№ 6846
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110148719 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ... срещу ..., ЕИК ..., с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
общо 876,46 лв., от която сума 853,46 лв., представляваща регресна претенция за
възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ с № ..., а 23,00 лв. представляваща обичайните ликвидационни разноски, извършени
от ищеца при ликвидиране на образуваната пред него Щета, ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от 23.08.2021 г. - датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 19.01.2021 г., в гр. ..., водачът на лек автомобил
„Фолксваген Бора“, с рег. № ..., при извършване на маневра за включване в движението,
навлиза в съседна лява пътна лента, по която в този момент се е движил л.а. „Фолксваген
Ъп“, с рег. № ..., при което удря последния и му причинява имуществени вреди. Увредения
автомобил към датата на ПТП имал при ищеца валидна застраховка „Каско“ № ....
За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол от 19.01.2021 г.,
подписан от участниците в него. Поддържа, че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Бора“, с рег. № ..., чиято отговорност била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ..., с период на
покритие от 24.07.2020 г. до 11.02.2021 г. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на
л.а. „Фолксваген Ъп“, с рег. № ... при ищеца е била заведена Щета № ..., като
1
отремонтирането било възложено на сервиз „...“, на който била изплатена стойността на
ремонта в размер на 853,36 лв. на 02.04.2021 г., въз основа на издадена фактура. Поддържа,
че във връзка с извършените огледи и определяне размера на обезщетението по
застрахователната преписка, са били направени обичайни ликвидационни разноски, които
претендира за възстановяване в сочен размер от 23 лв. С изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил
регресната си претенция срещу ответното дружество за изплатеното обезщетение, като
приложил преписката с доказателствата, с които разполага, като същите били получени от
ответника на 20.04.2021 г., но с писмо с вх. № 2851/13.05.2021 г. ответникът е отказал да
уважи претенцията. Ищецът е ангажирал относими и допустими доказателства и
доказателствени средства, в т.ч. разпит на свидетел и изслушване на съдебна
автотехническа експертиза, която да отговори на въпросите във връзка с механизма на ПТП,
вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с
твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на
имуществените вреди. Претендира и сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът ..., ЕИК ..., е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявения иск по основание и размер като неоснователен и необоснован. Оспорва
твърдяното ПТП да е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Бора“, с
рег. № .... Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „Фолксваген
Ъп“, с рег. № .... В условията на евентуалност твърди съпричиняване. Оспорва размерът на
претендираните вреди като необосновано завишени, тъй като не отговарят на средните
пазарни цени на цената на труда, необходим за поправянето на вредите. Поддържа, че не
всички отремонтирани детайли са били за смяна с нови. Моли за отхвърляне на иска. Също
поставя въпроси към САТЕ, като има искане и за разпит на свидетел, в лицето на водача на
сочения от ищеца за увреждащ автомобил - С. К. С.. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 от КЗ са: 1. наличие на
валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно
увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; 3. деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователно събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, като вината се предполага до доказване на противното; 4. валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, покриващ отговорността му за
причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; 5. механизмът и
причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на
2
деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина/. По
отношение на тези факти, съдът е възложил на ищеца доказателствената тежест, като му е
указал, че обстоятелствата по т.4 посочени по-горе са безспорни между страните и не се
нуждаят от допълнително доказване, като същите са обявени за такива и с обявения за
окончателен доклад по делото. Съответно, на ответника съдът е указал да докаже, че е
погасил дълга, да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил „Фолксваген
Бора“, с рег. № ... или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на
увредения автомобил.
Видно от приетите по делото доказателства /на л.30-32 от делото/ ответникът е бил
надлежно поканен да възстанови изцяло платеното от ищеца обезщетение, ведно с
ликвидационните разноски или сумата от общо 878,46 лв., като поканата била получена на
20.04.2021 г.
С писмо, изх. № 20-03-927/12.05.2021 г. ответника отказал изплащане на
претендираното обезщетение, като се мотивирал, че от отразената в ДКП, съставен за ПТП
от 19.01.2021 г., скица на ПТП и събраните допълнителни доказателства се установявало, че
отговорността за настъпилото застрахователно събитие е изцяло на водача на л.а.
„Фолксваген Up“ с рег. № ..., тъй като при маневра за смяна на пътната лента, с предимство
е бил водачът намиращ се в дясна пътна лента, т.е. застрахования по ЗЗ „ГО“ при него
водач, поради което липсвали основания за удовлетворяване на предявената регресна
претенция.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), заключението по
която ( на л. 99-109 от делото) съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно.
Механизмът на процесното ПТП се установява въз основа на заключението по САТЕ и
показанията на разпитаните по делото св. М. Г., водач на увреденото МПС, и св. С. К., водач
на увреждащото МПС.
Видно от показанията на св. Г., тя се е движела в крайна лява лента по бул. „...“ в гр.
