О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
:
№ 260252 /24.06.2021 година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пещерският районен съд граждански
състав
На 24.06.2021 година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар
…………………….
Прокурор…………………….година
,след като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр. дело № 1152 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248 от ГПК.
Постъпила
е молба от адв.Ф. в качеството й на процесуален представител на ответницата
по гр. дело № 1152/2020 година по описа на ПщРС ,в която сочи ,че в
отговора на исковата молба е направено искане за присъждане на разноски в полза
на ответницата по реда на чл.32,ал.2 от
ЗА за оказаната й безплатна правна помощ.Същото искане било поддържано и с молба от
15.03.2021 година.С молба с вх.№ 262015 от 15.04.2021 година процесуалният представител на
ответницата е поискал заплащане и на възнаграждение по заповедното производство на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 година по описа на ВКС .Моли да се допълни
постановеното решение в частта за разноските като се осъди ищцовата страна да
заплати на ответника адвокатско
възнаграждение по гр.дело № 1152/2020 година и по ч.гр.дело № 639/2020 година
по описа на ПщРС.Не сочи нови доказателства.
Препис от депозираната молбата
е изпратена на насрещната
страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок ,какъвто е депозиран със становище ,че на ответника не
се дължат разноски във връзка с възражението му по чл.414 от ГПК в заповедното
производство .Сочи се още ,че производството по реда на чл.422 от ГПК не се отличавало с фактическа и правна
сложност.Не са ангажирани нови доказателства.
Съдът след като разгледа молбата счита ,че същата е процесуално допустима ,тъй като е депозирана в срока предвиден в чл.248 от ГПК и основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските.
В настоящия случай с решение №260276 от 12.04.2021 година постановено
по гр.дело № 1152/2020 година по описа на ПщРС съдът е уважил предявения иск ,като е приел ,че
ищецът има валидно и изискуемо вземане в
размер на 624.52 лева спрямо
ответницата,ведно със законната лихва върху тази сума;прекратил е
производството по делото по отношение на
претенцията за сумата от 4242.40 лева
,за която е издадена Заповед № 130 от
11.06.2020 година по гр.дело № 639/2020
година по описа на ПщРС.Със същото решение е отхвърлен искът по
отношение на претенцията за
сумата от 1695.33 лева – договорено възнаграждение ,за периода от
22.10.2018 година до 28.08.2019 година ;за сумата от 339.27 лева- лихва ,за
периода от 23.08.2018 година до 28.08.2019 година и за сумата
от 4268.70 лева ,възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни
услуги по договор за паричен заем,ведно със законната
лихва върху тази сума до окончателното й
изплащане. В същото решение съдът не е присъдил разноски в полза на страните по делото.
Видно от книжата
по делото Д.П.П. е депозирала писмен
отговор ,ведно с пълномощно и договор
за правна защита и съдействие (лист 74 по делото),с
който е упълномощила адв.Ф. за осъществяване на
процесуално представителство по
ч.гр.дело № 639/2020 година ,включително
в производство по чл.415 от ГПК до окончателното приключване на делото
във всички инстанции.Страните са договорили безплатно възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗА за оказване
на помощ на материално затруднено лице.
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ,ал.3 от ГПК ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска .Според чл.78,ал.4 от ГПК същият
има право на разноски и при прекратяване
на делото.
В предвид на изложеното съдът следва да измени
решението в частта относно разноските ,
като осъди ищцовата страна да заплати на ответницата разноски съобразно
чл.7,ал.2 т.4 от Наредба за минималните
адвокатски възнаграждение в размер на 830 лева
процесуално представителство по гр.дело № 1152/2020 година .
Не се спори от
страните, че длъжникът в заповедното производство е бил представляван при
подаване на възражение по чл.414 от ГПК от адвокат, на каквото процесуално
представителство има право съгласно чл.32 ал.1 от ГПК. Установи се ,че не е
било заплатено възнаграждение
като материално затруднено лице. Действието по подаване на възражение ,с
което е признато вземането или е било оспорено вземането в заповедното производство следва да се
окачестви като основно средство за защита на длъжника в заповедното
производство с цел прекратяване на производството и обезсилване на издадената
заповед за изпълнение. Т.е. за определяне възнаграждението на процесуалния
представител в този случай следва да е относима разпоредбата на чл.7 ал.2 от
Наредба № 1/2004 г. – въз основа защитавания материален интерес. В конкретното
заповедно производство материалният интерес е 10545.70 лв. и съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде 415 лева
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА ДИСПОЗИТИВА НА РЕШЕНИЕ № 260276 от 12.04.2021 година постановено по гр.дело № 1152/2020 година по
описа на ПщРС в частта за разноските ,като се чете
ОСЪЖДА „Профи
Кредит България „ЕООД гр.София с ЕИК 175074752със седалище и адрес на
управление :гр.София,бул.“България“ № 49,бл.53Е,вх.В да заплати на Д.П.П. разноски по
гр.дело № 1152/2020 година по описа на ПщРС в размер на 830 лева и
разноски по ч.гр.дело № 639/2020
година по описа на ПщРС в размер на 415
лева
Настоящото
определение да се счита неразделна част от решение 260276
от 12.04.2021 година постановено
по гр.дело № 1152/2020 година по описа на ПщРС.
Определението м о
ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: