№ 1653
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330205549 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000553/16.07.2021г. на
Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ Пловдив, с което на Н. К. С., ЕГН:
**********, от с.****, на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата си и в писмена молба, депозирана от
процесуалния му представител, излага становище за незаконосъобразно
издадено наказателно постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
процесуална помощ по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния
му представител.
Въззиваемата страна –РД „АА“ Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. В писмено становище навежда доводи за
неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП като
обосновано, правилно и законосъобразно. Алтернативно, при уважаване на
жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
1
възнаграждение и претендира намаляването му до нормативно определения
минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 21.06.2021 г. на път 375, на пътен банкет вдясно, с посока на движение
гр.Пловдив и 100 метра от разклона на с.Оризари, св.Ив. Д. М., на длъжност
„главен инспектор“ в РД „АА“ Пловдив осъществявал дейност по извършване
на проверки по предварително изготвен график. На същото място в 13:45 часа
свидетелят спрял за проверка товарен автомобил „Скания Р 420“, от
категория N3, с рег.№ *** и теглено ремарке „Ridler“, от категория О4, с рег.
№ ***, управлявани от жалбоподателя Н. К. С.. Установено било, че
товарният автомобил и ремаркето са собственост на ЕТ „М. ***М. А. С.“. По
време на проверката жалбоподателят представил превозен билет №
********** от 21.06.2021 г., от който проверяващите констатирали, че
жалбоподателят извършвал превоз на товари /трици/ за собствена сметка от
с.Нова Махала, обл.Пазарджик до с.Горно Сахране, който превоз бил с
начален час на тръгване 10:00 часа. В хода на проверката жалбоподателят
представил и удостоверение за психологическа годност № 324764, чийто срок
на валидност бил изтекъл на 06.03.2019 г. От направената справка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“, раздел
„Психологически изследвания“ контролният орган установил, че водачът С.
не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност и не бил
преминал психологическо изследване.
За така констатираното в хода на проверката, св.М. съставил Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 287415/21.06.2021 г.
за извършено от Н. К. С. нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП, който бил
подписан от жалбоподателя с отбелязване, че няма възражения. Такива не
били направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 36-0000553/16.07.2021г., с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на
чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.
2
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан
актосъставителя Ив. Д. М., който поддържа констатациите в съставения от
него акт. В показанията си свидетелят потвърждава, че при проверката
жалбоподателят представил удостоверение за психологическа годност с
изтекъл срок на годност. Направената справка в информационната система на
ИА „АА“ потвърдила констатацията, за което М. съставил АУАН , подписан
от водача без възражения.
Съдът даде вяра на показанията на св.М. като обективни и последователни,
кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания
доказателствен материал, съдът приема, че правилно наказващият орган е
квалифицирал поведението на жалбоподателя като административно
нарушение на чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП за това, че е извършвал превоз за
собствена сметка, без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност. В случая са налице всички обективни предпоставки за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя - същият е
имал качеството на водач на автомобил, извършвал е превоз за собствена
сметка на товари и към момента на превоза /21.06.2021 г./ не е имал валидно
удостоверение за психологическа годност, като представеното от С. такова е
било със срок на валидност до 06.03.2019 г. От субективна страна
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е,
че за да извършва превози на товари следва да има валидно удостоверение за
психологическа годност и не е изпълнил задължението си на водач да
проследи кога същото е било изтекло. Нарушението е формално и се
осъществява чрез бездействие.
Действително от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година
относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена)
(текст от значение за ЕИП), доказателства за изпълнение на съответствието с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници и товари, следва да се представят когато
свидетелството за управление се издава, и периодично след това. Поради
3
причини, свързани с прозрачността, медицинските прегледи за физическа и
умствена годност за управление на други превозни средства следва да
съвпадат с подновяването на СУМПС и поради това следва да се определят от
срока на валидност на свидетелството. Същевременно обаче следва да се
вземе предвид и един от основните принципи на правото на ЕС, съобразно
който по-рестриктивните изисквания и ограничителните условия в сравнение
със съответните норми на правото на ЕС, въведени в законодателството на
страна-членка, са приложими единствено за нейните граждани, какъвто е
настоящия случай. В случая по делото липсват данни жалбоподателят да е
гражданин на друга държава-членка. Предвид на това за жалбоподателя като
водач, извършващ превоз на товари за собствена сметка са приложими
предвидените от българския законодател изисквания, неизпълнението на
които ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя -
в случая изискванията за психологическа годност, уредени в приетата въз
основа на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП Наредба № 36/10.05.2006 година,
която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност
и с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и
редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари. В случая към
момента на извършване на превоза на товари за собствена сметка,
жалбоподателят като водач на процесния товарен автомобил с теглено
ремарке не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност,
за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран на основание
чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.
Наложеното с обжалваното НП наказание на жалбоподателя С. за
извършено нарушение по чл. 178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП е в рамките на
предвиденото за конкретното нарушение и визираното наказание в същата
разпоредба, която съдържа в себе и санкция. Същото е определено към
предвидения в закона точен размер и не може да бъде намалявано или
увеличавано. Наложеното наказание е съобразена с обществената опасност на
деянието и нарушителя и е в размер, необходим за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
4
съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен". Преценката на
административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно
нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици,
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по
реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Действително в кратък срок след
установяване на нарушението, жалбоподателят се е снабдил с валидно
удостоверение за психологическа годност, но това обстоятелство според съда
не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност, доколкото
видно от доказателствата по делото от изтичането на валидността на
удостоверението до установяване на нарушението е изминал значителен
период от време – повече от 2 години. Предвид на това, съдът счита за
правилна и законосъобразна преценката на наказващия орган за липса на
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, каквато констатация е направена
в НП.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000553/16.07.2021г.
на Началник отдел „Контрол“ в РД „АА“ Пловдив, с което на Н. К. С., ЕГН:
**********, от с.****, на основание чл.178в, ал.5, пр.2 от Закон за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 500 /петстотин/ лв. за нарушение по чл.178в, ал.5, пр.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6