РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Русе, 30.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 17 ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от
съдия
КУПРИНДЖИЙСКА КАН
дело № 316
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от С.Е. ***,
депозирана чрез адвокат-пълномощник М. М. ***, против Решение № 426 от 24.08.2021
г., постановено по АНД № 1022/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0001386 от 25.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, ал. 1,
изр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвПр, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000
лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводственитге правила.
Иска се отмяна на въззивното съдебно
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Касационният ответник не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка по делото: на 04.08.2020 г., в района на ГКПП
Дунав мост, служители към РД АА – Русе, един от които и актосъставителят,
разпитан по въззивното дело в качеството му на свидетел, извършили проверка на
лек автомобил – марка Мерцедес, 313 ЦДИ с рег. № РР4611ВМ, категория М1,
управляван от собственика С.Е. Е.. В автомобила пътували 8 броя пътници. Само
един от тях бил грамотен и успял да даде писмено обяснение. Пред органите на РД
АА - Русе, той обяснил, че на шофьора били дадени 200 лв. за превоза. Въз
основа на това контролните органи преценили, че жалбоподателят извършва
обществен международен превоз на 8 бр. пътници срещу заплащане без заверено
копие на лиценз за извършване на международен превоз на пътници - лиценз на
Общността, за което деяние срещу него бил съставен АУАН Серия А-2019 № 276845
за нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1 от ЗАвПр. Впоследствие било издадено и
обжалваното пред РС – Русе НП за наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000
лева на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, въз основа на които е приел, че по категоричен начин е
доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
изр. 1 от ЗАвПр. Отговорил е аргументирано на всички възражения, наведени в
жалбата и ги е отхвърлил. Преценил е, че правилно е приложена санкционната
норма. Изложил е и мотиви за неприложимостта на института на маловажния случай.
В заключение въззивният съд е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна,
поради което е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
Решението е правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се
споделя заключението на въззивната инстанция, според което по делото въз основа
на съвкупния доказателствен материал се налага несъмненият извод за извършено
от наказаното лице административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 6, т. 1, изр. 1 от ЗАвПр. Обосновано,
след правилна оценка на доказателствения материал по делото, районният съд е
приел, че фактическите
констатации в АУАН и НП са напълно обосновани и се подкрепят от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
В касационната жалба са
направени възражения, които се припокриват с тези, изложени в хода на въззивното
производство и на които районният съд е
дал мотивиран отговор, като настоящата инстанция намира за необходимо да
допълни следното: във връзка с довода, че не било ясно за какво била събрана и
дадена на водача сумата от 200 лева – за бензин или за други цели, следва да се
отбележи, че за да е съставомерно нарушението по чл. 93, ал. 1 от ЗАвПр не е
необходимо нарушителят да е реализирал печалба от извършвания превоз. Съгласно
легалната дефиниция на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“,
дадени в разпоредбите на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвПр, и в двата случая
става въпрос за извършвана услуга с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага, т.е. достатъчно е да се
докаже, че превозът се извършва срещу заплащане или срещу икономическа облага.
От събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства
категорично се доказва, че в случая на жалбоподателя е било заплатено за превоза
от България до Германия общо 200 лева от пътуващите в автомобила. Без значение
е цифровото измерение на сумата, важното е, че същата е предадена във владение
на водача, което означава, че услугата не е безвъзмездна. В тази връзка
неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че липсват доказателства,
от които да се установява юридическият факт на извършен превоз срещу заплащане.
В писменото обяснение на един от пътниците – О.Ш., който единствено е бил
грамотен и е било възможно да даде писмено сведение по случая, изрично е
отбелязано, че пътува за Германия, за което са събрали общо около 200 лева.
Неговото сведение е потвърдено в хода на въззивното производство чрез гласни
доказателства – показанията на актосъставителя Д. Д., пред който този пътник е
дал обяснение. Неоснователно е твърдението, че само въз основа на това писмено
обяснение не би могъл да се изведе извод за наличието на съставомерно деяние. В
случая съдържащите се в административнонаказателната преписка писмени
доказателства са били обсъдени от съда както поотделно, така и в съвкупност с
целия доказателствен материал по делото, включително и като са били съпоставени
със събраните гласни доказателства. По делото не са били ангажирани
доказателства, които да опровергават или дори да поставят под съмнение фактите
и обстоятелствата, описани в АУАН и НП.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 426 от 24.08.2021 г.,
постановено по АНД № 1022/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.