДДС; топлинна енергия за отопление
на имота 0,34135 Квч на стойност 37,22 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, 0,18897 Мвч на стойност 20,61 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово
разпределение 2,16 лв., с ДДС;
- № **********/31.03.2019 г. на стойност 65,87 лв., с ДДС, включваща: топлинна енергия за
гореща вода 0,11358 Квч на стойност 12,38 лв. с ДДС; топлинна енергия за отопление на имота
0,34756 Квч на стойност 37,90 лв., с ДДС; топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
0,12315 Мвч на стойност 13,43 лв., с ДДС; и месечна цена на услугата дялово разпределение 2,16
11
лв., с ДДС;
- № **********/30.04.2019 г. на стойност 2,16 лв. с ДДС, включваща месечна цена на
услугата дялово разпределение, с ДДС.
Общият размер на задължението по гореописаните фактури възлиза на сумата от 346,83 лв.
На 19.12.2018 г. е било извършено плащане в размер на 18,49 лв., с което погасена била втората от
цитираните фактури. На 15.09.2020 г., в рамките на настоящото производство, е била платена по
банков път сумата 17,53 лв., с която частично е била погасена първата от цитираните фактури,
като остава дължим остатък по нея от 14,63 лв. Това плащане следва да бъде съобразено от съда,
на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Така общото задължение на ответницата за периода 01.10.2018 г.
- 30.04.2020 г. остава в размер на 310,81 лв. По шест от фактурите /без изцяло погасената втора
фактура/ и до този размер искът за главницата следва да се уважи, като за разликата до пълния му
предявен размер от 328,34 лв. следва да се отхвърли. Предвид допуснатата забава в плащането
и паричния характер на задължението, ответницата дължи и законна лихва върху тази сума,
считано от 24.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението в съда /пред РС – Пловдив/. С оглед
на това, акцесорната претенция се явява основателна до крайна дата 23.06.2020 г., включително.
Както се посочи, съгласно чл.34 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, а съгласно чл.35, при неизпълнение в
срок на задълженията по чл.34 ал.1 купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. В
заключението си съдебно -счетоводна експертиза изчислява дължимото обезщетение за забава
върху всяка главница от падежа й до 23.06.2020 г., както следва:
фактура № дата на изд сума лв падеж лихва
********** 31.10.2018 14,63 3.12.2018 2,31
********** 30.11.2018 0,00 2.1.2019 0
********** 31.12.2018 68,59 1.2.2019 9,7
********** 31.1.2019 87,62 1.3.2019 11,71
********** 28.2.2019 71,94 1.4.2019 8,99
********** 31.3.2019 65,87 2.5.2019 7,67
********** 30.4.2019 2,16 3.6.2019 0,23
общо: 40,61
Началните дати са правилно определени, според цитираните норми от ОУ, както и крайната
дата на обезщетенията, предвид датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.
Неоснователно е ответното възражение, че длъжникът изпадал в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок, но считано от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, а
ищецът не ангажирал доказателства относно публикуването на фактурите на интернет страницата
12
му, респ. относно датата, на която е сторил това. Същото не кореспондира със съдържанието на
коментираните по-горе клаузи от ОУ, отнасящи се за настъпването падежа на вземането и за
задължението за обезщетение за забава. Относно извършеното частично плащане за първата от
фактурите - на 15.09.2020 г. платена сумата 17,53 лв., върху същата се дължи обезщетение за
забава за периода 03.12.2018 г. – 15.09.2020 г. Ищецът обаче в открито съдебно заседание не
поддържа такова искане, а изрично сочи, че претендира обезщетение за забава, според
изчислението на вещото лице, а именно – върху главницата от 310,81 лв. – обезщетение за забава в
размер на 40,61 лв. за периода 03.12.2018 г. – 23.06.2020 г. Ето защо и съобразявайки
диспозитивното начало в гражданския процес, акцесорният иск за първата от фактурите следва да
се уважи, според изчисленото от вещото лице – върху главница от 14,63 лв., но за посочения в
исковата молба период 04.12.2018 г. - 23.06.2020 г., а именно в размер на 2,30 лв., изчислено от
съда по чл.162 от ГПК, с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html .
Съобразявайки същото начало, по отношение на обезщетенията за забава по останалите пет
фактури – следва да се присъдят сумите, посочени в представеното от ищеца препис-извлечение
от сметка на името на ответницата /л.12 от делото/. По отношение на тези фактури в извлечението
се сочат по-малки суми за обезщетения за забава, в сравнение с изчислените от вещото лице, и при
липса на надлежно искане за изменение размера на исковете и съответното му допускане – съдът
дължи произнасяне, според предявеното. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена за заплати
на ищеца обезщетения за забава, както следва:
фактура № дата на изд сума лв падеж лихва
********** 31.10.2018 14,63 4.12.2018 2,30
********** 31.12.2018 68,59 1.2.2019 9,17
********** 31.1.2019 87,62 1.3.2019 11,03
********** 28.2.2019 71,94 1.4.2019 8,44
********** 31.3.2019 65,87 2.5.2019 7,16
********** 30.4.2019 2,16 3.6.2019 0
общо: 38,10
Предвид изложеното, акцесорният иск следва да се уважи за сумата от общо 38,10 лв. за
периода 04.12.2018 г. - 23.06.2020 г., а за разликата до пълния му предявен размер от 40,63 лв. за
същия период, следва да се отхвърли.
Що се отнася до множеството ответни възражения, направени от особения представител на
ответницата, без осъществен контакт помежду им, допълнителен аргумент за тяхната
неоснователност е и извършеното в хода на настоящото производство частично плащане на
търсените суми, съставляващо извънсъдебно признание на предявените искове.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото
производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на
чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид частично уважения иск по причина на извършено в хода на
13
настоящото производство частично плащане и по аргумент на обратното от чл.78 ал.2 от ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца всички направени от него деловодни
разноски в общ размер на 1 140 лв., от които за заповедното производство – 25 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за настоящото производство - 75 лв. за
държавна такса, 300 лв. за особен представител на ответника, 590 лв. за вещи лица и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Изцяло неоснователно, предвид изложените по-горе мотиви за
забавата на ответницата, е ответното възражение, че тя не е дала повод за предявяване на иска, при
което деловодните разноски не следвало да са в нейна тежест. Неоснователно е и искането на
особения представител, да му се присъди сумата от 7 лв., заплатена от него на МВР за снабдяване с
документ. Тази сума не представлява деловодни разноски, по смисъла на горецитираните
разпоредби, при което не подлежи на присъждане в настоящото производство. Относно искането
на особения представител, да му се присъди сумата от 300 лв. за възнаграждение, вече е налице
произнасяне на съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Р. М.. с ЕГН ********** от **********; както и с адрес в
*************; ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Ж.П.С. и В.Р.К.; сумите, както следва: 310,81 лева главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2018 г. -
30.04.2019 г., включваща използвана топлинна енергия за отопление и топла вода, както и
начислявана топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, и месечна цена на
услугата дялово разпределение; относно обект на потребление с ИТН *************,
находящ се в гр. Пловдив, ************* ап.62; с клиентски номер № *************3; за
което са били издадени фактури както следва: № **********/ 31.10.2018 г., № **********/
31.12.2018 г., № **********/ 31.01.2019 г., № **********/ 28.02.2019 г., № **********/
31.03.2019 г. и № **********/ 30.04.2019 г.; както и 38,10 лева обезщетение за забавено
плащане върху тази главница за периода 04.12.2018 г. – 23.06.2020 г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.06.2020 г. до окончателното й изплащане; както и
сумата от 1 140 лева за деловодни разноски; като искът за главницата за разликата до
пълния му предявен размер от 328,34 лева и акцесорният иск за разликата до пълния му
предявен размер от 40,63 лв., ОТХВЪРЛЯ;
за които суми /но частично за разноските до общ размер от 75 лв./ е постановено
разпореждане № 3713/27.07.2020 г. в производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
1446/2020 г. на ХРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните – на електронните пощи от л.69 и л.71, като се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
14
Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
15