№ 118
гр. Ловеч, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20224310200070 по описа за 2022 година
С Електронен фиш Серия Г № 0036488 на ОД на МВР Ловеч на „Т.*Б. “
ООД, гр.С., ЕИК *********, представлявано от М. Д. П., е наложена на
основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с чл.461, т.1 от КЗ,
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за извършено нарушение на
чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с
чл.461, т.1 от КЗ, за това, че на 19.08.2021 г. в 15:47 часа в обл.Ловеч, ПП I-4,
км.34+900, землището на с.Микре с АТСС CORDON-M2 насочено в посока
С., снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено
място 50 км/ч, въведено с п.з.Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с
МПС „Хюндай Соната“ с рег.№ ******* е установено нарушение на Кодекса
за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система
MD1195.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят «Т.*Б.» ООД,
представлявано от М. Д. П., който го обжалва в срок и излага, че е
незаконосъобразен и необоснован, тъй като не е подписан, нито е посочено
кое е издаващото длъжностно лице, не е посочен съдът, пред който подлежи
на обжалване и има разминаване в идентификацията на техническото
средство. Поради изложеното моли съда да отмени ЕФ и да присъди
направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Х., който поддържа
жалбата и излага, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменен,
като претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на
400 лева. Представени са писмени бележки.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, с оглед изричното отразяване в
разписка/л.12/ от ОД на МВР-Ловеч, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на
28.12.2021 г. и жалбата е изпратена на 11.01.2022 г. по пощата е входирана на
13.01.2022 г. в ОД на МВР – Ловеч, т.е. е подадена в законоустановения срок,
като по същество е основателна.
ЕФ е издаден от компетентната ОД на МВР, с оглед мястото на
нарушението.
От приложената справка за собственост на МПС, се установява, че
л.а.»Хюндай Соната» с рег.******* е собственост на «Т.*Б.» ООД.
По делото като доказателства са приобщени удостоверение за одобрен
тип средство за измерване на БИМ и протокол от проверка № 8-С-
ИСИС/15.02.2021 г. , от които се установява, че използваното АТСС е
одобрен тип и е преминало проверка по надлежния ред. Не се споделят
възраженията за разминаване в идентификацията на АТСС, тъй като
средството за измерване е тип CORDON M2, а фабр.номер е MD1195. Към
преписката е представен и протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. с рег.№906р-6854 с дата на използване 19.08.2021 г., от който е
видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е
работело, с каква посока на задействане, както и снимка от която е видно, че е
било стационарно монтирано на земята в страни от пътната настилка. Не се
споделят възраженията за липса на подпис на лицето, което го е издало,
неговите имена и длъжност, както и за това, че не е посочено пред кой съд
подлежи на обжалване, тъй като за ЕФ е предвидена различна форма и
съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и
разпоредбите на чл.57 от ЗАНН не се прилагат.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
2
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средства са допуснати останалите посочени в
писмените бележки нарушения. В издадения електронен фиш липсва изобщо
описание на на извършеното от жалбоподателя административно нарушение
по КЗ, въпреки това нарушението е квалифицирано като такова по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Това препятства съда да извърши преценка дали са налице отделните
елементи на административното нарушение и дали описанието на
нарушението съответства на дадената правна квалификация на деянието. От
друга страна единствените посочени обстоятелства – дата, час и място на
нарушението, заснето с техническо средство в ЕФ са обвързани с максимално
разрешена скорост за населено място 50 км/ч, без конкретика за това каква е
установената скорост, т.е. навеждат извод за установено и заснето нарушение
превишена скорост, което обаче не е нарушение по КЗ и не кореспондира с
дадената правна квалификация и санкционна норма. Всяко административно
нарушение следва да бъде описано не само като дата и място на извършването
му, а и като обстоятелства, при които е извършено и тези обстоятелства
следва да съответстват на конкретен състав на административно нарушение.
В противен случай съществено е нарушено както правото на санкционираното
лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да
организира защитата си в пълен обем, така и възможността на съда да
упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания ЕФ. От друга
страта законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и
наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и
регистриране в РБългария на МПС или от изтичането валидността на
предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава
се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка
"Гражданска отговорност" от лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638,
ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
3
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В обжалвания ЕФ е допуснато смесване на съставите на две
различни нарушения, което е недопустимо.
На следващо място, ангажирането на административнонаказателната
отговорност при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се
реализира със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, респективно наказателно постановление /чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от
КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за съвсем друга диференцирана
процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ. Очевидно,
законодателят е въвел особен ред за установяване на административно
нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на
съответното административно наказание и за заплащане на определените по
размер глоба или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само
по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в
отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение,
посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна
волята на административнонаказващия орган досежно конкретното
нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът
намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено като
"нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ" води до невъзможност същият да
разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в
електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" или за това, че е установено управлението на
собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Описаните съществени нарушения на
процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален
закон са довели до ограничаване правото на защита на дружеството -
жалбоподател и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. По
изложените съображения, без да бъде коментирана доказателствената
стойност на представения от наказващия орган снимков материал процесният
електронен фиш, като незаконосъобразно издаден следва да бъде отменен.
4
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата
следва да бъде уважена в размер от 370 лева, тъй като наказващият орган в
придружителното писмо, с което е изпратил жалбата в съда е направил
възражение относно размера на разноските. Съгласно представения по делото
договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно жалбоподателят
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като този
претендиран размер на адвокатското възнаграждение е малко над
предвидения минимален размер в разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с
чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед това, че делото е приключило в едно
съдебно заседание, не са събирани допълнителни доказателства, освен
представените с преписката, както и че казуса не се отличава с фактическа и
правна сложност, настоящата инстанция приема, че претенцията за разноски
следва да бъде уважена в размер от 370 лева, като ответника бъде осъден да я
заплати на жалбоподателя, а в останалата част за разликата до 400 лева,
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2,т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0036488 на ОД на МВР Ловеч, с
който на „Т.*Б. “ ООД, гр.С., ЕИК *********, представлявано от М. Д. П. е
наложена на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с чл.461,
т.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, за нарушение на
чл.483, ал.1,т.1, във връзка с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1,т.2, във вр.с
чл.461, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на „Т.*Б.“ ООД, гр.С., ЕИК
*********, представлявано от М. Д. П. сумата от 370 /триста и седемдесет /
лева, разноски по делото, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за разликата до 400 лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6