№ 194
гр. П., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по е по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
гр.София ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”
№49, бл. 53Е, вх. В, срещу Решение №1076/01.12.2021 г. , постановено по гр.д.№885/2021 г.
на ПзРС, в частта в която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивника искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по отношение на Г. Д. Б.
ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Б. „ 11, ет.6 , ап.23 , че съществуват вземания за главница
в размер на 754.75 лв., договорно възнаграждение в размер на 191.79 лв. за периода от
26.03.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, дължими на
основание договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от
09.10.2017 г., по отношение на които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2871/2020 г. по описа на Районен съд – П..
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. По
отношение на въведените от съда доводи за нищожност се твърди, че договорът е сключен
след попълване на Стандартния европейски формуляр, в който ответникът
кредитополучател изрично е посочил параметрите на желания от него кредит и е бил
запознат с възможностите, които предоставя дружеството.Твърди си , че сключеният
договор за кредит е подписан на всяка страница, което означава, че длъжникът е бил
запознати със съдържанието и условията по него. Приема се, че не е налице нищожност на
уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва.
Счита се, че добрите нрави в потребителското кредитиране на небанкови финансови
институции са в границите на посочените в БНБ лихвени проценти, на които останалите
небанкови финансови институции предлагат потребителски кредити. Приема се, че
процентният лихвен процент е действителен такъв и районният съд незаконосъобразно бил
направил прихващане с платените по договора суми, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор.
Предвид изложеното за действителност на процесния договор и съобразяването му със
1
законовите разпоредби , на жалбоподателя следвало да се присъди вземане за главницата и
договорна лихва . По същество моли съда да отмени обжалваната част от съдебното
решение и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Не се
сочат нови доказателства. Претендират се съдебно- деловодни разноски. Направено е
възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София заявява за разглеждане пред
Районен съд гр.П. установителен иск, с който иска да бъде признато за установено между
страните задължението на ответника Г. Д. Б. за сумата от 754,75 лв. , представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от
09.10.2017г.,договорно възнаграждение в размер на 191,79 лв., законна лихва в размер на
155,38 лв. дължима от 31.07.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост до 19.10.2020 г. ,
ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението по ч.гр.д. № 2871 / 2020 г.
по описа на ПзРС до окончателното изплащане , съединен в условията на обективно
кумулативно съединяване с осъдителни искове за присъждане на сумата от 774,40 лв. –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги по сключен между страните договор за
потребителски кредит .
От представените пред исковия съд писмени доказателства – искане за отпускане
потребителски кредит Профи кредит стандарт; договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ОУ към
ДПК; погасителен план към договора и преводно нареждане за кредитен превод от
09.10.2017г. се установява, че страните са обвързани от договорно правоотношение, по
силата на което „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София е предоставило на ответника Г.
Д. Б. потребителски кредит в размер на 1000,00 лева със задължение на кредитополучателя
да върне заетата сума ведно с договорна лихва на 36 месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 48.80 лв. при ГЛП в размер на 41.17 %, лихвен процент на ден в размер на
0.11 %, ГПР в размер на 49.90 % и обща дължима сума в размер на 1 756.80 лв. Съгласно
раздел VІ „Параметри“ от договора за потребителски кредит кредитополучателят е избрал и
закупил пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1
267.20 лв., платимо на вноски в размер на по 35.20 лв. Така общото задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 3 024 лв., а общият размер на вноската –
84,00 лв.
Съгласно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя по негово искане една или
всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж;
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства , че с преводно
нареждане от 09.10.2017 г. кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е превел на
кредитополучателя Г. Д. Б. сумата от 1 000,00 лв. с посочено основание: **********.
2
На 05.07.2018 г. между страните е подписан Анекс № 1 към договор за потребителски
кредит № ********** за отлагане на вноска № 8 и е изготвен нов погасителен план,
приложен към анекса, според който крайният срок за погасяване на кредита е 26.11.2020 г.
На 13.09.2018 г. между страните е подписан Анекс № 2 към договор за потребителски
кредит № ********** за отлагане на вноска № 9 и вноска № 10 и е изготвен нов погасителен
план, приложен към анекса, според който крайният срок за погасяване на кредита е
26.01.2021 г.
При тези фактически данни от правна страна въззивният съд приема следното :
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното съдебно решение в частта, с
която са отхвърлени като неоснователни установителни претенции за претендирана
главница в размер на 754,75 лв. и договорно възнаграждение в размер на 191,79 лв. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, поради което
въззивният съд не дължи произнасяне.
Не се спори, че в случая се касае за сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 от Закона за потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията
на чл.11 ал.1 т.7–12 и т.20 и чл.12 ал.1 т.7–9.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е въвел възражение, че договорът е нищожен
поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузи от договора ,
включително и тези предвиждащи сключването на договор за допълнителни услуги и
уговаряне на възнаграждение за това.
След анализ на конкретните данни и представените доказателства,в обжалваното
решение, районният съд е приел тези възражения за основателни.
Годишният процент на разходите по кредита, който изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК, Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г./ включва лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора. ГПР по процесния кредит е в размер на 49,90 %, като годишния лихвен процент е
41.17 %.
Въззвиният съд намира за правилен и законосъобразен извода на районния съд за
допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от
1267,20 лв. в раздел VI от процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги
съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде
включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. В
конкретния случай включените в договора пакет услуги по своята същност представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест
по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа. Правилни са изводите на районния съд, че с пакета от
допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход
по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
49,90 % и така уговореното възнаграждение възлиза на 126,72 % от размера на кредита.
Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на
законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с уговореното
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4
от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по
кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Както правилно е посочил районният съд, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното
3
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК-за определяне на
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като
коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно
действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11,
ал. 1, 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6, параграф 1
от Директива 93/13/ЕИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя.
Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната
нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно.
В настоящия случай клаузата за размера на ГПР е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Тежестта да установи индивидуалното уговаряне на клаузите по договора е за търговеца
съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, а по делото не се твърди и не се установява клаузата за ГПР
да е индивидуално уговорена. Поради това, следва да се приеме, че когато е сключвал
договора, потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието му, в т.ч.
и върху размера на ГПР, следователно клаузата е неравноправна. ГПР е съществен елемент
от договорното съдържание на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, който не може да бъде заместен с повелителни правила на закона и чиято липса
обуславя недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Ето защо с оглед правилото
на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП следва да се приеме, че нищожността на клаузата, регламентираща
размера на ГПР, води до нищожност на цялото кредитно правоотношение. Касае се за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се
ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за
допълнителни услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота,
като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг. Освен това уговорено възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат
предоставени допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да има
яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя. По делото са
налице данни, че ответникът се е възползвал от предоставената му допълнителна услуга да
отложи плащането на една или няколко погасителни вноски чрез промяна на погасителния
план, но това обстоятелство не променя факта, че се касае за право, предоставено на
страните по силата на закона – да променят параметрите на сключения между тях договор, а
и липсата на стойностно изражение на тази конкретно използвана услуга прави невъзможно
разграничението й от останалите предоставени само като възможност услуги. Освен това
съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява към
датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на една или повече
от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща неравноправната клауза в
равноправна.
Крайният извод на въззивния съд, че предявеният иск в частта, за установяване на
претендирана главница в размер на 754,75 лв. и договорно възнаграждение в размер на
191,79 лв. е неоснователен, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част като правилно, обосновано и законосъобразно.
По отношение на разноските: Предвид изхода на спора не са налице основания за
корекция на разноските пред първата инстанция. В настоящото производство , право на
разноски има въззиваемата страна, но такова искане не е направено, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран Окръжен съд-П. :
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1076 от 01.12.2021 г., постановено по гр.д. № 885/2021
г. по описа на Районен съд-П. в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен
иска с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
гр.София ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”
№49, бл. 53Е, вх. В, против Г. Д. Б. от гр. П. за установяване на претендирана главница в
размер на 754,75 лв. и договорно възнаграждение в размер на 191,79 лв.по договор за
потребителски кредит *********/ 09.10.2017 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2871/2020 г. по описа на ПзРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5