Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
в публичното заседА.е на двадесет
и шести септември
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 10622 по описа
за 2015 г. и за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Х.Х.Б., действащ чрез своята майка и законен
представител С.Д.Т. срещу Н.С.М. и Н.П.М., с която предявява пасивно,
субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основА.е чл.87,
ал.3 ЗЗД, чл.42, б.“в“ ЗН, последният евентуално съединен с искове с правно
основА.е чл.43 от ЗН за унищожаване на нотариално завещА.е, вписано в Службата
по вписвА.ята с рег. № 1363, том І, акт 49 от 09.06.2009 г., иск с правно основА.е
чл.30 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане, направено с нотариално
завещА.е и за възстановяване на запазена част от наследство до размер от
½ от имуществото на наследодателя.
В исковата молба се твърди, че на
28.05.2015 г. е починала Д.Т. М., прабаба на ищеца. Твърди се, че
наследодателката на ищеца е притежавала в режим на СИО със съпруга си Х.А.М.
следния недвижим имот, а именно: апартамент № 13, находящ се в гр. София, район
М., бул. „************“ № ************. Поддържа се, че с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
11.06.2009 г. Д.Т. М. е прехвърлила на ответниците собствените си ¾
идеални части от гореописА.я имот.Твърди се, че двамата ответници се появили в
живота на починалата съвсем спорадично и за кратко, като по никакъв начин не са
полагали каквато и да е грижа за нея, нито починалата е демонстрирала или
показвала привързаност и близост с тях. Поддържа се, че наследодателката на
ищеца до края на живота си е разполагала с достатъчно средства, за да се издържа
сама. Твърди се, че ответниците не са изпълнявали задълженията си, поети с
договора. Твърди се, че за Д.М. са се грижили съпругата на починалия й внук-С.Б.с
помощта и на други лица. Твърди се, че в началото на януари 2009 г. Д.М.
претърпява инцидент, като излизайки от входа на блока, в който живее пада на
заледена настилка и счупва крака си, след което е приета в ортопедично
отделение на ВМА, а след това е взета от семейство М. в тяхното жилище.
Поддържа се, че същата е взета от ответниците,
възползвайки се от факта, че по това време г-жа Б. също е имала
здравословни проблеми. Поддържа се, че в дома на ответниците здравословното
състояние на Д.М. се влошава-появяват се сърдечно –съдови проблеми, придружени
с висока температура и общо отпадане. Твърди се, че към януари 2009 г. Д.М. е
страдала от тежко онкологично заболяване, както и от болестта на Паркинсон.
Поддържа се, че тези заболявА.я са поставили М. в зависимост от приелите я за
кратко в домашна обстановка ответници, които са се възползвали от това и
очаквайки скорошната й кончина, са й въздействали психически, като са я
принудили да се разпореди с имуществото си в тяхна полза, като с нотариално
завещА.е ги направи свои универсални наследници, а с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
11.06.2009 г. им е прехвърлила собствените си ¾ идеални части от
процесния апартамент. Поддържа се, че е налице пълно неизпълнение от страна на
ответниците по този договор.
Твърди се нищожност на нотариално
завещА.е вписано в Службата по вписвА.ята с рег. № 1363, том І, акт 49 от
09.06.2009 г. Поддържа се, че Д.М. и към датата на завещА.ето е била
недееспособна. Твърди се, че лимитираната прогноза за продължителността на
живота на Д.М., която е била обективно обоснована от тежкото й здравословно
състояние и влошеното й психическо здраве, поради болестта на Паркинсон, а и
субективно предвидима от двете стрА. по договора, способстват атакуваното завещА.е
да е противно както на обществения ред, така и на добрите нрави. На следващо
място се твърди, че са нарушени формалните изисквА.я за действителност на
нотариалното завещА.е, като се поддържа, че присъствалите двама свидетели В.К.И.
и М.С.И. не са били годни, поради психическа и физическа негодност, да
удостоверят в качеството си на свидетели завещателното разпореждане на
починалата Д.М., поради напредналата им възраст към момента на завещА.ето.
При условията на евентуалност се
твърди, че завещателното разпореждане е унищожаемо, като направено в условията
на насилие и измама. Поддържа се, че към момента на завещА.ето Д.М. не е могла
да разбира свойството и значението на постъпките си и не е била в състояние да
ръководи действията си. Твърди се и заобикаляне на закона, доколкото с наглед
правомерни действия се цели постигане на неправомерен резултат-лишаване на
наследника от неговото наследство.
При условията на евентуалност
моли съда да намали завещателното разпореждане и да възстанови запазената част
на ищеца до размер ½ от наследството. Твърди се, че ищецът е единствения
законен наследник на ищцата.
Моли съда да постанови решение, с
което и на основА.е чл.87, ал.3 от ЗЗД да развали договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 11.06.2009 г., поради
пълно неизпълнение от страна на ответниците като страна по договора.
Моли съда да постанови решение, с
което и на основА.е чл.42, б.“в“ от ЗН да обяви за нищожно нотариално завещА.е
вписано в Службата по вписвА.ята с рег. № 1363, том І, акт 49 от 09.06.2009 г.,
при условията на евентуалност и на основА.е чл.43 от ЗН да унищожи нотариално
завещА.е вписано в Службата по вписвА.ята с рег. № 1363, том І, акт 49 от
09.06.2009 г., при условията на евентуалност и на основА.е чл.30 от ЗН да
намали завещателно разпореждане, направено с нотариално завещА.е вписано в
Службата по вписвА.ята с рег. № 1363, том І, акт 49 от 09.06.2009 г. от Д.Т. М.
в полза на Н.С.М. и Н.П.М. и да възстанови запазена част от наследството на
ищеца Х.Б.Х. до размер от ½ от имуществото на наследодателя.
В срока по чл.131 от ГПК на
21.01.2016 г. е депозиран отговор от двамата ответници чрез процесуалния им
представител адвокат В.И., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към
отговора. Поддържа се, че част от предявените искове са допустими, но
неоснователни. Моли съда да отхвърли исковете и да осъди ищеца да заплати на
ответниците разноските направени по делото.
По иска с правно основА.е чл.87,
ал.3 от ЗЗД се твърди, че ответникът Н.М. е племенник на покойния съпруг на Д.М.,
мъж в силата си както като възраст, така и като житейска реализация, поради което
е напълно нормално г-жа М. да вземе решение да бъде гледана от нейни близки с
възможности и желА.е. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба.
Твърди се, че ответниците са изпълнявали добросъвестно през годините всички
задължения произтичащи от договора към покойната г-жа М. и при условията на
пасивна солидарност са се отнасяли към нея с дължимата грижа.
По иска с правно основА.е чл.42,
б.“в“ ЗН. Оспорва се като неоснователен. Оспорват ищцовото твърдение за наличие
на което и да е от посочените фактически основА.я за нищожност на нотариалното
завещА.е.
По иска с правно основА.е чл.43 ЗН. Оспорват иска като неоснователен с твърдението, че не е налице грешка,
насилие или измама. Не е налице и грешка в мотива.
По иска с правно основА.е чл.30 ЗН. Този иск се оспорва като неоснователен и недопустим. Твърди се, че от
материалите по делото не е видно ищецът да е приел наследството по опис в
съответните преклузивни срокове, поради което е изгубил право за възстановяване
на запазена част.
Възражението за недопустимост е
неоснователно, първо това възражение касае евентуалната основателност на иска,
а не неговата допустимост, а на второ място изискването за приемане
наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване
на запазената част, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждА.я
или частни завещателни разпореждА.я, но не и когато завещателното му
разпореждане е универсално. Процесното нотариално завещА.е е универсално.
На следващо място ответниците
поддържат, че обстоятелствата, на които се основават исковете са негодни същите
да бъдат уважени и противоречат на официалните документи и доказателствените
факти по делото.
В съдебно заседА.е ищецът чрез
своя процесуален представител поддържа предявените искове и по съображения
изложени в депозирА.те по делото писмени бележки. Претендира разноските по
делото, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседА.е ответниците
чрез своя процесуален представител молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказА.. Подробни
съображения са изложени в депозирА.те по делото писмени бележки. Претендират
разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, гражданско отделение, І-6 състав след преценка на
доводите и възраженията на стрА.те и като съобрази поотделно и в съвкупност
събрА.те по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверение за
наследници № 769/29.06.2015 г. на СО, район М. и препис – извлечение от акт за
смърт № 0678 от 29.05.2015 г., се установява, че ищецът Х.Х.Б. е единствен наследник
по закон, по силата на чл.10, ал. ЗН на починалата на 28.05.2015 г. Д.Т. М.,
явяваща се негова прабаба. Майката на ищеца - С.Д.Т. не е наследник. В
наследственото правоприемство по пряка линия заместването е допустимо.
Съпругата наследява с всеки ред, призован към наследяване, но не замества
никога покоен съпруг в кръвното родство. Тя би могла да наследи имущество
останало от бабата на покойния си съпруг, само ако той бе починал след нея, но
не и в настоящата хипотеза, когато съпругът й е починал преди своята баба.
С нотариално
завещА.е № 6, том І, рег. № 970, дело № 8 от 09.06.2009 г. на Нотариус Д.И.с
рег. № 266 на НК, Д.Т. М. е завещала на Н. С. М. - племенник на покойния й
съпруг и на неговата съпруга Н.П.М., цялото си движимо и недвижимо имущество,
пари, ценности и влогове, всичко, каквото притежава към смъртта си.
От приетата
по делото и неоспорена от стрА.те съдебно почеркова експертиза се установява,
че подписът за свидетел № 1 в нотариалното завещА.е и ръкописно изписА.те имена
под него „В.К.И.“, са изпълнени от В.К.И..
Разпитана свидетелката М.С.И.
установява, че се е явила при нотариуса и е подписала нотариалното завещА.е.
С оглед на така ангажирА.те доказателства
съдът приема, че ищецът не доказа оспорването на нотариалното завещА.е и
подписите за свидетели са положени именно от лицата посочени като техни автори-В.К.И.
и М.С.И..
От нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 30, том І, рег. № 988,
дело № 27/2009 г. на нотариус на Нотариус Д.И.с рег. № 266 на НК, се
установява, че на 11.06.2009 г. Д.Т. М. прехвърля на Н. С. М. и Н.П.М. собствените
си ¾ идеални части от следния недвижим имот: апартамент с идентификатор
68134.4082.290.1.13. с административен адрес гр. София, район М., бул. „************“
№ Д.И.на едно ниво, с прилежащи части избено помещение № 26 и 0,866% идеални
части от общите части на сградата, срещу грижите, гледането и издръжката, който
Д.Т. М. е получавала до днес от Н. С. М. и Н.П.М., както и срещу задължението
им да поемат гледането и издръжката й за в бъдеще, като й осигуряват спокоен и
нормален живот, какъвто е водила досега, докато е жива, които грижи ще полагат
лично или чрез трети лица. Прехвърлителката си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот.
На 02.12.2009
г. между ответниците по делото в качеството им на длъжници и техния кредитор Д.Т.
М. е подписан писмен документ, наречен от стрА.те договор, в който стрА.те са
заявили, че договорът от 11.06.2009 г. се изпълнява от длъжниците лично към
техния кредитор към този момент, като подсигуреното гледане подсигурява на
кредитора Д.Т. М. спокоен и нормален живот. СтрА.те са заявили, че длъжниците
заплащат за своя сметка мобилен телефон, който г-жа М. ползва, всички
консумативи по жилището и лекарствата, от които тя има нужда, извършват за своя
сметка лично належащи ремонти в апартамента, поддържат жилището в хигиенно
отношение, подсигуряват транспорт. Друга издръжка към датата на подписване на
договора кредиторът е заявил, че не желае, защото получава пенсия, която е към
момента е достатъчна. СтрА.те са договорили, че по преценка на г-жа М.,
последната решава къде да живее през зимния период-в жилището предмет на
договора или в жилището на семейство М..
От приетата по делото и неоспорена от
стрА.те съдебно почеркова експертиза се установява, че подписът за „Договарящ“
на позиция 3 в договор от 02.12.2009 г., е положен от Д.Т. М..
С оглед на така ангажирА.те
доказателства съдът приема, че ищецът не доказа оспорването на автентичността
на договора и подписът за договарящ е положен именно от лицето посочено като негов
автор-Д.Т. М..
С протокол
от 28.07.2015 г. ответникът М. е предал на процесуалния представител на ищеца-адвокат
С. ключовете от процесния апартамент, като занапред стрА.те са се уговорили, че
ще осъществяват съвместно владение върху имота.
Ответниците
са представили разпореждане за отпускане на пенсия № **********, от което се
установява, че починалата Д.М. е получавала месечна пенсия в размер на 248,43
лв. Представени са разписки, удостоверяващи заплащането на данъка и консумативи
за процесния апартамент.
От
представените писмени доказателства се установява, а и този факт не е оспорван
от ищеца, че ответникът Н.М. е родН.-племенник на Х. Анастасов М. - починалия
съпруг на Д.М..
Пред
настоящата инстанция е прието заключение на СМЕ, неоспорено от стрА.те, от
което се установява, че към 09.06.2009 г. и 11.06.2009 г. Д.М. е боледувала от
артериална хипертония с хипертонично сърце, паркинсонова болест и старческа
нуклеарна катаракта. Въз основа на достъпната информация от медицинската
документация следва да се приеме, че към периода на процесните дати общото здравословно
състояние на М. най-вероятно е било добро за напредналата й възраст. Д.М. е
била хоспитализирана на 14.01.2009 г. в Клиника ортопедична травматология на
ВМА София по повод пертрохантерна фрактура на левия крайник. Проведено е оперативно
лечение, изписана е на 30.01.2009 г. с терапия за антитромбична профилактика - фраксипарин
за срок от един месец. Установява се, че по повод карцином на кожата на лицето
установен през 2012 г. М. е хоспитализирана няколкократно в клиника по онко-дерматология
на СБАЛ по онкология. Установява се, че приемА.те от ищцата
медикаменти-верапамил, равел SR, Ко-Еналаприл, Егикол R, Окувит, Дигоксин и др. не са повлияли на психичното
състояние и на психичните годности на М. да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ръководи действията си към 09.06.2009 г. и 11.06.2009 г.
Пред
настоящата инстанция са разпитА. свидетелите В.М.Ц., Р.К.Р., И.А.К.,
М.С.С., М.С.И., К.Й.П., както и майката и законен
представител на ищеца С.Д.Т..
Свидетелят Ц. установява, че познава
Д.М. още от 1977 г., когато купили апартаментите, но станал по-близък с нея
през 2009 г., когато тя си счупила крака. Познава и Н., виждал го е на улицата,
не го е виждал в дома на М., а съпругата на Н. не я е виждал. Правнукът на Д.- Х. ходел при нея и свидетелят
го е виждал. Свидетелят установява, че Д.била абсолютно нормална. Ходела на
химиотерапия, но психични заболявА.я не знае да е имала.
Свидетелката Р. установява, че се
познава с Д.М. от осем години и били в приятелски отношения. През лятото се
виждали почти всеки ден, живеят в близки блокове. Свидетелката установява, че три
пъти е виждала ответниците. Н. веднъж на погребението, а Н. три пъти го виждала
през това време, когато контактувала с Д.. Докато бил жив внука на Д., той
живеел с нея, а след това сама живеела, пазарувала, всичко около апартамента си
плащала – ток, вода, данъци. Свидетелката установява, че от Д.разбрала, че е
паднала пред блока и си счупила крака, след което била закарана във Военна
болница. Когато станало време вече да я изписват, нямало кой да я поеме и
тогава се сетили за Н.. Викнали го, но той казал, че ще е гледат, но срещу
прехвърляне на жилището. Три месеца семейството на Н. се грижили за нея, но чакала
с нетърпение да си стъпи на краката, за да си дойде вкъщи. Тясна била квартирата,
в гарсониера са живеели. Тя си е мълчала, защото все пак са полагали за нея
грижи, но като си дошла в апартамента, не била доволна от гледането, защото тя
всичко си вършела сама, пазаруване, готвене. Когато тя не можела-свидетелката и
една съседка й пазарували. Д.винаги съжалявала и се укорявала, че е прехвърлила
апартамента. Д.много обичала правнука си, само за него говорела. Д.ходела на
нагревки, защото била болна от рак. Имала рак на главата и ходела на процедури
в Раковата болница. Плащала си таксите и вече при последните нагревки, Н. я е
возил с колата. До този момент сама се оправяла.
СвидетелятК.установява, че
познава Д.от 1979 г. Живеят на един и същи етаж, един срещу друг. Установява,
че ответниците започнали да се грижат за нея след като починал внука й Х.. Идвали
почти през ден. Грижели се за нея, Н. носел и събирал да плаща сметките. Н. си
имал ключ за апартамента и си влизал и излизал. Когато Д.заболяла тежко,
ответниците наели някаква жена да я гледа. Когато Д.останала сама в квартала,
се движела с патерицата с една рА.чка, с приятелки на пейката сядали и си
разговаряли. Н. ходел да й плаща сметките. Пенсията й носели на ръка във входа.
Свидетелят виждал, че ответниците, докато Д.била по-добре идвали в седмицата
един-два пъти, а след това почти всеки ден. Непрекъснато идвали, имали си ключ,
влизали вътре в апартамента. През деня при Д.била наета от ответниците жена, а
през нощта те. Свидетелят се засичал с Н., когато той излизал и отивал на
работа, или когато се прибирал. Д.винаги излизала на пейката да разговаря.
Свидетелят не я виждал психически грохнала, огорчена. Нормална жена била, за
възрастта си била много добре. Не е чувал от Д.за заплаха, изнудване, измама.
Не е чувал да е казвала, че съжалява, че е прехвърлила имота.
Свидетелката Стойновска
установява, че познава Д.от ответниците, а последните ги познава от много
отдавна. Знае, че са сключили договор за апартамента и това го знае от Д..
Ответниците се грижели много добре за Д., непрекъснато пазарували, когато била
болна се грижели за нея. Пазарували й плодове, зеленчуци. По желА.е на Д., Н.
ходел на халите наливал оттам вода и я носел на Д.. Всичко, което било по
поддръжка в апартамента, се правело от Н.. Той я водел на доктор, както и Н.. Режийните
по апартамента го плащал Н., не е присъствал при самото плащане, но знае от Д.,
а и тя го питала дали е платил еди какво си, да не би да е забравил. Когато Д.била
вече зле, през деня я гледала жена, а Н. ходел вечер, за да има непрекъснато
човек при нея. Д.не е говорила пред свидетелката, че иска да развали договора.
Била толкова щастлива, че се грижат за нея. Свидетелката не е виждала С. и не й
е известно, дали се е грижила за Д..
Свидетелката И. установява, че с Д.са
колежки и приятелки от 1959 г. Впоследствие се запознала и с Н., и Н.. Знае за
нотариалното завещА.е. След като Д.паднала, на първия човек на когото се обадили
бил Н., просто нямало друг човек. Той останал цялата нощ при нея, за да не е
сама. След като се наложило да изпишат Д.от болницата, нямало кой да я гледа. Ответниците
били първите, които се отзовали и я приели в тяхното жилище, като полагали
грижи, докато Д.се възстанови. Тя живяла при тях, после си пожелала сама да
отиде в собственото си жилище в „М.“. Ответниците се грижели, идвали, оказвали
й помощ, плащали й сметки. Много пъти свидетелката ги заварвала в неделя или в
събота на маса и в такъв един момент Д.споделила с нея, че от благодарност към
тях, няма на кого друг, да отстъпи правото си на жилището на тях, защото те
били положили много грижи за нея. Свидетелката одобрила това нещо, защото нямало
кой и на кого да разчита тази жена, тя била сама и така се случило, че чрез
нотариус преписала жилището. Никой не е принуждавал Д.да направи това нещо. Тя
извикала свидетелката в дома си да й сподели, че така е решила. При нотариуса
имало още една тяхна колежка Вера, която също била одобрила това нейно решение.
Заедно изслушали нотариуса, заедно заявили това нейно решение, че е много
правилно. Нотариуса разпитал и се подписали в документа, който бил изготвен от
нотариуса, чули какво е изготвил в нотариалния акт. Четено е завещА.ето. Това,
което искала Д., това станало. ЗавещА.ето първо се подписало от Д., след това
се подписали и двете свидетелки, а най-накрая и нотариуса. Свидетелката
установява, че се явила лично, както и нейната колежка-другата свидетелка. Н.
присъствал пред нотариуса, но не е извършвал действия, с които да принуждава Д.да
прави нещо против волята й. Не я е заплашвал. Свидетелката не е виждала детето
на внука на Д.. Д.с мъка казвала, че Светла обещала да доведе детето, но не го
водела. Докато живеели заедно с внука си и неговата съпруга, никога не сядали
заедно на масата. Младите пазарували и готвели за тях си, без да окажат някаква
помощ на Д.или да кажат тя да се хрА. с тях. След като починал мъжа на Светла,
тя за много кратко време си събрала багажа, взела детето и повече не се обърнала.
Били натрупали страшно много сметки за парно и тези сметки били заплатени от Д..
Н. и Н. плащали сметките по апартамента, носели храна, Д.готвела, сядали на
маса събота или неделя. В последните години, когато се влошило здравословното
състояние на Д., една жена я гледала, а когато нея я нямало Н. и Н. се грижели
за нея. Не е споделяла, че е недоволна от нещо. За погребението се погрижили Н.
и Н.. Единствено те се грижели за нея, други хора не са се грижили. С. никога
не се е грижила за Д..
Свидетелката К.Й.П. установява,
че познава ответниците над 30 години, а Д.М. познава от зимата на 2009 г.,
когато била в дома на Н. и Н.. Установява, че ответниците се грижели за нея,
защото не е имало кой друг да се грижи, а Д.имала нужда от грижи и внимА.е.
Основно Н. почти ежедневно я посещавал да пазарува, да я види, да плати сметки.
Имало и една жена - А., която се грижела за Д., когато Н. и Н. са на работа и
са заети. Ответниците плащала на жената да стои при Д., да й пазарува, да я
гледа. Свидетелката не е виждала друго лице да се грижи за Д.. Не знае Д.да е
страдала от психиатрично заболяване приживе, нито някой да е насилвал да подпише
договора и завещА.ето. След подписване на договора ответниците се грижели за Д.още
5-6 години.
ПоказА.ята на свидетелката С. Б.
са с ниска доказателствена стойност, предвид обстоятелството, че същата е майка
и законен представител на малолетния ищец, а и в голямата си част не
кореспондират с доказателствата по делото.
Така установената по-горе
фактическа обстановка се доказва от събрА.те по делото гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира.
Между така събрА.те доказателства
няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което
съдът ги кредитира.
От правна страна:
Първият
предявен иск е с правно основА.е чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Претендира
се развалянето на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим
имот.
От фактическа страна, безспорно
се установи, че между починалата Д.Т. М. и ответниците Н.С.М. и Н.П.М. е бил
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане на 11.06.2009
г., материализиран в нотариален акт № 30, том І, рег. № 988, дело № 27/2009 г.
на нотариус Д.И., вписана в регистъра на НК под рег. № 266, с район на действие
Софийски районен съд. По своята правна същност това е възмезден, алеаторен, ненаименован
договор, доколкото насрещното задължение на ответника не се състои в заплащане
на определена сума пари срещу прехвърления имот, а в грижите, които трябва да
положи за прехвърлителя до края на живота му, в конкретния казус. В този смисъл
и неговото задължение не е точно определено, нито по размер, нито по стойност,
но то следва да съответства на конкретните нужди на прехвърлителя.
Собствеността върху недвижимия
имот е преминала в режим на СИО върху ответника и съпругата му-втората ответница,
които са станали собственици, т.е. праводателят е изпълнил своето задължение по
договора и в този смисъл се явява изправна страна по него.
За да се постанови разваляне
на договора за прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане на
основА.е чл. 87, ал. 3 ЗЗД, следва да се установи
неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане, като е без значение
дали неизпълнението е забавено или неточно, дали е пълно или частично. Всяка
форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се
приравнява по последици на пълно неизпълнение. В тежест на приобретателите по
алеаторния договор е да докажат, че са изпълнявали поетите задължения за
издръжка и гледане.
Безспорно с ангажирА.те в
процеса писмени и гласни доказателства ответниците доказаха, че в периода от
сключване на договора 11.06.2009 г. до смъртта на прехвърлителката Д.М. на 28.05.2015
г. са изпълнявали точно и пълно поетите задължения за издръжка и гледане.
Именно това е релевантния за спора момент, в който ответниците следваше да
докажат изпълнение на задълженията си. Грижите, положени за минал период, не
обосноват наличието на изпълнение, защото договорът поражда задължения
занапред.
От показА.ята на всички
разпитА. свидетели се установява, че нуждата от издръжка за Д.М. е възникнала през
месец януари 2009 г., когато паднала пред входа на блока и си счупила крака,
след което била приета за лечение във ВМА, където е оперирана. Свидетелката Р.
и И. установяват, че след изписването от болницата Д.имала нужда от грижи и тъй
като нямала никакъв близък човек, се сетили за Н. и му се обадили, нямало друг
човек. Свидетелката И. установява, че именно ответниците били първите които се
отзовали и приели да се грижат за Д.в дома си. По това време свидетелката Б.-съпруга
на внука на Д.М., се грижела за болния си от шарка син /ищеца по делото/ и
видно от показА.ята на самата Б. тя отишла в болницата след като била направена
операцията. Видно от приложената по делото епикриза Д.М. е постъпила в болница
за лечение на 14.01.2009 г. с невъзможност да вдигне ляв долен крайник, а
операцията е извършена на 19.01.2009 г., т.е. в този период безспорно е имала
нужда от грижи и такива е получила единствено от ответниците. Поведението на Б.
безспорно сочи на отказ да полага грижи за нуждаещата в този момент от такива Д.М..
Установи се, че ответниците по
иска са изпълнявали задълженията си по договора и са полагали грижи, подсигурявали
са
средства с оглед уговореното и нуждите на прехвърлителката М.. Последната с оглед на
възрастта и здравословното си състояние е имала нужда от грижи за
храна, грижи за хигиена на жилището, от медицински грижи и тези нужди са били напълно
задоволени.
Изпълнението на задълженията се
установява с показА.ята на свидетелите Костадинов, Стойновска и И., които съдът
кредитира и които кореспондират с представения писмен документ от 02.12.2009 г.
Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
СвидетелятК.е съсед на Д.М. от
1979 г., същият не се намира в приятелски отношения с нито една от стрА.те по
делото, нито със самата Д.М., поради което съдът намира, че неговите показА.я
са обективни. От друга страна този свидетел е имал възможност да възприеме
лично фактите, за които свидетелства, предвид обстоятелството, че живее на
същия етаж, врата срещу врата с М.. Именно този свидетел установява, че след
като си счупила крака, М. отсъствала продължително от дома си и когато се
върнала се движела с патерица. Установява, че Н. полагал грижи за нея, а
понякога се обаждал на свидетеля да я наглежда да не стане нещо, а след като Д.заболяла
тежко, ответниците наели жена да я гледа. Лично свидетелят виждал ответниците
да идват в седмицата един-два пъти докато Д.била по-добре, а след това идвали
почти всеки ден. Ответниците имали ключ от жилището и си влизали вътре в
апартамента, засичал Н. когато отивал на работа или се прибирал.
Свидетелката Стойновска
установява, че ответниците купували на Д.плодове, зеленчуци, носели й минерална
вода от халите, тъй като Д.харесвала тази вода. Н. поддържал апартамента и я
водел на доктор.
Свидетелят Ц. с показА.ята си не
установява възприети лично от него факти по отношение на грижите полагА. спрямо
Д.М., още повече, че същият е станал близък с нея през 2009 г., въпреки че са
съседи от 1977 г., като близостта им се изразявала в това, че Д.започнала да
ходи в неговия дом почти всяка седмица и да носи мляко. Не се установява
свидетелят да е посещавал често Д.в дома й, поради което от показА.ята му, че е
виждал Н. на улицата и не го е виждал да носи торба, не може да бъде направен
безспорен извод, че Н. не е полагал грижи за Д.М..
По отношение показА.ята на
свидетеля Р.. Последната същото няма преки възприятия относно обстоятелства кой
и какви грижи е полагал за Д.. Същата установява, че били близки приятелки с Д.,
но в същото време, когато последната си счупила крака и отсъствала
продължително време от дома си, свидетелката Р. дори не знаела какво се е
случило и къде се е намирала Д.. За това разбрала едва след като Д.се прибрала
от дома на М..
Съдът не кредитира показА.ята на
свидетелката Р. в частта, в която установява, че Д.винаги съжалявала и се
укорявала, че е прехвърлила апартамента и казвала, че дядото-нейния покоен
съпруг никога няма да й прости, че е дала жилището на чужди хора. Първо тези
показА.я не се подкрепят от нито едно доказателство по делото и второ,
ответникът Н.М. е племенник на съпруга на Д.М., поради което не е и чужд за
семейството човек.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че алеаторният договор
е бил изпълнен в уговорения обем - на прехвърлителката са били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите й, което се установява от
изявлението на Д.М. в т.нар. от стрА.те договор от 02.12.2009 г., чиято
автентичност е безспорно установена с оглед приетото по делото заключение на
СПЕ.
По делото не се доказа безспорно
кой е заплащал консумативите за жилището, но дори това да е ставало с пенсията
на прехвърлителката, настоящият съдебен състав намира, че този факт не сочи на
неизпълнение на договора. Обстоятелството, че ответниците са имали задължение
да гледат и издържат прехвърлителката, не означава, че последната е освободена
от задължението да покрива част от нуждите си със собствени доходи, които
реализира, в случая от пенсия. Няма никаква пречка стрА.те да уговорят, че
средствата за издръжка ще се дават от длъжника. В случая така уговорка няма, напротив
видно от договора от 02.12.2009 г., длъжниците са поели да заплащат за своя
сметка мобилен телефон, който г-жа М. ползва, всички консумативи по жилището и
лекарствата, от които тя има нужда, извършват за своя сметка лично належащи
ремонти в апартамента, поддържат жилището в хигиенно отношение, подсигуряват
транспорт. Съдът приема, че ответниците са изпълнявали тези свои задължения,
доколкото безспорно и с месечен доход от пенсия в размер на 248,43 лв. Д.М. не
е била в състояние да поеме тези разходи. По делото не са представени
доказателства, установяващи по-големи финансови възможности на М.. От друга
страна изпълнението на тези задължения се доказва и с обсъдените по-горе
свидетелски показА.я.
Фактът, че стрА.те не са живеели в едно
домакинство, също не сочи на неизпълнение от страна на ответниците. Както преди
сключване на договора, така и след неговото сключване стрА.те са живеели в
отделни домакинства и със сключения договор стрА.те не са уговорили нещо
противно. Напротив видно от договора от 02.12.2009 г. Д.М. е решавала по нейно
усмотрение къде да живее през зимния период - в жилището предмет на договора
или в жилището на семейство М.. Видно от показА.ята на свидетелката Р., Д.М.
чакала с нетърпение да си стъпи на краката, за да се прибере в своя дом, тъй
като М. живеели в тясна квартира-гарсониера, т.е. самата Д.е предпочитала да живее в своя дом, а не
в дома на ответниците.
Въпреки, че са живеели отделно с ангажирА.те по делото доказателства безспорно
се доказа, че ответниците са помагали на отчуждителя във воденето на
домакинството й и с оглед възрастта и болестта й са поели пълната грижа за това
домакинство и за обслужването на болната и възрастна прехвърлителка. С показА.ята
на разпитА.те свидетели се установи, че ответниците са създали на прехвърлителката
домашна обстановка. Така свидетелката И. установява, че ответниците носели
храна, кака Д.готвела и сядали на маса събота или неделя, че много често ги
заварвала в неделя или в събота на маса.
Ето защо и предвид горното
първият предявен иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. Не се установи
твърдяното от ищцата неизпълнение на договора от 11.06.2009 г.
Вторият предявен иск е с
правно основА.е чл.42, б.“в“ от ЗН за прогласяване нищожността на завещателното
разпореждане на Д.М. в полза на двамата ответниците, обективирано в нотариално
завещА.е № 6, том І, рег. № 970, дело № 8/09.06.2009 г. на нотариус Д.И.с рег.
№ 266 на НК.
Ищцата твърди нищожност на
завещателното разпореждане и на основА.е разпоредбата на чл. 42, ал. 1, б.
"в" ЗН, която предвижда нищожност на завещА.ето, когато завещателното
разпореждане или изразеният в завещА.ето мотив, поради който единствено е било
направено разпореждането са противни на закона. Твърди се, че към датата на
завещА.ето М. е страдала от болестта на Паркинсон, което се е отразило на
нейното психическо състояние и я е направило неспособна да завещава, поради
недееспособност, обусловена от последствията върху психичното й състояние от
болестта на Паркинсон. Поддържа се още, че лимитираната прогноза за
продължителността на живота на Д.М., която е била обективно обоснована от
тежкото й здравословно състояние и влошеното й психическо здраве, поради
болестта на Паркинсон, а и субективно предвидима от двете стрА. по договора,
способстват завещА.ето да е противно както на обществения ред, така и на
добрите нрави. Твърди се нищожност на завещА.ето и поради неспазване на
формалните изисквА.я за неговата действителност-чл.24 ЗН. Твърди се нищожност и
поради заобикаляне на закона, доколкото с наглед правомерни действия се цели
постигане на неправомерен резултат-лишаване на наследника от неговото
наследство.
В съдебната практика
еднозначно е прието, че разпоредбата на
чл. 42, б. "в" ЗН предвижда нищожност на завещателното
разпореждане когато то или единственият мотив, поради който е направено, са
противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално
тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещА.ето да е съставено
поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или
обществения ред. Ако в завещА.ето са изразени няколко мотива, то е достатъчно
един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещА.ето
действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на
действителността на завещА.ето.
С Решение № 117 от 10.11.2015
г. на ВКС по гр. д. № 710/2015 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл съставляващо задължителна съдебна практика е прието, че завещА.ето
е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта.
Предвид този едностранен и безвъзмезден характер мотивите на завещА.ето имат
важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали
разпореждането е в грА.ците на закона. А мотивите могат да са различни - да се
отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се
прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това
са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на
завещА.ето, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на завещА.ето
произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални
потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер, обаче не
означава, че завещА.ето не може да има възнаградителен характер. Напротив,
обичайният мотив за съставяне на завещА.е е именно благодарствен и той
съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещА.е може да е обусловено от
няколко свързА. или отделни мотива, които заедно предопределят волята на
завещателя.
Съдът като съобрази показА.ята
на разпитА.те свидетели, от които се установява, че Д.М. била сама жена, нямала
близки на които да разчита, предвид смъртта на дъщеря й, съпруга й и внука й,
настъпили в сравнително кратък период от време един след друг, че към месец
януари 2009 г. е била на 82 години и че когато възникнала нуждата от гледане и
издръжка единствените които се отзовали на нуждите й и поели ангажимент към нея
били ответниците, то и безспорно направеното завещА.е е било с мотив да се
отблагодари.
Горното се установява и от
показА.ята на свидетелката И.-близка приятелка на Д.М., не на ответниците по
делото, предвид на което съдът намира, че показА.ята на тази свидетелка не са
дадени с цел да осигурят благоприятен изход на делото за ответниците.
Свидетелката установява, че лично Д.споделила с нея, че от благодарност към Н.
и Н. ще отстъпи правото си на жилището на тях, защото те били положили много
грижи за нея, а освен това Н. е и племенник на съпруга й. Свидетелката
установява още, че пред нотариуса Д.е заявила, че прави това от благодарност
към тези хора, защото те са й се притекли да й помогнат и иска да им се
отблагодари, и морално, и материално.
На следващо място и безспорно
с доказателствата по делото се установи, че изцяло е спазена формата на чл.24,
ал.2 от ЗН.
Неспазването на формата
по чл. 24 ЗН има за последица нищожност
на завещА.ето. Съгласно разпоредбата на
чл. 24, ал. 2 ЗН фактическият състав на нотариалното завещА.е обхваща
следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената
воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените
формалности и подписване на завещателния акт. Тъй като са елементи от
фактическия състав на завещА.ето, липсата само на един от тях води до
нищожност. ЗавещА.ето е извършване на волева, целенасочена мисловна дейност,
която се изявява устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на
свидетели. Възпроизвеждането на предварително написан текст означава неспазване
на изискването за устно изразяване на волята. Липсата на елемент от фактическия
състав на завещА.ето по чл. 24 ЗН води
до нищожност на завещателния акт.
Установи се, че този
фактически състав е осъществен. Установи се, че това е била волята на Д.М.,
изразена устно пред нотариуса-цялото й имущество след смъртта й да остане за
ответниците от благодарност към тях, защото й са се притекли да й помогнат, че
тази воля е записана от нотариуса, който е прочел записаното пред Д.М. и двете
свидетелки, както и че завещателният акт е подписан и от двете свидетелки.
Недоказано е и ищовото
твърдение, че атакуваното завещА.е е противно на обществения ред и на добрите
нрави, предвид известната и на двете стрА. по договора лимитираната прогноза за
продължителността на живота на Д.М., която е била обективно обоснована от
тежкото й здравословно състояние и влошеното й психическо здраве, поради
болестта на Паркинсон.
Напротив както от показА.ята
на разпитА.те свидетели, така и от неоспореното от стрА.те заключение на СПЕ се
установява, че към датата на съставяне на завещА.ето общото здравословно
състояние на М. е било добро за напредналата й възраст /82 години/, което се
потвърждава и от факта, че последната е починала почти шест години след
извършване на нотариалното завещА.е.
Не е налице и твърдяното
заобикаляне на закона, доколкото в случая е налице наследник по закон, който не се е
отказал от наследството, нито е загубил правото да го приеме. Законът не
допуска възможност за наследодателя да лиши наследника си по закон от
наследството, определено му от същия закон, и затова разпореждането в завещА.ето
за лишаване от наследство по закон не произвежда желА.те от завещателя
последици наследникът да изгуби правото да приеме наследство.
Ето защо и предвид горните
съображения съдът намира, че завещА.ето не е нищожно на сочените от ищцата
фактически основА.я, напротив то е съставено с изцяло благодарствен мотив,
който съответства на закона и на добрите нрави.
С оглед на отхвърляне на иска
за нищожност на посочените основА.я, съдът дължи произнасяне по основателността
на предявените при условията на евентуалност искове с правно основА.е чл.43,
ал.1, б.“а“ във връзка с чл.13 от ЗН и чл.43, ал.1, б.“б“ от ЗН.
Завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава. Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са
поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина
не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да
разбират и да ръководят постъпките си.
Както със свидетелските показА.я,
така и със съдебно психиатричната експертиза се установи, че към 09.06.2009 г. Д.Т.
М. е била със запазени психични годности да действа разумно и да се разпорежда
с имуществото си, поради което и на това основА.е, процесното завещателно
разпореждане не е унищожаемо , а
така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По този иск съдът приема, че
не са налице основА.я за унищожаемост на завещА.ето, защото е написано от лице,
способно да завещава.
По поддържаното основА.е по
б.“б“, а именно, че Д.М. е направила завещателното разпореждане вследствие на
упражнени върху нея насилие и измама. Нито едно от събрА.те по делото
доказателства не сочат на упражнено върху М. насилие или измама. Фактът, че с
оглед напредналата възраст и безпомощното си състояние след счупването на
крака, самотата и тежката съдба на Д.М., загубила в сравнително кратък период
от време най-близките си хора, може да са повлияли на М. да вземе решение за
извършване на разпореждане с имуществото, не означава че същата е въведена в
заблуждение относно последиците от извършеното завещателно разпореждане. Дори
да се приеме, че към 2009 г. М. е била лесно мА.пулируема, то не може да се
приеме, включително и с оглед доказателствата по делото, че това състояние е
продължило шест години. По делото няма твърдения, а и доказателства, М. да е
предприела някакви действия да промени завещА.ето или да развали сключения
между стрА.те договор, което би било обичайното поведение на лице, което е било
измамено или насилено да извърши някакво действие.
Ето защо и тези искове като
неоснователни подлежат на отхвърляне.
Предвид отхвърлянето на
предявените искове за нищожност и унищожаемост на завещателното разпореждане,
съдът дължи произнасяне по последния иск с правно основА.е чл.30 от ЗН,
предявен при условията на евентуалност.
Този иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предявен е иск за възстановяване на накърнена запазена част от Х.Х.Б.,
единствения наследник по закон на Д.Т. М. с право на запазена част-неин правнук
против лица, които не са от кръга на лицата, призовА. към наследяване.
Между стрА.те не е спорно, а и от приетото по делото удостоверение
за наследници се установява, че ищецът е правнук на починалата завещателка и неин
единствен наследник по закон.
Ответникът е племенник на починалия съпруг на Д.М., а ответницата не
се намира в никакви роднински връзка с последната и по смисъла на ЗН не са от
кръга на лицата, призовА. към наследяване.
Процесното завещателно
разпореждане е универсално, с оглед на факта, че завещателката се е разпоредила
в полза на ответниците с цялото си движимо и недвижимо имущество, пари,
ценности и влогове, всичко, каквото притежава към смъртта си.
С оглед на характера на
завещателното разпореждане и съобразно с приетото в Тълкувателно решение №
3/2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК, изискването за приемане наследството
по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на
запазената част, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждА.я
или частни завещателни разпореждА.я, но не и когато завещателното му
разпореждане е универсално.
С универсалното завещателно
разпореждане наследодателката на ищцата е изчерпала цялото наследство и в този
случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха
могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и
при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не
се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез
дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част.
Ищецът е наследник с право на
запазена част, чийто размер съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/2.
По разноските в процеса:
Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца само разноските във връзка с уважения неоценяем
иск по чл.30 от ЗН, а именно: държавна такса в размер на 80 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., или общо сумата от 380 лв. Останалите
разноски са направени от ищеца във връзка с отхвърлените искове, поради което
не следва да му се присъждат.
От своя страна и на основА.е
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените от тях разноски във връзка с отхвърлените искове: 200 лв.-депозит
вещо лице и 3 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Видно от представения договор
за правна защита и съдействие от 21.01.2016 г. същият е сключен между двамата
ответници и адвокат И. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на
3 300 лв. платимо по банков път преди подписване на договора. Доколкото не
е посочено друго, следва да се приеме, че възнаграждението е платимо от двата
ответници поравно, т.е по 1 650 лв. Безспорно заплащането на сумата се
установява с вносния документ от 11.01.2016 г. /л.293 от делото/. Без значение
е, че сумата е внесена само от единия ответник, който е и съпруг на втората
ответница.
Платеното възнаграждение
очевидно не е прекомерно с оглед дори само цената на първия предявен иск по
чл.87 от ЗЗД в размер на сумата от 90 389,61 лв. /данъчната оценка на
процесния апартамент, съответстваща на ¾ идеални части от апартамента,
респ. 94,38 кв.м./, при която цена минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 3 241,69 лв. Спрямо ответниците са отхвърлени и два
неоценяеми иска, по които минималното възнаграждение възлиза на сумите от по
300 лв.
С оглед на горното ищецът ще
следва да бъде осъден на основА.е чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ответниците
разноски по компенсация в размер на сумата от 3 120 лв.
Водим от горното, Софийски
градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от Х.Х.Б., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законна представителка С.Д.Т.,
ЕГН **********,*** срещу Н.С.М., ЕГН ********** и Н.П.М., ЕГН **********,*** пасивно,
субективно и обективно, кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основА.е чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на ¾
идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане и при запазено право на ползване № 30, том І, рег. № 988, дело №
27/2009 г. на нотариус на Нотариус Д.И.с рег. № 266 на НК, по отношение на следния
недвижим имот: апартамент с идентификатор 68134.4082.290.1.13. с
административен адрес гр. София, район М., бул. „************“ № Д.И.на едно
ниво, с прилежащи части избено помещение № 26 и 0,866% идеални части от общите
части на сградата, поради неизпълнение, иск с правно основА.е чл.42, б.“в“ ЗН
за прогласяване нищожността
на завещателното разпореждане на Д.М. в полза на двамата ответниците,
обективирано в нотариално завещА.е № 6, том І, рег. № 970, дело № 8/09.06.2009
г. на нотариус Д.И.с рег. № 266 на НК, поради неспазването на формата по чл. 24 ЗН, поради това, че завещателното разпореждане е противно на
закона и на добрите
нрави, евентуално предявените искове с правно основА.е чл.43, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от ЗН за унищожаване на нотариално завещА.е, вписано в Службата по вписвА.ята
с рег. № 1363, том І, акт 49 от 09.06.2009 г., поради неспособността на Д.Т. М. да завещава и поради това, че е направено чрез
насилие и измама.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основА.е чл. 30,
ал. 1 ЗН вр. чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на Х.Х.Б., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законна представителка С.Д.Т., ЕГН **********,*** от
наследството на Д.Т. М., починала на 28.05.2015 г. като НАМАЛЯВА с ½
/една втора/ идеална част универсално завещателно разпореждане на Д.Т. М.,
извършено с нотариално завещА.е № 6, том І, рег. № 970, дело № 8/09.06.2009 г.
на нотариус Д.И.с рег. № 266 на НК в полза на Н.С.М., ЕГН ********** и Н.П.М.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.3 от ГПК Х.Х.Б., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законна представителка
С.Д.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Н.С.М., ЕГН ********** и Н.П.М., ЕГН **********,***
разноски по компенсация в размер на сумата от 3 120 лв. /три хиляди сто и
двадесет лв./
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: