№ 206
гр. Кюстендил, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.П. и К.К., чрез
пълномощника си адв. М. Г. от САК, против Решение № 145/01.04.2022 г., постановено по
гр.д. №1579 от описа на Районен съд Дупница за 2021 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи, че по делото били доказани всички елементи от състава на
непозволеното увреждане и суброгацията. Не се споделя извода на съда за липса
доказателства досежно употребата на алкохол от страна на виновния водач при
настъпването на процесното ПТП. Това обстоятелство било установено с протокола за ПТП,
като официален документ в частта му с констатацията, че ответникът е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол от 0,84 промила. Тя не била оборена в хода на
производството.
При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение и вместо него
да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена изцяло.
Не ангажира доказателствени искания. Претендира и сторените по делото разноски
пред двете инстанции.
В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК от въззиваемата страна не е
постъпил отговор на въззивната жалба, като в хода на първоинстанционното производство
ответникът е бил представляван от назначен от съда негов особен представител.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез изрична молба, като
желае и присъждане на разноски за настоящата инстанция, а представителят на въззиваемата
страна не се явява.
1
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата
инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Районен съд-Дупница е бил сезиран с искова молба, депозирана от ***, вписано в
ТР при АВ с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.П. и
К.К., чрез пълномощника си адв. М. Г. от САК против З. В. Б., с ЕГН **********, с адрес
***. Отправеното към съда искане е за присъждане на сумата от ** лева, представляваща
изплатеното от *** застрахователно обезщетение в размер на ** лева и ликвидационни
разноски в размер на ** лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането
на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски
по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение. Ищецът е поддържал, че
на 18.03.2018 г. на автомагистрала „Струма“, км 24+500 среда ляво, в посока към град
София, настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с
ДК № ** – З. Б.. Позовал се в тази насока на представения протокол за ПТП № ***.,
съставен от органите на КАТ, в който било посочено, че при управление на посочения лек с
несъобразена скорост с релефа на местността и пътните условия (ляв завой и мокра пътна
настилка) се отклонил надясно в отводнителна канавка и след това наляво, след което
самокатастрофирал в еластична ограда. Последица от това били материални щети: увредена
е единична oграничителна система за пътища (мантинела) - 8 м.
За посочените обстоятелства при ищцовото дружество постъпило уведомление от
представител на собственика на увреденото имущество - АПИ - ОПУ - Перник, по което
била заведена щета с № **********. Сочи се, че според представения доклад по щета №
********** причинените щети в резултат на ПТП, са в размер на ** лева. Именно в този
размер било определеното и застрахователно обезщетение за увреденото имущество, 8 м
единична ограничителна система за пътища - мантинела. Посочената сума била изплатена на
застрахованото лице АПИ-ОПУ-Перник по банков път на 26.09.2019 г. Представен по
щетата бил платежен документ за кредитен превод с референция № *** за сумата от ** лева.
Поддържано е още, че „Гражданска отговорност” на водача на лекия автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“ с ДК № ** бил застрахован по застраховка в *** със
застрахователна полица № ***, с валиден срок на действие от 08.03.2018 г. до 07.03.2019 г.
И доколкото видно от представения протокол за ПТП № ***. той управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата но закон норма - 0, 84 промила, искът е
насочен против него.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответника, в който е застъпено становище, че исковата претенция е допустима, но
неоснователна.
В хода на производството са приети приложените с исковата молба писмени
доказателства - застрахователна полица „Гражданска отговорност” ***, валидна до
07.03.2019г.; Уведомление от ОПУ- Перник до **; Протокол за ПТП № ***.; Опис на
увредени елементи по ГО; Количествено - стойностна сметка 1; Количествено - стойностна
сметка 2; Доклад по шета № **********/08.05.2018г.; бюджетен превод за сумата от ** лв.
по сметка на ОПУ – Перник от 25.09.2018г. превод с референция БТ 18269976683368 от
16/05/2018 г. за сумата от 460,82 лева; регресна покана до ответника с изх. № РГ -
01577/10.10.2019 г. и обратни разписка, видно от която пратката не е потърсена (регресната
покана) не е връчена на ответника. Съдът е изискал от ОД на МВР – Перник и
административно – наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, която
също е приета по делото, в т.ч. АУАН № 0310907/18.03.2018г.; НП № 18-1158-
001201/30.04.2018г.; протокол за ПТП № ***., съставен от органите на КАТ и декларация от
ответника.
2
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля И.С..
Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е
приел, че искът Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, като и искания за
събиране такива не са били поддържани.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство,
подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК при извършената служебна
проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд приема, че той е валиден - постановен от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан от съдебния
състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая въззивната инстанция споделя изцяло установената фактическа обстановка
от първоинстанционния съд. Той, въз основа на изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти, е определил правната квалификация на предявения иск като такава по
чл.500 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Възражения в т.см. не са постъпили, но за прецизност ще се
посочи, че този състав също я приема, с оглед обективните и субективни предели на
повдигнатия правен спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 от
ГПК, очертани от ищеца с исковата молба.
Законът, уреждащ спорното правоотношение между страните е Кодексът за
застраховането (КЗ) и в частност нормата на чл. 500 вр. с чл. 433, ал.1 т.3 от него. Според
посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
от първия обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или
други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
В случая страните не спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение
по застраховка "Гражданска отговорност, материализиран в застрахователна полица
„Гражданска отговорност” ***, валидна до 07.03.2019 г.
Не е спорно и това, че в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП.
Липсва спор и досежно факта на изплащането на застрахователното обезщетение.
Спорът, поддържан и пред въззивната инстанция, е единствено за това дали
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Досежно този елемент от спора ищецът се е позовал на отразеното в протокола за
3
ПТП № ***. в частта му за констатирана употреба на алкохол. Той е подписан и съставен от
присъстващия на място автоконтрольор, който е отразил, че ответникът е управлявал
автомобила с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и състоянието на пътя,
като в графа „Алкохол“ е вписал, че концентрацията е в размер на 0,84 промила и е издаден
талон за кръвна проба.
Но въз основа на този протокол е издаден АУАН № 0310907/18.03.2018г., съответно
и НП № 18-1158-001201/30.04.2018 г., в които като причина за настъпилото ПТП се сочи, че
водачът се движи с несъобразена скорост спрямо релефа на местността и състоянието на
пътя (ляв завой, мокра настилка и дъждовалеж), в следствие на което губи контрол на МПС,
преминава в дясно, блъска се в отводнителна канафка, след което преминава в ляво и се
блъска в метална еластична ограда, с което реализира ПТП и виновно е нарушил чл. 20, ал.
2 от ЗДвП.
Няма данни за постъпило възражение по акта, респ. жалба против издаденото
наказателно постановление.
Така данни, че при реализирането на ПТП ответникът е употребил алкохол, и то с
концентрация от 0,83 промила, респ., че е издаден и талон за кръвна проба, се съдържат
единствено в протокола, но административно наказателната му отговорност по реда на
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП не е била ангажирана.
При тези установени обстоятелства, действително е споделимо схващането, че
протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК. Безспорно е, че се ползва с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, а съгласно чл. 179 от ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Такава част от
протокола за ПТП в случая съставлява частта, в която е отразена концентрацията на алкохол
у водача, причинил процесния пътен инцидент. Именно в тази част той обаче е бил оспорен
от особения представител на ответника с твърдения, че реалната концентрация на алкохол е
неустановена.
Въпреки оспорването и разпределената във връзка с това доказателствена тежест, не
се ангажирани доказателства, които да установят, че сочената стойност на концентрация на
алкохол е над допустимата, респ. именно в конкретния размер от 0,83 промила.
Приемлива в този смисъл е тезата, че управляването на МПС след употреба на
алкохол, независимо от това каква е концентрацията на алкохол в кръвта на водача, винаги
представлява забранено от закона поведение. Законодателят обаче изрично е уредил
хипотези, при които установеното количество на концентрация на алкохол в кръвта на
водача е от значение. Такава е нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, в която разпоредба е
предвидено, че при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над
0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство , деянието на
това лице представлява административно нарушение. Такава е и нормата на чл. 343б, ал. 1
от НК, съгласно която, когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 1,2 на
хиляда, неговото деяние е престъпление. Тези именно норми имат за цел да определят кога
неправомерното поведение на водача, което ще е налице винаги, когато той управлява МПС
след употреба на алкохол, ще се характеризира с такава обществена опасност, че да
представлява административно нарушение, и кога тя ще е още по-голяма, че то вече е
престъпление.
