№ 2461
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Въззивно
гражданско дело № 20211100514064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20054706 от 26.02.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от
03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 17075 по описа за 2018 г. на СРС, Гражданско
отделение, 175 състав, съдът е признал за установено по отношение на Б. М. П. и ГР. М. П.
по исковете предявени от Д. В. П., че ищецът е собственик на следните недвижими имоти:
1.АПАРТАМЕНТ, находящ се на първия етаж от западния близнак от двуетажна жилищна
сграда, с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. ****, състоящ се антрета, две стаи, кухня,
баня с тоалетна, със застроена площ от 69,31 кв.м. при граници и съседи от изток:
апартамент в източен близнак собственост на Г.П., от запад: двор и от север: двор; заедно с
МАЗЕ № 1 – югозападното в старата сграда /западен близнак/, което граничи на юг с двор и
стълбище, на запад с двор, на север с мазе № 4, намиращо се на северозапад, на изток с
приземния етаж, както и ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ 8 и 9 /северозападни в надстройката
над старата сграда – западен близнак/ - таванско помещение № 8 – намиращо се в
северозападния ъгъл на надстройката – тавански етаж – на север граничи с двор, на запад – с
двор, на изток – със стълбище, на юг – с помещение 9 и коридор, делящ го от помещение №
1, намиращо се на югозапад; таванско помещение 9 – на запад граничи с двор, на север – с
помещение № 8, на изток – с коридор, на юг – с помещение № 1, построени в поземлен имот
с идентификатор 68134.4328.5713, с площ от 541 кв.м. и съседи: 68134.4328.1571;
68134.4328.5712; 68134.4328.5720; 68134.4328.1572, със стар идентификатор: парцел 2
1
/втори/ за имот 13 /тринадесети/ от квартал 57 по плана на Горна баня – София /стар парцел
14 за имот пл. № 7 от квартал 40/, ведно със 20,21% ид.ч. от общите части на сградата и от
мястото, върху което е построена сградата;
2.¼ /една четвърт/ идеална част от ГАРАЖ № 1, с площ от около 26,20 кв.м. в старата сграда
/западен близнак/, разположен в приземния етаж-сутерен на север по средата, граничещ на
север с двор, на запад със стълбище и коридор; на юг – с мазе № 2, на изток – със стълбище
и коридор, построен в поземлен имот с идентификатор 68134.4328.5713, с площ от 541 кв.м.
и съседи: 68134.4328.1571; 68134.4328.5712; 68134.4328.5720; 68134.4328.1572, със стар
идентификатор: парцел 2 /втори/ за имот 13 /тринадесети/ от квартал 57 по плана на Горна
баня – София /стар парцел 14 за имот пл. № 7 от квартал 40/, ведно с 5,43 % ид.ч. от общите
части на сградата и мястото, върху което е построена сградата;
3. ¼ /една четвърт/ идеална част от ГАРАЖ № 2, под източния близнак /пристройка/,
застроен на 23,49 кв.м., разположен в приземния етаж – сутерен североизточен ъгъл,
граничещ на север с двор, на запад със стълбище и коридор, на юг – с мазе № 3, на изток – с
двора, построен в поземлен имот с идентификатор 68134.4328.5713, с площ от 541 кв.м. и
съседи: 68134.4328.1571; 68134.4328.5712; 68134.4328.5720; 68134.4328.1572, със стар
идентификатор: парцел 2 /втори/ за имот 13 /тринадесети/ от квартал 57 по плана на Горна
баня – София /стар парцел 14 за имот пл. № 7 от квартал 40/, ведно с 5,61 % ид.ч. от общите
части на сградата и мястото, върху което е построена сградата.
С решението ГР. М. П. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на Д. В. П. владението
върху описания по-горе под т. 1 АПАРТАМЕНТ, без прилежащите към него МАЗЕ № 1 и
ТАВАНСКИ ПОМЕЩЕНИЯ 8 и 9 , като е отхвърлен предявеният от Д. В. П. срещу Б. М. П.
иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху апартамента, както и
предявените от ищеца срещу двамата ответници искове с правно основание чл. 108 ЗС за
предаване владението върху прилежащите към апартамента МАЗЕ № 1 и ТАВАНСКИ
ПОМЕЩЕНИЯ 8 и 9, и върху описаните по-горе под т. 2 и т. 3 1/4 ид.ч. от ГАРАЖ № 1 и
1/4 ид.ч. от ГАРАЖ № 2.
Ответникът ГР. М. П. е осъден да заплати на Д. В. П. на основание чл. 59 ЗЗД сумата от
4657,64 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на една стая с площ от
около 15 кв.м. от описания по-горе в т. 1 АПАРТАМЕНТ за периода от 13.03.2013г. до
13.03.2018г., като този иск е отхвърлен за разликата над 4657,64 лева до пълния предявен
размер от 10 760,70 лева /частично от 21 000 лева/ и за останалата част от апартамента, като
е отхвърлен и предявеният от Д. В. П. срещу Б. М. П. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
сумата от 10 760,70 лева /частично от 21 000 лева/, представляваща обезщетение за ползване
без основание на описания по-горе в т. 1 АПАРТАМЕНТ за периода от 13.03.2013г. до
13.03.2018г.
Отхвърлени са предявените от Д. В. П. срещу Б. М. П. и ГР. М. П. искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от по 1 лев от всеки ответник /частично от по 750 лева
от всеки/, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствената на ищеца
¼ ид.ч. от описания по-горе ГАРАЖ № 1 за периода от 13.03.2013г. до 13.03.2018г.
2
Срещу решението са подадени въззивни жалби, както следва:
Ищецът Д. В. П. обжалва решението в частите, с които е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС
срещу Б. М. П., е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД срещу същия ответник, са отхвърлени
исковете по чл. 108 ЗС в частта за предаване на владението върху гаражите спрямо двамата
ответници, са отхвърлени исковете по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползването на гаражите
от двамата ответници. С жалбата се поддържа, че ответниците не оспорват правата в
собствеността на ищеца, а единствено факта дали препятстват осъществяването на владение
върху същите от ищеца. Жалбоподателят изтъква, че ответникът Б. П. е завладял тавански
помещения №№ 8 и 9, които представлявали голяма мансардна стая с тоалетна и баня в
непосредствено съседство, с оглед което искът следвало да бъде уважен спрямо двамата
ответници. Достъпът до тези помещения се извършвал през различен вход, ключ от вратата
на който имал само Б.П.. Поддържа, че апартаментът и таванските помещения
представлявали една вещ, поради което искът за предаване на владението е следвало да бъде
уважен за цялата вещ и срещу двамата ответници. Ответниците, чрез кучето на Б.П.,
препятсвали достъпа до имота на ищеца. В тази връзка се обръща внимание, че дворът, в
който сградите са построени, е заключен и се обхожда от кучета, а ищецът нямал ключ от
дворната врата и от обектите в имота. Счита, че в производството е било установено, че
наследодателят на ищеца е бил изгонен от имота още през 2009 г. чрез скандали и
физическо насилие. След като ответниците осъществявали владението върху дворното
място, то следвало да се приеме, че владеят и всеки един от обектите, построени в същото,
без значение дали ги ползват или не. Поддържа, че след като единият ответник полза
таванските помещения, а другият – апартамента, то следвало да има осъдителен диспозитив
спрямо двамата, за да може да се изпълни ефективно решението. Излага съображения, че
неправилно исковете по чл. 59 ЗЗД по отношение на прилежащите помещения и на гаражите
са били отхвърлени. Заявеното искане е да бъдат уважени всички искове в отхвърлените с
решението на първоинстанционния съд части.
Подаден е отговор на тази въззивна жалба от ответниците, с който се поддържа, че
решението в обжалваните от ищеца части е правилно и следва да бъде потвърдено.
Подадена е въззивна жалба от ответника Г.П., с която решението на СРС се обжалва в
частта, с която искът по чл. 108 ЗС в неговата осъдителна част е уважен за разликата над 15
кв.м., представляващи една стая от процесния апартамент, приобщена към апартамента на
ответника, както и в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД срещу този
ответник за сумата от 4657,64 лева за периода 13.03.2013 г. – 13.03.2018 г. С жалбата се
поддържа, че Г.П. не владее целия апартамент, а само една стая от него с площ от около 15
кв.м., с оглед което счита, че не следва да бъде осъждан за предаване на владението върху
повече. Заявява, че не владее таванските помещения, които се намирали в другия близнак,
построен в имота. По иска по чл. 59 ЗЗД в неговата уважена част, поддържа оспорвания на
заключението на СТЕ, прието в хода на първоинстанционното производство.
Ответникът Г.П. е подал въззивна жалба срещу решението по чл. 247 ГПК в частта, с която е
3
оставено без уважение искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка
според исканията на страната, заявени пред първоинстанционния съд. С жалбата са развити
съображения, че жалбоподателят ползва само една стая с площ от около 15 кв.м. от
апартамента на ищеца, което съдът е установил в мотивите на решението, но същевременно
е постановил осъдителен диспозитив за целия апартамент, а не само за стаята, която
ответникът е приобщил към своето жилище, като е отворил врата от тази стая към
собствения му апартамент и е зазидал вратата към жилището на апартамента на ищеца.
Подадената жалба се оспорва от ищеца, който заявява искане решението в обжалваната част
да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на ответниците по жалбите, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е спорно, като и с доклада по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
ищецът е собственик на процесния апартамент, находящ се на първи жилищен етаж от
западния близнак, построен в имота, по наследяване от В.М. П. и съдебна спогодба по
съдебна делба, сключена по гр.д. № 4555/1994г. по описа на СГС, IV-a състав; както и че
ищецът и двамата ответници са съсобственици при квоти от по 1/4 ид.ч. за всеки от тях на
процесните Гараж № 1 и Гараж № 2 по наследяване от Ц.В.В. и съдебна спогодба по
съдебна делба, сключена по гр.д. № 4555/1994г. по описа на СГС, IV-a състав.
Установено е, че по силата на Решение от 21.06.1994г. по гр.д. № 1468/1991г. по описа на
СРС, 34 състав, ответникът ГР. М. П. е собственик на жилището на първия етаж на източния
близнак /пристройката/ с площ от 81,46 кв.м. заедно с мазе № 3 и тавански помещения №№
3,4 и 5, а ответникът Б. М. П. е собственик на жилището на втория етаж /надстройката/ от
западния близнак с площ от 94,65 кв.м., заедно с мазе № 4 и тавански помещения №№ 1 и 2.
Страните не спорят също и по обстоятелството, че собственият на ответника Г.П.
апартамент е съседен на процесния апартамент, по отношение принадлежността на правото
на собственост на който между страните не е формиран правен спор.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че спорът в настоящото производство, пренесен
за разглеждане пред тази инстанция, се съсредоточава върху обстоятелствата относно
упражняването на владението върху процесните имоти от ответниците, както и върху
дължимостта и размера на обезщетения за тяхното ползване.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателствени
средства се установява следното:
Разпитан в съдебното заседание на 14.07.2020 г. свидетелят Д.Р., съученик и близък приятел
на починалия брат на ищеца /К. П./ е заявил, че си спомня, че е виждал бащата на приятеля
си и на ищеца няколко пъти през 2009 г. в гр. София. Веднъж е посетил къщата заедно с
приятеля си К. П.. От него знаел, че братята на бащата на К. П. и на ищеца са заплашвали В.
4
П. и са искали от него да прехвърли имотите на децата им. Свидетелят си спомня още един
повод, по който е посетил имота през 2009 г. – за да приберат заедно с К. П. багажа на
бащата, който по това време живеел на квартира, за да го изпратят с влак от гр. София за гр.
Варна. При това посещение влезли в имота и взели багажа. Не е виждал кучета в имота,
когато го е посещавал. Не е виждал и роднини на ищеца там, като споделя, че с приятеля му
са ходили следобед, за да ги няма роднините на бащата. Свидетелят знае от брата на ищеца,
че е подавал жалби в МВР за това, което се случва в имота.
Свидетелят Н.П., познат на ищеца в период от около 20 години, свидетелства, че братът на
ищеца /покойният К. П./ го е завел в имота в Горна баня през 2009 г., като му казал, че баща
им си идва от Америка и че трябва да прави ремонт, за да се настани баща му да живее там.
Споделил му, че има проблем с роднините на баща си. Свидетелят си спомня, че тогава
взлезли в къщата и заварили две празни помещения – по-малко и по-голямо. Свидетелят е
посетил още веднъж имота - след завръщането на бащата на ищеца от Америка през 2009 г.,
но тогава не са успели да влязат, тъй като всичко е било заключено. Споделя, че ищецът му
се е оплаквал, че трудно комуникира с роднините си, както и че не може да влязе в къщата.
Свидетелят е влизал в къщата преди ремонта, като когато посетили имота първия път, в
двора е имало куче, порода „немска овчарка“, но то било от другата страна на двора. При
второто посещение в имота не си спомня да е имало кучета.
От показанията на свидетеля Г.С., живееща в съседство на процесните имоти, става ясно, че
не й е известно между ответниците и бащата на ищеца да е имало спорове относно
собствеността на къщата. Споделя, че в къщата живеят ответниците, а бащата на ищеца за
времето, в което е бил в България, е живеел в старата част на къщата, където някога е
живяла майката на В. П. и на ответниците. На свидетеля не е известно на ищеца да е
отказван достъп до имота. Виждала е куче в двора, което стояло откъм входа на ответника
Б.П.. Кучето не е имало достъп до входа на В. П., тъй като ограда разделяла двора, а и всеки
си имал отделен вход за своята част от къщата – В. имал свой вход, както и всеки от
ответниците свои входове. На С.. е известно, че единият син на Г. ползвал голяма стая, която
е част от имота на В., като изрязали врата в стената откъм жилището на Г.П..
От заключението на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което съставът на въззивния съд кредитира в
цялост, се установява, че при извършения оглед е констатирано, че имотът се намира в
Горна Баня между ул. „Каменица“ и ул. „Роза“. За процесния апартамент се влиза от южната
страна на сградата, съответно входната врата за дворното място е откъм ул. „Роза“. За
останалите апартаменти в сградата се влиза през два входа откъм ул. „Каменица“ – от
северната страна на сградата, откъдето са входовете и за двата гаража. Процесният
апартамент се намира на първия етаж в старата част на сградата, построена през 1958 г.,
означен по букви АБВГДЕЖЗИА и очертан със зелен контур към скицата към
заключението. Вещото лице е установило, че една от стаите на процесния апартамент с
площ от около 15 кв.м. по букви АБЗИА на скицата, е приобщена към апартамент № 1 и е
обособена като спалня. По линия БЗ е изградена стена, а съществуващата стена по линия ЗИ
5
е била съборена. По отношение на мазе № 1 на приземния етаж е посочено, че не е било
заключено, като не са налице данни същото да се ползва. Тавански помещения № 8 и № 9
вещото лице е установило, че представляват стая и тоалетна и съществуват по начина, по
който са описани в исковата молба. От пояснението на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК
се установява, че не са извършили оглед на процесния апартамент, тъй като същият е бил
заключен, а страните са заявили, че не разполагат с ключове от него. Входът откъм двора на
ул. „Роза“ също е бил заключен. Огледали са мазето под апартамента, тъй като то не е било
заключено. Отделно са огледали таваните. В двора е имало само едно куче.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че за
периода 13.03.2013 г. – 13.03.2018 г. средната месечна пазарна наемна цена за процесния
апартамент, с прилежащите към същото мазе № 1 и тавански помещения № 8 и № 9, е в
размер на 350 лева. Експертът е разяснила методиката, която е ползвала, за да определи
средната пазарна наемна цена за апартамента за периода съгласно заключението на
допълнителната СТЕ.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо в обжалваните от страните части. По правилността на съдебния акт, с който
първият съд се е произнесъл по предявените искове, и с оглед доводите на страните, заявени
в хода на въззивното производство, съдът намира следното:
Предвид анагажираните в производството фактически твърдения от страните, съставляващи
основание на предявените искове и възраженията на ответниците, първоинстанционният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните за
спора обстоятелства, като им е указал, че по предявените искове с правно основание чл. 108
ЗС в тежест тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на процесните имоти като самостоятелни обекти на правото на собственост,
че е носител на претендираните права на собственост върху тях на посоченото от него
основание – наследяване и съдебна делба; че имотите – апартамент и два гаража – се
намират във фактическата власт на ответниците.
По предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на апартамента, че
през процесния период апартаментът е бил ползван от двамата ответници, които вследствие
на това са се обогатили със стойността на средния му пазарния наем за сметка на ищеца,
както и размера на дължимото обезщетение.
По предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е съсобственик заедно с
ответниците на ¼ ид.ч. от гараж № 1, че през процесния период ответниците са ползвали
6
гараж № 1 лично или чрез трети лица на безвъзмездно основание, или по друг начин са
пречили на ищеца да упражнява правата си в съсобствеността; че е отправил писмено
поискване до ответниците за ползване на гаража или за плащане на обезщетение, както и
размера на обезщетението.
В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че се
намират в процесните имотите на годно правно основание, респективно твърденията си, че
осъществяваното от тях владение и ползване не засяга правата на ищеца и са му
предоставили безпрепятстван достъп до имотите.
В аспекта на изложеното, с оглед отделените между страните за безспорни обстоятелства и
неотричането от страна на ответниците на правото на собственост на ищеца по отношение
на процесните недвижими имоти, съставът на въззивния съд приема, че ищецът, чиято е
била тежестта да докаже факта на упражняване на фактическа власт от страна на
ответниците в производството, не е установил същия, с изключение на доказания факт на
присъединяване на една стая от апартамента на ищеца с площ от около 15 кв.м., която е
била приобщена чрез строителни дейности към апартамента на ответника Г.П. и по
отношение на която този ответник чрез трето за делото лице упражнява владение.
Както правилно е приел в мотивите на решението си първоинстанционния съд от събраните
хода на производството писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на
СТЕ не може да се приеме за доказано по несъмнен начин, че ответниците или някой от тях
осъществява владение по отношение на останалата част от апартамента, прилежащите към
същия избено и тавански помещения и двата гаража, идеални части от правото на
осбтвеност от които притежава ищецът. Обратно, установено е от свидетелските показания
на разпитаните свидетели Р. и П., че заедно с брата на ищеца /К. П./ са посещавали имота
през 2009 г. Съгласно показанията на свидетеля П. апартаментът на ищеца не се е ползвал,
бил е празен, а К. П. е имал намерение да направи ремонт, за да живее там бащата В. П.,
който се прибирал от чужбина. Не се установява от показанията на тези свидетели достъпът
до имотите да е бил препятстван от страна на ответниците. Макар и двамата свидетели в
показанията си да изнасят, че им е било известно за влошени роднински взаимоотношения
между бащата на ищеца и неговите братя /ответниците/ от същите не се установява достъпът
до имота да е бил ограничен от последните. От показанията на свидетеля Р. се установява, че
до апартамента на ищеца са влизали през друг вход, откъдето са взели багажа на бащата на
ищеца, без от показанията да са налице дори индиции, че им е било попречено да влязат в
имота или да изнесат багаж от същия. От показанията на този свидетел не се установява
каква е причината бащата на ищеца да е живеел на квартира и кое е наложило багажът му да
бъде изнесен и изпратен по влак за гр. Варна. От показанията на свидетеля П. пък не се
установява, че поведението на ответниците е било причината да не могат да влязат в имота
заедно с брата на ищеца при второто им посещение, защото е било заключено. Не е налице
основание съдът да предполага, че това са били действия на ответниците, доколкото по
делото липсват доказателства в тази насока. Не се установява наследодателят на ищеца,
неговият брат или самият ищеца да са правили други опити да достъпят имота в периода
7
2009 г. – 2018 г. до предявяването на исковете.
В допълнение на горното следва да се посочи, че от съдържанието на изпратените от бащата
на ищеца до ответниците през 2011 г. нотариални покани, се установява, че праводателят на
ищеца е признал присъединяването към жилището на Г.П. на част от собствения му имот, а
именно на една стая. С поканата е поискано възстановяване на положението отпреди
преустройството. Поканата, изпратена до Г.П., не съдържа искане за предаване на
владението върху имота, а доколкото е поискано възстановяване на положението отпреди
извършеното преустройство, то не може да се приеме, че от съдържанието на този документ
по делото е установено, че ответникът Г.П. към момента на предявяване на иска по чл. 108
ЗС е упражнявал владение върху повече от обособената и присъединена към собственото му
жилище реална част от недвижимия имот /апартамент/, собственост на ищеца, а именно
една стая с площ от около 15 кв.м. Също така от заключението на СТЕ въззивният съд
приема за доказано, че след като ответникът Г.П. е извършил преустройството и е завладял
реална част от апартамента на ищеца, е изградил зид, посредством който е отделил тази
реална част от апартамента на ищеца, а не се установява да упражнява фактическа власт
върху останалата площ.
По отношение на поддържаните с въззивната жалба доводи, че достъпът до имота е бил
ограничен, тъй като ответниците са пуснали в двора кучета, следва да се посочи, че от
свидетелските показания на свидетелите П. и С.. съдът приема за установено, че в двора е
имало само едно куче, което се е намирало в частта, ползвана от ответника Б.П., като кучето
не е имало достъп до частта от двора откъм апартамента на ищеца, тъй като в дворното
място е била изградена разделителна ограда. На следващо място следва да се посочи, че от
заключението на СТЕ съдът приема за установено, че входовете за двора откъм улиците към
имотите на ищеца и на ответниците са различни, т.е. не може да се приеме, че кучето,
намиращо се в частта от двора откъм имотите на ответниците, препятства достъпа до частта
от двора и до имота на ищеца.
Съдът намира за недоказани в производтвото и доводите на ищеца, че само ответниците са
разполагали с ключ от процесните имоти, с оглед което и ищецът не е имал достъп до
същите. Както се посочи и по-горе, по делото не са ангажирани доказателства ответниците
да са заключили имотите на ищеца и да разполагат с ключ от същите, като по този начин да
упражняват владение върху същите. Нещо повече правото на собственост на ищеца не се
отрича, като с изключение на стаята от апартамента на ищеца, приобщена към апартамента
на ответника Г.П., от доказателствената съвкупност не се установяват действия на
ответниците, с които последните да са упражнявали фактическа власт върху собствените на
ищеца имоти, респ. да са препятствали достъпа му до тези имоти.
Дори данните за образувана проверка от органите на МВР и на прокуратурата по сигнал,
подаден от брата на ищеца, не обуславят извод в обратна насока, с оглед липсата на
конкретни факти, които да се установяват от представеното в производството
Постановление № 6197 от 27.03.2013 г. по пр.пр. № 6197/2012 г. по описа на СГС, с което е
потвърдено постановление на СРП за отказ да се образува досъдебно производство.
8
По отношение на доводите, че конкретно ответникът Б.П. е завладял тавански помещения
№№ 8 и 9, които представлявали голяма мансардна стая с тоалетна и баня в непосредствено
съседство следва да се посочи, че по делото не са събрани доказателства, че някой от
двамата ответници ползва тези помещения. От заключението на СТЕ, както и от останалите
писмени доказателства по делото е установено, че тези тавански помещения са разположени
в западния близнак. Не се установява, както се поддържа с въззивната жалба, само
ответникът Б.П. да има ключ от същите, доколкото такива доказателства не са ангажирани
от страна на ищеца. Приетата като писмено доказателство в тази връзка нотариална покана,
изпратена от наследодателя на ищеца до този ответник през 2013 г., не доказва по
изискуемия съгласно процесуалния закон начин това обстоятелство. Същата съдържа
твърдения, изгодни за страната, изхождащи от наследодателя на ищеца В. П., с оглед което
и не може да се цени като доказателство за тези обсттоятелства.
В обобщение на изложеното, въззивният съд приема, че по делото е установено, че към
момента на предявяване на иска по чл. 108 ЗС единствено ответникът Г.П. е упражнявал
фактическа власт върху реална част от апартамента, собственост на ищеца, с площ от 15 кв.
м., която реална част е била приобщена към апартамент № 1, обособена като спалня към
същия и обозначена по букви АБЗИА на скицата към основното заключение на вещото
лице. Не се установява някой от ответниците да упражнява фактическа власт върху
останалата част от апартамента, върху мазето към същия или върху тавански помещения №
8 и № 9. Ето защо и решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с
която ответникът Г.П. е осъден да предаде владението върху процесния апартамент,
находящ се на първия етаж от западния близнак от двуетажна жилищна сграда, с адрес: гр.
София, кв. Горна баня, ул. ****, със застроена площ от 69,31 кв.м. за разликата над реалната
част от същия с площ от около 15 кв.м., приобщена към съседния от изток апартамент,
находящ се на първия етаж от източния близнак, която реална част е обособена като спалня
към този апартамент и е обозначена по букви АБЗИА на скицата към основното заключение
на вещото лице. За разликата над тази реална част от апартамента на ищеца искът срещу
Г.П. в уважената от първоинстанционния съд част за предаване на владението върху целия
апартамент, следва да се отхвърли, доколкото не е установено фактическа власт върху
останалата част от имота да е упражнявана от ответника Г.П. към момента на предявяване
на иска, респ. до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд.
Що се отнася до решението в частта, с която исковете по чл. 108 ЗС срещу ответниците са
отхвърлени, в това число и по отношение на прилежащите към апартамента мазе и тавани
№ 8 и № 9, решението следва да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения и
поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции в тези части. Същото следва да
се посочи и по отношение на исковете по чл. 108 ЗС в осъдителната им част за по ¼ идеална
част от всеки от двата гаража, доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства
относно упражняването на фактическа власт върху тези недвижими имоти от което и да е
лице. Ищецът не е установил по делото гаражите, на които се явява съсобственик, доколкото
притежава ¼ идеална част от същите, да се ползват от ответниците - не са събрани
9
доказателства дали тези гаражи се полват, от кои лица и дали е препятстван достъпът на
ищеца до същите чрез поведението на някой от двамата ответници.
По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:
С оглед изводите, до които съдът достигна относно ползването на собствените на ищеца
апартамент, ведно с прилежащите към същия мазе и две тавански помещения, а именно че
само ответникът Г.П. е ползвал през процесния период реална част от апартамента с площ от
около 15 кв.м., обезщетение за лишаване на ищеца от ползване се дължи само за тази реална
част, както е приел с решението си и първоинстанционният съд. Неоснователни са всички
поддържани от страните срещу съдебния акт по тези искове възражения. Както се посочи и
по-горе, не е установено от събраните по делото доказателства ответниците да са
упражнявали фактическа част върху останалата част от апартамента и неговите прилежащи
помещения, с оглед което и правилно исковете по чл. 59 ЗЗД са отвхърлени в тези части.
Що се отнася до уважената част от иска за обезщетение за лишаване от ползване следва да се
посочи, че за установяване основателността на възраженията на жалбоподателя ответник
Г.П. въззивният съд е допуснал изслушването на съдебна експертиза, но страната чрез
собственото си процесуално поведение е станала причина за отмяна на определението, с
което доказателственото искане е уважено. Доколкото не се касае за приложение на
императивна правна норма, а първоинстанционният съд, за да определи размера, за който
искът е основателен, съгласно правилото на чл. 162 ГПК е взел предвид заключението на
вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза и прилагайки съотношение
на пропорция между цялата площ на апартамента и площта на ползваната реална част от
апартамента е уважил иска частично, то и не е е налице основание в тази част решението да
бъде ревизирано. Същото е правилно, като с оглед липсата на други доводи, следва да бъде
потвърдено, както в отхвърлителните му части, така и в частта, с която искът срещу
ответника Г.П. е уважен.
По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
На първо място, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че искове с това правно
основание ищецът е предявил само по отношение на гараж № 1 /с оглед разликата в
площите на двата гаража и заявеното с исковата и уточнителните молби към същата по
отношение на индивидуализацията на този обект на правото на собственост в същите/.
За уважаването на този иск ищецът е следвало да установи в производството, че през
процесния период ответниците са ползвали гараж № 1 лично или чрез трети лица, или по
друг начин са пречили на ищеца да упражнява правата си в съсобствеността; че е отправил
писмено поискване до ответниците за ползване на гаража или за плащане на обезщетение,
както и размера на обезщетението. Тези предпоставки не са доказани по делото. Не е
установено ответниците да са препятствали ищеца да ползва съобразно правата си този
гараж, а по отношение на ответника Г.П. ищецът не е ангажирал доказателства да е поискал
писмено да му бъде предоставено ползване на гаража съобразно правата му, респ. този
ответник да му заплаща обезщетение за лишаване от ползване на този имот. В тази част
10
решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора решението на първия съд следва да се отмени и в частта за
разноските, с която в полза на ищеца са присъдени разноски за производството пред СРС за
сумата над 3882,26 лева.
За въззивното производство разноски се следват само на въззивника ГР. М. П.. Сторените
разноски са само за държавни такси, като съобразно уважената част от жалбата на този
ответник следва да му бъде присъдена сума в размер на 228,26 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20054706 от 26.02.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 17075 по описа за 2018 г. на СРС,
Гражданско отделение, 175 състав, в частта, с която ГР. М. П. е осъден на основание чл. 108
ЗС да предаде на Д. В. П. владението върху АПАРТАМЕНТ, находящ се на първия етаж
от западния близнак от двуетажна жилищна сграда, с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул.
****, състоящ се антрета, две стаи, кухня, баня с тоалетна, със застроена площ от 69,31 кв.м.
при граници и съседи от изток: апартамент в източен близнак собственост на Г.П., от запад:
двор и от север: двор, построен в поземлен имот с идентификатор 68134.4328.5713, с площ
от 541 кв.м. и съседи: 68134.4328.1571; 68134.4328.5712; 68134.4328.5720; 68134.4328.1572,
със стар идентификатор: парцел 2 /втори/ за имот 13 /тринадесети/ от квартал 57 по плана на
Горна баня – София /стар парцел 14 за имот пл. № 7 от квартал 40/, ведно със 20,21% ид.ч.
от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата, за разликата
над реалната част от този апартамент с площ от около 15 /петнадесет/ кв. м., приобщена
към съседния от изток апартамент, находящ се на първия етаж на източния близнак,
построен в същия имот, която реална част е обособена като спалня към същия съседен
апартамент и е означена по букви АБЗИА на скицата към основното заключение на
съдебно техническата-експертиза, изготвено от вещото лице инж. Л. Г. , както и в частта
за разноските, с която в полза на ищеца Д. В. П. са присъдени разноски в размер на
сумата над 3882,26 лева до присъдения размер от 4759,45 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. П. срещу ГР. М. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС в
частта за предаване на владението върху АПАРТАМЕНТ, находящ се на първия етаж от
западния близнак от двуетажна жилищна сграда, с адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул.
****, състоящ се антрета, две стаи, кухня, баня с тоалетна, със застроена площ от 69,31 кв.м.
при граници и съседи от изток: апартамент в източен близнак собственост на Г.П., от запад:
двор и от север: двор, построен в поземлен имот с идентификатор 68134.4328.5713, с площ
от 541 кв.м. и съседи: 68134.4328.1571; 68134.4328.5712; 68134.4328.5720; 68134.4328.1572,
със стар идентификатор: парцел 2 /втори/ за имот 13 /тринадесети/ от квартал 57 по плана на
11
Горна баня – София /стар парцел 14 за имот пл. № 7 от квартал 40/, ведно със 20,21% ид.ч.
от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата, за разликата
над реалната част от този апартамент с площ от около 15 /петнадесет/ кв. м., приобщена
към съседния от изток апартамент, находящ се на първия етаж на източния близнак,
построен в същия имот, която реална част е обособена като спалня към същия съседен
апартамент и е означена по букви АБЗИА на скицата към основното заключение на
съдебно техническата-експертиза, изготвено от вещото лице инж. Л. Г..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20054706 от 26.02.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК
с решение от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 17075 по описа за 2018 г. на СРС,
Гражданско отделение, 175 състав, в останалите обжалвани от страните части, в това число
и в частта за присъдените на ищеца разноски до сумата от 3882,26 лева.
ОСЪЖДА Д. В. П. да заплати на ГР. М. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на
228,26 лева – разноски за въззивното производство.
Приложението-скица към основното заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Л. Г., приподписано от състава на въззивния съд, съставлява
неразделна част от решението.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които са уважени исковете по
чл. 108 ЗС в тяхната установителна част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12