Р Е Ш Е Н И Е
№ 2106
Гр. П., 15.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., ГО, I-ви състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08030/**** г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация-П.“ АД срещу Б.Ц.Ц.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
808,08 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с
адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 01.08.**** г. до окончателното изплащане на вземането и сумата
от 104,71 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 29.06.**** г., за които суми по ч. гр. дело № 0****/**** г. по
описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК от 01.08.**** г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира
в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява,
че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл.
41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответника – адв. Б.К. оспорва
предявените искове с твърдението, че ответникът не притежава качеството
потребител на топлинна енергия, доколкото не собственик или ползвател на имота
през процесния период. Оспорва исковете по размер, както и да е извършвана метрологична
проверка на топломера в процесната абонатна станция. Намира за недоказано
представените от ищеца Общи условия да са обнародвани в централен и местен
ежедневник. Счита, че последните не обвързват ответника. С тези доводи отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от
съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно,
при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на
закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна следва да се
отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им
публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен
ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за
възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № ***, дело № ***г. по описа на нотариус Р.М.,
третото за процеса лице Й.П.Д., като дарител, дарява на сина си Б.Ц.Ц. –
ответникът по делото, в качеството му на дарен, а същият приема дарението, на
1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот с адрес: гр. П.,
ул. „***.
Установява
се, че с договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № ***г. по описа на нотариус Р.М.,
третото за процеса лице А.М.Г., като продавач, прехвърля на ответника по делото
и съсобственик на жилището Б.Ц.Ц., като купувач, собствеността върху 4/6
идеални части от недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***.
С
декларация с вх. № 799/20.02.2009 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот ответникът Б.Ц. *** правото на собственост върху процесния
недвижим имот – апартамент № **, находящ се в гр. П., ул. „**, с вписани
придобивни основания – покупка и дарение. В декларацията е отразено, че имотът е в режим
на съсобственост между декларатора Б.Ц. и третото за процеса лице Г.П.Г.при квоти:
5/6 идеални части за Ц. и 1/6 идеална част за Г..
Изяснява
се, че с договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № ***,
дело № ***.**** г. по описа на нотариус И.И., ответникът Б.Ц. и лицата А.Г.а П.и
П.Г. П., действащ лично и като пълномощник на Н.Б.Г.а, като продавачи
прехвърлят на третото за процеса лице Г.Н.Г., като купувач, собствеността върху
недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***. В нотариалния акт
е отразено, че Ц. е собственик на 15/18 идеални части от процесния имот, а
останалите продавачи на общо 3/18 идеални части.
Съдържащите
се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че през процесния
период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. ответникът Б.Ц. е бил собственик на
5/6 идеални части от процесния имот, придобити от него на 23.12.2008 г. по
силата на транслативния характер на договорите за дарение и покупко – продажба.
В
подкрепа на този извод е и
изявлението на ответника, обективирано в представената и приета по делото
декларация, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от него
частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена
сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението,
съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в
настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно
признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответникът
Б.Ц. е собственик на 5/6 идеални части от жилището, което изявление се ползва с
висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо на останалите
писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК. В тази насока са и данни в нотариалния
акт от 01.02.**** г. /следващ по време исковия период/, сочещи, че ответникът
прехвърля 15/18 идеални части от собствеността върху имота, равняващи се именно
на 5/6 идеални части.
Следователно,
Б.Ц., като носител на правото на собственост, е придобил и качеството
потребител на топлинна енергия, чието основно задължение към насрещната страна
по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е да заплаща цената на
доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата му в съсобствеността,
в случая на 5/6 части – арг. клаузата на
чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Този
извод не се разколебава от обстоятелството, че в нотариалния акт от 01.02.****
г. страните по договора за покупко – продажба са уговорили заплащането от
страна на ответника на разходите за топлинна енергия за периода след месец
декември 2016 г., тъй като се касае за двустранна сделка, която обвързва
единствено участниците по нея – продавачи и купувач, респ. има действие в
отношенията между тях и в отношенията между самите продавачи, но не и спрямо
трети лица, каквото е ищцовото дружество.
Така
приетата за установена по делото пасивна материалноправна легитимация на ответника
Б.Ц. обосновава проверката на съда за наличието на втората предпоставка,
обуславяща възникването на процесните притезания – реалната доставка на
топлинна енергия, обуславяща възникването в тежест на потребителя на основното
му задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение, а именно
да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл.
15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142,
ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално
дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната от
ищеца стойност.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в
заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено
при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото
дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо
по делото лице, конкретно „Нелбо“ АД. Между ФДР и ищеца са сключвани договори в
тази насока, последният от 08.12.2011 г. Същата е изготвяла изравнителните
сметки за процесната сграда от 2006 г. От заключението се установява,
че монтираният в абонатната станция уред
за търговско измерване – топломер, е преминал през задължителните периодични
метрологични проверки, резултатите от които са обективирани в издавани
свидетелства. Изяснено е, че макар между последната и предхождащата я проверка
да е изтекъл период по-дълъг от законоустановения двугодишен срок, топломерът е
годен да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат
за достоверни. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно
по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на
ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната е
налице работещо едно отоплително тяло в помещението баня – тип щранг-лира,
свързано към сградната инсталация и общо по вертикала, без ИРУ, поради
техническа невъзможност за монтирането му, за което е начислен разход само през
зимния период. Останалите отоплителни тела в стаите са демонтирани и за същите
не е начисляван разход на топлинна енергия. Експертизата установява, че през
процесния период имотът е свързан към СИ за топла вода. Поради липсата на
монтиран уред за измерване на разхода реалното потребление на количеството
топла вода не е установено при годишният отчет на уредите, а разходът на
последната е определен по норматив – по 140 литра потребление за едно денонощие
за 2-ма ползватели при спазване на реда, установен в Наредбата за
топлоснабдяването. Начислен е разход за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация – по изчислителен път пропорционално на обема на отопляемия имот по
проект – 222 м3 и само през зимния отоплителен период. Ежемесечно са
начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово
разпределение“ в общ размер 4,32
лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за
отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. За исковия
период са издавани изравнителни сметки, за които са били уведомени
представители на СЕС. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната
са коректно пресметнати в съответствие с действащата през периода методология.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г. е на стойност от 808,08 лв., от които 321,41 лв. за БГВ,
126,26 лв. за отопление, 356,09 лв. по изравнителна сметка и 4,32 лв. за дялово
разпределение.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
обезщетението за забава за процесния период, определено при съобразяване с клаузите
на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на всяко едно
от периодичните плащания, възлиза на сумата от 104,71 лв. Няма данни за
извършвани от абоната плащания. В счетоводството на ищеца за процесния период
са осчетоводени изравнителни сметки на обща стойност от 356,09 лв. – сума за
доплащане. При изслушването си пред съда експертът изяснява, че това е сума за
битова гореща вода, като първата изравнителна сметка е за сумата от 64 лв., а
втората за сумата от 302,55 лв. за БГВ и за – 10,46 лв. за отопление.
От
изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответника през процесния период, е
доставил топлинна енергия.
При
определяне стойността на същата съдът намира, че от страна на ищцовото
дружество не е установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на основание за начисляване на служебен разход за битова гореща вода на базата
на двама потребители. Не е представена молба за откриване на партида или друг
документ, който да удостовери, че действително през процесния период имотът е
обитаван от две лица. Предвид това и с оглед изричното оспорване от ответната
страна на размера на вземанията, конкретно на начина на начисляване на сумите, съдът
намира, че дължима е само ½ част от стойността за битова гореща вода,
равняваща се на нормативно определения разход на базата на максимално
потребление за 1 обитател и възлизаща на сумата от 338,75 лв. / ½ от
общата стойност на БГВ за периода в размер от 677,50 лв. и включваща сумите от 321,41
лв. по текущ отчет и 356,09 лв. по изравнителни сметки/. Следователно, общата
дължима стойност за доставена топлинна енергия през релевантния период възлиза
на сумата от 469,33 лв., включваща сума за БГВ в размер от 338,75 лв., сума за
отопление в размер от 126,26 лв. и вноска за дялово разпределение в общ размер
от 4,32 лв.
С
оглед правата на ответника върху процесния топлоснабден имот, равняващи се на
5/6 идеални части, същият дължи 5/6 части от общото задължение или сумата от 391,11
лв.
Предвид
изложеното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява основателен за сумата от 391,11 лв. и в
тази част следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 808,08
лв. или за сумата от 416,97 лв. искът е недоказан – поради липсата на права на
ответника върху целия имот, респ. отсъствието на основание за начисляване на
съответната част от сумата за БГВ, и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Последната, изчислена върху
дължимата главница от 391,11 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 29.06.**** г. и
определена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор, възлиза на сумата от 78,23 лв.
Ответникът
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за тази сума и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 104,71 лв. или за сумата от
26,48 лв.
По отговорността
за разноски:
Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за разноските в заповедното
производство. При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част
от исковете, имат и двете страни. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена
сумата от 38,56 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 300,80 лв. – платени държавни такси,
депозити за вещите лица, за особения представител и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение в двете съдебни производства в минималния му размер на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. Ответникът не е претендирал и доказал извършването на
разноски по делото /същият се представлява в настоящия процес от особен
представител/, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Б.Ц.Ц., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ул. „***установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Б.Ц.Ц.
*** АД сумата от 391,11 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с абонатен №
*** и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 01.08.**** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми ч.
гр. дело № 0****/**** г. по описа на Районен съд – П., НО е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 01.08.**** г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 391,11 лв. до пълния предявен размер от 808,08 лв. или за сумата от 416,97 лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Б.Ц.Ц., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ул. „***установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б.Ц.Ц.
*** АД сумата от 78,23 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 29.06.**** г., за която сума по ч. гр. дело № 0****/**** г. по описа на
Районен съд-П., НО е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 01.08.**** г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 78,23 лв. до пълния предявен размер от
104,71 лв. или за сумата от 26,48 лв.
ОСЪЖДА Б.Ц.Ц., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 38,56 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 0****/**** г. по описа на Районен
съд – П., НО и сумата от 300,80 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № ****/**** г. по описа на съда да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: