РЕШЕНИЕ
№ 3792
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Р. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110132649 по описа за 2021 година
иск с пр. осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - фирма“ АД, моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 525,51 лева, обезщетение по щета № **********, ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът – ЗАД „фирма", оспорва иска:
- механизма на ПТП;
- стойността на обезвредата;
- навежда и други правни доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
До доказване на противното от страната, която има интерес да го стори, протоколът
(разбиран като фактически констатации) обвързва съда (например: Р. на ВКС № 24 от
10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.). В случая обаче е представен напълно негоден протокол,
тъй като в него е посочено, че двата л.а. са се движели в едно посока в различни ленти, като
и двамата участници сочат, че не са виновни („не признавам вина“).
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
1
компетентно изготвено. От него се установява, че стойността на обезвредата е 607,03 лева.
Съобразно посоченото по-горе, механизмът на произшествието, възприет от в.л., е
недоказан.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Х. и П.. От показанията им се
установява следното:
- св. Х.: през 2020г. (датата на инцидента не е проблемна – 12.11.2020г.) се движела в
гр. Г., като управлявала л.а. марка „О.“, модел „А.“, рег. № ....., по бул. „А.“, посока към
площада, центъра на града. Имало един светофар, след който се престроила в дясното
платно, т.к. била в посока направо. Престроявайки се и застигайки автомобила, който се
движел до нея, т.к. пред него имало друг автомобил, който завивал наляво, автомобилът
навлязъл в нейното платно и я ударил. Уврежданията по нейния автомобил били на преден
ляв калник, по другия автомобил – преден десен калник. Тя била в дясното платно, другият
автомобил в лявото платно. Ударът настъпил в дясното платно.
- св. П.: Било вечер, миналата есен, станало ПТП в центъра на Г. Карала л.а. марка
„М.“, рег. № ...., в средната лента по посока към Т. На един светофар усетила някакъв удар
отдясно. Спряла и слязла. Като огледала нейната кола, видяла, че отдясно бронята, калника,
гумата и джантата, всичко било в удар. Не можали да се уточнят с другия водач, защото и тя
си бях в лентата на движение и другия свидетел си бил в неговата лента. Тя (св. П.) била в
средата, а св. Х. - в лентата за надясно. Тя карала направо, нямала маневра за никъде.
Ударът бил от лентата отдясно. Ударът настъпил в предна дясна част на нейния автомобил.
Другият водач започнал да попълва протокола и след това тя видяла, че тя е
попълнила така, че все една свидетелката имала вина. Държала веднага да извикат полиция.
Другият водач казал, че нейният съпруг е полицай, че тя познава колегите. Обадили се,
дошла полиция, тя говорила с тях и те казали, че като не можели (двете свидетелки) да
установят кой е виновен, да се оправят - да си пишат някакъв протокол.
- св. Х. – признава, че били извикали полиция, но думите на другия водач били:
„доколкото знам, след като няма пострадали, не е необходимо да идва полиция, можем
просто да попълним протокол“. Полицаите казали, че по тяхна преценка другият водач е
виновен и ù показали да си попълни протокола в дясната част.
Отговорът на първия свидетел е на питане на съда дали изложеното от втория
относно полицията е вярно.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
2
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Двамата участници в инцидента не са постигнали съгласие относно вината за
случилото се.
Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен:
1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието;
…
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи;
…
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да
не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните
работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите,
след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до
тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват
движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие (чл. 123, ал. 1, посочените по-горе хипотези, и ал. 3, б. Б
от ЗДП).
Служителите на КАТ са били длъжни да изготвят протокол за ПТП, но не са го сторили. По-
горе изрично бе посочено, че въпросът на съда към първия свидетел бе, дали изложеното
относно органите на КАТ от страна на втория свидетел, е вярно. Не бе опровергано, че
служители на КАТ са извикани, както и обстоятелството, че самите те са познати на св. Х.,
тъй като съпругът ù е полицай. Първият свидетел описва, че е извършил маневра, за да може
да влезе в дясната лента. Вторият свидетел отрича да е извършвал каквато и да е маневра,
тъй като пътят му е бил направо. В тази хипотеза, предвид мястото на удара е възможно
десният л.а. (марка „О.“) да е извил повече и наляво, за да може евентуално да вземе завоя с
3
по-голя дъга или да е предприел някакво друго неправилно от гледна точка на ЗДП и
правилникът му движение. Съображенията на съда са, че ако тя е познавала служителите на
КАТ, не е логично те да не я подкрепят както изготвят протокол за ПТП, който би ù бил от
полза. Поведените на служителите има смисъл (логика) само, ако са искали да предпазят
позната като не я обвинят, че е предизвикала инцидента (става въпрос за човешка
презумпция: При установяване на обективната истина, съдът може да си служи и с човешки
презумпции - Решение № 400/13.04.55 г., по гр.д. № 1962/55 г., на I г.о.,: неустановените от
закона предположения не са нищо друго освен заключения на съдията за истинност на един
оспорен факт от наличните установени и потвърдени факти). Изложеното е само логическа
спекулазция, но на базата на показанията на свидетелите – тези на втория свидетел са малко
по-логични, а съдът не може да откаже да установи фактическа обстановка само поради
факта, че показанията на двамата участници си противоречат.
Ако първият свидетел е предизвикал инцидента, а вторият не е навлязъл в нейното платно
(за което всъщност няма сигурни данни), то искът е неоснователен (чл. 154 от ГПК).
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и от ГПК на ответника се дължат разноски – 400 лева
(съобразено възнаграждение от 200 лева).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД "фирма“ АД, ЕИК ... срещу ЗАД „фирма", ЕИК ... за
заплащане на сумата от 525,51 (петстотин двадесет и пет лева и петдесет и една стотинки)
лева, обезщетение по щета № **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ЗД "фирма“ АД, ЕИК , да заплати на ЗАД
„фирма", ЕИК ......., сумата от 400 (четирисотитн) лева, сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4