Определение по адм. дело №519/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от ДOПК.

Депозирана е жалба от С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], против Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с което е: 1. Потвърден Ревизионен акт за поправка на РА с № П-16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 2. Оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.20225 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

В жалбата е въведено искане за възстановяване на срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

Излага съображения, че действал добросъвестно, а освен това имал и обективни здравословни затруднения, които му попречили да подаде жалбата в срок. След като получил първоначалния акт, състоянието му се влошило — ***. Твърди, че бил *** % инвалид с валидно ТЕЛК решение и при горещо време, близките му не му позволявали да излиза от дома. Поради тези причини не можал да реагира навреме.

Като получил ревизионния акт за поправка решил, че с него започва нов срок за обжалване и че може да обжалва и двата акта заедно, което го въвело в заблуждение. Действал с убеждението, че има това право, и още на 3 юли подал жалбата с минимално закъснение от 3 дни. На 4 юли подал същата жалба и към директора на дирекция „ОДОП“- Пловдив чрез куриерска фирма Еконт Експрес

Моли съда да уважи искането за възстановяване на срока поради особени непредвидени обстоятелства и поради това, че бил останал с впечатлението, че след като се издаде акт за поправка на ревизионен акт започва да тече нов срок за обжалване, тъй като той променял съдържанието на основния ревизионен акт.

В случай че съдът не уважи искането му за възстановяване на срока по чл. 161 АПК и прецени, че жалбата срещу първия ревизионен акт е недопустима поради просрочие, моли да приеме жалбата поне в частта относно акта за поправка, който самостоятелно подлежал на съдебен контрол като административен акт по смисъла на чл. 145 АПК. Изрично заявява, че не е съгласен с направената с акта за поправка незначителна корекция от *** лв., тъй като счита, че реалното задължение е силно завишено и следва да бъде редуцирано с поне 40-45% спрямо размера от *** лв.

Настоява да бъде разгледан по същество целият ревизионен акт, тъй като в частта относно вендинг автоматите (кафемашини) били начислени 100% печалби, без признаване на никакви разходи. Това било икономически и фактически нереалистично - има разходи за стока, консумативи, транспорт, амортизация и др.

Възразява и по отношение на определения размер на задълженията дори и след извършената корекция с ревизионния акт за поправка, с който задължението е намалено със *** лв. Според жалбоподателя това намаление не било достатъчно и не отразявало реалното икономическо състояние и дейност на фирмата.

Счита, че реалният размер на задължението би следвало да бъде в пъти по-нисък - около 40-45 %, при положение, че били допуснати съществени методологически грешки в изчисленията на органите по приходите.

Излага доводи, че неясно оставало как Националната агенция за приходите може да приеме, че кафето, продавано чрез вендинг автоматите, се реализира със 100% печалба. Това е било нереалистично, тъй като имало редица преки разходи - за кафе, чаши, захар, бъркалки, поддръжка, амортизация, транспорт, електричество и др., които не са отчетени. Реалната надценка при такава дейност била значително по-ниска.

На следващо място оспорва и методиката на изчисление относно дейността на чейндж бюрото. При тази дейност се прилагали специфични правила, при които се отчитал маржът между курс "купува" и курс "продава", а не общият обем на валутните сделки. В допълнение, БНБ предоставяла достъп до исторически валутни курсове само за последните 6 месеца, което правело ретроспективната проверка над този период трудно проверима и изчислима по обективен начин.

Не на последно място, не били отчетени и реалните загуби, които чейндж бюрата понесли през последните 4-5 години, особено при търговия с турска лира, където поради силните валутни колебания, инфлация и неблагоприятни икономически условия за целия сектор били реализирани реални загуби.

С Разпореждане № 1773/01.09.2025 г. жалбата е оставена без движение и е указано на жалбоподателя да прецизира искането си като посочи в какво се състои искането до съда: 1. Да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.; 2. Да възстанови срок за обжалване на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г.; 3. Да отмени РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.; 4. Алтернативно да отмени Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

С молба вх. № 3378/09.09.2025 г. С. М. е поискал съдът да отмени Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му с която е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., и възстанови срока за обжалване на Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г.

На следващо място е въведено искане за отмяна на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г.

В депозираната молба с вх. № 3380/09.09.2025 г. от С. Р. М. е въведено искане съдът да отмени Решение за спиране на изпълнението на ревизионен акт № 245/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, след което да спре изпълнението на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г., на основание чл. 157, ал. 2 от ДОПК. Алтернативно се иска от съда, в случай, че не уважи искането за отмяна на решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, да се произнесе по молба за спиране на изпълнението по чл. 157 от ДОПК.

Съдът, след като прецени представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

С Ревизионен акт № P-16000924004686-091-001 / 12.06.2025 г., издаден от Н. Ж. К. на [длъжност], възложил ревизията и Б. Г. Ч. на [длъжност] - ръководител на ревизията, по отношение на С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], са установени задължения за довнасяне в размер на *** лв., представляващи главница и лихвите за просрочия към тях в размер общо на *** лв.

РА е обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК и с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, по т.1 е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. Решението не е влязло в законна сила, като по жалба на С. М. предстои произнасяне на съдебния състав по реда на чл. 147 от ДОПК.

С Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г., е поправена допусната очевидна фактическа грешка в РА, а именно в табличната част на РА, на стр. 4, ред 12: здравно осигуряване - за самоосигуряващи се, за ревизиран период 2023 г., колона 6, която се изразява в неправилно посочване на декларираната с декларация образец 6 здравноосигурителна вноска за 2023 г., вместо сума *** лв. в РА е посочена сумата от *** лв. В резултат на извършената корекция с РАПРА органите по приходите са установили дължими здравноосигурителни вноски в размер на *** лв. за 2023 г., декларираните и внесени здравноосигурителни вноски са променени от *** лв. на *** лв. Дължимите допълнително установени суми за довнасяне са променени от *** лв. на *** лв.

С оглед гореизложеното на основание чл. 107 от 330, във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК органите по приходите са коригирали и лихви за невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ за 2023 г. от *** лв. на *** лв.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № С250009-023-0001515/02.06.2025 г./л. 501/, издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, e наложен запор на лек автомобил [марка] [модел] с рег. № [рег. номер], с година на производство [година], със застрахователна стойност *** лв., собственост на С. Р. М..

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № С250009-023-0001552/04.06.2025 г./л. 502/, издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, е наложена възбрана върху 1/4 идеална част от недвижим имот, представляващ търговки обект/магазин/, КИД [идентификатор], едноетажна масивна сграда, построена на основание учредено право на строеж върху УПИ [номер], с пл. сн. № [номер], кв. [номер] по действащия ПУП на [населено място], [област], с данъчна оценка за съответната част в размер на *** лв.

При тези данни, съдът намира искането за спиране изпълнението на оспорените РА и ревизионен акт за поправка на РА за допустимо, но неоснователно.

По силата на чл. 157, ал. 3 от ДОПК, към искането за спиране се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 от ДОПК. Според чл. 198 ДОПК обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника.

С други думи, за да е основателно искането за спиране на изпълнението на РА, то следва да са налице доказателства за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането следва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

Нормата на чл. 153, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ДОПК предвижда, че в случаите, при които представеното обезпечение не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, преценката се осъществява съгласно предложеното обезпечение, като изпълнението може да бъде спряно като се задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество.

В конкретния случай с процесния Ревизионен акт № P-16000924004686-091-001 / 12.06.2025 г., издаден от Н. Ж. К. на [длъжност], възложил ревизията и Б. Г. Ч. на [длъжност] - ръководител на ревизията, по отношение на С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], са установени задължения за довнасяне в размер на *** лв., представляващи главница и лихвите за просрочия към тях в размер общо на *** лв.

С Решение по жалба срещу ревизионен акт № 244/30.07.2025 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, по т.1 е оставена е без разглеждане жалба с вх. № Ж-09-17#4/11.07.2025 г., подадена от С. Р. М., срещу Ревизионен акт № Р-16000924004686-91-001/12.06.2025 г. Решението не е влязло в законна сила.

С жалба с вх. № Ж-09-21/07.08.2025 г., предявена от С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК] и уточняваща молба с вх. 3316/29.08.2025 г./л. 506 от делото/, пред Административен съд – Кърджали са обжалвани РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г., с искане да бъдат отменени същите като незаконосъобразни.

В депозираните жалби до съда и съответно предявените искания за спиране на изпълнението на РА и решението за поправка на РА, не са направени предложения за обезпечение в размера на установените задължения – главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв./окончателно установени с решението за поправка на РА/.

С горепосочените постановления са наложени обезпечения върху имущество на ревизираното лице, а именно запор върху МПС със застрахователна стойност в размер на *** лв. и възбрана 1/4 идеална част върху недвижим имот, данъчната стойност на който/на целия недвижим имот с [идентификатор]/ е в размер на *** лв., респ. почти 6/шест пъти по-ниска/ от размера на установените задължения за довнасяне. Изложеното обосновава извода, че наложеното обезпечение категорично не покрива размера на установеното с РА публично задължение, поради което и искането за спиране на изпълнението на ревизионния акт се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозиранато от С. Р. М., с регистрация като ЕТ „Ромел – С. М.“ [населено място], с [ЕИК], искане за спиране изпълнението на РА № 16000924004686-091-001/12.06.2025 г. и Ревизионен акт за поправка на РА № 16000925112078-003-001/18.06.2025 г., като неоснователно.

Преписи от определението да се връчат на страните.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.