Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 81
гр.Свищов, 20.07.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 15.06.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№823 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че
по силата на сключен Договор за кредит от 23.06.2016г. е предоставила на Я.П.Д.
кредит в размер на 25 000 лева със срок за издължаване на кредита от 360
месеца, считано от датата на неговото усвояване. Кредитът е усвоен на
01.07.2016г. Съгласно договора за кредит задължението се погасява чрез
разплащателна сметка №23232199 на кредитополучателя, като за падежна дата е
определено всяко 1-во число на месеца.
За предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид
кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“. Към датата на
сключване на процесния договор годишният процент на разходите (ГПР) по кредита
е 5.26%.
За обезпечаване на отпуснатия
кредит е вписана законна ипотека върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 65766.701.3045.1.2, находящ се в гр. Свищов, ул.
„Детелина“№8 с предназначение ЖИЛИЩЕ, апартамент с площ 60.00 кв. м.
Твърди, че след сключване на
договора за кредит внасяните от ответника суми са били достатъчни за погасяване
на вноските по кредита до м. май 2017г., не са погасени следващите вноски,
дължими за м. юни, юли и август 2017г. Поради непогасяване в срок на месечните
погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т.
21.2, раздел VII „Отговорности и санкции” от Общите условия за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Договор за кредит от
23.06.2016г. във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
банката е упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Твърди, че на заявения от кредитополучателя адрес е изпратила нотариална покана
peг. №5529, том II, №77 чрез нотариус И.А., peг. №295 с район на действие
Свищов, като поканата е получена лично от адресата на 02.10.2017.
На 20.11.2017 г. кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем и бил отнесен в просрочие. До предявяване на
молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита е олихвяван с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
Твърди, че поради настъпила
предсрочна изискуемост и предвид посочените по - горе предпоставки, на
24.11.2017 г. „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление по чл. 417 от ГПК за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Я.П.Д., ЕГН **********
за следните суми, а именно: Главница: 24 681.75 лева;Договорна лихва за
периода: 01.06.2017г. - 23.11.2017 г. в размер на 663.62 лева Лихвена надбавка
за забава върху просрочената главница за периода: 02.06.2017 г. -19.11.2017 г. в размер 0,60 лева;Лихвена надбавка за
забава върху цялата главница за периода: 20.11.2017 г. до 23.11.2017г. - 27.44
лева.Заемни такси: 161.78 лева.Законна лихва, считано от 24.11.2017г. до
окончателното погасяване на задължението. Въз основа на издадения изпълнителен
лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД били присъдени още заплатената по сметка на
Районен съд - гр. Свищов държавна такса върху материалния интерес в размер на
2%, а именно 510,00 лева, както и 50 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Твърди, че въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №55/2018 при ЧСИ И.Ц.,
peг. №896 с район на действие Окръжен съд - Велико Търново. На 09.07.2019 г.
„Банка ДСК“ ЕАД била уведомена за това, че Заповед №752 за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника Я.П.Д. при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Поради това е налице правен интерес от образуване на настоящето дело и
установяване вземането по издадения изпълнителен лист.
Моли съда да признае за
установено по отношение на ответника Я.П.Д., ЕГН **********, че към датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист - 24.11.2017 г. същият дължи на ищеца следните суми:
Главница: 24 681,75 лева; Договорна лихва за периода: 01.06.2017г. -
23.11.2017 г. в размер на 663,62 лева; Лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода: 02.06.2017 г. - 19.11.2017 г. в размер 0,60 лева; Лихвена
надбавка за забава върху цялата главница за периода: 20.11.2017 г. до
23.11.2017г.-27.44 лева; Заемни такси: 161,78 лева; Законна лихва, считано от
24.11.2017г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски в
заповедното производство, както и разноски в настоящото производство.
Ответникът, не е подал в срока и
по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът е депозирал становище, с което е заявил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че не са налице
основанията на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, т.к. предявената искова претенция такси
не може да се приеме за вероятно основателна с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства. Ето защо искането на ищеца
следва да се остави без уважение и се постанови решение по общия ред.
В проведеното съдебно заседание
ответника не се явява и не се представлява. Явява се П.М. упълномощена от
ответника с генерално пълномощно. Същата в съдебно заседание направи изявления,
които съдът не кредитира с оглед обстоятелството, че не разполага с
представителна власт съобразно чл.32 от ГПК. Доколкото същата заяви, че живее
на съпружески начала с ответника, същата не разполага и с пълномощие по
чл.32,т.2 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 24.11.2017 г. ищецът в
настоящото производство – „Банка ДСК“ ЕАД е подала до Районен съд Свищов
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
ответника Я.П.Д.. Образувано е ч. гр. д. № 1220/2017 г. по описа на Районен съд
Свищов. По делото е издадена Заповед № 752/27.11.2017г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано Изпълнително дело № 20188960400055
при ЧСИ с peг. № 896 И.Ц. с район на действие Окръжен съд Велико Търново с
взискател „Банка ДСК“ ЕАД и длъжник Я.П.Д.. Съобщението е връчено по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на
указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно, че между ищеца „Банка
ДСК“ ЕАД гр. София и ответника Я.Д. бил сключен договор за банков кредит от
23.06.2016 г. за закупуване на жилищен имот, който кредит е бил обезпечен с
вписване на законна ипотека върху закупения жилищен имот. От текста на договора
се установява, че отпуснатият кредит е бил в размер на 25 000 лева, със срок за
погасяване 360 месеца от датата на усвояването. Според договореното кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4,90 % годишно, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на
4,306%, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Уют”. При нарушаване на
Условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката, съгласно Условията. Максималният размер, до които може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията е променлив лихвен
процент, формиран от 6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 5,306%.
Към договора е приложен
погасителен план, в който са предвидени за погасяване 360 анюитетни вноски по 134,83
лева.
Приложени са общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити
на банката ищец.
На 02.10.2017 г. ответника е
уведомен с нотариална покана от Нотариус И.А. с per. № 295 на Нотариалната
камара, че „Банка ДСК“ ЕАД е обявила кредита за предсрочно изискуем, че цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава. В уведомлението е посочено, че „Банка ДСК“ ЕАД
ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че кредита е усвоен
на 01.07.2016г. като сумата е преведена по разплащателна сметка с титуляр М.А.П..
Задълженията по кредита са били частично погасени чрез плащания за периода от 01.07.2016-24.11.2017г.
като постъпилите парични средства са в размер на 1866,04лв., като от
постъпилите парични средства са усвоени 1448,09лв. Погасените задължения са
както следва: главница в размер на 318,25лв. - платени
са 10 месечни погасителни вноски за периода 01.08.2016г.-01.05.2017г. и
частично от месечната вноска, дължима на 01.06.2017г.; договорна лихва в размер
на 1128,17лв. - платени са 11 месечни погасителни вноски за периода 01.08.2016г.-1.06.2017г.
включително; начислена наказателна лихва размер на 1,67лв. Погасяването на задълженията по процесния Договор е
преустановено на 19.09.2017г. На 20.11.2017г. поради забава на плащанията на дължимите вноски, кредита е
обявен за предсрочно изискуем. Дните на забава са 173, считано от неплатената
изцяло месечна погасителна вноска дължима на 01.06.2017г. Непогасените вноски
са 6 броя. Дължимите
суми по процесния кредит към 24.11.2017г. са: главница -24681,75лв., договорна
лихва - 663,62лв., лихвена надбавка за забава - 28,04лв., дължими такси и
разноски -161,78лв., общо 25535,19лв.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
От материалите по приобщеното
ч.гр. д. № 1220/2017 г. на Районен съд Свищов, се установява, че в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето
му за ищеца.
Исковото производство по реда на
чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство, като негов предмет е
установяване със сила на пресъдено нещо дължимостта и изискуемостта на
вземането - предмет на заповедното производство, и стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. За уважаване на исковата
претенция ищецът следва да установи вземането си по основание и размер. По
делото е доказано наличие на валиден договор за банков кредит. По отношение на
главницата в размер на 24 681,75 лева съдът намира искът за доказан.По
делото е установено неизпълнение на задължението за погасяване на вземанията по
кредита, със спиране на плащанията на погасителни вноски , като последната
частично неплатена вноска е била дължима на 01.06.2017г. Непогасената част от
главницата е в размер на 24 681,75 лева съгласно заключението на вещото
лице, а непогасената част от лихвата 663,62 лева. Начислените "лихвени
надбавки" на основание клаузи на общите условия на банката кредитор и имат
неустоечен характер. Общият им размер е 28,04 лева. Тези вземания са безспорно
установени като дължими от ответника на ищеца.
Ищецът претендира сумата от 161,78
лева, наименована от него заемни такси. В заключението си вещото лице е
посочило, че тази сума представлява - 120,00лв. – такса изискуемост и 41,78
лева – застраховка обезщетение. Предвид изложените в исковата молба фактически
твърдения претенцията за сумата от 161,78 лева следва да се квалифицира като
компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора,
препращащ към тарифата в определен размер, цели да обезщети вредите от
неизпълнението, изразяващи се в разходите за извънсъдебно събиране на
вземанията. Съгласно чл. 58, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от Закона за кредитните
институции, разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с договора
за кредит, включително за случаите на предсрочно погасяване. Изискването за
изрично и изчерпателно определяне на разходите с договора за кредит означава,
че те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане
към други Банкови документи, тарифа или общи условия. В конкретния случай това
не е изпълнено, а в договора има препратка към Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, като в договора не са посочени други разходи. Наименованието на
това задължение от ищеца като такса, вместо неустойка, съставлява опит да се
представи същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги,
които съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит са разрешени.
Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не съставлява
предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение. По този начин се заобикаля ограничението
в чл. 33 от ЗПК.
Поради това съдът приема, че
претендираното вземане за начислени заемни такси в размер на 161,78 лева е неоснователно,
поради което подлежи на отхвърляне.
За установените по-горе вземания
за главница, договорна лихва и неустойка ("лихвени надбавки") банката
кредитор надлежно е уведомила ответника чрез нотариална покана, връчена лично.
С горното банката кредитор е изпълнила задължението си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
да уведоми длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на
изложените съображения, съдът намира за основателни предявените искове за
признаване за установени вземанията на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД гр. София срещу ответника
Я.Д. за главница по договор за банков кредит в размер на 24 681,75 лева, договорна
лихва за периода: 01.06.2017г. - 23.11.2017 г. в размер на 663,62 лева; лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода: 02.06.2017 г. -
19.11.2017 г. в размер 0,60 лева; лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за периода: 20.11.2017 г. до 23.11.2017г.-27,44 лева. Искът за
начислени такси и разноски в размер на 161,78 лева по кредита е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и
искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в заповедното и
исковото производство, на същия следва да се присъдят същите съобразно
уважената част от исковете. Ищецът е претендирал деловодни разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 510,60 лв., депозит за вещо лице в
размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., а в
заповедното – 510,70 лева за държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която урежда
заплащането на адвокатско възнаграждение, което се присъжда в полза на
юридически лица и еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт
гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът намира за справедливо юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100лв.При
това положение на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената
част от исковете в размер на 904,83 лв. за исковото производство и 606,83 лв.
за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че Я.П.Д. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Банка
ДСК“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.С.–
изпълнителен директор и Д.Н.Н.– изпълнителен директор към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
– 24.11.2017г. следните суми: Главница: 24 681,75 лева (двадесет и четири
хиляди и шестстотин осемдесет и един лева и 75 ст.); Договорна лихва за
периода: 01.06.2017г. - 23.11.2017 г. в размер на 663,62 лева (шестстотин
шестдесет и три лева и 62 ст.); Лихвена надбавка за забава върху просрочената
главница за периода: 02.06.2017 г. - 19.11.2017
г. в размер 0,60 лева (нула лева и 60 ст.); Лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за периода: 20.11.2017 г. до 23.11.2017г.-27,44 лева (двадесет
и седем лева и 44 ст., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 752/27.11.2017г. по ч. гр. дело № 1220/2017г.
по описа на Районен съд град Свищов , като отхвърля иска за начислени такси и
разноски в размер на 161,78 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.П.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „„Банка ДСК“ АД, ****, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В.М.С.– изпълнителен директор и Д.Н.Н.–
изпълнителен директор сумата в размер на 904,83 лева (деветстотин и четири лева
и 83ст.) – представляваща направени разходи в исковото производство за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете и сумата от 606,83 лева (шестстотин и шест лева и 83
ст.) – представляваща направени разноски в заповедното производство, съобразно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: