№ 810
гр. Перник, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20241720106437 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. В.
А., ЕГН **********, Т. В. А., ЕГН **********, С. Б. Х., ЕГН ********** и М.
И. А., ЕГН ********** чрез адв. Я. Д. против „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Иван
Рилски“ № 2, п.к. 2300, с която са предявени искове по чл. 200,ал.1 КТ за
обезщетение на неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука,
причинила смърт, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането.
А. В. А., Т. В. А. и М. И. А. твърдят, че са наследници на
починалия на В.А.В., който живеел на съпружески начала със С. Б. Х. . Сочат,
че по силата на трудов договор № 480/17.08.2022 г., сключен между „Еспи
Инвест“ ООД, гр. Перник в качеството му на работодател и работника В.А.В.,
като последният бил назначен на длъжност „****“ с място на полагане на
труд „повече от едно населено място“. В.А.В. постъпил на работа на
18.08.2022 г. На 05.09.2024 г. около 13:30 ч. на строителен обект, находящ се в
с. **** при изпълнение на трудовите си задължения по изграждане на
бетонова плоча в обекта и при изчакване на доставката на бетон за
довършване на същата, последната се е срутила заедно с арматурата и част от
кофража и затиснала няколко работници, сред които и В.В.. Последният
починал, а с Разпореждане № 40/11.10.2024 г., издадено на основание чл. 60,
ал. 1 КСО от длъжностното лице при ТП на НОИ – Перник, злополуката е
призната за трудова. Твърди се, че по случая е било образувано досъдебно
производство № 34/2024 г. по описа на ОП - Перник, пр. пр. № 1668/2024 г. по
описа на ОП – Перник. Ищците поддържат, че поради настъпилата смърт на
В.В., са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и
1
страдания. В исковата молба се излагат подробни съображения за здравата
емоционална връзка между ищците и починалия. Твърди се, че загубата на
родител винаги е тежка и мъчителна, особено когато е неестествена, внезапна
и неочаквана. През годините дъщерите на починалия - А. А. и Т. А. са имали
примера на своя баща и подкрепата му във всяко едно отношение - финансова,
емоционална и друга. Посочва се, че ищцата С. Х. е претърпяла
неимуществени вреди от загубата на нейния партньор в живота - В.В., с когото
се радвали на дългогодишен, щастлив и пълноценен семеен живот. Твърди се,
че скръбта от загубата на дете, каквото е преживяла ищцата М. И. А., е винаги
обективно и закономерно голяма, оставяйки празнота и чувство за
безпомощност като дори към настоящия момент тя не може да приеме
мисълта за неестествената загуба на своя син.
Ищцата А. А. претендира и имуществени вреди от процесната
трудова злополука, съставляващи направени разходи във връзка с
погребението на своя баща за изкопаване и зариване на гроб и използване на
траурна зала за сумата от 132,00 лв., а ищцата Т. А. заявява имуществени
вреди за траурни услуги за сумата от 1 440,00 лв.
В исковата молба се сочи, че съгласно практиката на ВКС
имуществената отговорност на работодателя за причинени на негов работник
или служител вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ е безвиновна
(обективна) договорна отговорност, като лихвата върху дължимото
обезщетение се начислява от момента на увреждането. Основателността на
иска по чл. 200 КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от трудова злополука,
предпоставя наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова
злополука и настъпили за пострадалия вреди от нея.
Позовават се на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на
ВС, дефиниращо понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД и
необходимостта от преценката на твърдяните в исковата молба конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Отбелязват, че при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките,
които търсят обезщетение за неимуществени вреди.
Молят съда да постановите решение, с което да осъди „ЕСПИ
ИНВЕСТ“ ООД, гр. Перник да заплати на А. В. А. сумата от 150 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и
страдания вследствие смъртта на нейния баща В.А.В. настъпила на 05.09.2024
г. в резултат на трудова злополука от 05.09.2024 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука до
окончателното й изплащане и сумата от 132,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за сторени разходи за изкопаване и
зариване на гроб и използване на траурна зала вследствие на трудовата
злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване
на трудовата злополука 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане; да
заплати на Т. В. А. сумата от 150 000,00 лева, представляваща обезщетение за
2
неимуществени вреди за търпени болки и страдания вследствие смъртта на
нейния баща В.А.В., настъпила на 05.09.2024 г. в резултат на трудова
злополука от 05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й изплащане и
сумата от 1 440,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
за направени разходи за траурни услуги вследствие на настъпилата на
05.09.2024 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от
05.09.2024 г. до окончателното й изплащане; да заплати на С. Б. Х. сумата от
150 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
търпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния партньор - В.А.В.,
настъпила на 05.09.2024 г. в резултат на трудова злополука от 05.09.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на
трудовата злополука до окончателното й изплащане; да заплати на М. И. А.
сумата от 120 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за търпени болки и страдания вследствие смъртта на нейния син В.А. в
резултат на трудова злополука от 05.09.2024 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на настъпване на трудовата злополука до
окончателното изплащане на сумата. Претендират съдебни разноски.
Представят писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Еспи Инвест“
ООД, ЕИК *********, гр. Перник, с който оспорва предявените искове. Излага
становище, че претенциите за неимуществени вреди са в силно завишен
размер и не са съобразени със степента и характера на увреждането, като е
нарушен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Ответникът твърди, че
отговорността му относно претенциите на ищците за претърпените вреди от
процесната злополуката, следва да се намали. Сочи, че с действията си, В.А.В.
е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал. 2 от КТ, прави възражение за
съпричиняване. Твърди, че починалият В.А.В. е нарушил установените общи
нормативни задължения за изпълняваната работа съгласно Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
инструкциите за безопасна работа, действащи в дружеството ответник, както
и инструкция за безопасност и здраве при работа. Прави възражение за
приспадане на сума, в случай на изплатено застрахователно обезщетение на
В.А.В., за покрит застрахователен риск от работодателя за трудова злополука.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК, моли ЗАД „Алианц България”, да бъде
привлечено като трето лице-помагач, тъй като е имал валидно сключена
задължителна застраховка „Трудова злополука”, съгласно застрахователна
полица № 0142/9/23/132/000031 към застрахователното дружество.
С разпореждане №449/08.01.2025 г. съдебният състав е
конституирал на основание чл. 219,ал.1 ГПК ЗАД „Алианц България” като
трето лице-помагач на страната на ответника.
ЗАД „Алианц България” в писмено становище вх.№
5831/11.03.2025 г., оспорва предявените искове по основание и размер. Излага
доводи за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на работника В.А.В.
3
по арг. чл. 201, ал.2 КТ. Твърди, че с поведението си починалият е нарушил
разпоредбите на чл. 33 ЗЗБУТ и чл. 126, ал.6 КТ. Сочи, че на ищците е
изплатено пълно и справедливо обезщетение в размер на 65 913,12 лева по
силата на сключена задължителна застраховка „Трудова злополука”.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между ответника в качеството му на
работодател и В.А.В., в качеството му на работник е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях, трудов договор
№480/17.08.2022 г., съгласно който работникът е бил нает на длъжност „****“.
Основни длъжностни задължения съобразно длъжностната характеристика с
код по НКП:7114 2003, са извършване на монтаж на всички видове форми за
строителни конструкции, машини фундаментни, колони, кофраж за видим
бетон, прави, монтира и демонтира кофраж от всички форми за бункери,
турбофундаменти с динамични натоварвания, кофраж за нулеви цикли на
сгради, правене на обшивки на тавани и стрехи с дъски, както и покривни
конструкции, пълзящ кофраж, кофраж от гравирана ламарина, монтиране на
малки количества арматура, закладни части с прецизна нивелация, познаване
на арматурните и бетонните работи, правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и др.
Страните не спорят относно факта, че около 13:30 ч. на 05.09.2024
г., ****ът В.А.В. се е намирал на строителен обект на „Еспи Инвест“ ООД за
строеж на жилищна сграда в село ****, община Перник. При изграждане на
бетонова плоча в обекта и изчакване за доставката на бетон за довършване на
същата, част от строителните работници застанали под нея на сянка и тя се
срутила върху тях заедно с арматурата и част от кофража, като ги е затиснала
с голяма тежест. В резултат на това В.А.В. е починал на място като причината
за смъртта, съгласно издаденото от МБАЛ „Рахила А.“ АД в град Перник
съобщение за смърт № 48 от 09.09.2024 г. е „*****.
Видно от Удостоверение с изх. № 5101-13-40#21/07.11.2024 г.,
издадено от ТП на НОИ – Перник с Разпореждане № 40/11.10.2024 г., влязло в
сила на 31.10.2024 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно
лице при ТП на НОИ - Перник, инцидентът е признат за трудова злополука по
чл. 55, ал. 1 КСО.
Във връзка с горните обстоятелства е извършена проверка, при
която на ответника е съставен АУАН №14-000947 от 11.09.2024 г. от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Перник (л. 116) , за нарушение на чл. 55 от Наредба
№4/22.03.2024 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Въз
основа на АУАН е издадено наказателно постановление №14-
0000947/24.10.2024 г. от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Перник, с което на „Еспи Инвест“ ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 4 000 лева за допуснатите нарушения.
Административнонаказващият орган е приел като фактическа обстановка, че
на 05.09.2024 г. при проверка на обект „изграждане на жилищна сграда,
4
намиращ се в с. ****, общ. Перник, на който ответникът извършвал
строително-монтажни работи, В.А.В. и Л.Г.А. са полагали бетонова смес на
подпокривна плоча на сградата. Заедно с колегите си са слезли под плочата, на
която са поливали, за да изчакат доставката на бетон за довършването й.
Докато са били отдолу, кофражът поддал, вследствие на което част от плочата
се е срутила и В.А.В. и Л.Г.А. са загинали. При оглед на обекта е установено,
че част от телескопичните подпори са изкривени, както и част от останалия
кофраж е поддал. Прието е, че "ЕСПИ Инвест" ООД, не е спазило
задължението си скелетата, кофражите, подпорите и временните опори да се
проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат по начин да
издържат, действащите върху тях натоварвания и да се предотврати
случайното им деформиране или задвижване.
Образувано е досъдебно производство № 34/2024 г. по описа на
ОП - Перник, пр.пр. № 1668/2024 г. по описа на ОП – Перник.
Ищцата А. В. А. е заплатила сумата от 132,00 лева на Община А.
за изкопаване и зариване на стар гроб ведно с ползване на траурна зала, видно
от приложената по делото фактура от 11.09.2024 г. Представена е още и
фактура №23/10.09.2024 г., от която се установява, че Т. А. е платила сумата от
1 440,00 лева на погребална агенция „Св. Архангел Михаил“ за „транспорт,
кръст, ковчег, измиване, обличане, драперия и покров“ на В.А.В..
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е налице родствена връзка между ищците Т. В. А. (дъщеря
на В.А.В.), А. В. А. (дъщеря), М. И. А. (майка на В.А.В.) и починалото лице,
което се установява и от приложените по делото доказателства –
удостоверения за раждане (л.18 и 19).
В открито съдебно заседание от 20.05.2025 г., съдът е изискал
становището от ищците във връзка с твърденията на ответника и третото
лице-помагач за изплащане на обезщетение на наследниците на починалия по
застрахователна полица № 0142/9/23/132/000031 задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ между ответника и
ЗАД „Алианц България”. Процесуалният представител на ищците е направил
признание за факта, че по силата на сключена застрахователна полица №
0142/9/23/132/000031 задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука“ между ответника и ЗАД „Алианц
България”, на ищците Т. В. А. и А. А. в качеството им на дъщери на починалия
В.А.В., е изплатено обезщетение от третото лице-помагач в размер на
32 956.56 лева за всяка от тях. Посоченото се потвърждава от представените
от ищците платежни нареждания (л.120-121).
По делото са разпитани свидетелите Н.Н., Я.Д. и П.В.. От
свидетелските показания на Н.Н., сестра на ищцата С. Б. Х. съдът установи, че
починалият В.А.В. е бил стожерът и опората на ищците. Грижил се е за
финансовото им благосъстояние. Свидетелката заявява, че най-тежко е приела
смъртта на баща си Т. А., която е и по-емоционална личност. В.А.В. е полагал
редовни грижи за своята възрастна майка ищцата М. И. А., ходил е да я
посещава в дома й, обработвал е лозето, което е имала, за всякакви нужди от
5
битов характер починалият е помагал на своята майка включително е оказал
помощ при рязане на дърва за зимата. А. А. е била силно разстроена на
погребението на своя баща. Преди неговата смърт, ищцата е имала желание да
учи във висше учебно заведение специалност начална и предучилищна
педагогика, но след инцидента се е отказала. Свидетелката заявява, че дълго
време ищцата А. А. е живеела при своята майка С. Б. Х., като едва преди
около месец е заживяла при своя приятел в гр. София, в лицето на когото е
потърсила мъжка опора след загубата на своя баща.
От свидетелските показания на Я.Д., се установява, че ищците и
починалият В.В. са били сплотено семейство, изключително близки помежду
си. Преди смъртта на своя баща Т. А. била лъчезарен и усмихнат човек. След
настъпилия инцидент, ищцата А. се сринала, затворила се в себе си, спряла да
споделя със свидетелката, била апатична. Свидетелката заявява, че за празника
за завършване на средното си образование Т. А., се е колебаела до последния
момент дали да присъства на него, закупила си е тоалет за празника едва
предходния ден преди тържеството. Имала е желание да продължи да учи
фотография, но след смъртта на баща си е отложила плановете си за бъдещо
учение. Свидетелката заявява, че след инцидента Т. А. е изпаднала в
депресия, не е успяла да преодолее смъртта на баща си, развила е тревожност
по отношение на своята майка С. Х..
По делото е разпитан свидетелят П.В.. От показанията му се
установява, че същият живее с ищцата А.М. А.. След смъртта на баща си, А.
А. се затворила в себе си, напуснала работа. Свидетелят заявява, че от около
месец ищцата е започнала отново да работи. След смъртта на своя баща,
ищцата се затворила в себе си, станала равнодушна към всичко, нямала
желание да прави каквото и да било, спряла да излиза с приятели. От
настъпването на инцидента, свидетелят заявява, че ищцата А. А. звъняла
всеки ден да своята майка, като в случай че не успеят да осъществят контакт,
започвала да се притеснява. С. Х. след смъртта на В.В. станала по-
притеснителна от преди и по-загрижена за децата си, вечер не можела да
заспи, ако не се е чула по телефона с дъщерите си. Свидетелят споделя, че
преди да почине, В.В. е издържал изцяло съпругата си - ищцата С. Х. като към
момента, последната е била принудена да започне работа. А. А., С. Х. и Т. А.
посещавали редовно гроба на В.В.. След като А. А., се преместила да живее в
гр. София, е била възпрепятствана да ходи на гроба на своя баща, поради което
е започнала да посещава църква в гр. София.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че смъртта на В.А.В. е настъпила на 05.09.2024 г. в 13:30 ч., на
месторабота, в населено място: обл. Перник, общ. Перник, с. *****, като
причината за смъртта е установена с аутопсия. Посочено е, че смъртта на
В.А.В. е настъпила от трудова злополука, в резултат от външни причини:
Механична асфиксия от притискане на гръдния кош; Счупване на ребра
двустранно по няколко линии. Контузия и разкъсване на бели дробове;
Кръвоизлив в гръдната кухина; Охлузвания и кръвонасядания по лицето,
тялото и крайниците. Вещото лице дава заключение, че смъртта на В.А.В. е с
травматичен произход и се дължи от една страна на притискане в областта на
6
гръдния кош - механична асфиксия и от друга страна на гръдно-белодробната
травма, изразяваща се в контузии и разкъсвания на жизненоважен орган
каквито са белите дробове и развилия се в резултат от травмата кръвоизлив в
гръдната кухина. Констатирана е пряка, непрекъсваща се причинна връзка
между инцидента - трудова злополука настъпил на 05.09.2024 г. и причините,
довели до настъпването на смъртта на работника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
За възникване на имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител, респ. на неговите наследници при смърт на лицето,
неимуществени вреди е необходимо в обективната действителност да са
налице следните материални предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между работодателя и починалия работник/служител, 2)
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника
или служителя в периода на трудовото правоотношение, която да е причинила
смъртта му, 3) неимуществени вреди, претърпени от легитимирано лице,
попадащо в кръга на лицата, които могат да претендират неимуществени
вреди от смърт на техни близки, съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС №
5/1969 г. и ТР 1/2018 г. по т.д. 1/2016 г. ОСНГТК и 4) причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените вреди.
Посочените юридически факти трябва да бъдат установени от
ищеца. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В
този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят има отговорност за обезвреда. Би отпаднала
работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът "груба
небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде намалена,
като негова е тежестта да докаже, че е налице съпричиняване.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно
най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и
възходящи (родители) и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В този смисъл е и константната съдебна практика,
намерила израз и в съдебно решение № от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. дело №
7
/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО.
По делото няма спор, че А. В. А. и Т. В. А. са дъщери на починалия
В.В.. Ищцата С. Б. Х. е майка на общите им деца и е живеела на семейни
начала с починалия, а М. И. А. е майка на В.В.. Ищците са материалноправно
и процесуалноправно легитимирани да претендират от ответника в качеството
му на работодател към момента на настъпване на злополуката с В.В.,
репариране на имуществените и неимуществени вреди, причинени им от
смъртта на техния близък.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетение на
пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от договор, е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими
към тази отговорност.
Приложеното по делото разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО (л.27) е
индивидуален административен акт. Видно от писмо на ТП на НОИ-Перник
№ 5101-13-40-20/31.10.2024 г. същото е влязло в сила на 05.09.2024 г. и
гражданският съд е длъжен да го приеме и цени предвид липсата на
основания за ревизиране (по силата на косвения контрол) на
законосъобразността му съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК и следва да зачете
правните последици на формалната му законна сила. Индивидуалният
административен акт установява със „сила на решено нещо“ (термин въведен
в правната доктрина от проф. Кино Лазаров), че настъпилото увреждане по
описания в разпореждането начин, настъпило в 13,30 ч. на 05.09.2024 г., при
което ****ът В.А.В. е пострадал на строителен обект на „Еспи Инвест“ ООД -
строеж на жилищна сграда в село ****, община Перник - вследствие на
срутване на новоизградена бетонова плоча е трудова злополука, причинила
смъртта му.
С оглед така установеното, налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на работодателя за претърпените от ищците
неимуществени вреди вследствие смъртта на В.В. в резултат на процесната
трудова злополука. С оглед доводите в жалбата, спорен пред настоящата
инстанция е въпросът дали починалият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат при допусната от него груба небрежност, съответно
следва ли да се намали и в каква степен отговорността на работодателя
съобразно чл. 201, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
поведението на определена категория лица с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
8
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност (Решение № 189 от
17.10.2019 г. по гр. д. № 1446/2019 г., ІV ГО на ВКС, Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ІV ГО на ВКС, Решение № 178 от
02.01.2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 186 от
21.10.2019 г. по гр. д. № 246/2019 г., ІІІ ГО на ВКС).
По отношение критериите за намаляване на обезщетението, когато
поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ по
релевирано от работодателя възражение в практиката на ВКС се приема, че
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното
обезщетяване. При определяне на степента на съпричиняване съдът е длъжен
да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност,
които е допуснал или извършил работодателят.
С решение № 218 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г., ІV ГО
на ВКС е прието, че в случай на знание от страна на пострадалия, че
работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата, но
въпреки това е предприел изпълнението й при липса на елементарно старание
и внимание и пренебрегвайки основни правила за безопасност, т. е. когато не е
положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил, е налице
съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука.
В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага.
Не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда мотивира
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на
пострадалия, довело до осъществяването на грубата небрежност от негова
страна като елемент от неговото виновно действие. За да се приеме, че
предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са налице в доказателствената тежест на
работодателя е да установи извършването на действия от страна на
пострадалия със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните
последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от
тяхното настъпване.
С разпореждане от 08.01.2025 г., съдът е указал на ответника до
първото открито съдебно заседание, на основание чл.190 ГПК, да представи
надлежна информация проведен ли е бил инструктаж на В.В., начален
инструктаж срещу подпис при постъпването му на работа, както и периодични
и ежедневни инструктажи за безопасни условия на труд. В указания от съда
срок, дружеството работодател не е представило доказателства за изясняване
на горните обстоятелства. С протоколно определение от 20.05.2025 г.,
настоящият състав е задължил „Еспи Инвест“ ООД, гр. Перник в седемдневен
9
срок да представи изисканата по-горе информация. Ответникът не е изпълнил
указанията на съда. По делото липсват каквито и да било доказателства,
удостоверяващи твърденията на дружеството работодател и третото лице-
помагач за съпричиняване при допусната груба небрежност по чл. 201, ал.2 КТ
от страна на В.В..
Напротив, не починалият, а работодателят е допуснал неспазване
на правилата за безопасност на труда, съблюдаването на които би
предотвратило смъртта на близкия на ищците. Този извод се подкрепя от
наказателно постановление №14-0000947/24.10.2024 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Перник, с което на „Еспи Инвест“ ООД е
наложена санкция за неспазване на задължението скелетата, кофражите,
подпорите и временните опори да се проектират, оразмеряват, монтират,
обезопасяват и поддържат по начин да издържат, действащите върху тях
натоварвания и да се предотврати случайното им деформиране или
задвижване.
При съвкупна преценка на събраните в производството
доказателства, съдът обоснова извод за неоснователност на възражението на
ответника за съпричиняване по реда на чл. 201, ал.2 КТ от починалия
работник, поради което не е са налице предпоставките за намаляване на
дължимото обезщетение от „Еспи Инвест“ ООД.
Несъмнено при смъртта на бащата, съпруга и сина В.А.В., ищците
са изживяли шок, поради внезапния инцидент. Към момента на трудовата
злополука В.А.В. е живеел със С. Б. Х. и двете им дъщери А. В. А. и Т. В. А.,
полагал е грижи за тях, в това число и за своя майка, която е на 74 г. Ищците
не само, че са се сблъскали с трагедията на един от най-близките им хора, но
това ги е лишило от оказваната им от него обич, духовна и морална подкрепа.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а
не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната
възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи на наследниците на починалия
работник като обезщетение за изживените болки и страдания, които са
закономерна последица от смъртта вследствие настъпила трудова злополука.
При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва да прецени
естеството и интензивността на отрицателните преживявания, както и
възрастта на увреденото лице и неговите наследници, ръководейки се от
обществения критерий за справедливост към момента на възникването на
правото на обезщетение. С т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено
становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост и че то не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определянето му.
С решение № 167/27.10.2016 г. по т. дело № 1599/2015 г. на ВКС, I т. о. по чл.
290 ГПК е възприета практиката на ВС, изразена в цитираното ППВС №
4/1968 г., според която справедливостта, като критерий за определяне размера
на обезщетението при деликт предпоставя винаги преценка на обективно
10
съществуващи конкретни обстоятелства, преценени адекватно и в тяхната
съвкупност, при това в мотивирано изложение за оценка на приноса им
спрямо съдържанието на увреждането, а не единствено с изброяването им
като релевантни за определяне на справедливо обезщетение.
С решение № 205/26.11.2010 г. по т. дело № 218/2010 г. на ВКС, II
т. о. по чл. 290 ГПК е прието, че с т. II на ППВС № 4/1968 г. са дадени
задължителни указания по приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, които
следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Посочено е, че като
примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт са възрастта на увредения, действителните отношения
между него и лицето, което търси обезщетение и обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта. Извън общите критерии, преценката на обективно
съществуващите обстоятелства, които са релевантни за размера на
обезщетението и формират съдържанието на понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е конкретна и зависи от спецификите на разглеждания
правен спор (В този смисъл Определение № 364 от 11.05.2021 г. по гр. д. № 16
/ 2021 г. на Върховен касационен съд).
По исковете на А. В. А. и Т. В. А. по чл. 200, ал.1 КТ вр. чл. 52
ЗЗД за сумите от по 150 000 лева:
"Справедливостта" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Такива са установени от ангажираните по делото гласни
доказателства. Емоционално близки приживе отношенията между починалия
вследствие злополуката и неговите дъщери А. В. А. и Т. В. А., които завинаги
са загубили своя баща и морален стожер, са отворили неоценима празнота в
живота на последните.
След смъртта на В.В. се установява, че на Т. В. А. е предстояло
завършване на средното образование, за което е имало организирано
тържество от училището. Въпреки този важен за всеки ученик момент,
ищцата не е имала желание за празнуване, плановете й да запише висше
образование и да се занимава с фотография, са останали на заден план. От
свидетелските показания на Я.Д. се установява, че след инцидента, ищцата Т.
В. А. се сринала психически, станала е апатична, спряла е да общува с
приятелите си и се изолирала от външния свят. Свидетелката Н.Н. заявява, че
Т. В. А. като по-малката от двете деца на В.В., била слабостта на баща си.
Двамата имали силна емоционална връзка. Ищцата Т. В. А. към настоящия
момент, продължавала да носи ключодържателя на своя баща с надпис „Тате
обичаме те, чакаме те да се завърнеш“ и коженото му яке.
Ищцата А. В. А., след смъртта на В.В., била потисната, затворена в
себе си, желанието й да учи висше образование специалност „педагогика“
изчезнало щом баща й вече го няма. От свидетелските показания на П.В. се
установява, че последният и А. В. от скоро са заживели заедно в гр. София.
Свидетелят има преки и непосредствени впечатления, от начина по който
инцидентът с В.В., се е отразил на А. В.. След смъртта на баща си и
11
преместването й в гр.София, ищцата започнала да ходи редовно на църква.
Както Т. В. А., така и А. В. след смъртта на своя баща са останали полусираци
и са били лишени завинаги от духовно – емоционалното и физическо
присъствие на родителя. Установи се, че ищците и баща им са живеели в едно
домакинство и за тях той е бил морална и финансова опора и подкрепа.
В конкретния случай при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудовата
злополука при смърт на пострадалия работник, вземайки предвид
обстоятелствата, свързани с възрастта на ищците-Т. В. А. и А. В. към момента
на настъпване на злополуката са на 18 години и на 23 години, възрастта на
починалия им баща е 56 години, внезапността на смъртта, характера на
взаимоотношенията и на емоционалната връзка между тях, страданията, които
смъртта е причинила и продължава да им причинява, страданието което те ще
търпят от загубата на своя бащата, с когото са били в топли и хармонични
отношения съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за всяка
една от тях възлиза на 110 000 лева.
По делото има представени доказателства за получено
обезщетение (л.120-121) в размер на 32 956.56 лева, изплатено от третото
лице-помагач ЗАД „Алианц България” за всяка от ищците Т. В. А. и А. В., по
силата на валидно сключена задължителна застраховка „Трудова злополука”,
съгласно застрахователна полица № 0142/9/23/132/000031 на „Еспи Инвест“
ООД, гр. Перник към застрахователното дружество. Процесуалният
представител на ищците е направил признание относно факта на плащане в
посочения размер, поради което е налице основание за намаляване на
определените обезщетения по арг. чл. 200, ал. 4 от КТ. Следователно от така
определеното справедливо обезщетение в размер на 110 000.00 лева за всяка
от ищците Т. В. А. и А. В., съдът приспада сумата от 32 956.56 лева за всяка от
тях, изплатена от ЗАД „Алианц България” по задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука” по застрахователна
полица № 0142/9/23/132/000031 с „Еспи Инвест“ ООД.
Предявените искове от Т. В. А. и А. В. А. следва да бъдат уважени
в размер на 77 043.44 лева за всяка от ищците, ведно със законната лихва от
деня на трудовата злополука 05.09.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над тази сума исковете им следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По претенцията на А. В. А. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди по чл. 200, ал.1 КТ за сумата от 132.00 лева:
От представената по делото фактура от 11.09.2024 г. се установява,
че А. В. А. е заплатила сумата от 132,00 лева на Община А. за изкопаване и
зариване на стар гроб ведно с ползване на траурна зала. Имуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване, са и разходите за погребението, заплатени от
близките на починалия, поради което претенцията на ищцата в размер на
132,00 лв. следва да бъде уважена ведно със законна лихва върху главницата
от датата на деликта (настъпване на вредата), а за тази претенция това е
11.09.2024 г.
12
По претенцията на Т. В. А. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди по чл. 200, ал.1 КТ за сумата от 1 440,00 лева:
От приложена фактура №23/10.09.2024 г., съдът констатира, че Т.
А. е заплатила сумата от 1 440,00 лева на погребална агенция „Св. Архангел
Михаил“ за „транспорт, кръст, ковчег, измиване, обличане, драперия и
покров“ на В.А.В., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на страната претендираната сума в доказан размер ведно със законна лихва
върху главницата от датата на деликта (настъпване на вредата), а за тази
претенция това е 10.09.2024 г.
В доктрината и съдебната практика съществува противоречие
дали законната лихва върху обезщетение за деликт е мораторна или
компенсаторна. Безспорно е, че тя се дължи без да е отправена покана – чл.84,
ал.3 ЗЗД, като началната и дата е датата на деликта. Не се касае за
самостоятелен иск, за който би се дължал нарочен отхвърлителен диспозитив.
(В този смисъл - Решение №14/14.02.2014 г. по гр.дело № 1293/2020 г. ВКС,
ТК, I, т.о.) При неимуществените вреди по делото датата на деликта е
05.09.2024 г., а при имуществените вреди във връзка с горните два иска е
11.09.2024 г. и съответно 10.09.2024 г.
По иска предявен от С. Б. Х. по чл. 200, ал.1 КТ,вр. с чл. 52 ЗЗД за
сумата от 150 000,00 лева:
По делото е безспорно установено, че починалият е бил опората в
семейството за неговата преживяла съпруга, за която загубата му е
непреодолима. Ищцата С. Б. Х. е разчитала изцяло на подкрепата на своя
съпруг във финансов аспект. Починалият е бил добър и обичан партньор. От
показанията на свидетелите Н.Н., съобразени с разпоредбата на чл. 176 ГПК,
Я.Д. и П.В. е установено, че отношенията в семейството са били
изключително близки и сърдечни. Починалият е бил грижовен и всеотдаен
другар в живота на С. Б. Х.. Внезапната му смърт, при така установените
трагични обстоятелства и е причинила огромно душевно страдание.
Свидетелите установяват, че тяхното съжителство датира от повече от 25
години. С. Х. е разчитала на починалия за всичко в семейството им и загубата
му довела до емоционалния й срив. След инцидента ищцата е била принудена
да започне работа, за да издържа себе си и децата си, развила е чувство на
тревожност и депресия. В настоящият случай, предвид доказаните отношения
на обич и разбирателство между В.В. и С. Х. съдът намира, че ищцата е
претърпяла силна морална болка и страдание от загубата на своя спътник в
живота. Съдът отчита и обстоятелството, че към настоящия момент тя е на 51
години, което прави по-трудно намирането на нов спътник в живота с когото
да продължи своя жизнен път.
Настоящата инстанция, отчитайки отношенията на близост в
семейството, преценени в указаната с ППВС № 4/1968 г. насока, предвид
възрастта на пострадалия и трагичните последици от злощастната му и
преждевременна смърт, понесена тежко от партньора му, намира че
обезщетение в размер на 120 000 лева е справедливо за преживяната загуба.
По-висок размер обезщетение не може да се обоснове предвид обществения
13
критерий за справедливост, като се отчита и икономическото положение в
страна. (В този смисъл Решение № 102 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4741/2019 г., III г. о., ГК).
Въпреки силния интензитет на преживените болки и страдания на
двете дъщери на загиналия и майка им – С. Х., съдът счита, че очаквайки
отделянето от семейството на своите родители, дъщерите ищци са разполагали
с по-добри механизми от своята майка, за превъзмогване загубата и
подкрепата на своя баща, защото след навършване на пълнолетие е резонно те
да живеят отделно от родителите си, да създадат свои семейства, без това да
означава, че от този момент и за напред емоционалната и духовна връзка
между родител и дете се прекъсва.
По иска на М. И. А. във вр. чл. 200, ал.1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за
сумата от 120 000.00 лева:
Обезщетението за неимуществени вреди възмездява най-близките
на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения (В този смисъл виж решение №
178/12.11.2013 г. по т. дело № 458/2012 г. на ВКС, I т. о. по чл. 290 ГПК и т. III
на ППВС № 4/1961 г. ВС). Отчуждение или взаимна привързаност може да е
налице, както в ранна, така и при по-късна възраст. Възрастта, както на
пострадалия, така и на близките му не съставлява самостоятелен критерий за
съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно
измерение и най-силна проява при низходящи в детска възраст. Моралната
подкрепа, приятелството, емоционалната близост и пр. могат да обогатят тази
връзка и след израстването на децата.
От показанията на свидетеля Н.Н. при съобразяване с
разпоредбата на чл.176 ГПК, съдът намира, че починалият и неговата майка
ищцата М. И. А. са били силно привързани един към друг. Починалият е
изпълнявал синовния си дълг да помага на своята майка и полага грижи за нея
поради напредналата и възраст. Несъмнено духовните болки и страдания на
ищцата са причинени именно от загубата на човешки живот – живота на сина
й при отчитане на ужасяващия факт, че родител е погребал детето си. Съдът
намира, че търпените болки и страдания са имуществено некомпенсируеми,
като се държи сметка и за това, че живота на човека не може да бъде заменен
и парично обезщетен "по справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД с
каквато и да било парична сума. Доколкото, обаче съдът дължи да определи
този размер, настоящият съдебен състав приема, че сумата от 70 000 лева се
явява достатъчна да репарира търпените от родителя неимуществени вреди –
мъка, болка и страдание, причинени от загубата на В.В. починал на 05.09.2024
г. в резултат на трудовата злополука.
Съдът приема, че обезщетение в тези размери е справедливо по
размер с оглед загубата на сина на ищцата М. И. А. предвид възрастта на
същата, получавания от нея постоянен доход от пенсия, гарантиращ
екзистенциалните и нужди и потребности от издръжка и фактът, че
починалият и неговата майка не са живяли в едно домакинство. От друга
страна, доказаната емоционална връзка между М. И. А. и В.В. и неочакваната
14
му смърт обуславят така определените размери на обезщетението, което
следва да се присъди със законната лихва от деня на трудовата злополука
05.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
сумата от 70 000 лева до 120 000 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При трудовата злополука работодателят изпада в забава в момента
на настъпване на увреждането, като законната лихва е дължима от този
момент до окончателното заплащане на главницата арг. чл. 86, ал. 1 вр. с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 212 от КТ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищците разноски съразмерно с уважената част от претенциите по всеки от
исковете. Ищците са представили договори за правна помощ от 13.09.2024 г.
сключени между всеки от тях и процесуалния им представител на основание
чл. 38, ал.1, т. 2 Закона за адвокатурата и отчитайки уважения размер на
предявените искове дължимите разноски за адвокат Я. Д. по всеки един от тях
съдът изчислява както следва:
- съразмерно в съотношението за уважената част от претенцията на
М. И. А. за неимуществени вреди в размер на 5012,50 лева, изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
- съразмерно в съотношението за уважената част от претенциите за
имуществени и неимуществни вреди на Т. В. А. в размер на 5 549.19 лева
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
- съразмерно в съотношението за уважената част от претенциите за
имуществени и неимуществни вреди на А.М. В. А. в размер на 5 477.35 лева
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
-съразмерно в съотношението за уважената част от претенцията за
неимуществени вреди на С. Б. Х. в размер на 8 520 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Ищците претендират и разноски в обезпечителното производство,
в производството пред Окръжен съд-Перник по частната жалба във връзка с
недопуснатото обезпечение и в изпълнителното производство по налагане на
обезпечителните мерки по реда и във връзка с чл. 38 от Закона за адвокатурата
без да посочват конкретна сума.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа за защита в производства за
обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението се определя по правилата на ал.
2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Обезпечаването на иска има за цел да защити и съхрани
застрашеното материално гражданско право, което е предмет на делото, чрез
15
налагане на обезпечителни мерки, и по този начин да гарантира изпълнението
на решението по съществото на спора. Обезпечителните мерки, които се
налагат по реда на обезпечителното производство, целят да се запази
непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият
процес относно спорното право и винаги е функционално свързано с исковия
процес.
Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и
привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото
производство. Процесуалният закон не установява забрана искането за
допускане на обезпечение да бъде направено повторно в хода на
производството и съответно да бъде разгледано от съда във всяко положение
на делото. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка
може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или
да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е
висящо. Това не означава обаче, че по всяко подобно искане спечелилата
делото ищцова страна може да иска присъждане на разноски по чл.38 от
Закона за адвокатурата, защото би довело до калкулиране на хонорари с
перманентни искания за обезпечения, респ. тяхната промяна.
В ГПК понятието "производство" е използвано за исковото,
включително особените искови производства, обезпечителното,
изпълнителното и охранителните производства.
Съобразно задължителните указания, дадени в т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
6/2012 г., ОСГТК, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се
реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по
същество и предвид неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението.
Нормата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа съдържа в своя фактически състав само
обезпеченията по чл.390 ГПК, но не и тези по чл. 389 ГПК, т.е. тя касае тези,
които се реализират в самостоятелно производство – действията по
обезпечение на бъдещ иск. Макар и по своята правна природа същите да са
сходни с действията по обезпечение на предявен иск те имат и редица
различия, свързани с правните последици, заплащане на възнаграждението за
процесуалните представители и най-вече досежно това, че в хипотезата по чл.
389 ГПК не се образува самостоятелно производство, а обезпечителното
такова се инкорпорира от висящото исково. Т.е. след като не е налице
самостоятелно обезпечително производство възнаграждението по чл.38 от
Закона за адвокатурата по исковото производство покрива и възмездява
всички процесуални действия на адвоката, извършени в него, включително и
във връзка с исканията за обезпечение на предявени искове. По изложените
съображения дължимото възнаграждение за уважените обезпечителни
искания на страните се инкорпорират във възнаграждението определено по
делото (по исковото производство).
16
Съгласно формираната съдебна практика на ВКС, разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи
искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебен изпълнител и
не се присъждат в исковото. (В този смисъл Определение № 845 от 05.12.2011
г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 336 от 21.07.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и др.).
Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. По делото липсват доказателства за действително плащане на
адвокатски хонорар на процесуалния представител на „Еспи Инвест“ ООД, гр.
Перник, поради което искането за присъждане на сторените в производството
разноски следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата от 13 826,35 лева, дължими ДТ върху уважената част от исковите
претенции, както и сумата от 350,00 лева за възнаграждение за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Районен съд-Перник, втори граждански
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на А. В. А.,ЕГН **********, в качеството й на низходящ по права линия,
сумата от 77 043,44 (седемдесет и седем хиляди и четиридесет и три лева и
четиридесет и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.А.В., настъпила след
трудова злополука на 05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди)
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на А. В. А.,ЕГН **********, в качеството й на низходящ по права линия,
сумата от 132,00 (сто тридесет и два) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди във връзка със смъртта на В.А.В., настъпила
след трудова злополука на 05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 11.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на Т. В. А., ЕГН **********, в качеството й на низходящ по права линия,
17
сумата от 77 043,44 лева (седемдесет и седем хиляди и четиридесет и три лева
и четиридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.А.В., настъпила след
трудова злополука на 05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди)
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на Т. В. А., ЕГН ********** , в качеството й на низходящ по права линия,
сумата от 1440,00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка със смъртта на
В.А.В., настъпила след трудова злополука на 05.09.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на С. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 120 000,00 (сто и двадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на В.А.В., настъпила след трудова злополука на 05.09.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер
от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на М. И. А., ЕГН ********** сумата от 70 000,00 (седемдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на В.А.В., настъпила след трудова злополука на 05.09.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.09.2024 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер
от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на адв. Я. Д. Д., САК, гр. ****** адвокатско възнаграждение в размер на
5 477,35 лева (пет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и тридесет и
пет стотинки) за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38 от Закона
адвокатурата на А. В. А.,ЕГН **********, по гр. дело № 6437/2024 г. по описа
на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на адв. Я. Д. Д., САК, гр. ****** адвокатско възнаграждение в размер на
5 549,19 лева (пет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и деветнадесет
стотинки) за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38 от Закона
адвокатурата на Т. В. А., ЕГН ********** по гр. дело № 6437/2024 г. по описа
на Районен съд Перник.
18
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на адв. Я. Д. Д., САК, гр. ****** адвокатско възнаграждение в размер на 8 520
(осем хиляди петстотин и двадесет) лева за осъществена безплатна адвокатска
помощ по чл.38 от Закона адвокатурата на С. Б. Х., ЕГН **********, по гр.
дело № 6437/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300, да заплати
на адв. Я. Д. Д., САК, гр. ****** адвокатско възнаграждение в размер на
5012,50 лева (пет хиляди и дванадесет лева и петдесет стотинки) за
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38 от Закона адвокатурата на
М. И. А., ЕГН:**********, по гр. дело № 6437/2024 г. по описа на Районен съд
Перник.
ОТХВЪРЛЯ претенциите за разноски на страните в останалата им
част.
ОСЪЖДА „Еспи Инвест“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, пл. „Иван Рилски“ № 2, п.к. 2300 да заплати
по бюджетна сметка на Районен съд-Перник сумата от 14 176,35 лева
(четиринадесет хиляди сто седемдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща държавна такса и разноски по чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-
помагач, ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд-Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
19