Решение по дело №1764/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2018 г. (в сила от 8 ноември 2018 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20181320101764
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ№543

гр. Видин, 19.10.2018г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Видин, VI състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при  участието  на  секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1764 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 150 от СК от М.В.С. с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител В.Й.Б., против В.С.Д. ***.

В исковата молба се сочи, че съгласно влязло в сила Решение №99 от 10.11.2008г. по гр. д. № 933/2018г. по описа на РС - Видин, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 45,00 лева.

Твърди се, че обстоятелствата, при които е била постановена издръжката, значително са се променили. М. е на 12 години и е ученик в СОУ „Св. св. „Кирил и Методий“ - гр. Видин, с профил рисуване, което е свързано с разходи за картони за рисуване, платна, бои, черки и т.н. Детето играе баскетбол и има активно желание да се отдаде на този спорт, но му липсват средства за това. Интересува се от информационни технологии, но няма компютър поради финансов недоимък. Променени са също така и икономическите условия в страната.

Твърди се, че ответникът работи в Германия и трудовото му възнаграждение е достатъчно високо, за да заплаща по-висока издръжка.

Иска се от съда да постанови решение, с което да измени размера на месечната издръжка, заплащана от ответника за детето М.В.С. от 45,00 лв. на 300,00 лв.

Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В него оспорва иска по размер. Твърди, че работата му е непостоянна и без трудов договор. Ответникът сочи, че досега е бил стриктен в заплащането на определената от съда издръжка.  Шест години след развода детето заживяло отново в дома на ответника заедно с майка му, през което време бащата плащал сметките, ремонтирал жилището и осигурявал средствата за храна.

От събраният по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Детето М.В.С. е родено на ***г., видно от Удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на Акт за раждане № 41/19.01.2006 г. от Община Видин, като детето е навършило 12 г. и е малолетно към настоящия момент. Негови родители са В.Й.Б. и В.С.Д..

С Решение № 99 от 10.11.2008г. по гр.д. 933 по описа за 2008г. на ВРС В.С.Д. е осъден да заплаща на детето М.В.С. месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител В.Й.Б. в размер на 45.00 лв. 

            По делото е представено от ищцата Удостоверение от Община Димово изх. № ФС-9400-196/28.06.2018г., от което се установява, че за периода от м. юни 2017г. до м. май 2018г. на В.Й.Б. е изплатено възнаграждение в общ размер на 5279,29 лв., като възнаграждението за последния месец май 2018г. е в размер на 465,20 лв.

Представено е от ответника Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП – Велико Търново, офис Видин, изх. № 050191801811672/05.09.2018г., от което е видно, че В.С.Д. е декларирал, че не е регистриран като едноличен търговец, не участва в дружества, не е осигуряван по трудови и извънтрудови правоотношения и няма подавани данъчни декларации за  периода 01.01.2017г. – 31.08.2018г.

Представено е Удостоверение за семейно положение изх. № АО01АУ-24-712 от 05.09.2018г., изд. от Община Видин, от което се установява, че М.В.С. е единствено дете на ответника.

По делото е изготвен Социален доклад от ДСП - Видин с изх. № ПР/Д-ВН/121-002/09.10.2018г. В него се съдържат сведения, че детето е ученик в шести клас на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Видин, профил рисуване. Справя се добре в училище, завършил е пети клас с отличен успех. Основни грижи за детето полага майката. Двамата живеят в жилище под наем в гр. Видин, като наемът е в размер на 130 лв.

На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, съдът е изслушал детето М.В.С. в съдебно заседание. Детето е споделило, че живее с майка си. Бащата работи в Германия, ходи за по два месеца и се прибира. Не му носи подаръци, но си спомня, че веднъж, когато бил на 11 години, му купил играчка. Понякога му купува нещо за ядене, когато излизат заедно. Майката му дава по 1 лв. за училище, но парите не му стигат за закуска. Тя обаче нямала възможност да му даде повече.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът е отговорил на поставени от ищцовата страна въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК. Заявил е, че работи в Германия за по един – два месеца, като ходи там от две години. Работи като социален асистент, гледа възрастни хора, без трудов договор. В България няма работа от около 2 – 3 години. Твърди, че месечното му възнаграждение е около 1000 евро, но получава около 700 евро, тъй като плаща комисионни на човека, който му намира работа. Най – дългият период, през който е останал на работа в Германия, бил три месеца. Понастоящем се е завърнал в България от два месеца.

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта

Съдът намира, че искът е процесуално допустим, което налага разглеждането му по същество.

По основателността

При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска за частично основателен.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Чл. 142, ал. 2 от СК вменява безусловно задължение на родителя да заплаща на детето си месечна издръжка една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Към момента на подаването на исковата молба -  03.07.2018г., размерът на минималната работна заплата е определен с Постановление № 316/20.12.2017 г. на МС за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната на 510 лв. Последното налага извода, че минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК към този момент е 127,50 лв.

Разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на  обстоятелствата. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за предоставяне на издръжка. Тъй като в настоящия случай ищцата претендира изменение на размера на присъдената издръжка от 45 лв. на 300 лв., т.е. по – висока от нормативно определения минимум, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК се налага изследването на нуждите на детето и възможностите на родителя да предостави издръжка в претендирания размер.  

Към момента на първоначалното определяне на размера на дължимата месечна издръжка за детето, последното е било на 2 години. Към настоящия момент то е на 12 години. През този период от време средствата за задоволяване основните жизнени потребности на детето – храна, облекло и др. са се увеличили значително. От друга страна, настъпило е изменение на икономическите условия в страната, като са се увеличили цените на стоките и услугите, както и се е увеличил размера на минималната работна заплата от 220 лв. през 2008г. на 510 лв. през 2018г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че майката работи в Община Димиво, където получава месечно трудово възнаграждение в размер на  465 лева /за м. май 2018г./.

Относно актуалните доходи на ответника, установя се, че същият няма постоянни доходи, а когато работи получава по около 700 евро месечно.  

Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно е налице нарастване нуждите на детето предвид по-голямата му възраст, изминалия дълъг период от време от определяне на издръжката, промяната на икономическите условия в страната през последните десет години и изменение размера на минималния размер на издръжката. В това се изразява изменението на обстоятелствата, при които е била определена издръжката на детето и претенцията за увеличение на размера ѝ е частично основателен.

Преценявайки потребностите на детето – неговите нужди от храна, облекло и др., съобразени със стандарта на живот в държавата, съдът определя общата месечна издръжка на М.В.С. в размер на 300.00 лева. По отношение на разпределението на тежестта на издръжката между родителите на детето в т. 7 на ППВС № 5/16.11.1970 г. изрично е посочено, че грижите, които родителят, при когото живеят децата, полага, следва да бъдат отчетени при разпределението, като същият участва с по - малък паричен дял в издръжката. Отчитайки наложилата се съдебна практика, както и разпоредбата на чл. 21 от СК, който закрепва презумпцията за равен принос на съпруга, който е участвал в натрупването на семейното имущество, полагайки грижи за децата, съдът намира за справедливо разпределение на средствата за издръжката на дете в съотношение 2:1 в полза на съпругата, която полага непосредствено грижи за детето. При приетата от съда като база за изчисляване на издръжката сума от 300.00 лв., вземайки предвид приетото за справедливо разпределение на средствата за издръжката между родителите, то ответникът би следвало да осигури заплащането на издръжка в размер на 200 лв., а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката.

Съдът намира, че така определеният размер на месечната издръжка, дължима от бащата, е съобразен с възрастта и нуждите на детето, както и с възможностите на ответника да я заплаща. По делото се установи, че бащата няма друго непълнолетно дете, за което да се грижи и на което се дължи безусловно издръжка. Ответникът няма постоянна работа, но работи през приблизително половината време от годината и получава трудово възнаграждение в размер над средното за страната. В същото време, предвид трудоспособната възраст на ответника, съдът приема, че същият може да реализира доходи, с които да заплаща така определения размер на месечна издръжка от 200 лв. Дори и да среща определени материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето.

Съдът приема, че искът за увеличение на издръжката в частта от 200.00 лева до пълния предявен размер от 300.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            Увеличеният размер на издръжката се дължи от датата на предявяване на иска – 03.07.2018г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът следва да допусне служебно предварително изпълнение на решението.

По разноските

Страните не претендират разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК върху увеличения размер на издръжката. Цената на иска съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК е сборът на платежите за три години – 5580,00 лева.  При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Видин държавна такса в размер от 223,20 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка от В.С.Д. ***, определена с Решение № 99/10.11.2008г. по гр.д. № 933 по описа за 2008г. на Районен съд – Видин, в полза на М.В.С. с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител В.Й.Б. с ЕГН **********, от 45.00 лева на 200.00 лева (двеста лева) месечно, като

            ОСЪЖДА В.С.Д. ***, да заплаща на детето си М.В.С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Й.Б. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева, считано от датата на предявяване на иска - 03.07.2018 г. до настъпване на причини, които да обуславят изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението, като

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск над присъдения размер от 200.00 лева до пълния претендиран размер от 300.00 лева, като неоснователен и недоказан.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

 

ОСЪЖДА В.С.Д. ***, да заплати по сметка на Районен съд – Видин държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 223,20 лв. (двеста двадесет и три лева и двадесет ст.), както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок, считано от 24.10.2018г.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: