Решение по дело №1061/2015 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.08.2020г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

12.08.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1061

по описа за

2015

година.

            Делото е образувано по предявени от М.Т.М. срещу ответника „Мобител“ ЕАД гр.София искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за оспорване законността на дисциплинарното уволнение на ищцата, наложено със заповед от 19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни продажби“ и на директор „Човешки ресурси“ на ответника и за възстановяването  ѝ  на заеманата до уволнението длъжност при ответника, както и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на удържана чрез прихващане на основание чл.221, ал.2 от КТ сума от 1 094.00 лева като обезщетение при дисциплинарно уволнение от дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „супервайзор“ с работно място Мтел магазин гр.Кърджали. Със заповед №41/19.06.2015г.  на ответника, трудовият й договор бил прекратен поради наложено й дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита издадената заповед за незаконосъобразна по следните съображения: заповедта била издадена в нарушение на чл. 333 от КТ, тъй като в качеството й на секретар на синдикална организация при КТ „Подкрепа“ гр.Кърджали било необходимо предварителното съгласие от синдикалния орган на СРС на КТ „Подкрепа“ гр.Кърджали, каквото не било поискано, въпреки знанието на ответника на това обстоятелство.  Това налагало да се приложи разпоредбата на чл. 344, ал.3 от КТ и да се отмени атакуваната заповед само на това основание, без спора да се разглежда по същество.

            Уволнителната заповед била незаконосъобразна и поради това, че не били ясни датата и начина , по който описаното нейно поведение било констатирано като нарушение на трудовата дисциплина, което имало отношение към правилата на чл. 194, ал.1 от КТ  за срока на налагане на наказанието. В процесната заповед не била описана датата на откриване на нарушението.

            Твърди, че не била извършила описаните в заповедта нарушения, освен това  липсвала индивидуализация на всеки един извършител на отделните сделки, тъй като такива заповеди били издадени на четирима човека. Никъде не се сочило конкретно нейно поведение, което да се подведе под нормите на чл. 190, ал.1, т.3 от КТ, чл. 190, ал.1, т.7 от КТ, чл. 187, т.3 и чл. 187, т.8 от КТ. Никъде в заповедта не се твърдяло, че тя е сключила и финализирала  сделките, не се споменава кой от служителите е работил с въпросните клиенти, само се говорило общо „служител“ и или „служители „ работели с трети лица от малцинствен произход.  По отношение на описаните нарушения от 23.04.2015г. не ставало ясно по отношение на трите индивидуализирани с номера потребителски договора, извършени посредством нейното потребителско име и парола, какво е конкретното нарушение, което е извършила. Нарушенията били описани чрез предположения, догадки и неправилни изводи от страна на работодателя.

            Работодателят не бил конкретизирал извода си за „значими вътрешни изисквания“, като такива вътрешни актове не й били известни. Освен това предположенията и догадките за евентуално незаплащане на задълженията по сключените договори не можело да обоснове квалификацията за уронване на доброто име на предприятието, тъй като това можело де се случи при всеки клиент  дори и той да е с добър социален статус и да не е от „малцинствен произход“. Освен това твърденията за неплатени задължения по посочените договори към датата на откриване на нарушенията, не били подкрепени с никакви доказателства.

            Нямало данни и за предположенията, че тези сделки са могли да добият известност и да уронят престижа на предприятието.

            Освен това твърди, че наказанието е несъразмерно тежко, не било съобразено и дали са настъпили вредни последици, в какъв размер са те, дали са поправими, нарушението дали е еднократно или многократно и пр..

            По отношение на предхождащото й наказание, работодателят не бил отчел обстоятелството, че в момента същото се обжалвало и имало образувано гр.д. № 45364/2015г. по описа на СРС.

            Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да признае уволнението за незаконно и да отмени атакуваната заповед и да я възстанови на заеманата длъжност до уволнението. Моли също така да бъде осъден ответника да и заплати сумата от  1 094.10 лева, неправилно  удържана от вземането й за неползван платен годишен отпуск.

В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа исковете и моли за уважаването им, а ответникът „Мобилтел“ ЕАД, с променено наименование „А1 България“ ЕАД, чрез адвокат пълномощник ги оспорва с искане да се отхвърлят.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата, и това е правнорелевантният момент към който следва да се преценява законността на изявлението, както и дали е налице предварителната закрила по чл.333, ал.3 от КТ, в случая към 22.06.2015г., когато е връчена уволнителната заповед.

Към тази дата ищецът има качество на секретар на секция на КТ „Подкрепа“ в Мобилтел ЕАД гр.Кърджали, регион Кърджали, отрасъл Съобщения, което се установява от Удостоверения изх.№№5202/26.09.2014г., №57/19.08.2015г., N 700/25.09.2014г. и  Удостоверение изх. N 714/08.06.2015г., издадени от председател на ФСО „Подкрепа“, председател на ФС „Подкрепа“, председател на Синдикален регионален съюз на Конфедерация на труда „Подкрепа“ и председател на НФ на Федерация Съобщения „Подкрепа“.В удостоверенията е посочено, че секцията на КТ „Подкрепа“ в „Мобилтел“ ЕАД гр.Кърджали, отрасъл Съобщения, е легитимна, и може да участва с упълномощени от нея представители в преговори и да представлява работниците и служителите съгласно действащото законодателство, като секцията е редовно регистрирана към синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ гр.Кърджали, Федерация/национален синдикат/ Съобщения, и към 25.09.2014г. и към 08.06.2015г. се представлява от А.А.Я.-председател и М.Т.М. – секретар. За учредяването на фирмена синдикална организация на ФС „Подкрепа“ в Мобилтел ЕАД ответникът е уведомен с Писмо на председателя на ФС „Подкрепа“ с вх. при ответника N 3777/23.04.2013г., в което писмо е посочено, че към учредяването на фирмената синдикална организация в „Мобилтел“ ЕАД в състава й влизат синдикална секция „Подкрепа“ Мобилтел-София и синдикална секция „Подкрепа“ Мобилтел-Варна. С оглед на гореизложеното по делото се установи , че към датата на уволнението – 22.06.2015г.ищецът има качество на секретар на  секция на КТ „Подкрепа“ в Мобилтел ЕАД гр.Кърджали, регион Кърджали, отрасъл Съобщения,  което поражда спор между страните дали за уволнението на ищеца, осъществено на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ, е необходимо предварително съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация, в съответствие с изискванията на чл.333, ал.3 от КТ.

По смисъла на чл.333, ал.3 от КТ с предварителна закрила при уволнение се ползват две категории синдикални дейци: Първата категория обхваща работници и служители-членове на териториален, отраслов или национален ръководен изборен орган.Втората категория обхваща работници или служители-членове на синдикалното ръководство в предприятието, и съгл. & 1, т.6 ДР от КТ със синдикална защита се ползват само председателят и секретарят на съответната синдикална  организация.

Ищецът не попада в първата група, но не попада и във втората група, защото не е секретар на синдикалното ръководство на фирмената синдикална организация, а е секретар на вътрешна структура на тази организация-местна синдикална секция.

С решение по тълкувателно дело N 9/13 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, предл. 1 от КТ, вр.  § 1, т. 6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикалното ръководство /председател, секретар/ на синдикалната организация, учредена или структурирана в предприятието на съответния работодател, но не и на ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази синдикална организация.Само в случаите, когато вътрешните структури на синдикалната организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на КТ обхваща и ръководството /председателя и секретаря/ на синдикалната секция, учредена към съответното поделение - самостоятелен работодател.

Синдикалната секция в „А1 България“ /Мобилтел ЕАД гр.Кърджали е вътрешно подразделение на фирмената синдикална организация към предприятието, създадена и структуирана към териториално звено на предприятието на работодателя, което звено не отговаря на предпоставките за самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, с оглед представената Заповед N  225/20.08.2012г., че дисциплинарни наказания на служителите може да се налагат само съвместно от директор на Дирекция „Човешки ресурси“ и директор на дирекция или изпълнителен директор на ответника,  за чиито подчинен се отнасят, при което наказанието на ищеца е наложено от компетентен орган, а ищеца като секретар на местната синдикална секция не попада в обхвата на закрилата по чл.333, ал.3 от КТ, и за ответника като работодател не съществува задължение да отправи мотивирано искане до съответния синдикален орган преди да издаде заповедта за уволнение,което обуславя правомощие на съда да разгледа искът за незаконно уволнение по същество.

 

 

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като преди това работодателят задължително изслушва работника или служителя или приема писмените му обяснения, както и събира и оценява посочените доказателства.Съгласно чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.

От формална страна оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на посочените императивни правила –изискани са писмени обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, заповедта е мотивирана чрез посочване на всички реквизити по чл.195, ал.1 от КТ като са описани признаците на дисциплинарното нарушение, за което наказанието е наложено в рамките на законоустановените преклузивни срокове, при неоспорените показания на св.Михаил Г. относно времето на откриване на посочените в заповедта нарушения.

 

Основанието за издаване на обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” е за неправилно сключени сделки с клиенти на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г.. В случая фактическата обстановка по извършването им явно не кореспондира с конкретните реални факти, в мотивите към заповедта са изложени единствено предположения, липсва индивидуализация на действията на всеки един от посочените извършители на отделните сделки /в заповедта са посочени и други лица- извършители/, което е в нарушение на императивните разпоредби в трудовото законодателство при налагане на дисциплинарно наказание. Горното  е видно от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Така свидетелят Г. в показанията си в съдебно заседание на 28.10.2015 г. говори за предположение за извършване на някакви нерегламентирани действия в магазина на работодателя в гр. Кърджали като също не сочи конкретни доказателства за реалното им извършване, както и не индивидуализира служителя- извършител. В показанията си в същото съдебно заседание св. М. и св. Н. подробно изясняват отделните действия, които са вменени на служителите в магазина на работодателя в гр. Кърджали по длъжностна характеристика и установения начин на изпълнението им. Такива правомерни действия се установява да са предприети от ищцата  и на посочените в Приложение 1 към процесната заповед дати 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г., когато са извършени от нея активации на продукти по дългосрочни договори. В този ред на мисли всички описани действия, извършени на 18.04.2015г. от страна на „организирана група от малцинствен произход” в магазина на работодателя в гр. Кърджали, насочени за достигане на „активиране на сделки с лица от малцинствен произход, организирани и ръководени именно с такава цел от едно и съшо лице, също от малцинствен произход, придружавано от друго лице, различно за двете дати..и свързано с тези действия „нерегламентирано“ поведение на ищцата, почиват единствено на предположения, догадки, неправилни изводи, липса на доказателства, липса на индивидуализация на посочените операции по извършване на сделките. Нещо повече - никъде в обстоятелствената част на процесната заповед не се твърди, че именно ищцата е извършила всички тези действия по сключване и финализиране на сделките- в подробното изложение на л. 1 и 2 от заповедта за действията на всеки един от „организираната група” и нейните „организатори” в магазина на работодателя,  не се споменава кой именно е служителят, работил с тези клиенти, същият не е индивидуализиран дори и по други косвени признаци. В заповедта е описано само как „служител” или „служители” извършват някакви операции, свързани с трети лица, разделени на групи като такива от малцинствен произход и техни „организатори” като не е ясно дали изобщо тези действия имат пряка връзка с някакви конкретни действия на ищцата.

Всички описани действия от страна на служители в магазина на Мобилтел ЕАД в гр. Кърджали, извършени на 23.04.2015г. отново не са индивидуализирани по лице, не е ясно кой служител какви от операциите по сключване на сделки с клиенти е извършил, кой на кого какво и защо е дал, получил или заплатил. Не става ясно и по отношение на индивидуализираните с номера потребителски договора, извършени посредством потребителско име и парола на ищцата, какво е конкретното нарушение и дали се съдържа в общо и безадресно описаните действия по сключване на сделки от същата дата.

И тук твърденията на работодателя за допуснати от ищцата нарушения на трудовата дисциплина лежат единствено на предположения, догадки и неправилни изводи. Дори и даденото от ищцата писмено обяснение, че при всички случаи извършените от нея сделки и активации са при спазване на действащите за това правила и процедури, е изтълкувано в неин ущърб и необосновано възприето от работодателя като доказателство за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Показанията на свидетелите М. и Н., че е било практика в работата на служителите да предоставят при нужда компютрите си за работа с техните потребителски имена, в никакъв случай не обосновава извод за разкриване на паролата конкретно от ищцата на друг служител, а други доказателства в насока за извършено нарушение на трудовата дисциплина не са представени по делото. Свидетелят Г. е станал пряк ръководител на служителите в магазина на работодателя в гр. Кърджали в един по- късен момент и неговото отношение към разрешаване ползването на работните места с различни потребителски имена няма отношение за процесния период.

На следващо място и във връзка с липсата на индивидуализация на извършителите на сочените от работодателя отделни нарушения на трудовата дисциплина, несъстоятелен и противоречив се явява изводът в процесната заповед, че „От горните обстоятелства относно сделките на дати 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. произтича, че лицата титуляри по договорите не са били запознати с условията на сключения от тях договор и последиците от сделката в цялост, не са имали реални намерения да ползват предоставените по сделката стоки и услуги, не са имали намерения реално да се задължат по сделката, а са присъствали в магазина само и единствено, за да подпишат комплекта документи''. Евентуалните намерения на който и да е клиент в магазините на Мобилтел ЕАД не могат по никакъв начин да влияят на професионалното отношение на всеки един служител към него като потребител при сключване на сделките, както и да служат за дискриминирането му поради произход, социален статус, липса или не на здравноосигурителни вноски, ограничаване на правата му да се яви с придружител и пр.- така, както работодателят е подходил с обвинителен уклон към ищцата. Също така по делото не се установи по несъмнен начин посочените в уволнителната заповед сделки да са сключени, без реално клиентите да са присъствали в магазина и без да са получили информация за ангажиментите си по тях. Липсват доказателства и за твърдения в уволнителната заповед начин на сключване на договорите, в т.ч. и  да е нарушено задължението за преценка на риска от активациите с оглед предстоящото им изпълнение, в частност клиентите, сключили договори, към датата на сключването да не отговарят на вътрешните критерии по правила на ответника за благонадеждни клиенти. Поради това и липсват доказателства с поведението си ищцата да е уронила доброто име на ответника.

Въпреки това и противно на реалната фактическа обстановка, неправилно и необосновано работодателят е приел, че ищцата е извършила нарушение на значими вътрешни изисквания, насочени към опазване финансовите интереси на работодателя, тъй като е анализирано, че при сключване на договори при наличието на изведените във вътрешния документ индикатори обикновено се достига до незаплащане задълженията по тях” Няма данни кой е анализирал, по какъв начин, с каква методика, дали и как е обосновал и представил преди издаване на процесната заповед конкретен доклад по конкретните договори по тези твърдения на работодателя. И в този случай с общото такова изявление в процесната заповед също се налага извод, че работодателят не е провел пълното и главно доказване за допуснати от ищцата  нарушения на трудовата дисциплина съобразно доказателствената тежест по делото, която е за ответната страна.

Въз основа на описаните в обстоятелствената част на обжалваната заповед събития с неиндивидуализирани участници- клиенти и служители, предполагаеми действия от неизвестни извършители и догадки за очаквани бъдещи вреди, работодателят неправилно и необосновано е приел, че това са реално извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 т.3, предл. второ и т. 8, предл. второ от КТ.

Освен това предположенията и догадките на работодателя за евентуално последващо незаплащане от клиента- потребител на негови задължения по сключени договори, не е и не може да бъде основание за квалификация на нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца по чл. 187 т.8 предл. второ от КТ- „уронване доброто име на предприятието”. До последващо неизплащане или забавяне при изплащането на задължения по сключени договори може да се стигне и при всеки един друг клиент, дори и той да е с добър социален статус и да не е от „малцинствен произход”, макар че и за много от последните не може да се определи, че принадлежат към социална група с преимуществено нисък социален статус. В тази връзка въпреки доказателствената тежест в процеса, ответникът не е приложил или поискал за събиране каквито и да са доказателства в подкрепа твърденията в процесната заповед за незаплатени последващи задължения по посочените договори, за които вина да носи служителя- ищец. При това твърденията за незаплатени задължения по посочените договори към датата на откриване на „нарушенията” не са подкрепени с каквито и да е доказателства.

Представените в съдебно заседание на 12.08.2020 г. справки за прекратени договори, подписани от ищцата касаят друг - последващ период от време и са явно неотносими към конкретните данни в табличния вид, а и не всички се отнасят до договори, сключени от самата ищца- представени са и договори, които са сключвани от останалите трима служители в магазина на ответника в гр. Кърджали. Дописването отстрани в справката за подписани от ищцата и по- късно прекратени на различни основания договори не е идентично нито по брой /описани са 14 бр., а в таблицата- 6 бр./ записвания, нито по основания за прекратяване, нито са индивидуализирани като клиенти, поради което и не могат да се приемат като доказателство за допуснати от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Прекратяването на сключените договори - видно и от записването на основанието за това  е единствено по причина нарушение на задължения на потребителите, но не и на ищцата. Последната е задължена да сключва договори за продажба на определени продукти със съдържание, одобрено от работодателя и да не се отклонява от него, включително и по отношение клаузите за задълженията на потребителите като техните ангажименти след това не са отговорност на служителя и той в никакъв случай не може да отговаря за последващото им изпълнение- още повече, че на датата, когато договорите са били сключени, клиентите- потребители добросъвестно са заплатили всички дължими такси. В този смисъл и ищцата не би имала възможност, а и не е нейно задължението да проследи по- нататъшното поведение на всеки един клиент по изпълнение клаузите на така сключения договор. В този смисъл безспорна е валидността на сключените от ищеца сделки и несъстоятелно е търсенето на отговорност от служителя за по- нататъшни действия/бездействия от страна на потребител при изпълнение на задълженията по така сключения договор за ползване съответната услуга на мобилния оператор и липсват по делото данни да се е сбъднало и изразеното от работодателя в заповедта предположение и очакване, че точно тези сделки и именно поради поведението на ищцата, са могли да добият известност и да уронят престижа на Мобилтел ЕАД пред клиенти и контрагенти. При това при определяне конкретно поведение на служител като нарушение на трудовата дисциплина, следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 186 от КТ по отношение необходимостта това да е резултат именно от виновно неизпълнение на трудовите му задължения, каквото в случая не е налице и ответникът не е привел каквито и да са доказателства в насока наличие на вина и конкретизирането й.

 

Освен това в настоящия случай работодателят не е приложил адекватно и чл. 189, ал. 1 от КТ, изискващ при определяне на дисциплинарното наказание да бъде изследвано дали действително е налице допуснато нарушение, да се вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя. Тежестта на нарушението зависи от това какво задължение е нарушено, дали е извършено умишлено или по небрежност, има ли наистина настъпили вредни последици от него за работодателя и какви са те по размер, поправими ли са или не, дали това нарушение е извършено еднократно или многократно и пр. В настоящия случай при липсата на категорични доказателства за съществуване на връзка на поведението на ищеца  със сочените нарушения по реда на КТ ясно е, че не са налице достатъчно данни и основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.

Доказване на виновно поведение на служителя е дължимо от ответника като работодател, на който се пада изцяло доказателствената тежест, че законосъобразно упражнява потестативното си право на уволнение, в т.ч. след изпълнение изискванията на чл. 189, ал. 1 от от КТ, имайки предвид, че т. 5 от Раздел II от Правилника за вътрешния ред и бизнес етика на ответника не съдържа задължения за служителя, а уредба на основанията и реда за реализиране на дисциплинарна отговорност на работниците и служителите.Така фактическите основания, сочени от работодателя в уволнителната заповед, се явяват недоказани, а сключването на правно валидни сделки от ищцата в полза на ответното дружество не може да бъде квалифицирано като нарушение, още повече с такава тежест, която да оправдае налагане на дисциплинарно уволнение, поради което същото следва да се признае за незаконно , а процесната уволнителна заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Като последица от изхода на главния иск , следва да се уважи и иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и ищцата следва да бъде възстановена на длъжността , която е заемала преди уволнението – „Супервайзор“  с работно място  Магазин гр.Кърджали, регион „Южен централен 3“, зона  Юг, Дирекция „Директни продажби“ при „А 1 България“ ЕАД като правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД.

По отношение исковата претенция за заплащане на удържаното с уволнителната заповед по реда на чл. 221 ал.2 от КТ обезщетение в размер на 1094.10 лева, неправилно прихванато към вземането на ищцата по чл. 224 ал. 1 от КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, следва  да се приеме, че същото е незаконосъобразно като при така извършената удръжка не е налице взето от служителя съгласие по реда на чл. 272 от КТ и сумата следва да се присъди  ведно с лихвата за забава от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

В оспорената уволнителна заповед е посочено, че на основание чл.221, ал.2 от КТ служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за един месец, и на основание чл.224, ал.1 от КТ на уволнената следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което свое задължение „Мобилтел“ ЕАД прихваща към вземането си по чл.221, ал.2 от КТ. От фиш за начисления на ищеца за м.юни 2015г. е видно, че на ищеца е направена удръжка от 1 094.10 лв.По направената удръжка от дължимото на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск страните не спорят.Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да й заплати удържаната сума.По предявения за това иск съдът следва да съобрази Решение N 364/03.05.2010г. на ВКС по дело N 894/2010г., III г.o., постановено по въпроса дали спорът за заплащане след отмяната на дисциплинарното уволнение на удържана сума за обезщетение на основание чл.221, ал.2 от КТ е трудов и намират ли приложение правилата за погасителната давност по КТ, или спорът не е трудов, а облигационен с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД-отпаднало основание и намират ли приложение правилата на погасителната давност по ЗЗД, а не по КТ.В решението е прието, че спорът е трудов, че съгласно чл.221, ал.2 от КТ дисциплинарно уволнените работници или служители дължат обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, но Кодексът на труда не допуска в този случай, ако липсва доброволно плащане или съгласие от уволнения работник или служител, работодателят да удържа суми и по този начин да извърши приспадане на известна част от дължимо от него задължение за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, защото чл.272 от КТ определя допустимите удръжки и то само от трудовото възнаграждение, и когато без съгласие на работника или служителя е извършена удръжка за посоченото обезщетение спорът е трудов по чл.357 от КТ и вземането е за дължимото от ответника на ищеца задължение, в случая за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което като неправилно удържано и с оглед отмяната на дисциплинарното уволнение на ищеца се дължи от ответника като такова в размер на удържаната сума от 1 094.10   лева.

С оглед на изложеното дисциплинарното наказание е незаконно и подлежи на отмяна с възстановяване на уволнената на предишната й работа, както и с уважаване на осъдителния иск в пълния му размер.

  

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер на сумата от 910.00 лева за адвокатско възнаграждение.

 

 

 

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.1 т.1 от ГПК, при което на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.1 от ТДТГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса по делото съразмерно с уважената част от исковете, възлизаща на по 30 лв. по всеки от неоценяемите искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ, общо 60 лв., и 50.00  лв. по иска за връщане на неоснователно удържано обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на М.Т.М. с ЕГН ********** ***6, извършено със Заповед N 41/19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни продажби“ и на директор „Човешки ресурси“ на „Мобилтел“ ЕАД гр.София/понастоящем „А1 България“ ЕАД гр.София с ЕИК ********* за незаконно и ОТМЕНЯВА Заповед N 41/19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни продажби“  и на директор „Човешки ресурси“ на „Мобилтел“ ЕАД гр.София/понастоящем „А1 България“ ЕАД гр.София/ с ЕИК *********, с която на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ е прекратено поради дисциплинарно уволнение трудовото правоотношение на М.Т.М. с ЕГН ********** ***6 с „Мобилтел“ ЕАД гр.София, понастоящем „А1 България“ ЕАД гр.София с ЕИК *********, като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА М.Т.М. с ЕГН ********** ***6 на предишната й работа- „супервайзор”, Мтел Магазин Кърджали, регион „Южен централен 3“, Зона „Юг“, Дирекция „Директни продажби“, в „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1309, район Илинден, ул.Кукуш N 1.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1309, район Илинден, ул.Кукуш N 1, да заплати на М.Т.М. с ЕГН ********** *** 094.10   лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, което е удържано като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 20.08.2015г.  до окончателното ѝ изплащане.

 

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1309, район Илинден, ул.Кукуш N 1, да заплати на адв.Лидия Райкова Станчева от Софийска Адвокатска колегия, с адрес на адвокатска кантора гр.София, ул.Ангел Кънчев N 2, ет.5, офис 501, сумата 910.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ на ищеца М.Т.М. с ЕГН ********** ***6 при условията на чл.38, ал.1 т.2, вр. ал.2 от ЗА.

 

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1309, район Илинден, ул.Кукуш N 1, да заплати по сметка на РС-Кърджали държавни такси по делото от по 30 лв. за всеки от неоценяемите искове, общо 60 лв., и 50.00  лв. по иска за връщане на неоснователно удържано обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           Районен съдия: