№ 1953
гр. Пловдив, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Величка П. Белева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502144 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба вх. №
8100/04.07.2022 г. / по описа на РС – Асеновград / на Х.М.Б., ЕГН –
********** срещу протоколно Определение от 02.06.2022 г., пост. в открито
съдебно заседание от същата дата по бр.д. № 1803/2021 г. на РС – Асеновград,
с което на основание чл. 323 ал. 1 от ГПК съдът е постановил привременни
мерки относно упражняването на родителските права върху роденото от брака
на страните тяхно малолетно дете – М.Х.Б. и неговото местоживеене – като е
предоставил упражняването на тези права на майката С.Г.Б., при която е
определил и местоживеенето на детето; предоставено на С.Б. е и ползването
на семейното жилище и е постановен режим на лични отношения на бащата
Х.Б. с детето.
Частният жалбоподател поддържа че обжалвания съдебен акт следва
да бъде прогласен за нищожен или отменен като недопустим, тъй като в
нарушение на закона - чл. 321 ал. 1 от ГПК, е постановен по съдебна
процедура, която е следвало да бъде прекратена, но вместо това е
недопустимо продължена. Изложените в тази насока доводи са че
привременните мерки са поискани от С.Б. в предявен от нея като ответница
по предявения от жалбоподателя иск за развод насрещен иск за развод, като в
първото по делото съдебно заседание и по двата иска - от дата 09.12.2021 г.,
тя не се е явила лично / чл. 321 ал. 1, изр. първо от ГПК / без представени
доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването си, като
такива не е представила – съгласно дадените й от съда указания, и в
следващото съдебно заседание от 12.01.2022 г. и изобщо по делото.
Следователно производството по насрещния иск – в т.ч. и по поисканите с
него привременни мерки, е следвало да бъде прекратено/ чл. 321 ал. 1, изр.
второ от ГПК /, което не е сторено. С оглед твърдяните пороци на атакувания
1
съдебен акт / нищожност и недопустимост/ поддържа частната жалба срещу
него да е допустима, тъй като разпоредбата на чл. 323 ал. 3 от ГПК – а също и
тази на чл. 127 ал. 3 от СК / съгласно които определението по привременните
мерки не подлежи на обжалване пред по горния съд, тъй като може да бъде
изменяно и/или отменяно от постановилия го съд/ e приложима само в
случаите когато жалбата се основава на оплаквания за неправилност досежно
постановените привременни мерки.
От ответницата по жалбата е депозиран отговор че същата е
недопустима - на основание казаните по горе императивни процесуални
норми, евентуално че същата е неоснователна, тъй като определението е
валидно и допустимо.
Съдът намира частната жалба за процесуално недопустима, поради
което следва да се остави без разглеждане, съответно образуваното по нея
въззивно ч.гр. дело подлежи на прекратяване. Нормите на чл. 323 ал. 3 от
ГПК и чл. 127 ал. 3 от СК са императивни и изрично изключват обжалваемост
на определенията по привременните мерки пред по горен съд – независимо от
вида на порока. Следователно процесуален ред за обжалване на тези
определения – и в частност този по чл. 274 и следв. от ГПК, не е налице.
Отделно от горното следва да се отбележи че процесното определение е
валидно и допустимо.
Нищожност на същото не е налице. Съдебната практика
безпротиворечиво приема че съдебния акт е нищожен, когато е постановен от
ненадлежен орган или в ненадлежен състав или извън правораздавателната
власт на съда, както и когато не е в писмена форма, не е подписан, както и
когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна
неразбираемост, вкл. и при тълкуване. Процесното определение не страда от
нито един от тези пороци, като такива не се и твърдят. Изложените в жалбата
доводи за нарушение на императивната процесуално - правна норма на чл.
321 ал. 1 от ГПК при постановяването му касаят неговата допустимост, а не
нищожността му. Определението обаче не е недопустимо. Дори и да се
приеме тезата на жалбоподателя че производството по насрещния иск за
развод на С.Б. е следвало да бъде прекратено, това не се отразява на нейното
искане за определяне на привременни мерки – предмет на обжалваното
протоколното определение. Съгласно чл. 323 ал. 1 от ГПК всяка страна по
дело за развод / независимо от процесуалното й качество / може да поиска от
съда да определи привременни мерки относно упражняването на
родителските права и ползването на семейното жилище. В случая искания в
тази насока са заявени от Б. не само в предявения от нея насрещен иск, но и с
отговора на исковата молба за развод на жалбоподателя – неин съпруг Х.Б.,
както и с последващи самостоятелни молби по делото.
Предвид изложеното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба
вх. № 8100/04.07.2022 г. / по описа на РС – Асеновград / на Х.М.Б., ЕГН –
********** срещу протоколно Определение от 02.06.2022 г., пост. в открито
съдебно заседание от същата дата по гр.д. № 1803/2021 г. на Районен Съд –
Асеновград, с което на основание чл. 323 ал. 1 от ГПК съдът е постановил
привременни мерки относно упражняването на родителските права върху
роденото от брака на страните тяхно малолетно дете – М.Х.Б. и неговото
местоживеене – като е предоставил упражняването на тези права на майката
С.Г.Б., ЕГН - **********, при която е определил и местоживеенето на детето;
предоставено на С.Б. е и ползването на семейното жилище и е постановен
режим на лични отношения на бащата Х.Б. с детето.
Прекратява образуваното по частна жалба вх. № 8100/04.07.2022 г. / по
описа на РС – Асеновград / на Х.М.Б., ЕГН – ********** производство по
въззивно ч.гр.д. № 2144/2022 г. по описа на Окръжен Съд – Пловдив.
Определението може да се обжалва пред Апелативен Съд – Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3