№ 468
гр. Варна , 04.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500112 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 285648/30.11.2020г., депозирана от А. И.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Попгруево, ул."Девета" №2, община Тервел,
област Добрич, чрез процесуалния му представител адв. Есен Фикри от САК, срещу
Решение № Решение №260979 от 30.10.2020г., постановно по гр. дело № 10085/2019г. по
описа на ВРС, ГО, 16-ти състав, в следните части:
1) с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатени брутни основни трудови
възнаграждения за периода май 2016г. - февруари 2019г. за разликата от 12472,91 лв. до 13
259лв. /за месеците май, юли и август 2016 год., както и за месеците април, май, юли и
август 2017год./;
2) с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатени брутни допълнителни трудови
възнаграждения за продължителна работа /за придобит трудов стаж и професионален опит/
за периода май 2016г. - февруари 2019г. за разликата от 52,63 лв. до 95,32 лв.;
3) с която е отхвърлен изцяло предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“
ЕООД иск с правно основание чл.262 от КТ за сумата от 13 407,94 лева, представляваща
неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за извънреден труд за периода
май 2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
1
4) с която е отхвърлен изцяло предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“
ЕООД иск с правно основание чл.215 от КТ за сумата от 37 864,03 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за командировка за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта за разноските, с която е оставено без уважение искането на
въззивника за осъждане на ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца -
въззивник адвокатско възнаграждение, ведно с дължимия данък върху добавената стойност.
Въззивникът твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
необосновано, постановено е в противоречие с материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила. По-конкретно излага, че с приемането на
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а след това и
на допълнителното заключение към нея, с прилагането им към доказателствения материал
по делото, както и с отказа си след надлежното им оспорване от въззивника – ищец с
аргумента, че вещото лице не е притежавало необходимите специални знания, умения и
опит в транспортния сектор за да изготви обосновано заключение, да назначи повторна
експертиза, ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение. Сочи, че
първоинстанционният съд необосновано и неправилно е отхвърлил искането му за
задължаване на ответника да представи документите за отчитане на отработеното от него
време с предупреждение за санкцията по чл. 161 от ГПК, както и че липсата на такива,
издадени от работодателя, не може да служи като основание за освобождаване на последния
от отговорност по предявените искове. Във връзка с иска по чл.215 от КТ излага, че е бил
единствен шофьор при всеки рейс, поради което му се полагат командировъчни в размерите
за единична езда, като доколкото ответникът не е оспорил това фактическо твърдение, съдът
е следвало да го приеме за безспорен факт, ненуждаещ се от доказване. Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени в цялост, както и да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 от ГПК. Иска се и при уважаване на
исковете ответникът да бъде осъден да заплати полагащото се адвокатско възнаграждение,
плюс дължимия данък върху добавената стойност, директно на Адвокатско дружество „Есен
Фикри", което е поело безплатно защитата на ищеца-въззивник поради материално
затрудненото му положение.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна – „НИШИКЛИ
ТРАВЕЛ“ ЕООД.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано
от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с
оглед на което е редовна.
2
Държавна такса не се дължи авансово.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
С въззивната жалба са направени доказателствени искания както следва:
– да се задължи въззиваемата страна да представи документацията за отчитане на
отработеното време, извънредния труд и дните в изпълнение на международни рейсове за
ищеца-въззивник А. И. А. за целия исков период, като бъде предупредена за последиците по
чл. 161 от ГПК при непредставянето им;
– да се назначи повторна съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в
исковата молба, поради липса на необходимите специални знания, умения и опит в
транспортния сектор на вещото лице по изготвените първоначална и допълнителна съдебно-
счетоводни експертизи и оспорването на последните от въззивника-ищец.
Настоящият състав намира, че искането за задължаване на ответника да представи
документацията за отчитане на отработеното време, извънредния труд и дните в изпълнение
на международни рейсове за ищеца-въззивник А. И. А. за целия исков период следва да се
отхвърли. Видно от материалите по делото и в частност изразеното от вещото лице в
заключението по съдебно-счетоводната експертиза и в съдебно заседание, както и от
приложената по делото кореспонденция между него и главния счетоводител на ответното
дружество, такива документи не са съставяни от работодателя. Съгласно практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 12 от 1.02.2011г. на ВКС по гр. д. № 590/2010г., III г. о.,
ГК, съдът задължава противната страна на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи
намиращ се у нея документ, след като изясни значението му за спора. За да приложи
последиците по чл. 161 ГПК и да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства, при спор между страните относно
наличието на документа, трябва да има данни по делото, че документът действително
съществува. Доколкото всички данни по настоящото дело сочат, че такива документи не са
съставяни, то така направеното доказателствено искане следва да се отхвърли.
Въззивната инстанция обаче намира искането за назначаване на повторна съдебно-
счетоводна експертиза за основателно. Съобразно разясненията, дадени в т. 3 от
Тълкувателно Решение №1/2013 от 9 декември 2013 год, доколкото разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме,
че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не
е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може
3
да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на
оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато
доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба съдържа оплакване за това. С оглед на горното и доколкото въззивникът
се е позовал на процесуално нарушение на първата инстанция, довело до това, че по делото
не е приет за установен факт, който се е осъществил, а и с оглед на обстоятелството, че
депозираните по делото заключения на първоначалната и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи са били своевременно оспорени от ищеца-въззивник, съдът намира, че
назначаването на повторна съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и необходимо,
предвид което и с оглед разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК отправеното искане в този
смисъл следва да бъде уважено. Задачите, предмет на експертизата, следва да бъдат
конкретизирани от въззивния съд с оглед прецизното изясняване на релевантните по делото
обстоятелства, като по въпросите, посочени с исковата молба, касаещи размера на
полагаемия платен годишен отпуск и този на обезщетението за неизползван такъв, както и
размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец от ищеца,
експертиза не следва да се допуска, доколкото същите са ирелевантни за предмета на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 285648/30.11.2020г.,
депозирана от А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Попгруево, ул."Девета" №2,
община Тервел, област Добрич, чрез процесуалния му представител адв. Есен Фикри от
САК, срещу Решение № Решение №260979 от 30.10.2020г., постановно по гр. дело №
10085/2019г. по описа на ВРС, ГО, 16-ти състав, в следните части:
1) с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“
ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатени брутни основни трудови
4
възнаграждения за периода май 2016г. - февруари 2019г. за разликата от 12472,91 лв. до 13
259лв.;
2) с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“
ЕООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за неизплатени брутни допълнителни
трудови възнаграждения за продължителна работа /за придобит трудов стаж и
професионален опит/ за периода май 2016г. - февруари 2019г. за разликата от 52,63 лв. до
95,32 лв.;
3) с която е отхвърлен изцяло предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ
ТРАВЕЛ“ ЕООД иск с правно основание чл.262 от КТ за сумата от 13 407,94 лева,
представляваща неизплатени брутни допълнителни трудови възнаграждения за извънреден
труд за периода май 2016г. - февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска ¬– 27.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
4) с която е отхвърлен изцяло предявеният от въззивника срещу „НИШИКЛИ
ТРАВЕЛ“ ЕООД иск с правно основание чл.215 от КТ за сумата от 37 864,03 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за командировка за периода май 2016г. -
февруари 2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска ¬– 27.06.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските, с която е оставено без
уважение искането на въззивника за осъждане на ответника да заплати на процесуалния
представител на ищеца - въззивник адвокатско възнаграждение, ведно с дължимия данък
върху добавената стойност.
ДОПУСКА, на осн. чл. 201 ГПК, вр. с чл. 266, ал.3 ГПК, изготвянето на повторна
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с материалите по
делото, да даде отговор на следните въпроси:
1. да посочи и по възможност да представи в графичен вид колко са реално отработените
от ищеца часове по дни, месеци и общо за периода май 2016г. - февруари 2019г;
2. за всеки месец за периода май 2016г. - февруари 2019г. да посочи и по възможност да
представи в графичен вид колко са дните, отработени от ищеца, в изпълнение на
международни рейсове;
3. какъв е общият размер на полагащото се и неизплатено на ищеца брутно, съответно
нетно основно трудово възнаграждение за периода май 2016г. - февруари 2019г., като
изключи това за месеците май, юли и август 2016год., както и за месеците април, май,
юли и август 2017год;
4. какъв е общият размер на полагащото се и неизплатено на ищеца брутно, съответно
нетно допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа /за придобит
трудов стаж и професионален опит/ за периода май 2016г. - февруари 2019г.;
5. въведено ли е от работодателя на ищеца сумирано изчисляване на работното време на
последния;
6. какъв е общият размер на полагащото се и неизплатено на ищеца брутно, съответно
5
нетно допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода май
2016г. - февруари 2019г. в два варианта – при въведено сумирано изчисляване на
работното време и без да е въведено сумирано изчисляване на работното време;
7. какъв е общият размерът на полагащите се и неизплатени на ищеца дневни
командировъчни за периода май 2016г. - февруари 2019г. в два варианта – изчислени
съобразно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /приета с ПМС № 115/2004г., обнародвана в „Държавен
вестник“ брой 50 от/2004г., в сила от 01.07.2004г./ за единична, съответно за двойна
езда, и изчислени съобразно разпоредбата на член 21 от същата наредба.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата от 150лв., вносим
от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Г. Д. К. /№ 140 от списъка/, която да бъде уведомена за
задачите на експертизата, както и за задълженията ѝ по чл. 199 и сл. ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че ако не е компетентена да отговори на
поставените задачи следва своевременно да уведоми съда с оглед заменянето с друго вещо
лице.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи справка-декларация към ССчЕ с
оглед определяне на окончателното ѝ възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането, отправено с въззивната жалба, да се задължи въззиваемата
страна да представи документацията за отчитане на отработеното време, извънредния труд и
дните в изпълнение на международни рейсове за ищеца-въззивник А. И. А. за целия исков
период, като бъде предупредена за последиците по чл. 161 от ГПК при непредставянето им.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 112/2021г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 05.04.2021г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6