№ 186
гр. Стара Загора, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20255500500308 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ОУ
„Д.П.Б.“, с.О., ***, чрез адв. Й. М. от АК – Стара Загора против Решение № 66
от 05.02.2025г. постановено по гр.дело № 2817/2023г. по описа на Районен съд
Казанлък, в частта, в която е осъден въззивника да заплати на Р. Т. К. сумата от
2049,63 лева обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до
28.12.2020г. и са и присъдени разноски в размер на 171 лева.
Въззивникът моли да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната му част, като неправилно и съда да отхвърли изцяло предявения
иск поради прихващане със заплатените на ищцата суми по чл.220, ал.1 и
чл.222, ал.1 от КТ, като бъдат присъдени на ОУ „Д.П.Б.“, с.О., *** всички
направени пред двете инстанции разноски. Излагат подробни съображения.
Сочат, че изводът на съда, че началният момент на давностния срок за иска по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ започва да тече в момента на влизане в
сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно е
неправилен и в противоречие с разпоредбата на чл.358, ал.2, т.2 от КТ. Считат,
че той води до неправилен извод на съда за неоснователност на възражението
на ответника за погасяване поради изтекла давност на иска за обезщетение за
периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. съответно и за уважаване на иска, като
основателен за посоченият период.
Молят съда да отмени решението в частта, в която ответникът е осъден
да заплати на ищцата сумата от 2049,63 лева и разноски в размер на 171 лева,
ДТ за Районен съд Казанлък в размер на 157.99 лева, възнаграждение за вещо
1
лице 76 лева, както и 5лв ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист, да
отхвърли иска за обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, като неоснователен за
периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. поради погасяването му по давност и
да извърши прихващане между дължимото се на ищцата обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 29.11.2020г. до 28.12.2020г. с изплатените на
ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ. Молят да им бъдат
присъдени и направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Р. Т. К. от с.О., ***, чрез пълномощника си адв.А.
Т. от АК- Стара Загора, изразява становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а оспорваното решение е правилно и законосъобразно.
Заявяват, че основен спорен момент относно правилността на оспореното
решение е във връзка с началния момент, от който започва да тече давностния
срок по чл.358, ал.1, т.3 във вр. с чл.358, ал.2, т.2 от КТ. Посочват, че поради
противоречивата съдебна практика има образувано тълкувателно дело
№3/2024г. на ВКС по което обаче към момента няма произнасяне. Считат за
правилна практиката на някои решения на ВКС, с които се приема, че
началния момент на давностния срок по чл.358, ал.1, т.3 във вр. с ал.2, т.2 от
КТ започва да тече от момента на признаване на уволнението за незаконно с
влязло в законна сила съдебно решение. Едва след влизане в сила на това
решение сочат, че ще възникне и правото на работник да иска изплащане на
обезщетението, което му е присъдено, както и ще възникне задължението на
работодателя да му го изплати. Именно поради неоснователността на
въззивната жалба молят съда да потвърди първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание - чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ.
Ищцата Р. Т. К. сочи, че работила по трудово правоотношение в
ответното училище - ОУ „П.Б.“, с адрес: с. О. на основание на сключен трудов
договор на длъжност „Завеждащ административна служба“. На 07.07.2020 г.
от страна на работодателя й било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение. На 08.07.2020 г. й била връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между нея и ответника за
длъжността „Завеждащ административна служба, поради съкращаване на
щата, считано от 08.07.2020 г. Сочи, че в предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 от
КТ в срок - на 31.08.2020 г. подала искова молба до Районен съд Казанлък с
искане за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за отмяната му,
както и на основание на чл. 344, ал. 2, т. 2 от КТ да бъде възстановена на
заеманата длъжност „Завеждащ административна служба“ в ОУ „П.Б.“ в с. О..
Било образувано гр. дело № 2007/2020 г. по описа на PC Казанлък. С Решение
№ 505/18.11.2020 г., постановено по гр. дело № 2007/2020 г. по описа на PC
2
Казанлък, влязло в законна сила на 02.12.2020г., били уважени исковете й, като
било признато за незаконно и отменено уволнението й от ОУ „П.Б.“ с. О.,
извършено със Заповед № 159/07.07.2020 г. на Директора, на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ. Била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „Завеждащ административна служба“ в ОУ „П.Б.“ с. О.. На
28.12.2020 г. била възстановена на работа. Твърди, че за периода от
уволнението й до възстановяването й на работа не е работила по друго
трудово правоотношение.
Това пораждало правния й интерес от настоящия иск за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ от работодателя в размер на брутното й
трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради
това уволнение за периода от 08.07.2020 г. до 28.12.2020 г. в размер на 6471.60
лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОУ „П.Б.“ с.
О., да й заплати горепосоченото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
времето, през което е останала без работа след уволнението на 08.07.2020 г. до
28.12.2020 г. както да й заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответника. Оспорва изцяло предявените искове както по
основание, така и по размер. Оспорва предявените искове за периода от
08.07.2020г. до 29.11.2020г. като неоснователни и поради погасяването им по
давност, като прави възражение за изтекла погасителна давност относно
претенциите на ищцата за обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за посочения
период от време. Не оспорва твърдението на ищцата, че със заповед
№159/07.07.2020г. на директора на ответното училище трудовото й
правоотношение за длъжността „завеждащ административна служба" в
ответното училище било прекратено, считано от 08.07.2020 г., поради
закриване на щата и, че това уволнение било признато за незаконно и
отменено като такова с влязло в сила на 02.12.2020г. решение № 505 от
18.11.2020г. на Казанлъшки районен съд по гр.д. №20205510102007 по описа
на съда за 2020г. Не оспорва твърдението на ищцата, че за периода от
прекратяване на трудовото й правоотношение на 08.07.2020г. до
възстановяването й на работа на 28.12.2020г. не е работила по друго трудово
правоотношение. Сочи, че на 08.07.2020г. на ищцата била връчена заповед
№159 от 07.07.2020г., с която трудовото й правоотношение било прекратено,
считано от 08.07.2020г. На 28.12.2020г. ищцата била възстановена на работа в
ответното училище. Периодът, през който ищцата имала право на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ при оставане без работа поради признатото
за незаконно уволнение, бил от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. Претенциите на
ищцата за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ били предявени на 29.11.2023г.
пред Районен съд Казанлък с исковата молба. Сочи, че съгласно чл.358, ал.1,
т.3 от КТ исковете по трудови спорове, извън посочените в т.1 и 2 от същата
разпоредба, се погасявали в 3 - годишен срок, а съгласно чл. 358, ал.2, т.2 КТ,
давностните срокове започвали да текат за другите искове, извън посочените в
т.1, от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло
3
да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смятала за
настъпила в деня, в който по вземането трябвало да се извърши плащане по
надлежния ред, като вземането по чл.225, ал.1 КТ било изискуемо от деня, в
който уволненият е могъл да иска изпълнение, който поначало бил денят на
уволнението. Предвид посочените разпоредби давностният срок за вземане за
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ започвал да тече от деня
на уволнението, тъй като началният момент на това вземане било връчване
заповедта за уволнението, след този момент, съгласно чл.335 КТ, трудовото
правоотношение се прекратявало и трудовият договор преставал да действа и
да обвързва двете страни - работодател и работник или служител. От този
момент започвали да се изчисляват и сроковете за обжалване законността на
уволнението, времето, през което работникът или служителят останал без
работа поради уволнението и т.н., както и започвал да тече и давностният срок
по чл.358, ал.1, т.3 КТ. Доколкото правото на обезщетение се отнасяло до
всеки отделен период от време в рамките на предвидения в закона
шестмесечен срок от момента на уволнението, същото се отнасяло и за
давностния срок - той започвал да тече за всяка изтекла част от предвидения за
обезщетяване период от време от момента на изтичането му. Сочи, че при
съобразяване датата на връчване на заповедта за уволнение на ищцата -
08.07.2020г., предвиденият в закона тригодишен срок по чл.358, ал.1, т.3 от
КТ, за последното от всяко от отделните вземания за обезщетение по
чл.225,ал.1 от КТ изтичал на 08.01.2024г., а исковата молба била подадена в
съда на 29.11.2023г. Поради това претенцията на ищцата за обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. била погасена по
давност. Непогасена по давност се явявала претенцията на ищцата за
изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ само за периода от
29.11.2020г. до 28.12.2020г.По отношение на тази част прави възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания за периода от 08.07.2020г.
до 29.11.2020г.
Оспорва предявените искове и по размер предвид разпоредбата на
чл.228, ал.1 от КТ и изплатеното на ищцата брутно трудово възнаграждение
през м.юни 2020г. - основно трудово възнаграждение и допълнително такова с
постоянен характер. Видно от приложения към исковата молба фиш за
начислено и изплатено трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
прекратяването на трудовия договор - м.06.2020г., през който са отработени
всички работни дни в месеца, брутното трудово възнаграждение било в размер
на 968.44лв. - 781лв. основно трудово възнаграждение и 187.44лв.
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
което било с постоянен характер. Останалите начисления към работната
заплата по фиша за м.юни 2020г. не били допълнителни възнаграждения с
постоянен характер. Поради това базата за изчисляване на обезщетението по
чл.225,ал.1 от КТ била много по-малка от претендирания от ищцата размер на
обезщетение.
Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със
4
заповед №159/07.07.2020г. й били изплатени следните обезщетения по чл.220,
ал. 1 от КТ и чл.222, ал. 1 от КТ: По чл.220, ал.1 от КТ - изплатено на
07.08.2020г. обезщетение за неспазено предизвестие в чист размер 1743.19лв.
Преводът на посочената сума по банковата сметка на ищцата бил извършен
след удръжка на ДОД в размер на 193.69лв. от начисления по фиша за м.юли
2020г. брутен размер на обезщетението 1936.88лв. и по чл.222, ал.1 от КТ - за
оставане без работа за срок от 2 месеца, съгл. КТД в отрасъл „Образование",
били изплатени обезщетения в размер на: 652.95лв. на 07.08.2020г.- чист
размер; 792.00лв. на 09.09.2020г.-чист размер; 176.69лв. на 09.10.2020г. - чист
размер. Преводите по банковата сметка на ищцата на посочените суми били
извършени след приспадане на дължимите от ищцата вноски към
пенсионните фондове от начислените суми като обезщетение по фишове за
съответните месеци.
Общият размер на изплатените от ответното училище на ищцата суми
като обезщетения по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 от КТ възлизал на 3364.83лв.
Предвид признаването на уволнението на ищцата със заповед №159 от
07.07.2020г. за незаконно и неговата отмяна като такова, основанието за
изплащане на горепосочените обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ
било отпаднало, същите подлежали на връщане и били изискуеми.
Претендираните от ищцата вземания по чл.225, ал.1 от КТ и
изплатените й обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ произтичали
от едно и също правоотношение и били еднородни, поради което, при
условията на евентуалност, от името на ответника прави възражение за
прихващане на дължимите на ищцата обезщетения по чл.225, ал.1 от КТ със
сумата от 1743.19лв. - изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ- чист
размер и със сумата от 1621.64лв.- изплатени обезщетения по чл.222, ал.1 от
КТ - чист размер.
Безспорно установено е по делото, че ищцата Р. Т. К. е работила по
трудово правоотношение с ответника Основно училище „П.Б.“ с. О., като е
заемала длъжността „Завеждащ административна служба“ за периода от
31.07.2012 г. до 08.07.2020 г.
Със заповед №159/07.07.2020г. на директора на ответното училище
трудовото й правоотношение за длъжността „завеждащ административна
служба" било прекратено, считано от 08.07.2020 г., поради закриване на щата.
С Решение № 505 от 18.11.2020г., постановено по гр.д. №2007/2020 г. по описа
на Районен съд - Казанлък уволнението на ищцата е признато за незаконно и е
отменено. Решението е влязло в законна сила на 02.12.2020 г.
Страните не спорят относно обстоятелствата, че на 28.12.2020 г. ищцата
е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Не се спори
също и че през периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. ищцата не е работила
по трудово правоотношение. Това обстоятелство се потвърждава и от
представеното по делото извлечение от Трудова книжка №26 и Трудова
книжка № 670 на Р. Т. К.. Видно от представеното по делото Допълнително
споразумение №30/22.01.2021 г. към трудов договор №204/30.07.2012 г.
5
договореното трудовото възнаграждение на ищцата е в размер на 860,00 лв.,
като прослужено време се начисляват допълнително трудово възнаграждение
в размер на 215 лв. Видно от Фиш за заплата сер.№2048 на ищцата е
изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на две брутни заплати или
1936,88 лв. От сумата е удържан дължимия данък в размер на 193,69 лв. На
ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер 1793,80 лв.
От сумата са удържани дължимите вноски към пенсионните фондове в размер
на 172,16 лв. Видно от извлечение от банковата сметка на ответника от
28.12.2023 г. на ищцата е изплатено дължимото възнаграждение за м. Юли
2020 г., както и дължими суми за м. Август 2020 г. и м. Септември 2020 г.
По делото Казанлъшкият районен съд е назначил съдебно-счетоведна
експертиза като в заключението си вещото лице посочва, че размерът на
брутното трудово възнаграждение за м. юли 2020 г. от 08.07.-31.07. - 792,36
лв.; за м. август 2020 г. -968,44 лв.; за м. септември 2020 г. - 968,44 лв.; за м.
октомври 2020 г. - 968,24 лв., за м. ноември 2020 г. - 968,44 лв.; за м. декември
2020 г. - 748,34 лв. Общият размер на обезщетението за период от 08.07.2020 г.
до 28.12.2020 г. възлиза на 5414,46 лв. Посочено е, че обезщетението по чл.
220 от КТ в размер на две брутни заплати възлиза на 1936,88 лв. От сумата е
удържан дължимия данък в размер на 193,69 лв. Посочено е, че обезщетение
по чл. 222, ал.1 от КТ е в размер 1793,80 лв. От сумата е удържани дължимите
вноски към пенсионните фондове в размер на 172,16 лв. Заключението на
назначената експертиза е прието от страните без възражения.
Видно от молба по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК ищцата е изменила
исковата си претенция по размер съобразно размерите, определени в
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира,
че не е спорно между страните, че между ищеца и ответника е възникнало
трудово правоотношение по силата на трудов договор №204/30.07.2012 г. Със
заповед №159/07.07.2020г. на директора на ответното училище възникналото
трудово правоотношение е прекратено, считано от 08.07.2020 г. С Решение №
505 от 18.11.2020г., постановено по гр.д. №2007/2020 г. по описа на Районен
съд - Казанлък уволнението на ищцата е признато за незаконно и е отменено.
Решението е влязло в законна сила на 02.12.2020 г. Съгласно чл. 225, ал. 1 от
КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Не е спорно между страните, че на
28.12.2020 г. ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност преди
уволнението, както и че за периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. ищцата не е
работила по трудово правоотношение. Тези обстоятелства се потвърждават от
представените и приети по делото Трудова книжка №26 и Трудова книжка №
670 на Р. Т. К.. Установено е по делото, че при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 220 от КТ в
размер на 1936,88 лв., като от сумата е удържан дължимия данък в размер на
6
193,69 лв., и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер 1793,80 лв., като от
сумата са удържани дължимите вноски към пенсионните фондове в размер на
172,16 лв. Посочените суми са начислени в Фиш за заплата сер.№ 2048, като
същите са изплатени по сметка на ищцата, видно от извлечение от банковата
сметка на ответника от 28.12.2023 г.
От приетата и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи,че общият размер на обезщетението за период от 08.07.2020 г. до
28.12.2020 г. възлиза на 5414,46 лв.
Спорният момент по делото е, дали е изтекла погасителната давност за
предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че възражението за погасяване по давност на предявените искове по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 29.Х1.2020г. е неоснователно,
тъй като началният момент на давностния срок по чл.358, ал.1, т.З, вр.чл.225,
ал.1, в случаите на признато по съдебен ред за незаконно уволнение започва
да тече в момента на влизане в сила на съдебното решение, с което
уволнението е признато за незаконно, а не от деня на уволнението, съответно е
извършено прихващане между размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за
периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. и изплатените обезщетения по чл.220,
ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ.
Изводът на съда, че началният момент на давностния срок за иска по
чл.344, ал.1, т.З, вр. чл.225, ал.1 от КТ започва да тече в момента на влизане в
сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за незаконно,
въззивният съд намира, че е неправилен и в противоречие с разпоредбата на
чл.358, ал.2, т.2 КТ.
Съгласно чл.358, ал.1, т.З от КТ исковете по трудови спорове, извън
посочените в т.1 и 2 от същата разпоредба, се погасяват в 3 - годишен срок, а
съгласно чл. 358, ал.2, т.2 КТ, давностните срокове започват да текат за
другите искове, извън посочените в т.1, от деня, в който правото, предмет на
иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични
вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, като вземането по чл.225,
ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска изпълнение,
който поначало е денят на уволнението. Предвид посочените разпоредби
давностният срок за вземане за обезщетение по чл.344, ал.1, т.З, вр. с чл.225,
ал.1 КТ започва да тече от деня на уволнението, тъй като началният момент на
това вземане е връчване заповедта за уволнението, защото след този момент,
съгласно чл.335 КТ, трудовото правоотношение се прекратява и трудовият
договор престава да действа и да обвързва двете страни - работодател и
работник или служител. От този момент започват да се изчисляват и
сроковете за обжалване законността на уволнението, времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради уволнението и т.н.,
както и започва да тече и давностният срок по чл.358, ал.1, т.З КТ. Доколкото
правото на обезщетение се отнася до всеки отделен период от време в рамките
7
на предвидения в закона шестмесечен срок от момента на уволнението,
същото се отнася и за давностния срок - той започва да тече за всяка изтекла
част от предвидения за обезщетяване период от време от момента на
изтичането му. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС,
изразена в: решение №387/27.10.2010г. по гр.д.№1317/2010г. на ВКС, IV ГО,
постановено по чл.290 ГПК; ТР №3/19.03.1996г., ОСГК на ВС по т.д.№
3/1995г.; определение №215/17.02.2016г. по гр.д.№118/201бг. на ВКС, III ГО;
решение №420/17.08.2010г. по гр.д.№905/2009г. На ВКС, IV ГО/. Застъпената
практика на ВКС от първоинстанционния случай е изолирана, а не утвърдена
практика по този въпрос. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, както впрочем
и другите обезщетения по раздел III в глава X от КТ, по същността си цели да
компенсира вредите, които изправната страна по трудовото правоотношение
търпи вследствие неправомерните действия на другата страна. Касае се за
такива неправомерни действия, които представляват нарушения на трудовото
законодателство и се регламентират досежна реда за установяването им,
компетентния съд, сроковете за разглеждането на исковете и пр. от
разпоредбите на специалния закон - Кодекса на труда. Най-близки до тези
разпоредби са правилата в общия закон - ЗЗД , регламентиращи непозволеното
увреждане. Затова, при липса на уредба в Кодекса на труда относно началната
дата, от която се дължи обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, както и лихва
върху сумите по паричните искове за обезщетение, правилно е да се приложат
правилата за непозволеното увреждане в ЗЗД. При едно незаконно уволнение
работодателят е в забава още от деня на уволнението, защото от този ден
незаконно уволненият работник или служител търпи вреди от това, че не е
получавал трудово възнаграждение. С незаконното уволнение уволненият е
претърпял увреждане, аналогично с вредите относно непозволено увреждане.
С разпоредбите на КТ по размер вредите само са ограничени до не повече от
6-месечни брутни трудови възнаграждения (чл. 225, ал. 1 в сила от 1.I.1993 г.,
до 1.I.1993 г. - 4-месечно обезщетение).
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че при съобразяване
датата на връчване на заповедта за уволнение на ищцата, а именно -
08.07.2020г., която дата е и дата на прекратяване на трудовото
правоотношение, предвиденият в закона тригодишен срок по чл.358, ал.1, т.З
от КТ, за последното от всяко от отделните вземания за обезщетение по
чл.225,ал.1 от КТ изтича на 08.01.2024г., а исковата молба е подадена в съда на
29.Х1.2023г. Поради това претенцията на ищцата за обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 29.Х1.2020г. е погасена по давност.
Непогасена по давност се явява претенцията на ищцата за изплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ само за периода от 29.XI.2020г. до
28.12.2020г. По отношение на същата обаче въззивният съд намира, че тя се
явява неоснователна поради следното:
Въззивникът е направил своевременно възражение за прихващате, във
връзка с това съдът намира същото за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД за прихващането са необходими
8
следните предпоставки - две насрещни, ликвидни и изискуеми задължения за
парични задължения. Доколкото изявлението по чл. 104 от ЗЗД има
декларативно, а не конститутивно действие, материалноправният ефект от
изявлението настъпва към деня, в който условията за прихващане са били
налице. Прихващането следва да се извършва до размера на по-малкото
задължение.
Обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие
се дължи само в случай на законно и неотменено уволнение. Доколкото
уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено, то основанието за
неговото изплащане е отпаднало и същото подлежи на връщане. Не се спори
между страните нито по факта на изплащане на обезщетението, нито по
неговия размер. Възражението е своевременно направено, касае насрещно
вземане, което произтича от същото правоотношение, вземанията за
обезщетения по 220, ал. 1 и по чл. 225, ал. 1 от КТ са еднородни, насрещните
вземания и на двете страни са изискуеми, като в настоящото производство се
установи размера на всяко от тях - първото в размер на 1743,19 лева, второто -
5414,46 лева.
Обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ е недължимо платено на ищцата.
Това е така, защото посоченото обезщетение и присъденото на последната
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ не могат да се кумулират - те покриват
една и съща обезвреда, а именно оставането й без работа след уволнението,
макар и за различен срок - до един месец по чл. 222, ал.1 от КТ и до шест
месеца по чл. 225, т.1 от КТ, като в настоящото производство се установи
размера на всяко от тях - първото в размер на 1621,64 лева, второто - 5414,46
лева.
С оглед изложените съображения съдът намира, че след като се извърши
прихващане с горепосочените суми – 1743.19лв. плюс 1621.64 лв.,
представляващи общо 3364,83лв., с дължимото на ищцата обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ за периода от 29.XI.2020г. до 28.12.2020г., което е в размер
на 968.44 лв., то следва да бъде отхвърлен и в тази му част като погасен
поради прихващане, тъй като прихващането се извършва до размер на по-
малкото задължение, т.е. в случая до размера на едномесечно обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ.
Ето защо въззивният съд намира, че становището, възприето от
първоинстанционния съд, че давностният срок за предявяване на исковете за
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение започва да тече от
датата на влизане в сила на съдебното решение за признаването му за такова и
отмяната му, води до неправилен извод на съда за неоснователност на
възражението на ответника за погасяване поради изтекла давност на иска за
обезщетение за периода от 08.07.2020г. до 29.XI.2020г., съответно за
уважаването на иска като основателен за посочения период. Като резултат от
неправилният извод на първоинстанционния съд за основателност и
доказаност на иска по чл.225, ал.1 от КТ за целия исков период от 08.07.2020г.
до 28.12.2020г. в размер на 5414.46лв., съдът извършва прихващане между
9
посочения размер на дължимо, според първоинстанионния съд, обезщетение и
изплатените на ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ и
постановява решението, с което осъжда ответника да заплати на ищцата
сумата от 2049.63лв., което в тази част е неправилно поради изложените по-
горе съображения. Респективно първоинстанционното решение е неправилно
и в частта за разпределяне на разноските между страните по делото и сумите
за държавна такса, които ответникът е осъден да заплати.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
следва да отмени решението в частта, в което ответникът е осъден да заплати
на ищцата сумата от 2049.63лв. и разноски 171лв., както и държавна такса на
Районен съд-Казанлък 157.99лв., от които 81.99лв. за държавна такса и 76лв.
възнаграждение за вещо лице както и 5лв., представляваща държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист, като вместо това постанови
друго решение, с което да бъде отхвърлен иска за обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ като неоснователен за периода от 08.07.2020г. до 29.Х1.2020г. поради
погасяването му по давност, а в останалата част да бъде отхвърлен след
извършено прихващане между дължимото се на ищцата обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 29.Х1.2020г. до 28.12.2020г. с изплатените на
ищцата обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ.
В останалата част, решението като необжалвано е влязло в законна сила,
а именно в частта, в която са отхвърлени предявените искове от Р. Т. К. против
Основно училище „ П.Б.“ с. О., представлявано от Д.Г. за размера над
2049.63лв. до размера на 5414.46 лв. поради извършено прихващане.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, в обжалваната му част,
поради което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго,
с което бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като за периода от
08.07.2020г. до 29.11.2020г. същите са погасени по давност, а в останалата част
за периода от 29.11.2020г. до 28.12.2020г. същите са неоснователни поради
извършено прихващане с изплатените на ищцата обезщетения по чл.220 ал.1 и
чл.222ал.1 от КТ.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.369 от КТ производството по трудови дела
е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по
производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила
решения по трудови дела, т.е. ищцата е освободена от разноски за
производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Същата
обаче, при неблагоприятен за нея изход на делото, дължи на насрещната
страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за
производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако
насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Ето защо въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника
направените разноски за настоящото производство. При това положение с
оглед изхода по делото-основателност на въззивната жалба, следва да се
10
присъдят разноски на въззивника, направени за двете съдебни инстанции,
които са общо в размер на 1779лв.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 66 от 05.02.2025г. постановено по гр.дело №
2817/2023г. по описа на Районен съд Казанлък, в частта, в която е осъден
въззивника да заплати на Р. Т. К. сумата от 2049,63 лева обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане, както и в частта, в която се осъжда Основно училище „П.Б.“ с п.а.,
представлявано от Д.Г. - директор, да заплати на Р. Т. К., с п.а. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 171,00 лв., направени по делото
разноски за заплатен адвокатски хонорар, както и в частта, в която се осъжда
Р. Т. К., с п.а. да заплати на Основно училище „П.Б.“ с п.а., представлявано от
Д.Г. - директор, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 651,00
лв., направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар, както и в
частта, в която се осъжда Основно училище „П.Б.“ с п.а., представлявано от
Д.Г. - директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Казанлък 157,99 лева, от които 81,99 лв. за държавна такса и
76,00 лв. за възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лв., представляваща
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес:
***, с. О.,***, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ, против Основно училище „П.Б.“ ЕИК ***, с адрес: с. О., ***,
представлявано от Д.Г. - директор за сумата в размер 2049,63 лв.,
представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното
изплащане, като погасени по давност за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г.
и поради извършено прихващане за периода от 29.11.2020г. до 28.12.2020г.
ОСЪЖДА Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с. О.,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Основно училище „П.Б.“ ЕИК ***, с адрес: с. О., ***,
представлявано от Д.Г. – директор сумата в размер на 1779 лв./хиляда
седемстотин седемдесет и девет лева/, представляваща направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
11
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12