МОТИВИ към ПРИСЪДА № 24 постановена на 10.11.2015г.
ПО НОХД № 71/ 2013г. по описа на Районен Съд – Гълъбово
Обвинението е
против С.Г.И. ЕГН **********, родена на ***г***,
българка, българска гражданка, със средно образование, безработна, разведена,
не осъждана, за това, че през периода от 22.06.2012г. до 11.07.2012г., в
с.М., общ.Г., в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – л. в “С.” ООД, гр.С.З., присвоила чужди движими вещи – пари
на обща стойност 471,35 лева, собственост на “С.” ООД гр.С.З., връчени в това й
качество да ги пази и управлява – престъпление по чл.201, във вр.чл.26, ал.1 от НК.
С протоколно
определение от 15.04.2015г., съдът като намери, че са налице основанията на
чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и след като назначи защитник на подсъдимата С.Г.И.
ЕГН **********, който да защитава нейните
права и законни интереси, разгледа делото в отсъствие на подсъдимата.
В хода на
съдебното следствие РП-Гълъбово се представлява от Прокурор Ж.Р., който в хода
на съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимата С.Г.И., обвинение, приемайки след анализ на събраният в хода на
съдебното следствие доказателствен материал, че подсъдимата е осъществила,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, в
което е обвинена. Представителя на държавното обвинение предлага по отношение
подсъдимата И., съдът да наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от
около 6 /шест/ месеца, като изпълнението на определеното наказание бъде
отложено със срок на изпитване 3 /три/ години, на основание чл.66 НК.
Защитника на подс.И.
*** изразява становище, че не са налице достатъчно доказателства за извършено
престъпление и подсъдимата следва да бъде оправдана.
Съдът, след като
изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ събраният по делото
доказателствен материал, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Св.В.В.
е Управител на „С.” ООД - гр.С.З.. Централния офис на „С.” ООД - гр.С.З. се
намира в гр.Р.. Същото търговско предприятие притежава и б.ц. в с.М., общ. Г..
С трудов договор от 13.02.2012г., подс.И. постъпила на работа в “С.” ООД, на длъжност „л.” - в б.ц. на дружеството в с.М.. Съгласно
длъжностната характеристика, като „л.”, на подс.И. било възложено наред с други
задължения да фактурира извършени продажби към клиенти на бетоновия център. На подс.И.
бил предоставен кочан с фактури на “С.” ООД гр. С.З. с номера от ******** до *************.
Съгласно
утвърдените правила в “С.” ООД, подс.И., била длъжна при продажба на бетон от
бетоновия център да издава фактура на купувача, като е длъжна на следващия ден
да отчете фактурата в офиса на дружеството в гр.Р., където да биде издаден и касов
бон по същата фактура. Подс.И. била задължена в случаите на плащане в брой да
отчете, ведно с фактурата и получените от купувача пари в офиса в гр. Р..
На
22.06.2012г., в бетоновия център пристигнал св.Ж.Ч.Ж. – Прокурист на ЕТ ”
Ч.Ж.-**” с. О., общ. Г.. Св.Ж. поискал да му бъде доставен с транспорт на “С.”
ООД в с. О. 2 куб.м. бетон. Св.Ж. заплатил на подс.И. сумата от 374.35 лева за
бетона и транспорта до с. О., общ. Г.. Подс.И. издала на св.Ж. фактура № **********
от 22.06.2012г., като му обяснила, че ще му даде касов бон по тази фактура на следващия ден.
Подс.И.
не отчела издадената към ЕТ ”Ч.Ж.-**” фактура № ********** и получените по
фактурата пари в офиса на “С.” ООД в гр. Р.. Получените по тази фактура пари тя
изразходвала за свои нужди.
На 11.07.2012г., в бетоновия център пристигнал
В. С.К. – Т.д. в “А.С.” ЕООД гр. С.. В.К. поискал да закупи 0,5 куб.м. бетон,
като разполагал със собствен транспорт. Той заплатил на Подс.И. сумата от 97.00
лева за бетона. Тя издала на ” А.С.” ЕООД гр. С., фактура, като обяснила на К.,
че ще даде касов бон по тази фактура на следващия ден.
Подс.И.
не отчела издадената към ” А.С.” ЕООД гр. С. фактура и получените по фактурата
пари в офиса на “С.” ООД в гр. Р.. Получените по тази фактура пари тя
изразходвала за свои нужди.
След
11.07.2012г., В.К. посетил няколко пъти бетоновия център, като настоявал пред Подс.И.
да му бъде издаден касов бон по фактурата за закупения бетон, като тя под
различни предлози отлагала във времето издаването на касовия бон. При
последното си посещение в бетоновия център К. оставил при подс.И. оригинала от
издадената му фактура, като непотребна такава, без касов бон към същата.
На
13.08.2012г., подс.И. излязла в платен годишен отпуск, като следвало да се яви
на работа на 20.08.2012г. Преди да излезе в платен годишен отпуск, подс.И. не
отчела кочана с фактури от № ********** до ************ и не уведомила Гл.
счетоводител на “С.” ООД гр. С.З. – св.К.П.К. за издадените фактури към ЕТ ” Ч.Ж.-**”
и ” А.С.” ЕООД гр. С. и не отчела плащанията по тези фактури.
На
16.08.2012г. служител на ” А.С.” ЕООД гр. С. посетил офиса на “С.” ООД в гр.Р.
и разговарял със св.К.К. във връзка с това, че не е издаден касов бон по
фактурата за закупените от ” А.С.” ЕООД гр. С. 0,5 /нула цяло и пет/ куб.м
бетон. Св.К. установил, че не е отчетена такава фактура, което наложили
издаването на нова фактура с касов бон за сумата от 97.00 лева.
На
16.08.2012г., св.К. отишъл до бетоновия център, като констатирал, че липсва
кочана с фактури и съобщил за това на св.В.В. – Управител на дружеството.
На
20.08.2012г., подс.И. се явила на работното си място, като по време на
отпуската й, била замествана от св.М.Г.Ф..
Същия
ден с подс.И. разговаряли членовете на назначената със заповед на Управителя на
“С.” ООД комисия в състав П.Т.С., К.П.К. и М.Г.Ф. - по повод не отчетената
фактура към ”А.С.” ЕООД -гр.С. и липсващия кочан с фактури. Подс.И. предала на комисията сумата от 100.00
лева, които извадила от чантата си, като заявила, че няма представа къде се
намира кочана с фактурите, след което напуснала офиса на бетоновия център.
На
следващия ден - 21.08.2012г., св. Ф. открила в чекмедже от бюрото в офиса на
бетоновия център, ползвано от подс.И., вторият екземпляр от фактура № **********
издадена на 22.06.2012 година от нея към ЕТ ”Ч.Ж.**” за сумата от 374.35 лева.
След
откриването на тази не отчетена своевременно фактура от “С.” ООД е издадена
нова фактура на същата стойност към ЕТ ” Ч.Ж.**” с касов бон. “С.” ООД -гр.С.З.
своевременно уведомило ТД на НАП за липсващия кочан с фактури с номера от **********
до ***************.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа установка съдът приема за установена от
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства - справка за съдимост на
С.Г.И. с рег. №203/13.05.2013г., издадена от РС-Г.; Писмо с № 442/2012г. от
22.10.2012г. от РП-Г. до “С.” ООД гр.Р.;
копие от рапорт от К.П.К. – гл.счет. на “С.” ООД до управителя на “С.”
ООД гр.С.З.; Обяснение от С.Г.И.; заверено копие от Трудов договор №
2/13.02.2012г.; заверено копие от Длъжностна характеристика на длъжността “Л.”;
заверено копие от Допълнително споразумение № 01/09.07.2012г. към Трудов
договор № 2/13.02.2012г.; заверено копие от Фактура №*********/22.06.2012г.; заверено копие от Заповед № 02-А/03.01.2012г.
на управителя В.В. ***; Писмо от гл.счетоводител до Управителя на “С.” ООД гр.С.З.
от 16.08.2012г.; заверено копие от Заповед № 162/16.08.2012г. на управителя на
“С.” ООД гр.С.З.; заверено копие на Доклод в изпълнение на Заповед №
162/16.08.2012г.; заверено копие от Заповед № 171/31.08.2012г. на управителя на
“С.” ООД гр.С.З.; Писмо с рег.№10412/23.10.2012г. от инсп.Ж.В. при РУП-Г. до РП-Г.; Справка от търговския
регистър за фирма “С.” ООД гр.С.З.; Справка от търговския регистър за фирма ЕТ
“Ч.Ж.**” с.О. – 2 /два/ броя; Протокол за разпит на свидетел – 6 /шест/ броя;
Писмо с вх.№197/25.01.2013г. на Началник Второ РУП-С.З. до ВНД Началник на
РУП-гр.Г., ведно с Докладна Записка относно връчване на призовка за лицето С.Г.И.
от К.М. – ПИ в гр.”ТП” – сектор ОП Второ РУП-С.З. до Началника на Второ РУП-С.З.
чрез Началник Сектор “ОП” Второ РУП-С.З. и невръчена призовка; Протокол за
призоваване на свидетел по телефон по реда на чл.178, ал.8 от НПК от Т.С. –
разсл.полицай при РУП-Г.; Искане за справка за съдимост с
рег.№12087/113.12.2012г. на разсл-полицай Т.С. при РУП-Г. до БС при РС-Г.;
Справка за съдимост на С.Г.И. с рег.№ 488/14.12.2012г., изд. от РС-Г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, а така
също и от гласните – показанията на свидетелите В.Ж.В., Ж.Ч.Ж., М.Г.Ф. и К.П.К..
Показанията на свидетелите В.Ж.В., Ж.Ч.Ж., М.Г.Ф. и К.П.К. са логични, последователни,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. Те
кореспондират, както по между си, така и с останалите доказателства и съдът ги
кредитира с доверие. Следва да бъде отбелязано, че по делото не са
налице доказателства противни на така възприетата и изложена по – горе
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата С.Г.И. Светослав е извършила
от обективна и субективна страна престъпление по чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Присвояване по смисъла на чл.201 от НК има, както когато длъжностното лице се разпореди
с вещи, ценности или излишъци връчени в това му качество или поверени му да ги
пази или управлява като със свои, така и когато по същия начин с имуществото на
учреждението, предприятието или организацията се разпореди ръководно длъжностно
лице с тях. /Постановление № 3 от 25, 26, 27.06.1970г., Пленум на ВС/.
В настоящия случай
безспорно е установено това, че на подс.И. са били поверени стоки,
фактури и пари, собственост на “С.” ООД.
Субект на престъплението
по чл.201 от НК може да бъде само „длъжностно лице”. В настоящия случай подс.И.
има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, б.”б” от НК, с
оглед обстоятелството, че е работел на
длъжност „л.” в “С.” ООД – С.З. – видно от Трудов договор №
2/13.02.2012г. /л.д.18-20/. На подс.И. е било възложено да „фактурира
извършените продажби”, видно от Длъжностната й характеристика /л.д.20-21/.
Следователно подсъдимият е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б."б" НК и като такова е субект на длъжностно присвоително престъпление по
чл. 201 НК.
Обстоятелството, че
подсъдимата И. е „длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1, б. „б” от НК е в
пълно съответствие с установената съдебна практика, касаеща фактическите
отчетници.
Изпълнителното деяние при длъжностното
присвояване се изразява в извършване от длъжностното лице на действия на
разпореждане с повереното му имущество, парични суми или други вещи в свой
личен или чужд интерес, без да има право за това, т. е. разпорежда се с
имуществото като със свое, защото преустановява разпоредителните действия с
имуществото от собственика, съобразно неговото предназначение. В тази връзка
следва да се посочи, че деецът превръща държането на имуществото от името и за
сметка собственика, във владение за себе си, като отнема възможността на
собственика да се ползува от имуществото и започва сам да извлича облаги за
себе си, а чрез фактически действия се разпорежда в своя или на друго лице
полза, без да има право за това.
Субективната страна на изпълнителното деяние
се характеризира с това, че деецът извършва действието на своене със
съзнанието, че това действие представлява посегателство върху имущество, което
му е било поверено за пазене или управление, поради което и в резултат на
разпоредителните действия собственикът търпи щети.
В настоящия случай безспорно е установено
това, че подс.И. на 22.06.2012г. е издала фактура № ************ от “С.” ООД
към ЕТ ”Ч.Ж.**”, получила е от св.Ж.Ж. сумата от 374.35 лева, а така също и че
на 11.07.2012г. е издала от “С.” ООД към „А.С.” фактура и е получила сумата от
97 лева. Получените суми подс.И. не отчела в дружеството, а използвала за свои
нужди.
Ето
защо, съдът счита, че подс.И., в условията на продължавано престъпление - през
периода 22.06.2012 г. до 11.07.2012г. е присвоила чужди движими вещи – пари –
сумата от 471,35 лева, връчени й в качеството на длъжностно лице да ги пази.
Подсъдимата И. в периода 22.06.2012 г. до 11.07.2012г. е осъществила два на
брой акта на своене – противозаконни разпореждания с получени парични суми. Тези
деяния са еднородни, извършени в кратък период от време, при една и съща
обстановка и поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление - присвояване. Тъй като същите, безспорно, са извършени при една
и съща форма на вина - пряк умисъл, то в случая е налице продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението е
довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат. Престъплението
по чл.201 от НК е резултатно престъпление, което е довършено в момента, в който
е засегната възможността на собственика на предмета на престъплението да се
разпорежда с него. В настоящия случай, собственик на движимите вещи – пари, е
било ООД „С.” – С.З., което дружество е било лишено от възможността да се
разпорежда с гореописаната парична сума.
От субективна
страна деянието е извършено умишлено, при условията на пряк умисъл. Подсъдимата
С.И. е съзнавала обществено - опасния характер на деянието, съзнавала е, че получените
от нея пари са чужди и следва да се предадат на “С.” ООД, но въпреки това се е
разпоредила с тях в свой интерес и в този смисъл е съзнавала е и е допускала
настъпването на обществено - опасните последици.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието
съдът се съобрази с двата принципа в наказателното право – на
законоустановеност на наказанието и на индивидуализация на наказанието.
Съгласно първият принцип за извършеното
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” до осем години.
При индивидуализация на наказанието съдът се
съобрази със степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършването му и с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Подсъдимата
С.И. е неосъждана и липсват данни за нейни противообществени прояви,
причинената вреда е на сравнително не висока стойност. От извършване на
деянието до реализиране на наказателната отговорност е изминал голям период от
време, възстановени са част от вредите. Тези
обстоятелства се прецениха като смекчаващи отговорността. Отегчаващи
отговорността обстоятелство – касае се за две деяния.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимата С.Г.И., наказание
по общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца.
Съдът, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението
на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Причини и
условия способствали за извършване на престъплението: ниско правно съзнание на
подсъдимата и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Воден от
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………….
/ Х.А. /