..., когато възприела препятствие пред себе си /катастрофирал автомобил/, което наложило
същата да се престрои в дясно и продължи движението си в средна пътна лента. Изведнъж
от крайна дясна лента, от колоната с паркирани автомобили излязъл черен автомобил,
управляван от св. К., който ударил с неговата предна лява част, нейния автомобил, като
пострадала цялата дясна страна на управлявания от нея автомобил „Фолксваген Up“.
Подобен механизъм се установява и от показанията на св. К., който споделя, че
действително е бил спрял в крайна дясна пътна лента на бул. „...“ за да си вземе закуска,
след което подал ляв мигач, за да се включи в движението и престрои в средна пътна лента,
тъй като в цялата дясна лента имало паркирани автомобили. Уверил се, че е свободно от
движещи се автомобили, тъй като приближаващия се към него в средна лента автомобил,
бил подал десен мигач за спиране. При навлизане на автомобила на св. К. в средна пътна
лента, изведнъж видял, че пред него навлиза друг л.а., управляван от св. Г., като предната
лява част на неговия автомобил се ударил в задната част на нейния автомобил. В
3
показанията си св. К., твърди, че не е видял в огледалата за задно виждане наближаващия
л.а. „Фолксваген Up“, тъй като най-вероятно същия бил „в мъртвата му точка“, когато е
потеглил.
Съдът не кредитира показанията на св. К. по отношение на изложения от него
механизъм на ПТП, тъй като същите са в противоречие както с изложеното в ДКП и
отразената в него схема, така и с показанията на св. Г..
Видно от ДКП, св. К. е вписан на мястото на водач на л.а. „А“, т.е. на виновния водач.
На следващо място, в схемата е отразено, че не цялата дължина на автомобила му се намира
в средна пътна лента, а само предната лява част на същия, което противоречи на
показанията му, че същия бил навлязъл в средната лента, движил се по нея около 15 м.,
преди да настъпи удара с другия автомобил. Напротив, видно от скицата на ПТП, отразена в
двустранния протокол, л.а. „Фолксваген Uр“ се е престроявал в движение в средната лента,
при внезапно възникнало пред него препятствие, когато л.а. „Фолксваген Бора“, управляван
от св. К., рязко е свил наляво, от паркирано състояние в крайна дясна лента, за да се
установи също в средната пътна лента, при което ударил другия автомобил по цялото
протежение, в неговата дясна половина.
Съдът намира възражението на ответника, във връзка с твърдяното съпричиняване, за
неоснователно, тъй като сочената като нарушена от водача на увредения л.а. разпоредба на
чл.25, ал.2 от ЗДвП., съдът счита за неприложима в случая. Съгласно същата „при
едновременно извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, от водачите на две пътни превозни средства, от две съседни пътни
ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната
пътна лента“. В конкретния случай обаче, автомобилът който е в дясната пътна лента
извършва маневра за навлизане в съседната средна пътна лента от паркирало състояние,
поради което същия е следвало да съблюдава разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
изискваща „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
От приетите по делото доказателства, се установява безспорно, че управлявания от св.
Г. лек автомобил е бил в движение и е преминавал край спрелия в крайна дясна лента
автомобил, управляван от св. К., поради което именно последния е следвало да съобрази
действията си и маневрата си за излизане от реда на паркираните превозни средства и
навлизането му в средната пътна лента, с престрояващия се в момента от крайна лява в
средна пътна лента, автомобил на св. Г..
Описаният по-горе механизъм на ПТП се установява и посредством заключението на
4
приетата без възражения от страните САТЕ, което съдът изцяло кредитира. Видно от
същото, на 19.01.2021 г., водачът на л.а. „Фолкваген Бора“ с рег. № ... предприема маневра
за потегляне от спряло състояние от дясна пътна лента към средна лента за движение по бул.
„...“ в посока бул. „...“, а в същото време и в същата посока на движение, в лява пътна лента
на бул.“...“ се движим лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № ..., на който водачът
възприемайки опасност пред себе си – катастрофирал автомобил, е предприел маневра за
смяна на лентите за движение – от лява към средна пътна лента, при което траекториите на
движение на двете превозни средства се пресичат в средна пътна лента на бул. „...“ и
настъпва удар между тях.
Според експертизата, от техническа гледна точка, причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на двамата водачи, като водачът на л.а. „Фолксваген Бора“
при маневра за потегляне от паркирано положение от дясна лента за движение и навлизане в
средна, не пропуска навлизащия от лява в средна лента за движение, л.а. „Фолксваген Ъп“,
докато водачът на последния пък, при маневра за промяна на посоката си на движение, от
лява към средна пътна лента, не пропуска навлизащия от дясна в средна лента за движение,
л.а. „Фолксваген Бора“. От друга страна, при отговора на въпроса относно
предотвратимостта на произшествието, в.л., изготвило САТЕ е стигнало до извод, че
водачът на л.а. „Фолксваген Бора“ е имал възможност да предотврати настъпването
на ПТП, ако „при потегляне от дясна лента за движение и навлизане в средна пътна
лента, се е уверил, че няма да създаде опасност за движещите си по ул. „...“
автомобили /сред които е бил и другия участник в ПТП, л.а. „Фолксваген Ъп“/ както и ако
при потегляне от дясна лента за движение е пропуснал навлизащия в средна пътна лента л.а.
„Фолксваген Ъп“ след което безпрепятствено завърши своята маневра за отклонение в
средна лента за движение“.
От всички приети по делото доказателства, в тяхната съвкупност, според съда се
установява безспорно, че водачът на л.а. „Фолксваген Бора“ с рег. № ... е предприемал
маневра за навлизане в средна пътна лента за движение от спряло /паркирано/ състояние,
поради което именно той е водачът който е следвало да съобрази действията и поведението
си с другите участници в движението, основно тези, които се движат по ул. „...“.
Показанията на св. К., че той също е бил в движение, когато е настъпил удара между двата
автомобила, звучат изолирано и са в пряко противоречие с останалите писмени и гласни
доказателства, поради което съдът не им дава вяра по отношение на механизма на ПТП. С
оглед на установеното, съдът приема, че основна вина за настъпване на ПТП от 19.01.2021 г.
носи водачът на л.а. „Фолксваген Бора“ с рег. № ..., като не се установява твърдяното от
ответника в производството съпричиняване от страна на другия водач.
Анотирана съдебна практикаСъвкупният анализ на посочените по-горе и събрани по делото
доказателства обуславят извода, че поведението на застрахования при ответника водач на
МПС е противоправно, тъй като се изразява се в нарушение на задължението на водачите на
пътните превозни средства, вменено с разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, а именно, че
водачът К. е бил длъжен да излезе от реда на паркираните превозни средства, след
5
като се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
При така установения механизъм на ПТП, вещото лице е заключило, че всички
описани от застрахователя – ищец щети по увредения л.а. л.а. „Фолксваген Ъп“ с рег. № ...,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.01.2021 г.
произшествие, като стойността, необходима за отстраняването им, по средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 1066,88 лв. с ДДС.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция между застрахователи, възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски за определянето му– чл. 411 КЗ. Установява се от заключението по
САТЕ, че стойността на ремонта по средни пазарни цени на части и труд възлиза на 1066,88
лв., която действителната стойност на вредите, дори при изчисляването й с цени от
алтернативни доставчици е в размер надвишаващ фактически изплатената от ищеца
стойност на ремонта, или застрахователно обезщетение в размер на 853,46 лв., което прави
предявения иск от ищеца изцяло основателен и доказан, като предвид диспозитивното
начало същия ще следва да се уважи в пълен размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за
възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е по-
висока от реално заплатената от ищеца цена на ремонта. Размерът на заплатеното от ищеца-
застраховател обезщетение /от 853,46 лв./ е по-нисък от определения от в.л. по САТЕ такъв
/1066,88 лв./, поради което правото на регрес на ищеца е възникнало за претендираната от
него с ИМ, сума.
С оглед на изложеното процесният регресен иск следва да се уважи в пълния му
предявен размер за сумата от общо 876,46 лв., представляваща дължима регресна претенция
във вр. с Щета № .../21/20.01.2021 г. по описа на ищеца, ведно с направените ликвидационни
разноски, претендирани в размер от 23,00 лв., които са в рамките на обичайните разноски за
6
застрахователя-ищец, съгласно заключението по САТЕ.
Недоказани в хода на съдебното дирене останаха направените от ответника
възражения, в т.ч. и възложените му в доказателствена тежест факти относно пълно
погасяване на задължението му.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 876,46 лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 590,00 лв., от които 50,00 лв. за държавна
такса, 150 лв. за съдебна автотехническа експертиза, 30,00 лв. депозит за свидетел и 360 лв.
с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК съобразно с
уважаването на иска, на ищеца следва да се присъдят изцяло сторените от него съдебни
разноски до размер от 590,00 лв., като намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 от
ГПК за неоснователно, тъй като платеното адвокатско възнаграждение от ищеца е в
минимален по НМРАВ, размер и към Списъка по чл.80 от ГПК са приложени доказателства
за реалното му плащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „...“ № ...,
бл...., представлявано от изп. директор С. Е. Б. да заплати на . „...“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ..., на осн. чл. 411 от КЗ, сумата от 876,46 лв., от
която 853,46 лв. представлява дължимо регресно застрахователно обезщетение по Щета №
.../21/20.01.2021 г. по описа на ищеца, а 23,00 лв. представляват ликвидационни разноски за
ищеца по ликвидиране на щетата за вредите, причинени на лек автомобил „Фолксваген Ъп“
с рег. № ... при ПТП от 19.01.2021 г., в гр. ..., на ул. „...“, настъпило в резултат на виновно
противоправно поведение на водач със застрахована гражданска отговорност ..., ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.08.2021 г, до окончателното ѝ изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „...“ № ..., бл...., представлявано от изп. директор С. Е. Б. да заплати на . „...“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., сумата от 590,00 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8