№ 535
гр. Перник, 15.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500349 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от „Стомана индъстри“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес па управление гр.Перник, ул.”Владайско въстание” № 1,
чрез адв.Х. И. М. САК, със съдебен адрес: гр. София, кв. ”Лозенец”, бул.”Джеймс Ваучер”
№103, ет.2, офис №5 срещу Решение № 221 от 28.02.2023 г., постановено по гр.д. 3315/2021
г. по описа на Pайонен съд гр. Перник.
С Решението Районен съд гр. Перник е признал за установено на основание чл. 124
от ГПК, вр. чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ по отношение „Стомана индъстри“ АД, че в периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. между Ч. Б. М., ЕГН ********** от с. Л., общ. Перник, ул.
„Т.с.“ № 8 и „Стомана индъстри“ АД, ЕИК ********* е съществувало трудово
правоотношение.
Със същото решение на основание чл.226, ал.1, т.2 КТ, вр. чл.226, ал.3 КТ „Стомана
индъстри“ АД е осъдено да заплати на Ч. Б. М., сумата в размер на 200.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
вписани неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищеца относно
продължителността на времето, което се признава за трудов стаж по трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен
размер от 1000.00 лева /представляваща част от общия размер от 5000.00 лева/.
С депозирана въззивна жалба с вх. № 6561/27.03.2023 г., п.к. 24.03.2023 г. „Стомана
индъстри“ АД чрез адв. Х. М. обжалва първоинстанционното решение, като оспорва само
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 200 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от
вписани неверни данни от ответното дружество в трудовата книжка на ищеца относно
продължителността на времето, което се признава за трудов стаж по трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като и в частта в която дружеството е осъдено да
1
заплати в полза на съда 100 лева държавна такса и 150.00 лева разноски за експертиза и 216
лева разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че решението в
обжалваните му части е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото
доказателства. На първо място се сочи, че определеното от съда обезщетение не съобразено
с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като допълва, че претенцията на ищеца е
изцяло недоказана. На следващо място се отбелязва, че по делото няма никакви категорични
и безспорно доказани обстоятелства, за каквито и да е вреди настъпили за ищеца, в
следствие на влошаване здравословното му състояние, което да се дължи като пряка -
причинно следствена връзка, с действия на работодателя по оформянето на трудовата
книжка на ищеца. С жалбата са наведени твърдения, че първата инстанция неправилно не е
съобразила, че ищецът е изцяло в трудоспособна възраст и евентуалното негово бъдещо
пенсиониране, ще настъпи занапред във времето, от което следва, че вредите присъдени на
ищеца от съда, дори не са настъпили като същите съставляват евентуални, бъдещи и изцяло
хипотетични вреди, съобразно наведените твърдения в исковата молба. Въз основа на
изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение в оспорените му части и
постановяване на ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Ч. Б. М. по депозираната
въззивна жалба.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна
жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е
срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има правен
интерес от обжалването.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на
разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по
съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.06.2023 г. от
11.05 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на настоящето определение.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
2
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване,
ведно с обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3