№ 3594
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100509491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20102044 от 22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 71263/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 24 състав, ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „******* е ОСЪДЕНО да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление град София, бул. „******* на основание чл.
411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 151,52 лева - главница, представляваща регресна
претенция във връзка със заплатено застрахователно обезщетение за настъпили вреди на л.а.
„Фолксваген Поло“ с рег.№ *******, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
05.12.2018 г. в гр. София с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на исковата молба /06.12.2019г./ до окончателното й изплащане,
като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълния предявен размер от 161,52 лева, като
неоснователен и недоказан. С решението, ЗАД „Б.В.И.Г.” е осъдено да заплати на „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 562,85 лв. – разноски по делото, а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.”
сумата от 22,91 лв. – разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ЗАД
„Б.В.И.Г.” /ответник в първоинстанционното производство/, чрез пълномощника юрск.
Силвия Георгиев, в която същото се обжалва изцяло като незаконосъобразно, неправилно,
недопустимо и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че за доказване на обективните
предпоставки на твърдения деликт, от страна на въззиваемия е представен с исковата молба
двустранен констативен протокол, в който освен, че липсва дата, същият не е бил подписан
от двамата водачи, посочени в него. Навеждат се доводи, че видно от показанията на
1
свидетелите, които са водачи на двете превозни средства, също не е налице съгласие за
механизма на произшествието и относно вината на водачите. Наред с това се сочи, че
съгласно показанията на свидетеля А.П.М. - водач на тролейбус „Икарус”, с peг. №
*******3, разпитан в о.с.з. на 25.03.2021 г. причина за настъпилото ПТП е поведението на
водача на л.а. „Фолксваген“, с peг. № *******, който в нарушение на ЗДвП е спрял на
забранено на това място. В тази връзка въззивникът поддържа, че от страна на ищеца по
делото не са били доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
тролейбус „Икарус”, с peг. № *******3 - противоправно поведение на същия, в пряка
причинна връзка, от което да са причинени вреди на застрахования при въззиваемия
автомобил, поради което искът се явява недоказан и като такъв е следвало да бъде
отхвърлен от първоинстанционния съд. Излагат се съображения, че приетата в
първоинстанционното производство САТЕ дава отговор относно механизма на ПТП,
единствено въз основа на изложеното в исковата молба и недостатъчната информация,
съдържаща се в двустранния констативен протокол, поради което се поддържа, че същата
няма доказателствена стойност. На следващо място, се навеждат доводи, че не е налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена за тролейбус „Икарус”, с peг. № *******3, тъй като застрахователната полица №
BG/03/318000010265, със срок на валидност от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е покривала
периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2018 г., поради това, че по полицата е било договорено
разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 вноски, от които са били платени
само 3 вноски. В жалбата се излагат твърдения, че първоинстанционният съд е преценил
неправилно събраните по делото доказателства и е достигнал до неправилни изводи,
вследствие на което е постановил решението си в нарушение, както на материалния закон,
така и при съществени процесуални нарушения.
Въз връзка с изложеното се отправя искане към въззивния съд да постанови решение,
с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по делото „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е депозирала писмен отговор, чрез
процесуалния си представител адв. Т. М., в който се излага становище за неоснователност
на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че постановеното от първоинстанционния съд
решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което не са налице основанията
за отмяната му. Излагат се съображения, че в хода на делото са събрани достатъчно
доказателства, които установяват по безспорен начин отговорността на жалбоподателя,
поради което и правилно е бил уважен предявеният иск от СРС, а изложените доводи в
жалбата са несъстоятелни. Поддържа се, че при постановяване на решението си, съдът
подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като всички доводи и
оплаквания, изложени във въззивната жалба са подробно разгледани в мотивите към
решението, поради което не е налице неправилност и необоснованост на решението.
Поради изложеното се поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно, във връзка с което се отправя искане към настоящата инстанция, същото
да бъде потвърдено изцяло, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл.
45 ЗЗД, предявен от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД за заплащане на сумата от
161,52 лева - главница, представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение във
връзка с ПТП, реализирано на 05.12.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане и направените
разноски по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че на 05.12.2018 г., в гр. София, на бул. *******,
водачът А.М.М., управлявайки тролейбус на Столичен електротранспорт № 2623 е ударил
изчакващия да влезе в гаража си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******,
собственост на Л.А.С.. В резултат на удара, на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ са били
нанесени повреди в задната част – облицовка задна броня и врата на багажник. За
настъпилото ПТП е бил съставен двустранен констативен протокол № 03842159/05.12.2018
г. Лекият автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* е имал сключена застраховка
„Каско+“ към „ДЗИ – О.З.“ ЕАД – полица № 440118151037398 от 03.10.2018 г. и валидност
от 04.10.2018 г. до 03.10.2019 г. На база на сключената застраховка е било подадено
уведомление за образуване на щета № 44012131839047, направен е бил оглед на автомобила,
по експертна оценка след извършена калкулация по претенцията, във връзка с което на
собственика на автомобила е била изплатена сумата от 136,52 лв. с нареждане за групово
плащане от 18.12.2018 г.
Излага се, че тъй като за тролейбуса на Столичен електротранспорт, управляван от
виновния водач е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с регресна покана № 92-17545/21.12.2018 г.
е потърсено възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 161.52
лв., включващи и 25 лв. ликвидационни разноски. С писмо изх. № 460/16.01.2019 г.,
ответникът е отказал възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, поради
непопълване на всички данни в двустранния констативен протокол. В тази връзка, ищецът
моли съда да уважи исковата претенция и претендира разноски.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на настъпване на застрахователното събитие,
но оспорва предявения иск по основание и размер като излага подробни съображения.
Претендира разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното решение
е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което
следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като
фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации
3
от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,
настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 411 от КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважил предявения иск,
първоинстанционният съд е установил правилно релевантаната фактическа обстановка. От
договора за застраховка „Каско+“ се установява, че между собственика на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ******* и „ДЗИ – О.З.“ ЕАД към процесния момент е действал
договор за застраховка, полица № 440118151037398/03.10.2018 г. със срок на валидност от
04.10.2018 г. до 03.10.2019 г., по силата на който застрахователят е задължен срещу
застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП.
Няма спор също така, че за тролейбус на Столичен електротранспорт № 2623,
управляван от А.М.М. е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, по силата на която този
застраховател се е задължил да носи риска - водача на този автомобил да причини вреди на
трети лица при управлението му.
Въззивният съд намира за безспорно установено също така, че на 05.12.2018 г., в гр.
София, на бул. ******* е настъпило ПТП между тролейбус на Столичен електротранспорт
№ 2623, управляван от водача А.М.М. и лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. №
*******, собственост на Л.А.С., в резултат от което на л.а. „Фолксваген Поло“ са били
нанесени вреди.
По делото е установено също така, че ищцовото дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е
обезщетил собственика на л. а. „Фолксваген Поло“, с рег. № ******* с изплащане на
обезщетение за възстановяване на повредите на процесното МПС със сума в размер на
161.52 лв., която включва и 25 лв. ликвидационни разноски.
Спорни пред въззивната инстанция са обстоятелствата дали по делото са доказани
предпоставки на твърдения деликт, доколкото представения към исковата молба двустранен
констативен протокол не е бил подписан от двамата водачи, респ. дали по делото е доказано
наличието на настъпили вреди, които да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение, конкретният механизъм на ПТП и причинно-следствената връзка
между настъпилите вреди за автомобила и процесното ПТП. Спорен също така остава и
въпросът дали е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” № BG/03/318000010265, сключена по отношение на
тролейбус „Икарус”, с peг. № *******3.
За установяване механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие и
причинените щети в първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателствени средства и е изслушано заключение на САТЕ.
По делото е представен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие, в който са посочени двамата участници, между които е настъпило
застрахователното събитие, а именно - процесното ПТП на 05.12.2018 г., в гр. София, на
бул. „Сливница“ между тролейбус „Икарус“, с № 2623, управляван от водача А.М.М. и лек
автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *******, собственост на Л.А.С.. В документа не са
отразени конкретни факти или изявления на водачите на автомобилите относно поведението
на всеки един от тях при настъпване на инцидента, а от представеното копие по делото е
4
видно, същият действително не е подписан от двамата участници. Независимо от това
обстоятелство, обаче, въззивният съд намира за неоснователни релевираните от въззивника
възражения относно доказателствената стойност на двустранния протокол при заявени
доводи, че същият не удостоверява настъпването на застрахователното събитие, механизма
на транспортното произшествие и вината на водача на тролейбус „Икарус“ на Столичен
електротранспорт, с № 2623, както и предвид факта, че между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Настоящият състав
намира, че посочените доводи нямат самостоятелно значение за изхода на конкретния спор,
тъй като обстоятелството дали съставеният документ е валиден или не няма решаващо
значение, след като страната разполага с възможността да докаже тезата си, чрез други
способи, установяващи настъпването на ПТП и неговия механизъм.
В тази връзка следва да се посочи, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. В този
смисъл са изразените становища в решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС,
II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело
№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО. В същите е предвидено, че ако протоколът за ПТП е съставен
след посещение на място отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз
основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира
и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в
протокола за ПТП.
Действително приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно
механизма на произшествието, но въззивният съд намира за неоснователно възражението в
жалбата, че механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка не са установени по
делото. Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка, за които протоколът за ПТП
няма материална доказателствена сила, се установяват от приетата по делото автотехническа
експертиза. Видно от приетата и неоспорена от страните експертиза, която съдът кредитира
като компетентна и обективно дадена, вещото лице дава заключение, че процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм - на 05.12.2018 г., в гр. София, на бул. *******, водачът
А.М.М., управлявайки тролейбус на Столичен електротранспорт № 2623 е ударил
изчакващия да влезе в гаража си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******,
собственост на Л.А.С.. В резултат на удара, на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ са били
нанесени повреди в задната част – облицовка задна броня и врата на багажник. Съгласно
заключението на експертизата, описаните щети на процесния автомобил могат да бъдат
получени при ПТП, отразено в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и
се намират в причинно-следствена връзка с него. В тази връзка, експертът дава заключение,
че всички увреждания по лекия автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № *******, отразени в
описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. От експертизата се установява, че общият размер на причинените щети
към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени, респ. стойността, която е
необходима за възстановяване на автомобила възлиза на 389,52 лв. Неоснователно е
възражението във въззивната жалба, че от приетата по делото САТЕ не се установява
категорично механизма и причинно-следствената връзка. Съдът намира заключението за
5
обосновано и компетентно дадено, а наред с това същото не е оспорено и от страните по
делото, поради което въззивният съд му дава вяра и основава правните си изводи въз основа
на установените в експертизата факти. Наред с това, заключението от експертизата
кореспондира и със свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Л.С. – водач
на процесния лек автомобил „Фолксваген Поло“, от които също се установява, че водачът е
претърпял ПТП с тролей, който го е блъснал отзад, докато се е опитвал да паркира в гараж.
Въззивният съд намира, че посоченият механизъм на ПТП не се опровергава, независимо, че
според показанията на другия разпитан свидетел по делото, а именно водачът на процесния
тролейбус – А.П.М., процесното ПТП е настъпило при различна фактическа обстановка. В
тази връзка следва да се посочи, че от ответника в първоинстанционното производство по
делото не е доказано, че от страна на водача на процесния лек автомобил е било налице
някакво нарушение на правилата за движение по пътищата или, че в резултат от негово
виновно поведение е настъпило процесното ПТП. Твърденията за извършване на други
неконкретизирани нарушения на ЗДвП от страна на водача на МПС не са доказани в
производството, поради което с оглед правилата на чл. 154 ГПК се явяват неоснователни.
Идентичен извод се налага и са изложените доводи за настъпване на ПТП при различна
фактическа обстановка без проведено доказване.
В тази връзка, въззивната инстанция намира, че независимо от обстоятелството, че
двустранният констативен протокол за ПТП не е подписан от двамата водачи, участвали в
процесното ПТП, механизмът на ПТП се установява от съвкупната преценка на всички
събрани по делото писмени доказателства и изготвената съдебна автотехническа експертиза.
Настоящият състав на съда приема, че верността на констатациите по протоколът за ПТП е
потвърдена от разпитания пред СРС като свидетел водач на процесното МПС – Л.А.С..
Показанията на същия, дори и при отчетена евентуална негова заинтересованост в полза на
ищеца /доколкото той е водач на увреденото МПС/, следва да бъдат кредитирани по реда на
чл. 172 ГПК, като достоверни и житейски логични, последователни и кореспондиращи с
другите доказателства по делото, доколкото изцяло се потвърждават и от заключението от
приетата автотехническа експертиза. Следва да се посочи, че експертното заключение не е
било оспорено от страните по делото и въззивният съд му дава вяра и основава правните си
изводи въз основа на установените в експертизата факти и при липсата на доказателства в
обратния смисъл /че вредите са настъпили по друг начин или че изобщо не са настъпили/.
Констатациите на вещото лице нямат хипотетичен характер, а са в съвкупност с останалите
данни по делото установяват деликта и причинната връзка с вредите. Доказателства за друг
механизъм на произшествието не са ангажирани от ответника, чиято е доказателствената
тежест за това по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК.
По отношение на релевирания довод във въззивната жалба за липсата на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
застрахователна полица № BG/03/318000010265, сключена по отношение на тролейбус
„Икарус”, с peг. № *******3 със срок от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., тъй като по полицата
е било договорено разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 вноски, от които
са били платени 3 вноски, въззивният съд намира същото за преклудирано. В този смисъл,
изрично още с подадения отговор на исковата молба, ответното застрахователно дружество
е заявило, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на тролейбус „Икарус”, с peг. № *******3 по полица № BG/03/318000010265. В
тази връзка, навеждането на посочения изцяло нов аргумент от жалбоподателя, едва във
въззивната жалба като основание за искането за отмяна на първоинстанционното решение се
6
явява преклудирано и не следва да се обсъжда от настоящия състав.
Поради изложеното, въззивната инстанция намира, че правилно е било прието от
първоинстанционния съд, че всички повреди, описани от застрахователя и потвърдени от
вещото лице по САТЕ се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то и подлежат
на обезщетяване. В тази връзка, следва да се приеме, че от страна на ищеца по делото е
проведено пълно и главно доказване досежно наличието на пряка причинно-следствена
връзка между събитието и всички твърдени вреди, въпреки изрично въведените от ответното
дружество оспорвания в тази насока. Настоящият състав приема, че относимите по делото
факти са били правилно установени и преценени от СРС и е била извършена правилна
преценка на същите, поради което съдът е постановил правилно и законосъобразно решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на
събитието, като разпоредбата на КЗ предвижда, че при вреди на имущество, обезщетението
не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Следователно
претърпяната вреда, вследствие на увреждане на лек автомобил при настъпилото
застрахователно събитие е равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва
да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като с тях
се намалява имуществото на застрахования. В конкретния случай размерът на причинената
вреда възлиза на 389,52 лева, съгласно заключението на приетата автотехническа
експертиза, като оценката е определена от вещото лице по средни пазарни цени. В случая
ищецът е заплатил сумата от 136,52 лева, като е реализирал и ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лева. Съгласно приетото по делото заключение от автотехническата
експертиза, обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в
размер на 15 лв. Ето защо, и като се вземе предвид, че ищцовото застрахователно дружество
е изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер
на сумата от 136,52 лева, правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск се
явява основателен и доказан до размера на сумата от 151,52 лева и следва да се уважи за
този размер и да се отхвърли до пълния предявен размер от 161,52 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената срещу него
въззивна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 300 лв., съгласно представен списък с разноски по чл.
80 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20102044 от 22.04.2021 г., постановено по гр. д. №
71263/2019 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „******* да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление град София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300
/триста/ лева – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8