От гледна точка на уредбата в чл. 500 от КЗ обаче, за да бъде ангажираната
регресната отговорност на водача, причинил ПТП, е необходимо да е извършил нарушение
по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. За такава граница,
обуславяща отговорността по реда на КЗ, следва да се приеме посочената в ЗДвП - над
4
0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство. Или
законът изрично посочва, че застрахователят може да ангажира отговорността на
виновния водач само при установени нарушения по ЗДвП, а поради това извършването
им и съпричастността на ответника (вината) следва да са надлежно установени, т.е. по
административнонаказателен ред. Тук обаче, доказателства в сочения аспект не са
ангажирани. Очевидно (според данните в приобщената административно-наказателна
преписка) липсват данни за констатирано нарушение по чл. 5 от ЗДвП, както и такива
за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 174 ЗДвП. Не може да се приеме и че
отразяването на посочената в протокола стойност на концентрация на алкохол е вярно,
както и че процедурата по установяването й е била спазена.
Надлежният ред, по който се установява употреба на алкохол или друго
упойващо вещество, е регламентиран в действалата към момента на настъпване на
процесното произшествие наредба на министъра на здравеопазването, министъра на
вътрешните работи и министъра на правосъдието – спр. чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда и
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ал. 2
допълва, че при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за
установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение №
1. Талонът по ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера
на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. Нормата на ал. 6 пък
предвижда, че в акта за установяване на административно нарушение контролният
орган вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния
номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и номера на
талона за изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за
установяване на административното нарушение до втория знак след десетичната
запетая включително. Въпреки тази подробни регламенти не са ангажирани
доказателства за спазването им. Приобщена към доказателствата е административно-
наказателната преписка, съдържаща АУАН № 0110907/2018 г., НП № 18-1158-
001201/2018 г., Протокол за ПТП № 1603914/2018 г. и Декларация от З. Б.. Видно от
данните в протокола за ПТП и в акта – АУАН не е вписан часът и начинът на
извършване на проверката, както и видът, моделът и фабричният номер на
техническото средство. Даденото е предписание за медицинско изследване, но няма
данни дали е било изпълнено, като самият талон пък не е описан. В тази хипотеза
приложима е била нормата на чл. 6 от същата наредба, който сочи, че талонът по чл. 3,
ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се
изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта,
съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се
залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се
прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача. Тези
задължителни указания не са били изпълнени. Няма данни да е била спазена и
разпоредбата на чл. чл.6, ал. 4 от Наредбата, която изисква в талона за изследване да се
отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. При тези обстоятелства не може да се установи, че е налице
валидно констатирано нарушение по чл. 5 от ЗДвП, нито, че е ангажирана
отговорността на виновния водач по реда на чл. 174 ЗДвП.
5
Друго не следва и от данните в приложената декларация от водача, в която под
страх от наказателно преследване той е отразил, че е употребил алкохол, но
предходната вечер. В т.см. точната концентрация остава още по-неясна.
Изложеното обосновава извод, че доказателствената сила на протокола за ПТП, в
частта досежно стойността на установената концентрация на алкохол, е оборена.
Поради това не може да се приеме и че съставът на чл. 500 от КЗ е изпълнен.
Следователно и предявената претенция е изцяло неоснователна, вкл. и в частта за
акцесорните вземания.
До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно - потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Извън горното не може да се сподели твърдението, че решението на
първостепенния съд е необосновано. То е постановено след обстоен анализ на
доказателствата в тяхната цялост, като е придружено и с подробни мотиви.
Относно разноските: Неоснователността на въззивната жалба е предпоставка
за присъждане на деловодни разноски в полза на въззиваемата страна. Такива обаче не
са сторени и не се претендират. Поради това не се следва произнасяне в посочения
смисъл.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение не подлежи на
касационен контрол – спр. императивната разпоредба на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК,
според която от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията по
въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за
търговски дела.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 145/01.04.2022 г., постановено по гр.д. №
**********1579 от описа на Районен съд Дупница за 2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6