Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 670/27.12.2018 г., гр.Монтана

 

В  името на народа

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

                         

при секретаря Л***

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 436  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. Административнопроцесуален кодекс/АПК/.

            Образувано е по жалба от С.И.С. ***, чрез пълномощника адв. А.,***, партер, офис 11, „ срещу заповед № Л-229/06.08.2018 г. на началник на областна служба “Изпълнение на наказанията“/ОСИН/ Плевен, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр.с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР,  на оспорващия С. -  младши инспектор, на длъжност надзирател в Арест Монтана към РСИН Монтана ІІ категория към ОСИН Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Наказанието е за нарушение извършено от “.. С.  в качеството на постови в Арест Монтана за периода от 20.00 часа до 22.00 часа на 04.06.2018 г., от 00.00 часа до 02.00 часа на 05.06.2018 г. и от 04.00 часа до 06.00 часа на 05.06.2018 г., не е изпълнил служебните си задължения, да извърши наблюдение на задържаните лица като постови на пост №1 в ареста..“

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на същата, издадена при нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон, като се поддържа искането за нейната отмяна. В съдебно заседание и в писмено становище пълномощникът на оспорващия адв.А. поддържа жалбата си, излага доводи за нищожност на същата, като издадена от орган без необходимата компетентност. Алтернативно излага доводи за съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон  и моли да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски в производството.

            Ответникът, чрез пълномощника юрк.П. в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. 

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните  съображения:

            Предмет на спора е законосъобразността на заповед № Л-229/06.08.2018 г. на началник на ОСИН Плевен, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР,  на оспорващия С. -  младши инспектор, на длъжност надзирател в Арест Монтана към РСИН Монтана ІІ категория към ОСИН Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца. Наказанието е за нарушение извършено от “.. С.  в качеството на постови в Арест Монтана за периода от 20.00 часа до 22.00 часа на 04.06.2018 г., от 00.00 часа до 02.00 часа на 05.06.2018 г. и от 04.00 часа до 06.00 часа на 05.06.2018 г., не е изпълнил служебните си задължения, да извърши наблюдение на задържаните лица като постови на пост №1 в ареста..“  В заповедта е посочено, че при извършената проверка и извършено дисциплинарно производство е  установено посоченото нарушение на служебната дисциплина “.. неизпълнение на служебните задължения, а именно: т.V – Функционални задължения като постови, т.3 и т.7 от длъжностна характеристика на надзирател ІІ – І степен в Ареста. Не са спазени инструкциите за особености на пост № 1 в Арест Монтана в частта на раздел І, т.3, раздел ІІ, т.1, раздел ІІІА, т.6, т.13, Б, т.2 и т.4 и в раздел ІV, т.1. Описаните по-горе действия представляват неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР…“, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Заповедта е връчена на оспорващия на 24.08.2018г., което се установява от подписа на лицето положен върху нея /гърба на л.4 от делото/, жалбата с вх.№ 1665/05.09.2018 г. е подадена директно в Административен съд Монтана, в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.

            При така описаната фактическа обстановка и  въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които въпреки дадените указания от съда не са пълни, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:

            По аргумент от разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.  В настоящото производство не са представени, въпреки изричните указания на съда доказателства за компетентността на органа издал оспорената заповед. По разбиране на настоящия съдебен състав основателно в жалбата се твърди, че в производството не са събрани доказателства за правомощията на издателя на заповедта - Стела Мънева, посочена като началник ОСИН Плевен. Въпреки  дадените от съда изрични и многократни указания, в производството не бяха представени доказателства нито за заеманата длъжност, нито за делегиране на правомощия от главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. След дадени многократни указания от съда, в производството са представени няколко заповеди от 2014 г. /заповед № Л-7375/18.07.2014г.; заповед № Л-7795/04.08.2014 г. и заповед № Л-5171/26.08.2015 г./, с които Стела Мънева е упълномощена с определени права, но в качеството на началник сектор“Изпълнение на наказанията“ и началник сектор “Пробация“ в ОСИН Плевен/ л.91-95 от делото/. Очевидно към датата на образуване на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарно наказание същата вече е в друго качество, за което в производството не са представени годни доказателства.

            Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.9 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/,  главният директор на ГД“Изпълнение на наказанията“ .. награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й служби;..“, а съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон

„ Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби „Изпълнение на наказанията“ . В настоящото производство въпреки дадените указания и предоставена възможност не са представени доказателства за назначаването на Стела Мънева за началник на ОСИН Плевен, както и за делегиране на правомощия да налага дисциплинарни наказания на служители в Арест Монтана към РСИН Монтана. В оспорената заповед не е посочено основанието въз основа на което издателят е орган, компетентен да налага дисциплинарни наказания на служители в РСИН Монтана. Ако приемем, че същата е назначена за началник на ОСИН Плевен за което не са представени доказателства, то съгласно разпоредбата на чл.16 а, ал.2 т.5 ЗИНС “ Началникът на областна служба "Изпълнение на наказанията…  налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи“, но т.к. въпреки указанията не са представени доказателства за структурата на ОСИН Плевен, съдът не може да установи дали същата би имала компетентност да налага дисциплинарни наказания на служители в РСИН Монтана.

            При така представените в производството писмени доказателства настоящият състав споделя изложеното от пълномощника на жалбоподателя становище за недоказана  компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което същата  би следвало  да бъде обявена за нищожна.  

            Настоящият съдебен състав  намира също, че основателно се  поддържа, че заповедта е и незаконосъобразна. Споделя довода, че  при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени административно-производствените правила и противоречие  с материално-правните разпоредби, неяснота в описанието на твърдяното нарушение и несъответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по делото безспорно се установи, че въпреки направените от С. искания за събиране на доказателства  във връзка с образуваното дисциплинарно производство, такива не са събрани и не са предоставени/искане на л.9 от делото/ и заявеното от свидетеля П*** А*** П*** – пробационен инспектор в РСИН Монтана и  член на назначената комисия по установяване на дисциплинарното нарушение/гърба на л.120 от делото/. Свидетелят П*** П*** изрично заявява, че комисията е прегледала на бърз ход записи от камери, които не бяха допуснати като доказателство по делото, тъй като липсва данни за начина на събирането на информацията на тях, което предвид липсата на събиране на каквито и да е други доказателства, който да установяват извършеното дисциплинарно нарушение, води до извода, че в случая не е извършена надлежна проверка, а формално са събрани данни, които не могат да обосноват безспорен извод за извършеното дисциплинарно нарушение. Следва да се отбележи, че комисията, която е била назначена за да извърши проверка, не е счела за необходимо да се ангажира със събиране на доказателства извън преглед на запис от камери. В тази връзка следва да се отбележи, че от съществено значение е бил въпросът дали на оспорващия и на другите служители осъществяващи постова дейност в РСИН  Монтана е била издадена устна заповед да не извършват в тъмната част на деня действия по постова дейност, които да притесняват задържаните лица, но комисията не е счела за необходимо да изясни този въпрос, който е от значение за това дали на оспорващия и на служителите осъществяващи постова дейност е следвало да се наложи дисциплинарно наказание.От събраните доказателства в производството се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание  не са спазени тези императивни правила, които са гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В производството не се събраха доказателства и какво точно е извършил С., т.к. е записано бланкетно „ да извърши наблюдение на задържаните лица, като постови на пост №1 в ареста..“ От представените от административния орган писмени доказателства и събраните в производството гласни такива,  не може да се установи дали въобще С. е извършил твърдяното нарушение. Към преписката е приложен протокол за проведен инструктаж на служителите от надзорно-охранителния състав в ареста гр.Монтана от 20.00 часа на 04.06.2018 г. до 08.00 часа на 05.06.2018 г., подписан от С./л.45 от делото/, но това не установява същият да е запознат изрично с Инструкция за особеностите и задълженията на постовия надзирател от надзорно-охранителния състав на пост №1 в арест Монтана, утвърдена на 15.01.2018 г. /л.22-28 от делото/. На лицето е връчена длъжностна характеристика и същото се е запознало с нея на 20.01.2017 г., където изрично е посочено, че е длъжен да изпълнява разпорежданията на дежурния по арест, командира на отделение и младши инструктора по охраната – т.8 /л.96-101 от делото/. В мотивите на оспорения административен акт е посочено „.. да извърши наблюдение на задържаните лица, като постови на пост №1 в ареста..“, без да е ясно какво точно е нарушил от вменените му  задължения и доколко в случая дисциплинарна отговорност следва да носи  оспорващият, предвид събраните гласни доказателства за устно нареждане/заповед от командира на отделението в тъмната част на денонощието да не се притесняват задържаните / виж протокол от с.з. на л.112 и гърба на л.114  от делото/.

            На следващо място при издаване на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, ако въобще е имало и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарнонаказващият орган не е посочил защо налага дисциплинарно наказание не към минимума, а към средния размер предвиден в разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗМВР. При липсата на мотиви и доказателства по делото, от които да се извлече основанието за налагане на дисциплинарно наказание към средния размер, предвиден в материалния закон, следва да се приеме, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с целта на закона, тъй като във всички случай следва дисциплинарното наказание да е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с личността на извършителя.

            За пълнотата следва да се посочи, че административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1  и чл.171 , ал.4 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства на първо място за оспорената компетентност на органа, издал оспорената заповед за дисциплинарно наказание и от друга страна  с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както оспорената компетентност на органа – издател, така и извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарнонаказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение. След като това не е сторено, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено без да е изяснена безспорно фактическата обстановка, както и вината на дисциплинарнонаказаното лице.

            Предвид  всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед  № Л-229/06.08.2018 г. на началник на областна служба “Изпълнение на наказанията“/ОСИН/ Плевен, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр.с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР,  на оспорващия С. -  младши инспектор, на длъжност надзирател в Арест Монтана към РСИН Монтана ІІ категория към ОСИН Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца е  издадена от орган без доказана компетентност, при съществени нарушения на административно-производствените правила и материално- правни разпоредби.

            При този изход на делото основателно се явява искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски за държавна такса в размер на 10.00 лева и заплатено в адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представеният списък с разноски по чл.80 от ГПК и приложен договор за процесуално представителство,  защита и съдействие без номер от 04.09.2018 г./л.141-145 от делото/.

 

            Поради изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ заповед № Л-229/06.08.2018 г. на началник на областна служба “Изпълнение на наказанията“/ОСИН/ Плевен, с която на основание чл.194, ал.2, т.2 във вр.с чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР,  на оспорващия С. -  младши инспектор, на длъжност надзирател в Арест Монтана към РСИН Монтана ІІ категория към ОСИН Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.                             

            Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на С.И.С. ***, сумата от общо 510/ петстотин и десет/ лева, разноски в производството.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

       

                                                                                     Административен съдия: