№ 9
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211800600507 по описа за 2021 година
С присъда №9 от 09.03.2021 г., постановена по НЧХД №318/2020 г. по
описа на Районен съд- С., подсъдимият АНГ. К. К. е признат за виновен за
това, че на 07.06.2020 г., в гр. С., ул. „Преспа“ №2 около 11.00 часа, публично
е нанесъл обида на Г. СТ. К., като е казал думи унизителни за честта и
достойнството й: „Нещастнице“, „Ще ти еба майката“ в нейно присъствие,
като пострадалата Г.К. е отвърнала веднага със същата такава публична обида
на подсъдимия К., отправяйки му думите „Малоумник, ти нямаш тука нищо“,
поради което и двамата на основание чл. 146, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1,
вр.чл. 146, ал. 1 НК са освободени от налагането на наказание.
На основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД подсъдимият А.К. е осъден да заплати на
Г.К. сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от престъплението неимуществени вреди, като исковата
претенция е отхвърлена в останалата й част до пълният предявен размер от
2000 лв.
С присъдата А.К. е осъден да заплати в полза на Районен съд- С.
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 20 лв
/двадесет лева/.
Срещу постановената присъда в законоустановения срок по чл. 319, ал.
1 НПК е постъпила въззивна жалба от частната тъжителка Г. СТ. К., чрез
процесуалния й представител адв. Е.М.. Постановената от първия съд
присъда се счита за неправилна, незаконосъобразна и постановена в
нарушение на закона, като е отправено искане за изменението й.
1
Изложени са във въззивната жалба и допълнението към нея твърдения
за това, че неправилното възприемане от страна на съда, по отношение на
обстоятелството отвърнала ли е частната тъжителка на обидата, е довело до
неправилен извод за необходимостта от приложение на института на
реторсията. Отправено е искане за изменение на присъдата, по отношение на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на
частната тъжителка, като бъде увеличен размера на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение, както и да бъде присъдена законната
лихва върху него.
Претендират се сторените съдебни разноски пред двете инстанции.
В съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, повереникът на
частния тъжител - адв. М., поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Частната тъжителка Г.К., редовно призована, не се явява пред въззивния
съд.
Защитникът на подсъдимия А.К. - адв. Ц.Т. оспорва въззивната жалба.
Прави се искане за присъждане на направените от подсъдимия разноски за
двете инстанции.
Подсъдимият редовно призован, не се явява пред въззивния съд.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
С частна тъжба от Г. СТ. К., ЕГН**********, с адрес гр. С., кв.
„Възраждане“, бл.6, вх.В, ет.3, ап.9, пред РС – С. е повдигнато обвинение
срещу подсъдимия АНГ. К. К., ЕГН**********, с адрес гр. С., бл.10, ет.3, ап.9
за това, че на 07.06.2020г., в гр. С., ул. „Преспа“ №2 около 11.00 часа,
публично й е нанесъл обида, като е казал думи унизителни за честта и
достойнството й: „Нещастнице“, „Ще ти еба майката“ в нейно присъствие -
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Допуснато е от съда съвместно разглеждане на предявения от частната
тъжителка срещу подсъдимия граждански иск в общ размер на 2 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди, като е поискано да се присъди
обезщетението ведно със законната лихва от датата на деянията до
окончателното изплащане на сумата. Частната тъжителка Г.К. е
конституирана в производството в качеството на граждански ищец.
Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен
самостоятелен анализ на същия, настоящият съдебен състав установи
2
следното от фактическа страна:
На 07.06.2020 г., неделя преди обяд около 11.00 часа частната
тъжителка Г. СТ. К. се приготвяла да отиде заедно с приятеля си - свидетеля
И.А., за да купят строителни материали. Материалите били необходими за
ремонт на цокъла на къща, намираща се в съсобствен на Г.К. и нейния чичо
К. К. /баща на подсъдимия А.К./ имот, заради започнало рушене на къщата от
избиващата влага в мазето.
В същото време, в двора на къщата на ул. „Преспа“ № 2 в гр. С. се
намирали свидетелят П. В. Й. и К. К. /баща на подсъдимия/, които помагали
за разчистването на ненужни вещи от мазето. Докато разчиствали мазето от
намиращите се в него вещи, с автомобила си пристигнал подсъдимият А.К.,
като заедно с него пътувала Ц. Х. Д., с която подсъдимият бил във фактическо
съжителство. Подсъдимият К. отивал на зъболекар и минал през къщата, за да
си вземе здравната книжка. Свидетелката Даркева останала в колата да изчака
подсъдимия, като отворила предната врата на колата и запалила цигара.
Когато влязъл в двора на къщата и видял, че се разместват негови вещи
от мазето, подсъдимият се ядосал и започнал да се кара с баща си, недоволен
от случващото се. За да не стават свидетели на скандала между подсъдимия и
баща му, свидетелите А. и Й. отишли към магазина за фураж, който се
намирал в същия двор, но в отделна залепена за къщата сграда. Там се
намирали частната тъжителка Г.К. и нейната майка и свидетелка по делото С.
К., които чакали свидетеля А., за да приключат с разчистването на вещите и
да отидат за строителни материали.
След известно време откъм двора при тях дошъл подсъдимият К.,
видимо ядосан и се развикал на тъжителката по повод предстоящия ремонт,
който не искал да се прави, като я нарекъл „нещастнице“ и отправил към нея
репликата „ще ти еба майката“. От своя страна частната тъжителка веднага му
отвърнала „Малоумник, ти нямаш тука нищо“.
В резултат на това, частната тъжителка се почуствала зле, станало й
лошо и се притеснила.
За установяването на фактическата обстановка първоинстанционният
съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия.
Разпитани са в хода на съдебното следствие свидетелите С. Г. К., П. В. Й., И.
Д. А., С. Б. К., Ц. Х. Д. и подсъдимият К..
Въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства са
обсъдени в мотивите към присъдата съобразно точния им смисъл и не е
допуснато превратно тълкуване, нито логически грешки при проверката им за
достоверност. Специфичното в дейността по доказване на обвинението за
обида в настоящия случай е, че фактическата обстановка се установява
изцяло с гласни доказателства - показанията на свидетелите С. Г. К., П. В. Й.,
И. Д. А., С. Б. К., Ц. Х. Д., които свидетели в една или друга степен се
намират в роднинска връзка с подсъдимия и/или частната тъжителка. От
доказателствената съвкупност не следва да се изключват и обясненията на
3
подсъдимия К., които също допринасят за разкриване на обективната истина.
При собствен анализ на доказателствения материал настоящият
въззивен състав счита, че показанията на свидетелката С. К. /майка на
частната тъжителка/, дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд
са логични, последователни и в основната си част непротиворечиви с
останалия доказателствения материал, събран по делото. Същата, макар и
роднина на частната тъжителка и поради това заинтересована от изхода на
делото, допринася за разкриване на обективната истина по делото, тъй като от
нейните показания, а и от тези на свидетеля И.А. се установява кои са
присъствалите по време на извършване на деянието от страна на подсъдимия
лица, тяхното местоположение и времето на извършване на деянието, както и
отправените от подсъдимия думи към пострадалата. Въззивният състав не
кредитира с доверието си показанията на свидетелката С. К. в частта, в която
последната твърди, че дъщеря й - частната тъжителка, не е отговорила по
никакъв начин на подсъдимия. Заявеното от тази свидетелка в посочената
част е ненадежден доказателствен източник, тъй като е в противоречие с
показанията на свидетелите Д. и С. К., както и с обясненията на подсъдимия,
които от своя страна се намират в синхрон относно това обстоятелство.
По отношение на показанията на свидетеля П. Й., който е без родствена
връзка със страните по делото, настоящият съдебен състав намира, както това
е сторил и първоинстанционният съд, че същите са логични и последователни
и поради това следва да бъдат приети за истинни. От заявеното от този
свидетел, а и от показанията на намиращия се във фактическо съжителство с
частната тъжителка свидетел И.А. и майката на частната тъжителка С. К. се
установява, че подсъдимият А.К. е бил ядосан от факта, че са местени негови
вещи, че се е скарал с баща си за това и не е искал да се извърши ремонт на
част от къщата. Установява се и че в резултат на отправените към нея обидни
думи от подсъдимия, частната тъжителка се почувствала зле, прилошало й и
дори се наложило да приема определен вид лекарства. Въззивният съд не
кредитира показанията на свидетеля А. в частта, в която той заявява, че
частната тъжителка не е отвръщала на подсъдимия с репликата „Малоумник,
ти нямаш тука нищо“. Недостоверността на показанията на свидетеля за липса
на отговор от страна на Г.К. може логично да бъде обяснено, както и
некредитираните от съда показания на свидетелката С. К. /в посочената по-
горе част/ с близките им отношения с частната тъжителка.
Законосъобразно от страна на първостепенния съд не са кредитирани с
доверие и показанията на свидетелката С. К. /майка на подсъдимия А.К./,
която отрича синът й да е изрекъл па отношение на частната тъжителка
думите „Нещастнице“ и „Ще ти еба майката“, както и заявеното от
свидетелката Ц. Д. в същия смисъл. Показанията на двете свидетелки в тази
им част влизат в противоречие с показанията на свидетелите И.А., П. Й. и С.
К., обсъдени по-горе и приети от съда за истинни поради тяхната логичност,
последователност и взаимна кореспонденция. Обстоятелството, че
свидетелката Даркева се е намирала в паркирания на улицата пред къщата
автомобил, поначало не изключва възможността същата да е възприела
скандала между страните по делото, доколкото разстоянието не е било
4
голямо, а и репликите между Г.К. и А.К. са били отправени на висок глас и
съответно са могли да бъдат възприети и от намиращи се в близост, макар и
не в дворното място лица.
От доказателственият анализ не следва да се изключват и обясненията
на подсъдимия К., дадени пред първия съд. Настоящият съдебен състав
споделя извода на първия съд, че същите следва да се кредитират частично - в
тази им част, в която се възпроизвеждат свързани с отправената към
подсъдимия реплика от страна на частната тъжителка, поради
кореспонденцията им с показанията на свидетелите Д. и С. К..
В заключение, според въззивния съд заявеното от открояващите се по
делото две групи лица, които подкрепят версиите на страните по делото,
следва да бъде кредитирано с доверие по отношение поведението на
насрещната страна и отправените от нея реплики, респ. – следва да бъде
прието за неистинно досежно поведението на подкрепяната страна, както това
е сторил в мотивите към присъдата и първоинстанционният съд.
На основата на посочените съображения, правилен и законосъобразен е
изводът на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства
установяват по несъмнен начин, че подсъдимият А.К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл.
146, ал. 1 НК, като в присъствие на частната тъжителка Г.К., публично
изрекъл непристойни и унижаващи я думи: “Нещастнице“, „Ще ти еба
майката!“. Използваните думи несъмнено са обективно годни да накърнят
честта и достойнството на частната тъжителка, тъй като според обществените
стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. Според българския тълковен
речник думата „нещастница“ означава „незначителен, нещастен, жалък“,
поради което употребата й несъмнено е несъвместимо с общоприетите
изисквания за благоприличие и добрите нрави. Използваната от подсъдимия
А.К. ругатня „Ще ти еба майката“ представлява по същество вулгарно
оскърбление по отношение на тъжителката.
С посочените реплики подсъдимият А.К. е дал своята негативна оценка
за личността на пострадалата, засягайки сферата на нематериалните блага -
чест, достойнство, добро име, авторитет. Преценено съобразно приетите в
обществото морални норми за нормално човешко общуване, казаното от
подсъдимия е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и
достойнство на пострадалата Г.К.. Употребените от подсъдимия думи
непозволено надхвърлят допустимите граници в общуването с частната
тъжителка, като са насочени към възрастен човек, който има оформено
чувство за лична и обществена стойност. Безспорно е установено и че думите
са изречени в присъствието на частната тъжителка и останалите посочени
по-горе лица, и на място, където обективно е могло да бъдат възприети от
широк кръг от хора, поради което е налице и квалифициращият признак
обида, изречена публично.
От субективна страна, подсъдимият А.К. е извършил престъплението
при пряк умисъл – съзнавал е, че изрича унизителни за честта и
5
достойнството на тъжителката думи в нейно и на останалите лица присъствие
и е целял настъпването на престъпния резултат.
С оглед изтъкнатите съображения, въззивният съд намира, че присъдата
в частта, с която подсъдимият А.К. е признат за виновен за извършване на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, е обоснована и
законосъобразна.
По отношение на думите, използвани от страна на частната тъжителка
Г.К. към подсъдимия, от доказателствата по делото несъмнено се установява
от обективна страна, че тя е казала на подсъдимия „Малоумник, ти нямаш
тука нищо“ в негови и на останалите посочени по-горе лица присъствие.
Използваните думи несъмнено са обективно годни да накърнят честта и
достойнството на подсъдимия, тъй като съгласно смисъла на думата
„малоумник“ тя се използва в случаите, когато даден човек е умствено
недоразвит до такава степен, че това оказва влияние върху действията и
постъпките му. Думите са достигнали до подсъдимия непосредствено след
като той е отправил обидни думи по адрес на частната тъжителката, поради
което първостепенният съд е направил извода, споделен и от настоящата
инстанция - че те обосновават с категоричност необходимостта от прилагане
на института на реторсията по смисъла на чл. 146, ал. 2 НК. Чрез тази норма
законът задължава съда да изследва не само поведението на подсъдимия, но и
насрещното поведение на частния тъжител, при наличие на данни, че той е
отговорил на увредилото го деяние, като това изследване следва да
удовлетворява процесуалните стандарти за достигане на обективната истина.
Нужно е, на следващо място, съдът да установи, че деянието на пострадалия е
причинило същото по вид и характер увреждане на подсъдимия. С други
думи казано, за да прецени дали са налице предпоставките по чл. 146, ал. 2
НК, съдът е длъжен да провери съставомерността на двете насрещни деяния и
съответно да квалифицира правно всяко от тях. В основата на реторсията е
идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на
обиждащия веднага е отвърнато от пострадалия със същата обида - тълк. р. №
51-89-ОСНК (от обидения с обида по чл. 146 или по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), т.
е. на злото е отвърнато със същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с
причиняване същото деяние на засегналия го. Цялостната характеристика на
тези престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в
еднакво положение пред наказателния закон са довели до изключение от
правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателно-отговорно
лице, се налага съответното наказание, като е без значение е коя от двете
страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и
коя първа сезира съда. Доколкото в случая събраните доказателства
установяват с необходимата категоричност, че частната тъжителка Г.К. е
отговорила веднага на обидата от подсъдимия А.К. с обида, направеното
възражение от страна на защитата по отношение на приложението на
института на реторсията, следва да бъде прието за неоснователно.
Що се отнася до присъденото на частния тъжител и граждански ищец
6
Г.К. обезщетение за нанесените с обидата неимуществени вреди в размер на
1000 лв., въззивният съд също счита, че този размер е адекватен на
претърпените от частния тъжител неимуществени вреди. Ангажирани са
гласни доказателства за настъпили неблагоприятни последици с
неимуществен характер, видно от които на частната тъжителка й прилошало
след случая и се наложило да ползва лекарства за преодоляване на
неблагоприятните последици от деянието на подсъдимия. При извършения
анализ на данните от тези доказателства, районният съд е достигнал до
законосъобразния извод, споделен и от настоящата инстанция - че частната
тъжителка вече е преживяла нанесената й психологическа травма, а сумата от
1000 лв. е достатъчна за овъзмездяване на претърпените от нея
неимуществени вреди. Законната лихва се дължи от датата на увредата
07.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което първият
съд е пропуснал да се произнесе и следва това да бъде сторено с решението на
въззивния съд. В останалата част до пълния предявен размер от 2000 лв.
правилно и законосъобразно предявеният граждански иск е отхвърлен като
недоказан по размер. Освен изложеното, настоящият състав на въззивния съд
намира, че инкриминираният случай е последица от наслоено напрежение
между подсъдимият и частния тъжител, при което и двете страни не са
сторили необходимото, за да бъдат избегнати конфликтите помежду им във
времето.
Контролираната присъда е правилна и законосъобразна в частта относно
произнасянето за извършените в производството разноски. В случаите,
когато се прилага института на реторсията, какъвто е и настоящият случай,
то направените от двете страни разноски следва да се понесат от страните,
така, както са били направени от тях.
При извършената служебна проверка на присъдата въззивният съд
констатира, че неправилно е била определена и начислена дължимата
държавна такса в производството пред първия съд по отношение на
уважената част от предявения граждански иск за причинени неимуществени
вреди на частната тъжителка Г.К., поради което на основание чл.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, следва да се
увеличи размерът на дължимата от подсъдимия К. сума от 20 лв. на 50 лв.,
платими в полза на бюджета на ВСС.
При цялостната проверка на присъдата не се установяват допуснати от
първостепенния съд нарушения на процесуалните правила. Липсват и
наведените от страните нарушения при анализа на доказателствената
съвкупност, тъй като тя е оценена съобразно действителното й съдържание.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.3, пр.3 и чл.338
7
НПК, С. окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 9 от 09.03.2021 г., постановена по НЧХД №
318/2020 г. по описа на Районен съд гр. С., както следва:
1. ОСЪЖДА подсъдимия АНГ. К. К. да заплати законната лихва върху
сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от престъплението неимуществени вреди от Г.К., считано от датата на
увреждането 07.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
2. УВЕЛИЧАВА размера на присъдената в полза на бюджета на ВСС по
сметка на Районен съд - С. държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, дължима от АНГ. К. К., от 20 лева на 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 09.03.2021 г., постановена по
НЧХД № 318/2020 г. по описа на Районен съд гр. С. в останалата и част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8