Р Е Ш Е Н И Е   № 510

 

гр. РУСЕ....18.XII. ........... 2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на.........10 декември 2019г…........................... в състав:

 

      ПРЕСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                                   АНТОАНЕТА АТАНАСОВА                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

                                                                            

                                                                 

и СЕКРЕТАРЯ..........……МАНЯ ПЕЙНОВА……….…….....и в присъствието

на ПРОКУРОРА..............................................…….............…….......като разгледа докладваното от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА……....…….В.гр.д. N767 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

                   Производството е по чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.17 от ЗЗДН.

М.С. ***, е обжалвала решение №196/09.10.2019г. на Беленския районен съд, постановено по гр.д.№780/19г. с  което е отхвърлена молбата й за издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза и в полза на малолетното дете Р. П.Г.. Развива оплаквания за неправилност на решението и моли въззивния съд да го отмени и да  уважи искането й за издаване на заповед за защита.

П.Г.П.,***, изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.Претендира разноски по делото.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима.С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на М.С.С. за издаване на заповед за защита от домашно насилие в нейна полза и в полза на малолетния Р. П.Г., срещу П.Г.П..

 Производството пред районния съд е образувано по молба на М.С., действаща лично и като майка и законен представител на детето Р. П.Г., за защита от домашно насилие, упражнено спрямо нея и спрямо детето от ответника П.П., съпруг на молителката и баща на детето.В обстоятелствената част на молбата се твърди, че страните са съпрузи от 28.08.2012г., , в процес на развод. Имат едно дете Р., роден на ***г./на 8г. и 7м към момента на настоящото производство/.През по последните години ответникът проявявал психическо и физическо насилие над молителката, включително и  в присъствието на детето. В началото на 2019г. тези прояви зачестили, особено след образуване на бракоразводното дело. През м.февруари 2019г. П. я  ударил с дърво по главата, от което има белег. На 30.05.2019г. по жалба на С.  против П. по повод упражнено насилие, ответникът подписал предупредителен протокол да не извършва физическо насилие спрямо нея. На  18.08.2019г. й нанесъл   побой с юмруци и шамари. В молбата се твърди, че последният случай на домашно насилие е от 19.08.2019г., когато вечерта  около 20.30ч., докато С. чистела в дома им, П. влязъл при нея и силно я  блъснал, при което тя паднала на пода и се ударила във фотьойла. След като се изправила, той я хванал силно за косата и започнал да я дърпа и блъска, в ръцете му останали кичури коса. След това продължил да я удря с юмруци и шамари по цялото тяло. При опита й да избяга, ответникът притиснал с вратата лявото ѝ ходило, и така наранил третия и четвъртия пръст на крака й. Този тежък инцидент станал в присъствието на детето на страните, което по време на побоя плачело и било силно стресирано.

Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от М.С., в която се твърди, че  системно е подлагана на домашно насилие от съпруга й П.П., чрез нанасяне на побои и закани за здравето й. Последният случай на упражнено физическо насилие бил от 19.08.2019г., при който свидетел на побоя, нанесен от ответника на молителката станало тяхното малолетно дете Р. П.Г..

От данните по съдебно-медицинско удостоверение, издадено на 20.08.2019г. от Отделение Съдебна медицина към УМБАЛ Канев-АД-Русе се установява, че пред съдебния  лекар М.С. е заявила, че на 19.08.2019г. около 20.30ч в дома й в с.Новград е била блъскана от съпруга й, вследствие на което паднала на земята и се ударила в един фотьойл. Когато се изправила била дърпана за косата, удряна с шамари по лицето, с шамари и юмруци по крайниците и цялото тяло.При медицинския преглед е констатирано следното : На челото, непосредствено медиално от вътрешния ъгъл на лява вежда има стар белег. По предно-външната повърхност на ляво бедро, в средна трета има бледо синкаво  кръвонасядане с размери около 2/3,5см, а по ръба на трети и четвърти пръст на лявото ходило има няколко охлузвания  със забелване на епидермиса, с размери по около 1/0,5см.По предната повърхност на дясно бедро-бледо зеленикаво кръвонасядане с размери около 2/2см.По предно-външната повърхност на дясно бедро, в предна трета, е установено бледо жълтеникаво-червеникаво кръвонасядане с размери 1/1см.По задната повърхност на ляво бедро, в далечната трета, има охлъзване с червеникаво-кафеникава коричка. По външно-задната повърхност на дясната подбедрица, в близката трета има бледозеленикаво кръвонасядане с размери около 1,5/1,5см.По главата, лицето, гърба и корема видими следи от травматични увреждания не са установени.

По делото като свидетели са разпитани Л. Ю. и  А. М., които са колеги с М.С.. В показанията си установяват, че на 20.08.2019г.  друг техен колега, на име В. В. сочат, че са узнали от техен колега В. В., че предната нощ съпругът на М. я 4пребил в присъствието на детето й“. Не е уточнил откъде знае за това. През обедната почивка С. лично им казала, че мъжът й я е бил. Свалила маратонката и  им показала на левия си крак охлузвания на няколко пръста, като обяснила, че те са от нанесен побой.Споделила, че детето много се уплашило.Свидетелят Ю. заявява, че не  виждал молителката с рана на челото. Обратното твърди св.М. – след инцидента на 19.08. е виждал М. с рана на челото, но не си спомня дали раната е била прясна.Относно тази рана самата С. твърди, че е от удар през м.февруари и не сочи подобно увреждане като последица от инцидента на 19.08.Този свидетел твърди, че на 19.08. вечерта, около 20.00ч заедно с началника Велико минали покрай къщата на С., за да й оставят пари. В двора видял М.С., съпругът й и детето. Следва да се отбележи, че С. изрично е описала друга фактическа обстановка, а именно, че на 19.08. вечерта тя и детето са били в двора и са работили в градината. После се прибрали в къщата, молителката започнала да чисти една от стаите и „в един момент“ ответникът влязъл в стаята и се нахвърлил върху нея.Молителката не твърди, че съпругът й също е бил в двора, заедно с нея и детето им, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля. Освен това свидетелят заявява едновременно, както че не е обичайно да носи пари на М. след осем вечерта, така и  че „не е ходил да й носи пари…“.Предвид констатираните противоречия в показанията на свидетеля, правилно първоинстанционният съд не е кредитирал същите.

Свидетелите К. К.,  Г. Ф. и Р. Д., посочени от ответника, установяват, че той не е агресивен, не е скандалджия. Заявяват, че не им е известно между страните да е имало разправии, при които да се е стигало до побой.Свидетелят Ф. изнася данни, че на  19.08.2019г. П. е бил бил в дома му, за да му помогне за прибирането на бали сено. Уточнява, че синът му е отишъл в дома му между седем и осем вечерта, като е бил там докато се е мръкнало, след девет часа, а след това заминал за нощна смяна на работа. Изложеното се подкрепя от данните в представената по делото служебна бележка изх.№ 45 от 12.09.2019г., издадена от „ЕКОН-91” ООД – Русе, в която е удостоверено, че на 19 срещу 20.08.2019г. П. П. е бил на смяна – от  22.00ч. на 19.08.2019г. до 06.00ч. на 20.08.2019г. в цех „Пенолатекс“.

Пред районния съд е представено Постановление от 01.08.2019г. по преп. № 598/2019г. по описа на РП – Бяла, от което е видно, че във връзка с подаден сигнал от М.С. е била образувана проверка, приключила с отказ за образуване на досъдебно производство.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира, че решението е правилно. От съвкупната преценка на събраните доказателства не може да се направи извод, че на 19.08.2019г. вечерта – около 20.30ч, ответникът по молбата  е осъществил физически и  психически тормоз над молителката и над детето им, както е приел и районният съд.Предвид събраните гласни доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че твърденията в декларацията по чл.9 ЗЗДН за причинен физически тормоз на посочената дата, са недоказани.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставени без уважение, а обжалваното решение потвърдено, като правилно.С оглед изхода на делото разноските са в тежест на жалбоподателката.

  Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК окръжният съд               

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 09.10.2019г. на Беленския  районен съд, постановено по гр.д.№ 780/19г.

ОСЪЖДА М.С. *** да заплати на П.Г.П.,***, 500лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :               

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :