№ 188
гр. П., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105269 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – П.“ АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу ИР. АЛ. К. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4276/2021 г. по описа на
Районен съд П. за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ****** в размер на
1111,43 лева – главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата,
както и сума в размер на 172,66 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания лева за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. Депозирано е възражение по чл. 414
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4276/2021 г. по описа на Районен съд П. като оспорва
предявените искове и се позовава на изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа така изложеното.
Ответникът депозира писмено становище, с което оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
1
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. (за което съдът извърши констатация в
съдебно заседание), а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
2
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка
следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на
права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им
публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен и
национален ежедневник, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията
то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което
редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна клауза
и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва именно в
деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В
настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав
на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.
В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които
ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.
Видно от приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ на 15.12.2011 г. ответницата
лично е декларирала за целите на данъчното облагане изключителното си право на
собственост върху процесния имот, а като придобивно основание е посочила договор
за доброволна делба. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ имат характера на подписан /което
не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с
формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор
на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.
Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно
признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответницата е изключителен
собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока доказателствена
стойност. По делото е представен и договора за доброволна делба от 10.11.2011 г. ,
съгласно който процесния имот, за който се твърди, че е топлоснабден е получен в дял
от ответницата, която става изключителен собственик.
Тези обективни данни, при липса на твърдения и доказателства за съществуващи
в полза на трето лице права върху имота в процесния период, дават основание на съда
да приеме, че в конкретния случай именно ответникът е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, оспорено от ответниците,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение.
Услугата за дялово разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като
същевременно са налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази
услуга за сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот.
3
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Показанията на топломера в СЕС са отчитани редовно. Начислявана е
топлоенергия съгласно приложимите подзаконови нормативни актове. От
заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия за БГВ и отопление, като
ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от
съоръженията за БГВ.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия за БГВ и отопление, която е изравнена по реалните показатели на
водомера и топломерите, като са извършвани корекции съгласно отчетените
показатели на уредите.
Разхода на топлинна енергия за сградата е направен по изчислителен път и е
пропорционален на обема на отоплявания имот.
В общите части на сградата няма работещи отоплителни тела, поради което за
тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи.
Годишните проверки на топлинния счетоводител са изготвяни редовно, като
ответниците не са подавали възражения срещу тях.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
1111,43 лева.
По делото е изслушана и приета заключение СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е
констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е
формирана от дължимата ТЕ по компоненти (отопление 255,00 лв., топла вода 868,63
лв., вноска за услугата „дялово разпределение“ 23,16 лв., корекция -35,36 лв.) Вещото
лице е достигнало до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на
предоставяните от ищеца услуги след корекциите възлиза на посочената в исковата
молба стойност – 1111,43 лева. Падежите на всяко месечно задължение са определени,
при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството като обезщетението
за забава е в размер на 172,66 лева. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като
същата е изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до ползвания от него имот топлинна енергия за сумата
посочена в исковата молба.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност. В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и
неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно вземането за главница (изискуемо в тридесетдневен срок от
датата, означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди
дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по
давност.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
09.08.2021 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания
на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасени по давност бих били
задълженията възникнали преди 09.08.2018 г., а исковия период е с начало 01.05.2019
г., поради което това възражение е неоснователно.
Неоснователни са и другите (стандартни) възражения, релевирани от
процесуалния представител на ответника, който е заявил, че поддържа отговора на
исковата молба, макар и такъв да не е подаван. По първото от тях вещото лице е
констатирало и отговорило, че фирмата за дялово разпределение е избрана от етажната
собственост през 2001 г. По второто – съдът е обявил в доклада по делото за служебно
известен и ненуждаещ се от доказване факт – влизане в сила на общите условия, като
страната изрично е заявила, че няма възражения по доклада. Третото е преклудирано и
съдът не дължи произнасяне. Четвъртото - отмяната на Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването не с посоченото от ответник решение на ВАС, а с
Решение № 8294 от 26.26.2020 г. на ВАС, петчленен състав, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в
сила от 07.07.2020 г., което има действие занапред (така ТР № 6/2016 г. на ОС на ВАС).
Петото е преклудирано и съдът не дължи произнасяне.
При тези обективни данни и правни изводи, предявените искове се явяват
изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в
общ размер на 375,68 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100.00 лева, което следва да бъде присъдено, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора на ищецът се дължат
разноски в размер на 475,68 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,68 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
5
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу ИР.
АЛ. К., ЕГН ********** за сумата в размер на 1111,43 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. , ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 09.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 172,66 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 4276/2021 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИР. АЛ. К. да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 475,68 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото производство и 75,68 лева – разноски пред Районен съд П. в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6